Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 01. 10. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов ч. гр. д. № 13119 по
описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 437 във връзка
с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по жалба на Гаранционния
фонд, юридическо лице със седалище и адрес *** (жалбоподател/длъжник в
изпълнителното производство), наименована „частна жалба“, срещу разпореждане от
02. 11. 2020 г. на частния съдебен изпълнител Г.К., регистриран под номер 924 в
регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие
Софийския градски съд (съдебния изпълнител), по изпълнително дело № 20209240400881.
Въззивният съд констатира, че всъщност се обжалват две разпореждания от 02. 11.
2020 г. на съдебния изпълнител. С това на л. 21 от изпълнителното дело е била
оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар
на процесуалния представител на взискателя на 200 лева и за съответно
намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). С това на л.
22 от изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали дълга със
сумата от 5 лева, начислена за издаването на изпълнителния лист в полза на
взискателя.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното
дело не се отличава с фактическа или правна сложност, както и че задължението
по изпълнителния лист е било платено в срока за доброволно изпълнение. Поради това
приема адвокатското възнаграждение за прекомерно и несъобразено с Наредба № 1
от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата). Оспорва да са налице данни за реалното заплащане на допълнително
сторените разноски от взискателя в размер на 5 лева, които не отговарят и на
реално извършените от съдебния изпълнител действия. Иска от Софийския градски
съд да постанови определение, с което да отмени разпореждането на съдебния
изпълнител за отказ да се намали адвокатското възнаграждение, както и да измени
разпореждането за разноските, като намали начислените изпълнителни разноски до
48 лева. Ако съдът прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва
да бъде редуциран, то иска да бъде изменен и размерът на дължимата такса по т.
26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
В законоустановения срок са постъпили
писмени възражения („отговор на частна жалба“) от Р.Д.Б., ЕГН **********, адрес
***, ж. к. „*************(взискател в изпълнителното производство) чрез
процесуалния представител адвокат Я.С.. Поддържа, че дължимото адвокатско възнаграждение
е било начислено съобразно актуалната редакция на Наредбата. Заявява, че е
заплатил такса за издаването на изпълнителния лист по настоящото дело. Иска от
Софийския градски съд да остави без уважение подадената жалба и да остави в
сила обжалвания акт на съдебния изпълнител, както и да присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ведно
с ДДС.
Постъпили са и мотиви от съдебния
изпълнител. Намира жалбата за допустима, но неоснователна. Поддържа, че разноските
за адвокатско възнаграждение са били начислени в размер на 425 лева съгласно
чл. 10, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Твърди, че
процесуалният представител на взискателя е извършвал действия (поискал е от
съдебния изпълнител да проучи длъжника, да наложи запори върху вземанията на
длъжника по банкови сметки, изразил е становище по постъпилата жалба).
Обосновава дължимостта на сумата от 5 лева.
Софийският
градски съд, след като прецени твърденията на жалбоподателя и взискателя,
мотивите на съдебния изпълнител и данните по делото, направи следните изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу обжалваеми актове на съдебен изпълнител от заинтересована страна
чрез надлежно упълномощен процесуален представил. Приложен е документ за
заплатена държавна такса в необходимия размер. Поради това жалбата е допустима.
Изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 08. 10. 2020 г. от Софийския районен
съд, 56-и състав, по гр. д. № 71141 по описа за 2017 г., с който жалбоподателят
е осъден да заплати на взискателя сумата от 2 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, която е претендирана като частичен иск, компенсаторна
лихва върху главницата до окончателното изплащане и 370 лева разноски по делото.
С поканата за доброволно изпълнение
съдебният изпълнител е определил размер на разноските за адвокатско
възнаграждение на 425 лева. Предвид мотивите на съдебния изпълнител, разноските
за такса за издаването на изпълнителния лист са включени в общата сума 375 лева
присъдени разноски, тоест тя е била прибавена към разноските в изпълнителния
лист от 370 лева.
В срока за доброволно изпълнение
жалбоподателят е заплатил 3 971 лева и 17 стотинки от общата сума по
поканата за доброволно изпълнение в размер на 3 982 лева и 28 стотинки.
Предвид направеното два дни преди плащането възражение срещу адвокатското
възнаграждение трябва да се приеме, че незаплатената разлика от 11 лева и 11
стотинки се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение. Тоест длъжникът
е заплатил изцяло всички суми по поканата за доброволно изпълнение с изключение
на сумата за разноски за адвокатско възнаграждение, която е била заплатена
частично в размер на 413 лева и 89 стотинки от общо 425 лева.
Софийският градски съд намира
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в изпълнителното
производство за основателно. Изпълнителното дело не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което то следва да бъде определено в нормативно
установения минимум. В случая съдебният изпълнител е начислил разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 200 лева за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата, както и в
размер на 225 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по чл.
10, т. 2 от Наредбата. Процесуалният представител на страната обаче не е
осъществявал действия в изпълнителното производство, които да обусловят заплащането
на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Поисканите с молбата за образуване на
изпълнителното производство действия по проучване на длъжниковото имущество и
налагането на запор на банковите му сметки следва да бъдат отнесени към
образуването на изпълнителното производство по чл. 10, т. 1 от Наредбата
предвид текста на чл. 426, ал. 2 ГПК. Направеното становище и взетите писмени
възражения срещу възражението и жалбата на длъжника също не могат да обусловят
задължение за разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата – тези правни действия са били осъществени след начисляването на
съответните разноски от съдебния изпълнител. Освен това разноски във връзка с
оспорването на разноски не следва да се дължат. По тези съображения съдебният
изпълнител е трябвало да определи размера на адвокатското възнаграждение само
по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Софийският градски съд следва да редуцира
адвокатското възнаграждение на 200 лева.
Поради извода за намаляване на
адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство и предвид направеното
от жалбоподателя искане съдът следва също така да намали съответно и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение тя
е била определена от съдебния изпълнител в размер на 414 лева и 50 стотинки.
Съгласно б. „в“ и предвид намаления размер на адвокатското възнаграждение тя
също следва да бъде намалена на 287 лева и 42 стотинки.
От друга страна, Софийският градски съд
приема жалбата за неоснователна в частта, в която се оспорва начисляването на
такса в размер на 5 лева за разноски за издаването на изпълнителен лист. Взискателят
е доказал твърдението си за заплащането ѝ с представената вносна бележка,
издадена от касата на Софийския районен съд (л. 6 от изпълнителното дело). От
систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които
се намират в общите положения на изпълнителното производство се налага извод,
че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските по
изпълнението по см. на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител
извън сумите по изпълнителния лист (в този смисъл определение № 617/16.12.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 6154/2013 г. на ВКС, I Г. О).
Разноски.
И
двете страни претендират присъждането на разноски в настоящото производство.
Настоящият състав на Софийския градски съд обаче приема, че разноски в
производство за разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло
разпореждането от 02. 11. 2020 г. на частния съдебен изпълнител Г.К.,
регистриран под номер 924 в регистъра на Камарата на частните съдебни
изпълнители с район на действие Софийския градски съд, по изпълнително дело №
20209240400881, с което е оставена без уважение молбата на Гаранционния фонд,
юридическо лице със седалище и адрес ***, за намаляване на разноските на
взискателя за адвокатския хонорар на 200 лева и за съответно намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя Р.Д.Б., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „*********, от 425
(четиристотин двадесет и пет) лева на 200
(двеста) лева.
НАМАЛЯВА
пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители от 414 (четиристотин
и четиринадесет) лева и 50 (петдесет) стотинки на 287 (двеста осемдесет и седем) лева и 42 (четиридесет и две) стотинки.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Гаранционния фонд юридическо лице със седалище и адрес ***, наименована
частна жалба, в частта, в която се обжалва разпореждането от 02. 11. 2020 г. на
частния съдебен изпълнител Г.К., регистриран под номер 924 в регистъра на
Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Софийския градски
съд, по изпълнително дело № 20209240400881, с което се отказва намаляването на
дълга със сумата от 5 (пет) лева, начислена като неолихвяема сума за издаден и
заплатен от взискателя изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.