Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 73 от 25.01.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на
двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия
Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при
секретаря И.Л. и прокурора Дарин Х., като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 2813 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, против Решение № 739 от 02.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 2859 по описа за 2021 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено НП №
21-0769-000908/14.05.2021
г., издадено от
началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Бургас, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Т.П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
Касаторът оспорва съдебно
решение като неправилно, постановено в нарушение на закона и иска отмяната му и
потвърждаване на НП, с което е санкциониран П.. Поддържа, че неправилно
районният съд е приел, че за съставомерността на деянието е необходимо същото
да е било извършено умишлено, тъй като съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
какъвто настоящият не е. Не претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът не
се представлява, редовно уведомен.
Ответникът по касация - Т.П.П.,
редовно призован, в с.з. се явява лично и изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли решението на РС да бъде оставено в сила. Не претендира
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас,
ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на Т.П.П. е ангажирана за това, че на 22.01.2021 г. около 23.40 ч.
в гр. Бургас, по бул. „Мария Луиза“ до бл.42, в посока бул. „Иван Вазов“,
управлявал л.а. Форд Фиеста с рег.№ РВ9279РС, негова собственост, който не е
регистриран по надлежния ред, тъй като при извършена справка било установено,
че МПС е с прекратена служебно регистрация от 10.12.2020 г. на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, и за извършването
му касаторът е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с глоба в
размер на 200 лв. и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За
да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел за установено
по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, че на посочените
в НП дата и място П. е управлявал ППС със служебно прекратена регистрация от
10.12.2020 г., но е приел, че същият от субективна страна не е осъществил състава
на вмененото му нарушение, тъй като не е бил нарочно уведомен за служебно
прекратената му регистрация от страна на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Бургас и поради това, не е действал виновно и неправилно е била ангажирана отговорността
му на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Решението
на първоинстанционният съд е неправилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че П. е
придобил процесното МПС на 09.10.2020 г. чрез договор за покупко-продажба, като
поради това за него е възникнало задължение да регистрира така закупения автомобил,
което той не е изпълнил в законоустановения срок, изтекъл на 09.12.2020 г.
Поради това, регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от
10.12.2020 г. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията
се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е
предвидено задължението да се уведомява новият собственик на автомобила, да се
отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели.
Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002
г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи
на служебно прекратяване на регистрацията.
Видно от цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от
законодателя срок, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
тази форма на вината. В качеството си на
собственик и водач на МПС, П. е бил длъжен да познава закона и да предвиди
последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в
двумесечен срок от неговото придобиване. В този смисъл следва да се приеме, че
същият е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
с оглед на което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност на основание чл.175, ал.3, предл.1. Да се приеме обратното, би
означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи
права от него, което е недопустимо.
По
изложените съображения настоящият касационен състав приема, че оспореното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което се потвърди оспореното НП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл.второ от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 739 от 02.11.2021
г., постановено по а.н.д. № 2859 по
описа за 2021 г. на Районен съд Бургас, като вместо нето
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0769-000908/14.05.2021
г., издадено от
началник група към сектор „Пътна
полиция“ при ОД
на МВР – Бургас, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Т.П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.