РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330112966 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. В. Й., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против „Аксес Файнанс”
ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“,
ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Ц. П. К. с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Твърди се, че на ******* г. между страните бил сключен договор за кредит „Бяла
карта“ № ****, по силата на който ответникът предоставил на ищцата револвиращ кредит в
максимален размер на 600 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта „Бяла карта“ – Acceess Fainance/iCard. По силата на
договора, ответникът предоставил на ищцата от името на „Айкарт“ АД – кобрандирана
кредитна карта с № ****. Ищцата могла по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора се
задължавала да възстанови „текущото задължение“, което било усвоено през месеца.
Кредитът бил предоставен при годишен лихвен процент на заема в размер на 43,2% и
годишен процент на разходите в размер на 45,9%. Сочи, че върху усвоения размер на
кредита, кредитополучателя, дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%, като лихвата
се изчислява всеки ден върху усвоената непогасена главница, като за изчислението й се
приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни. Съгласно чл. 15, ал. 1 от
договора било регламентирано обезпечение по кредита. В случай, че кредитополучателя не
заплати текущото си задължение на падежната дата се задължава в срок от 3 работни дни да
обезпечи кредита, като предостави лице с осигурителен доход от 1500 лева заплата, да
работи минимум шест месеца на трудово правоотношение, да няма кредитна история, да не
е поръчител на други кредити на ответника. В противен случай се дължала неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото
задължение. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В
исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9,
10, 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за нарушаване на добрите нрави. Договорената възнаградителна
1
лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Не бил посочен начинът на
изчисляване на годишния процент на разходите, като липсвала яснота как е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Заявява, че определената в договора неустойка,
представлява „скрито“ оскъпяване на кредита, като по този начин се допуска нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна. Нищожна е и неустойката, предвидена в
договора, тъй като същата е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.
Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнително основание по чл. 21, ал. 1
ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и
по този начин се надвишава, изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва.
Счита, че поради недействителността на договора, съответно клаузата за лихва и
неустойка, заплатената от него сума над главницата е без правно основание. Иска
ответникът да бъде осъден да плати сумата от 381,52 лева, получена без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията.
Твърди, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били спазени – размерите на ГЛП
и ГПР били изрично посочени в договора. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не било
приложимо, т.к. се прилагал фиксиран годишен лихвен процент. Кредитодателят
информирал предварително клиента за всички условия по кредита, включително за размера
на възнаградителната лихва, с предоставянето на СЕФ. Неприемливо било твърдението, че
уговорената с чл. 20 от договора неустойка, представлява скрита лихва и следва да се
включи при калкулацията на ГПР. В чл. 20 от договора, било посочено, че задължението за
заплащане на неустойката е условно и възникването му зависи изцяло от действията на
потребителя, следователно не е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и не следва
неустойката да се включва при договорната лихва. Заявява, че уговорената неустойка нито
била прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. Предвидената
неустойка за неизпълнение на договорно задължение има обезпечителна, санкционна и
обезщетителна функция. Същата не е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в
чл. 92 ЗЗД и не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че
неустойката не била предвидена като елемент от ГПР, поради което не се заобикаляло
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърденията на ищеца, че в договора не е ясно посочено
при какви условия е изчислен ГПР, счита за неоснователни. В чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора
ясно и категорично били посочени допусканията за изчисление на ГПР, както ЗПК изисква,
с оглед на което твърденията на ищеца са недоказани и не отговарящи на обективната
истина.
Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключването на договор за
кредит „Бяла карта“ № ****. Оспорва всички останали фактически твърдения на ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Твърди, че предоставеният кредитен лимит в размер на 600 лв., бил усвоен от ищцата
на 28.07.2017 г., като същата направила едно-единствено плащане на 22.12.2017 г. в размер
на 981,52 лв., с което погасила задълженията си, т.е. плащането от ищцата не било
извършено в срока по договора до 05.09.2017 г., а 3 месеца след договорения срок по
договора. Ищцата не изпълнявала задълженията си по договора в уговорените срокове.
Твърди, че ищцата погасила в пълен размер начислената й неустойка в общ размер на 120
лв. Договорната лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, начислена и платена от ищцата била в
размер на 50,76 лв.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
2
Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от
***** г. се установява, че на ищцата е предоставен револвиращ кредит в максимален
размер на 600 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта „Бяла карта“ – Acceess Fainance/iCard. По силата на договора,
ответникът е предоставил на ищцата от името на „Айкарт“ АД – кобрандирана кредитна
карта с № *****., посредством която ищцата е могла по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност
на договора се задължавала да възстанови „текущото задължение“, което било усвоено през
месеца. Кредитът е предоставен при годишен лихвен процент на заема в размер на 43,2% и
годишен процент на разходите в размер на 45,9%. Предвидено е в договора, че върху
усвоения размер на кредита, кредитополучателя дължи дневен лихвен процент в размер на
0,12%, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчислението й се приема, че календарния месец е с продължителност от 30 дни. Съгласно
чл. 15, ал. 1 от договора е регламентирано обезпечение по кредита. В случай, че
кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежната дата се задължава в
срок от 3 работни дни да обезпечи кредита, като предостави лице с осигурителен доход от
1500 лева заплата, да работи минимум шест месеца на трудово правоотношение, да няма
кредитна история, да не е поръчител на други кредити на ответника. В противен случай се
дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена
в текущото задължение.
От приетата по делото разписка №****** се установява, че ищцата е извършила
плащания по договора в размер на 981,52 лева. От представената от ответника справка е
видно, че с тази сума са погасени следните задължения: 600 лева-главница, 50,76 лева
договорна лихва, 120 лева неустойка за неизпълнение по чл. 20 от договора, 77,50 лева -
разход за събиране по чл. 21, ал. 4 от договора, 13,26 лева-законна лихва за забава по чл. 21,
ал. 3 от договора, 120 лева-разход за извънсъдебно събиране по чл. 21, ал. 5 от договора.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за кредит „Бяла карта“
№ ***** и разписка.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 600 лева от ищцата, както и че по
договора същата е заплатила сумата от общо 981,52 лева.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то
съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на
същата.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
3
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 15 от договора е предвидено задължение за
кредитополучателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора като обезпечение физическо лице поръчител, което да отговарят на
изброените в клаузата условия. При неизпълнение на това задължение е предвидена
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец. Предвидено е в договора неустойката да се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в
който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение.
С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от
ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и
противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от
кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер –
натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на
материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.
Установи се в хода на процеса, че по договора ищцата е заплатила сумата от общо
981,52 лева, от които дължима е единствено сумата от 600 лева, представляваща усвоена
главница. Останалата сума над главницата-381,52 лева се явява недължимо платена по
нищожен договор и подлежи на връщане на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на
сумата от 50 лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 360
лева с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2,
представлявано от Ц. П. К. да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к.
„Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 381,52 лева /триста осемдесет и един лева и
петдесет и две стотинки/, получена от ответника без основание, по нищожен Договор за
кредит „Бяла карта“ от ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на исковата молба в съда -06.08.2021г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2,
4
представлявано от Ц. П. К. да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к.
„Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени
по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2,
представлявано от Ц. П. К. да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, с Булстат: *****, с
адрес в гр. П., ул. „Б. П.“ №*, представлявано от **** С. А. Г. сумата от 360 лева /триста и
шестдесет лева/ представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5