Решение по дело №477/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 5386/28.07.2014г., постановено по гр.д. №2992/2013г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от П. В. Д., ЕГН [ЕГН] и С. В. Д., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], област Б., чрез пълномощника им- адв. И. Т..

Недоволни от обжалваното решение на РС Б., жалбоподателите- П. В. Д. и С. В. Д., чрез пълномощника си адв. Т., го обжалват в частта, в която П. В. Д., ЕГН [ЕГН], и съпругата му С. В. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., са били осъдени солидарно да заплатят на Д. В. Х., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., на правно основание чл.45, чл.52, чл.53 и чл.84, ал.3 от ЗЗД, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) като обезщетение за причинените му от тях на 20.05.2013г., около 17.00ч., в двора му в [населено място], общ.С., обл.Б., неимуществени вреди - болки и страдания от леката телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на нанесените му от тях удари в областта на главата, вследствие на което той е получил аркада на едната вежда, кръвонасядания по клепачите на очите, счупване на горен ляв зъб и оток в основата на носа, заедно със законната лихва върху тази главница от 1000 лв., считано от датата на увреждането - 20.05.2013 г., до изплащането на главницата от 1000 лв., както и в частта на първоинстанционното решение, с която е отхвърлен насрещния иск, предявен от П. В. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., срещу Д. В. Х., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., с правно основание чл.45, чл.52 и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 3000лв. (три хиляди лева), като обезщетение за причинените му от Д. В. Х. на 20.05.2013г., около 17.00ч., в двора на последния в [населено място], общ.С., обл.Б., неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесените му от Х. удари в областта на корема и ребрата и отправените обиди, ругатни и заплахи, заедно със законната лихва върху тази главница от 3000лв., считано от датата на увреждането- 20.05.2013г., до изплащането на главницата от 3000 лв., както и в частта за разноските.

Навадени са с въззивната жалба от жалбоподотелите П. В. Д. и С. В. Д. оплаквания за неправилност на обжалваното решение на РС Б., поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост на решението от събраните доказателства в тяхната съвкупност. Във връзка с доводите си за допуснати груби нарушения на съдопроизводствените правила, излагат се аргументи, че съдът при анализа на събраните доказателства е кредитирал същите едностранно и в ущърб на П. В. Д. и С. В. Д.. Така съдът макар и да е кредитирал свидетелските показания на В. Х. и П. Х./съпруга и син на въззиваемия Д. В. Х./, при съобразяване на нормата на чл. 172 от ГПК, не е отчел че същите противоречат на всички останали събрани по делото доказателства. Така акцентира се, че нито едно от уврежданията описани в медицинските документи, приети като доказателства по делото, не би могло да доведе до описаното от свидетелите В. Х. и П. Х., неадекватно състояние на пострадалия Д. В. Х.. С въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстаницонния съд в противоречие с разпоредбата на чл. 46 от ЗЗД и в разрез с доказателствения материал по делото, е приел за неоснователно възражението, направено своевременно при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, за причиняване на вредите при условията на неизбежна отбрана, предизвикана виновно от въззиваемия Д. В. Х.. За да стигне до тези си изводи, съдът в РС Б., неправилно е игнорирал показанията на единствения свидетел очевидец на случилото се- И. Б.. Изводите на първоинстанционния съд се оспорват и поради това, че съдът не е анализирал внимателно и кредитирал и свидетелските показания на свидетелите – П. и Д., които са полицейски служители, само поради това че дадените от тях показания за налични наранявания по лицето на пострадалия, не са били надлежно отразени в изготвената от тези служители докладна записка. Навадени са правни доводи, за нарушаване в този смисъл на принципа на устност и непосредственост на събирането на гласните доказателства. Така въз основа на направените с въззивната жалба оплаквания, твърди се от жалбоподателите П. В. Д. и С. В. Д., чрез пълномощника им- адв. Т., че изводите на съда, застъпени в обжалвания съдебен акт- за наличието на осъществен деликт и липса на обстоятелствата изключващи противоправността на деянието, са изградени само на косвени доказателства и най- вече на разпитаните свидетели В. Х. и П. Х., при липса на всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства, което е основание за необоснованост на обжалваното решение на РС Б. Отделно са изложени съображения, че жалбоподателите П. В. Д. и С. В. Д. не би следвало да носят гражданска отговорност за претендираните от въззиваемия Д. В. Х. вреди, тъй като нараняванията които са му причинили, са извършени като защита през време на противоправно нападение от пострадалия, което е преустановено от Д. В. Х., веднага след като нападението е било прекъснато. Правните твърдения са, че деянието е извършено в пределите на неизбежната отбрана, не е обществено опасно и не би следвало да ангажира отговорността на жалбоподателите- П. В. Д. и С. В. Д. за извършен от тях деликт. В жалбата е навадено оплакване, че абсолютно неправилно е ангажирана отговорността за деликт на втория ответник по делото- С. В. Д., тъй като липсват каквито и да е основания от обективна страна за това. С въззивната жалба на П. В. Д. и С. В. Д., алтернативно са навадени и оплаквания, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв. е завишено по размер и не отговарящо на критериите за справедливост, установени от съдебната практика. В тази връзка са изложени в жалбата съображения, че поради липсата на отразяването на част от установените от прегледа на другия ден/21.05.2013г./от д-р З. увреждания на пострадалия, във фиша издаден от центъра за спешна медицинска помощ, не е доказано наличието на причинно следствена връзка между деянието на П. В. Д. и С. В. Д. и установените увреждания на пострадалия- Д. В. Х.. Не на последно място, с докладваната въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и поради това, че съдът не е съобразил и не се е произнесъл по направените при условията на евентуалност от жалбоподателите пред първоинстанционния съд- възражение за съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че с поведението си въззиваемия Д. В. Х., е създал предпоставки за увреждането и е допринесъл за създадената опасност за настъпването на действителните вреди. Възразява се, че при определяне на размера на присъденото обезщетение, съдът не само не е съобразил установената съдебна практика за подобен род увреждания, но не е съобразил и събраните по делото доказателства за характера и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които и получено, причинените последици и интензитета на претърпените болки и страдания. С въззивната жалба е въведено оплакване и за това, че първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно е приел за неоснователен и е отхвърлил предявения от П. В. Д. насрещен иск срещу Д. В. Х., като неоправдано е игнорирал свидетелските показания на очевидеца на случилото се- свидетеля И. Б.. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени обжалваното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно в частта му в която са уважени като основателни предявените срещу П. В. Д. и С. В. Д. искове с правно основание чл. 45, чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД, както и чл. 84 ал.3 от ЗЗД, в частта му в която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от П. В. Д., срещу Д. В. Х., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деянието до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта му разноските, като постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди от Д. В. Х. срещу П. В. Д. и С. В. Д., да уважи като основателен и за пълния му размер предявения иск за деликт по чл. 45 от ЗЗД от П. В. Д. срещу Д. В. Х., както и да съобрази разноските пред първоинстанционния съд с така постановеното ново решение от въззивната инстанция. При условия на евентуалност иска се от въззивния съд и намаляване на присъденото обезщетение в размер на 1000лв. като завишено и постановено в несъответствие с принципа за справедливост. С въззивната си жалба, жалбоподателите П. В. Д. и С. В. Д., чрез пълномощника си адв. Т., молят съда да им присъди и разноските направени пред настоящата съдебна инстанция.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д. В. Х., чрез пълномощника му- адв. Д.. Изразява се становище, че въззивната жалба от П. В. Д. и С. В. Д. е процесуално допустима, но по съществото си същата е неоснователна. Възразява се срещу оплакването във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение в частта за която жалбата на П. В. Д. и С. В. Д. е допустима. Сочи се в писмения отговор, че първоинстанционния съд за да стигне до правните си изводи, е извършил цялостен анализ на широкия спектър събрани доказателства, като оплакването на жалбоподателите е неоснователно, тъй като същото поставя акцент само върху събраните пред първата инстанция гласни доказателства. С писмения отговор въззиваемия Д. В. Х., чрез пълномощника си адв. Д., счита за неоснователно и оплакването, че съдът не е уважил предявения насрещен иск за вреди, за която се твърди че е организиран изкуствено на база измислен сюжет, с оглед на защитната позиция на П. В. Д.. В писмения отговор е изказано становище че без фактическо и правно основание е и оплакването за наличието на предпоставките на неизбежната отбрана, поради което се възразява срещу приложението на нормата на чл. 46 от ЗЗД. Възразява се, че не би могло да се навеждат доводи за неизбежна отбрана, когато нападението на извършителите е осъществено в двора на пострадалия, като в тази насока не биха могли с нищо да допринесат и свидетелските показания на свидетеля И. Б.. С писмения отговор се изказва становище, че първоинстанционния съд правилно не е кредитирал и свидетелските показания на полицейските служители, които от една страна не се базират на личните и непосредствени възприятия на полицаите, а от друга са в противоречие със съставената от тях докладна записка. Адвокат Д. като пълномощник на въззиваемия Д. В. Х., застъпва тезата, че правилно съдът е счел за ангажирана отговорността за извършения деликт и от С. В. Д., тъй като е отчел, че същата има участие в съпричиняването на неимуществените вреди и е постановил едно правилно и законосъобразно решение в обжалваната от семейство Д. част. С писмения отговор се възразява и срещу доводите, изведени с въззивната жалба на П. В. Д. и С. В. Д., че присъденото обезщетение е завишено по размер и не е определено в съответствие с изискването за справедливост. Според становището в писмения отговор, правилно е бил отхвърлен от съда и насрещния иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД, предявен от П. В. Д. срещу Д. В. Х.. С писмения отговор на Д. В. Х. чрез пълномощника му адв. Д. се иска от въззивния съд, да потвърди Решение № 5386/28.07.2014г., постановено по гр.д. №2992/2013г. по описа на РС Б., в частта му обжалвана от П. В. Д. и С. В. Д. с въззивната жалба, като правилно и законосъобразно, като уважи само депозираната по делото насрещна въззивна жалба.

В срока по чл. 263 ал.2 от ГПК, срещу Решение № 5386/28.07.2014г., постановено по гр.д. №2992/2013г. по описа на РС Б. е депозирана насрещна въззивна жалба от адв. К. Д., като пълномощник на Д. В. Х., в частта му, в която предявения иск за неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, предявен от Д. В. Х. срещу П. В. Д. и С. В. Д., е отхвърлен за сумата над 1000лв. до претендираната с исковата молба сума от 3 000лв., ведно със законната лихва върху неуважената от съда разлика, от датата на деянието, до окончателното изплащане на дължимото.

Във така депозираната насрещна въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната част, както и за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда в [населено място], досежно изводите за размера за който съдът е уважил предявения иск, като се излагат съображения че критерият за справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, изисква уважаването на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за пълния му претендиран от ищеца размер. Изложени са съображения, че поради допуснати нарушения по приложението на материалния и процесуалния закон, първоинстанционният съд е подценил значението на част от събраните доказателства, установяващи обстоятелства обуславящи необходимостта от уважаването на предявения иск за пълния му размер. Поради изложените в насрещната въззивна жалба съображения, се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, в частта му в която предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, над размера от 1000лв. до претендирания от ищеца размер от 3000лв., като се произнесе по същество и уважи предявения иск за пълния му размер.

С писмен отговор на насрещната въззивна жалба от П. В. Д. и С. В. Д., чрез пълномощника им адв. Т., се оспорва същата като неоснователна. Оспорват се оплакванията за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се възразява че действително първоинстанционния съд не е съобразил правилно критериите за справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, но присъденото обезщетение в този смисъл е завишено, като напълно неоснователно е оплакването че предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е следвало да бъде уважен за пълния му претендиран от ищеца- Д. В. Х. размер от 3000лв. С писмения отговор на насрещната въззивна жалба се иска от състава на съда в ОС Б., да остави същата без уважение.

С въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба за допустими като подадени в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от ГПК и в срока по чл. 263 ал.2 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същите са редовни и отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание.

За редовни и подадени от надлежната страна и в установените от ГПК срокове следва да бъдат приети и отговора на въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба.

С въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Б. и във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощниците на страните по делото- адв. Т. и адв. Д., поддържат съображенията от фактическа и правна страна, изложени във въззивните жалби и отговорите към тях.

За да се произнесе в рамките на законовите си правомощия, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано пред първоинстнационния съд, по предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от Д. В. Х., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., срещу П. В. Д., ЕГН [ЕГН], и съпругата му С. В. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б..

Исковата претенция е основа на твърдение за извършен деликт, осеществен на 20.05.2013г., около 17 часа, в двора на наследствена къща в [населено място], който ищецът и ответниците са поделили и ползват поравно, доколкото живеят в една къща, посторена на калкан. От фактическа страна са наведени от ищеца- Д. В. Х. с исковата молба твърдения, за ненес побой върху него, в собствената му половина на двора, от неговия брат- П. В. Д. и неговата снаха- С. В. Д., при спор във връка с поливането на градината на ответниците. Ищецът твърди че е бил нападнат от ответниците, като получил силни удори с юмрук в областта на лицето си, от които се свлякъл на земята и претърпял болки и страдания.

Ищецът сочи, че на място са били извикани полиция и бърза помощ, а на следващия ден е бил прегледан от лекар специалист и въз основа на издаденото медицинско удостоверение, са установени от д-р З., следните наранавания: по дясната вежда се виждала наложена превръзка; при отстраняването й се виждала напречно разположена рана по хода на външната част от дясната вежда с размери 0.4/2 см.; ръбовете на раната били неравни, охлузени и кръвонаседнали с тъмночервеникав цвят; около нея се установявало умерено изразено кръвонасядане с оток с размери 2/4 см.; по клепачите на очите се виждали синкаво-червеникави кръвонасядания с кръгловата форма и размери около 4/5 см.; в основата на носа се виждал леко изразен, напрегнат на пипане разлят оток; бледо червеникаво кръвонасядане зад долния край на лявото ухо с размери около 3/2 см.; зъбите били с умерено изразено оголване на шийките им; установило се косо отчупване на 1/2 до към 2/3 от коронката на втори зъб горе вляво; подлежащата стърчаща кост била със седефенобял цвят, неравна стена и заострени ръбове с наклон напред и навън, като стърчала на около 4-5 мм надолу под венеца; венецът на зъба бил с червенкаво кръвонасядане с размери около 4/5 мм; две косо разположени на 1.5 см успоредни едно на друго ивечести охлузвания по външната повърхност на дясната ябълчна област, покрити с тъмночервена коричка и с размери по 3/03 см.; отвесно разположено петнисто охлузване по кръста вляво над тазовата изпъкналост с неравна светлочервеникава повърхност с размери около 5/3 см.; на около 3 см. зад гореописаното се виждало косо разположено подобно охлузване с размери около 3/4 см. Заключението на съдебния лекар било, че на Д. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Ищецът основава исковата си претенция на претърпените от него болки и страдания при продължилото около две седмици лечение, като твърди че месец след побоя, той все още не можел да се съвземе физически, от психичната болка и страх, които продължават и досега. Счита, че всеки който е причинил болки и страдания, следва да ги обезщети по справедливост, като оценява причинето му неимуществени вреди в размер на 3000лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени П. В. Д. и С. В. Д., да му заплатят солидарно, сумата 3 000лева, представляваща претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, от причинената му на 20.05.2013г., около 17.00 часа в [населено място], Община С., Б. област, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва за забава, от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни и деловодни разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ал.1 от ГПК, въззивниците П. В. Д. и С. В. Д., не оспорват че двамата братя са в лоши отношения и често между тях има разправии, както и не спорят че на посочената в исковата молба дата отново е възникнал скандал, по повод на водата с която се полива градината на П. В. Д. и С. В. Д.. Ответниците пред първоинстанционния съд обаче оспорват описаната в исковата молба фактическа обстановка, като твърдят, че преди да влязат в дворното място на Д. В. Х., той е започнал да спира водата им, като отправил към тях обидни думи, ругатни и заплахи и крещял че не могат да пускат през двора му водата за поливане, без преди това да са му поискали разрешение за това. Жалбоподателите твърдят, че когато влезли в двора на Д. В. Х., той ги нападнал, като нанесъл върху П. В. Д. удари в областта на корема и ребрата, с дръжката на мотиката. Така П. В. Д. твърди, че едва успял да се отбрани от атаката на брат си, което наложило да му нанесе удар с юмрук в лицето, а в последствие се намесила и съпругата му, която му помогнала да се отбрани от ударите на Д. В. Х., като след това се намесил пък той да я защити, тъй като Д. В. Х. се насочил към нея с дървен кол в ръце. Поради изложените с отговора на исковата молба фактически твърдения, от ответната страна се оспорва предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се изглагат съображения че П. В. Д. и С. В. Д. следва да се считат за освободени от отговорност, тъй като ако са причинили някакви наранявания на Д. В. Х., то това е станало при условията на неизбежна отбрана. Като са предприели действия за отбрана, те са били провокирани изцяло от нападението на Д. В. Х. срещу тях и с цел да предотвратят това непосредствено негово нападание срещу тях, поради което тяхното деяние е извършено в пределите на неизбежната отбрана, не е обществено опасно и не съставлява деликт по смисъла на закона. С отговора се поддържа, че ако съдът не възприеме твърдението за действие при условията на неизбежна отбрана, то на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД, следва да приеме, че е налице съпричиняване от страна на Д. В. Х., доколкото преди да получи уврежданията, същият е провокирал действията на въззивниците, чрез ругатни, обиди и заплахи, а в последствие и с нанасяне на удари върху П. В. Д. в областта на корема с мотика. Оспорва се от ответната страна пред първоинстанционния съд и вида и характера на уврежданията на Д. В. Х., като се възразява че в съставения от лекаря в спешна медицинско помощ фиш, са отразени само малка част от нараняванията, които на другия ден са били посочени в съставеното от д-р З. медицинско удостоверение и в този смисъл се възразява, че част от отразените в медицинското свидетелство наранявания не е доказано наличието на причинно следствена връзка с деянието, което се твърди че е извършено от П. В. Д. и С. В. Д. на 20.05.2013г. в двора на къщата му. С писмения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорва участието на втората ответница- С. В. Д. в осъществяването на деянието, за което е предявен иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД, като се възразява, че същата няма никакво участие в причиняването на нараняванията на Д. В. Х.. Не на последно място, възразява се с отговора от ответниците пред първоинстанционния съд и срещу размера на исковата претенция, като се твърди, че същата не отговаря на критерия за справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.

П. съд, по искане на ответната страна и при условията на чл. 211 от ГПК, е допуснал до разглеждане насрещен иск, с правно основание чл. 211 от ГПК, предявен от П. В. Д. срещу Д. В. Х.. Същият е основан на събитията случили се на 20.05.2013г., около 17.00 часа, в [населено място], в двора на съсобствената къща на братята Д., на които се основава и предявения главен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Д. В. Х. срещу П. В. Д. и С. В. Д.. Ищецът по насрещният иск твърди, че Д. В. Х. е нападнал него и неговата съпруга, като му е отправил обидни думи, ругатни и заплахи, като крещял че на са му потърсили разрешение да пуснат вода за поливане през двора му. Сочи се в писмената молба по реда на чл. 211 от ГПК, че Д. В. Х. се нахврлил върху брат си, като му нанесъл удари в областта на корема и ребрата с мотика, като смутен и уплашен от това нападение, П. В. Д. бил принуден да нанесе удар с юмрук в областта на лицето на брат си за да се отбрани. Сочи се в писмената молба по насрещния иск, че когато С. В. Д. се намесила за да защити съпруга си, Д. В. Х. нападнал и нея с дървен кол в ръка, като това наложило П. В. Д. отново да се намесва, за да отблани съпругата си.

П. В. Д. сочи в писмената си молба пред РС Б., че в резултат на ударите нанесени му с мотика в облстта на корема и ребрата, същият изпитвал продължително време болки и страдания, а отделно от това изжявал стрес, от който не може да се възстанови и досега. Широките коментари на случилото се в селото допълнително подтиснали П. В. Д. и засегнали неговото самочувствие, като всичко това довело до влошаване на здравословното му състояние. С насрещния иск се ангажира деликтната отговорност на Д. В. Х., като П. В. Д. моли съда да го осъди да му заплати сумата- 3 000лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на нанесените на П. В. Д. от брат му Д. В. Х. удари с мотика в областта на корема и ребрата, както и в резултат на преживените дискомфорт, стрес и уплаха от отправените ругатни и заплахи, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на деянието, до окончателното изплащане на дължимото.

В писмения отговор на насрещния иск по реда на чл. 131 от ГПК, въззиваемия- Д. В. Х., ответник пред първоинстанционния съд, твърди че претенцията на П. В. Д. представлявала нескопосано измислено творение, което нямало нищо общо с истината, като е налице опит извършителят на деянието да се превърне в жертва на същото, който опит следва да се определи като комичен. Излагат се съображения, че предявения насрещен иск с правно осонвание чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, назначена е и изслушана по искане на ищцовата страна съдебно медицинска експертиза. Приети са и многобройни писмени доказателства.

За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, счита за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са роднини. П. В. Д. е брат на Д. В. Х., а С. В. Д. е негова снаха. /Удостоверение за наследници № 03/24.01.2014г. от Кмета на [населено място]/.

Братята живеят в къща на калкан в [населено място], Община С. и всеки от тях ползва съответната част от дворното място, като между двете градини има телена ограда. Установи се че имота е поделен от години, но отношенията между братята са влошени и не са добри. Също от години за да напоява дворното си място, П. В. Д. ползва поливна вода, която достига до двора през тръба, монтирана в дворното място на Д. В. Х..

На 20.05.2013г. около 17.00 часа, П. В. Д. отново бил пуснал водата в двора си за да полива заедно със съпругата си С. В. Д.. Д. В. Х. излязъл на двора и като видял че водата отново е пусната през тръбата в неговия двор, направил забележка на висок глас и започнал да спира водата. П. В. Д. и С. В. Д. му отвърнали, като най- напред П. влязъл в двора на брат си и двамата разменили остри реплики, като започнали да се разправят. Като чула кавгата, С. В. Д. също влязла в двора на девер си и се намесила в спора. В резултат на спора за това дали да бъде пусната водата за поливане, двамата братя са спречкали сериозно, като установява се, че П. В. Д. нанесъл най- малко три удара с юмрук в областта на лицето на брат си Д. В. Х., в резултат на което същият паднал и на земята, а от лицето му започнало да тече кръв. С. В. Д. също се намесила за да защити съпруга си, като одраскала девер си полицето и шията. След като Д. В. Х. паднала на земята и започнал да кърви, сбиването било преустановено, като П. В. Д. и С. В. Д. напуснали дворното място на Д.. Съпругата на пострадалия- свидетелката В. М. Х. ги видяла в момент когато излизали от дворното място, а същевременно тя видяла съпруга си- ..строполен в краставиците... и заровен в земата..беше в неадекватно състояние..” Същата свидетелка в показанията си пред първоинстнацинноя съд сочи, че съпруга и Д. В. Х. бил целия в кръв, с цепната вежда и отчупен зъб, а от устата и от носа му течело обилно кръв.

Съпругата В. М. Х., се обадила в полицията, за да потърси помощ и защита. Дошли полицейски служители, видяли състоянието на Д. и решили да повикат Спешна медицинска помощ. Дошъл и медицинският екип, от който по- късно била направена превръзка на Д., дали му успокоителни и му казали да си прави с лед компреси на лицето.

Именно дошлите на място полицейски служители, видяли как стоят нещата и решили да повикат Спешна медицинска помощ. Медицинският екип посетил дома на пострадалия, направили му превръзка, дали му успокоителни и му казали да си прави с лед компреси на лицето. Свидетелят П. П. е полицейски служител пристигнал на място, като сочи в показанията си пред РС Б., че на 20.05.2013г. дежурният ги изпратил по сигнал за скандал в [населено място], общ.С.. С полицай Й. К. посетили местоизвършването, Снели обяснения и от двете страни, като на Д. В. Х. и П. В. Д., били съставени протоли за предупреждение по реда на чл. 55 от ЗМВР. Свидетелят П. поддържа това, което е написал в докладната си пред неговия началник. Сочи че състоянието на Д. му дало основание да извика помощ от Спешния медициски център, но си спомня че по лицето на П. също имало драскотини. Свидетелят признава че не отразил това негово състояние в докладната, която изготвил. Другият полицейски служител, посетил мястото на инцидента е Й. К., който в показанията си поддържа написаното в докладната записка.

Свидетелката Ю. И. е от филиала на Спешна медицинска помощ в [населено място], като е посетила адреса на който екипа на бърза помощ е бил извикан, като тя по-късно е съставила и фиша за посещението, приет като писмено доказателство по делото. На място екипа бил посрещнат от съпругата на пострадалия- Д. В. Х., която им казала, че е наранен съпругът й при скандал с брат му. Свидетелката Ю. И. сочи в показанията си, че видимо на лицето на пациента имало рана в областта на веждата, около 2см /аркада/. На място имало и полицейски служители. Не си спомня да е дошъл другият брат да търси от тях медицинска помощ. Шофьорът й И. М. си бил в линейката. По сведения на пострадалия, същият собщил че е бил наранен при свада с брат си за пускане на водата за поливане. Свидетелката твърди, че ако имало данни за пострадало друго лице или такова да се е оплакало, тя е щяла да отрази в съответните книги и неговото оплакване. Оформила фиша на масичката, която била в двора. Пострадалият и съпругата му били притеснени от ситуацията и депресирани. Д. В. Х. се оплаквал по повод кървящата рана. Свидетелката И. сочи още в показанията си че според нея опасна за пациента било разцепването на веждата, защото му течело кръв. Ако имал избити зъби, тя е щяла да го отбележи. Това, което е видяла тогава, това е отбелязала във фиша. Ако пострадалият е имал отоци и кръвонасядания, е щяла да ги отбележи в медицинския фиш. Състоянието на Д. В. Х. не налагало неговото транспортиране до Спешния център или неговото спешно хоспитализиране.

Свидетелят И. М. е шофьор на линейката и той не е вризал в дома на пострадалия за оказване на медицинска помощ. Сочи в показанията си, че когато Ю. И. се върнала в линейката му разказала, че е обработила раната на веждата на пострадалия, сложила му лепенка. Не е имало някой тежко пострадал, като не се налагало внасяне на носилка в дома на Д. В. Х.. Двама полицаи били там. Така свидетеля М. разбрал, че са се сбили двама братя за вода.

В приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд фиш, изготвен от свидетелката Ю. И.- фелдшер в Центъра за спешна медицинска помощ- [населено място] е отразено, че пациента Д. В. Х. е на 56г., като по негови данни е пострадал на 20.05.2013г. при семеен скандал. Установено е от медицинския работник в спешна помощ, че пострадалия е получил аркада вдясно и оток на лявата скула, като разцепването на веждата е била причина за кървене. На пострадалия е направена превръзка с Йодацепт и му е даден аналгин.

От медицинско свидетелство № 75/21.05.2013г., изготвено за пред съда от съдебния лекар д-р Я. З., е видно, че той е извършил преглед на Д. В. Х. на следващия ден след инцидента и е констатирал следните обективни находки- по дясната вежда се виждала наложена превръзка; при отстраняването й се виждала напречно разположена рана по хода на външната част от дясната вежда с размери 0.4/2 см.; ръбовете на раната били неравни, охлузени и кръвонаседнали с тъмночервеникав цвят; около нея се установявало умерено изразено кръвонасядане с оток с размери 2/4 см.; по клепачите на очите се виждали синкаво-червеникави кръвонасядания с кръгловата форма и размери около 4/5 см.; в основата на носа се виждал леко изразен, напрегнат на пипане разлят оток; бледо червеникаво кръвонасядане зад долния край на лявото ухо с размери около 3/2 см.; зъбите били с умерено изразено оголване на шийките им; установило се косо отчупване на 1/2 до към 2/3 от коронката на втори зъб горе вляво; подлежащата стърчаща кост била със седефенобял цвят, неравна стена и заострени ръбове с наклон напред и навън, като стърчала на около 4-5 мм надолу под венеца; венецът на зъба бил с червенкаво кръвонасядане с размери около 4/5 мм; две косо разположени на 1.5 см успоредни едно на друго ивечести охлузвания по външната повърхност на дясната ябълчна област, покрити с тъмночервена коричка и с размери по 3/03 см.; отвесно разположено петнисто охлузване по кръста вляво над тазовата изпъкналост с неравна светлочервеникава повърхност с размери около 5/3 см.; на около 3 см. зад гореописаното се виждало косо разположено подобно охлузване с размери около 3/4 см. Заключението на съдебния лекар е, че на Д. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от експерта д-р К. А.. Въз основа на снети анамнестични данни от пострадалия и медицинските документи по делото, експерта А. сочи в писменото си заключение, че лицето Д. В. Х., на 57г. от [населено място], сочи че на 20.05.2013г., в дома си в [населено място], е бил удрян и драскан с нокти от брат си и снаха си, като е бил прегледан от медицинско лице от спешна медицинска помощ, а на другия ден е бил освидетелствуван от съдебен лекар към МБАЛ- Б.. Сочи се в писменото заключение, че обективно са били установени- разкъсно контузна рана на дясната вежда, кръвонасядане на клепаците на двете очи, травматичен оток и кръвотечение от носа, счупване на коронката на втори горен ляв резец, кръвонасядане зад лява ушна мида, охлузване в поясната област, драскотини по дясната половина на лицето. Относно механизма на причинените увреждания на пострадалия, то същите се дължат на удар от или върху тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук, а одраскванията дебре отговарят да са получени от одраскване с човешки нокти. Охлузването в поясната област може да се дължи на тангенционното действие на тъп предмет или хлъзгане по терена.

При изслушването на експерта в съдебно заседание от първоинстанционния съд, д-р А. заявява че поддържа изготвената от него експертиза. Сочи че водещото нараняване е разкъсно контузната рана на веждата, която е заздравявявала за около една седмица, през който период пострадалия е изпитвал болки. Такива болки са изпитвани и от отчупването на коронката на зъба до нивото на венеца. По отношение на механизма на настъпването на установените увреждания по лицето на пострадалия и счупването на зъба му, експерта д-р А. е категоричен, че тези наранавания ако са били нанесени с удари с юмрук, то тези удари са били силни и са били не по- малко от 2-3 удара на брой, а е възможно да са били и повече, тъй като уврежданията могат да се получат и от наслагването на ударите, ако те са нанесени на едно и също място, а освен това не от всеки удар с юмрук се получават травматични увреждания.

С писмо изх.№ 9599/21.06.2013г., изхождащо от 02 РУП Б., Д. е уведомен, че по повод неговата жалба е извършена проверка, спрямо П. и С. са взети мерки на основание чл.55 от ЗМВР и те са предупредени да не влизат в спор и саморазправа с него и всички спорни въпроси да решават по установения от закона ред.

В писмените обяснения, дадени на 10.05.2013г. пред органите на полицията във връзка със случая от Д. В. Х., той сочи че излязъл в двора си и казал на брат си- П. В. Д., да не пуска вода през неговия двор. След като П. отказал да спре водата, Д. се опитал да я спре и тогава П. влязъл в двора му и започнал да го блъска и удря. Неусетно се появила и съпругата на П. и двамата нападнали Д. и го повалили на земята. Съпругата му го държала, а П. го удрял. Всичко това се случило в двора на Д.. Когато се миел след инцидента, видял, че му липсва и един зъб. Потърсил съдействие първо от полицията и след това и от екип на Спешен център. На Д. В. Х. е било съставено разпореждане по чл.55 от ЗМВР да не нарушава обществения ред, да не влиза в спор и саморазправа с П. и С. и всички спорни въпроси да решават по установения законов ред.

В писменото си обяснение, дадено на 20.05.2013г. пред полицейските служители, П. В. Д. е посочил, че П. пуснал водата, Д. му се нахвърлил с обидни думи, но след като видял, че П. не му обръща внимание, взел мотика и се опитал да удари с нея П.. Тогава П. хванал мотиката и Д. я изпуснал. После Д. хванал П. за шията и започнал да го души и драска с пръсти. П. отново го изблъскал. Тогава Д. взел дървен кол и се опитал да го удари. В това време дошла съпругата на П. и започнала да ги разтървава. Д. се нахвърлил и върху нея, като започнал да я дърпа, псува и се опитал да я удари. Тогава П. я защитил, като ударил Д. два пъти в лицето, след което се прибрал вкъщи. На него също му е съставено разпореждане по чл.55 от ЗМВР.

В писмените си обяснения по случая, дадени лично пред полицейските органи от С. В. Д., тя сочи че на 20.05.2013г. била в парцела и поливала. По едно време чула, че Д. започнал да обижда съпруга й П., който бил отишъл за вода. След няколко минути С. видяла, че Д. се нахвърлил срещу П. с мотика. П. го хванал за ръцете и го накарал да пусне мотиката. Д. започнал да го души. Тогава С. веднага отишла при тях, за да ги "разбрани”. В същото време Д. вече бил взел дървен кол и се опитал да удари с него П. по главата. Когато видял, че С. е дошла при тях, той започнал да я обижда и се нахвърлил върху нея да я удари. Тогава П., с цел да я защити, изблъскал Д. и го ударил в лицето. Полицейско разпореждане е издадено и на С..

Пред първоинстанционния съд са били разпитани и близките роднини на Д. В. Х.- неговага съпруга В. М. Х. и сина му П. Д. Х.. Техните показания са косвени, тъй като дмамата не са били очевидци на сбиването между двамата братя, а освен това тях съдът анализира при спазване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като се отчита тяхната евентуална заинтересованост.

Свидетелката В. М. Х.- съпруга на Д. В. Х., сочи в показанията си, че след като намерила окървавен и безпомощен да лежи в краставиците в градината, дълго време Д. бил неадекватен, получил бил много синини, целият бил одраскан. Той и споделил, че С. го е държала, а П. го е бил по главата. Месеци наред Д. бил в болезнено състояние, главата го боляла. След този инцидент, П. и С. вече си прекарали вода от друго място и не влизали в двора на Д. и В.. Д. и П. били братя, но отдавна били във влошени отношения. Когато отишла да го прибере в градината, Д. бил паднал по корем в краставиците, кръвта му течала, С. и П. били в двора. Когато В. излязла, те вече не го биели. П. държал лопата в ръцете си, когато В. излязла, тя го видяла с лопата в ръце. Помогнала на съпруга си да стане, измила го, той бил неадекватен, удрян, драскан по гърба. После лицето на Д. се подуло, посиняло, цял месец бил със синини по лицето, очите му се припокрили, лекувал си горен зъб, а друг зъб направо извадил. Той бил със строшен зъб, дори след време започнали да го болят и другите зъби, били му пукнали веждата.

В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелят П. Х., син на Д., сочи в показанията си че от 10 години били влошени отношенията между страните заради дребни неща. За случилото се на 20.05.2013г. сина разбрал вечерта от обаждането по телефона от майка му. Тя му казала че- "баща ти е пребит". Когато на другия ден сина се завърнал в къщи от [населено място], намерил баща си с подути очи, не виждал нищо, имал синини, подутини по лицето, много стресиран, много уплашен. Баща му казал, че П. и С. го били, дори не разбрал откъде е ударен, изпаднал в несвяст. Бил уплашен, имал сериозни наранявания. Свидетелят споделя, че зъбите на Д. се клатели, наложило се някои от тях да се извадят, след този случай имал постоянно главоболие. След това свидетелят поговорил с чичо си П., който бил видимо притеснен, казал, че ще реши проблема и ще плати каквото струва за счупения зъб и за нанесените телесни увреждания на Д., но в крайна сметка не платил нищо. Според показанията на племенника П. и С. нямали никакви белези по лицата, по ръцете. Разговорът с тях се състоял на следващия ден- 21.05.2013г. Д. казал на сина си, че след случая П. го заплашвал, че ако не си мълчи, ще го пребият неговите двама синове. Свидетелят П. Х. в показанията си сочи, че в резултат на побоя баща му имал подути очи, затворени клепачи, синини, одрасквания по тялото, по главата отзад, на самата глава, одраскано чело, счупен горен ляв зъб, аркада на веждата.

Пред първоинстанционният съд бил разпитан и свидетеля И. Б. който твърдял че е очевидец на случилото се между двамата братя. Сочи в показанията си пред РС Б., че познава страните по делото, тъй като са му съседи. До този случай не знаел да е имало конфликт или разправии между двамата братя. На 20.05.2013г. следобед, свидетелят И. Б. твърди, че отишъл да види докъде е стигнала водата, видял заградена водата в тази тръба, която влизала през горния край на двора на Д., надникнал и видял че двамата братя Д. и П. се сборичкали. Свидетелят твърди че наблюдавал сбиването от улицата, от около 12-13 м. разстояние. Този свидетел единствен сочи в показанията си, че е видял Д. да държи мотика, с която е ударил П. с тъпата страна отзад в областта на бъбреците, в момента в който П. се опитвал „да гради” водата и бил с гръб към него. След това отнякъде дошла С., хванала П. за ръката и си го отвела - това била цялата случка. Свидетелят Б. сочи още в показанията си, че П. и Д. се били хванали един друг, направили си синини, драскотини. След този случай П. ходел малко "изопнат", заради удара с мотиката. Драскотините, които си направили двамата братя, били незначителни. Д. на другия ден имал една лепенка на веждата. В покозанията си И. Б. отрича напълно да е видял П. да удря Д.. Сочи още, че двамата братя почти се били отдръпнали един от друг, когато С. дошла, а конфликта продължил около 2 минути. След удара с мотиката, двамата братя се хванали и започнали да се драскат. Свидетелят И. Б. твърди пред съда, че Д. си стоял в изправено положение, С. си отвела П., тръгнали в посока към свидетеля, а той си тръгнал нагоре. Не е виждал Д. да пада на земята, а когато си тръгнал, видял, че има кръв по веждата му, но не си спомня по коя вежда. Освен веждата, нямало одрасквания по лицето на Д.. По лицето на П. имало драскотини - по бузите.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, които са дали показания и заздравословното състояние на братята Д. и П., след инцидента. Свидетелят А. А. сочи в показанията си, че от коментарите в селото научил, че братята Д. и П. са се били. Чуло се, че заради вода П. и жена му нападнали Д. и го били. След два-три дни свидетелят срещнал Д., който се връщал от лекар. А. видял, че му е счупен зъб и има рани и драскотини по лицето. Имал лепенки. К. се в селото, че на място са идвали полиция и линейка. Д. го било срам да излиза по селото, неприятно му било да излиза с тези рани. Д. показал на свидетеля счупения си зъб. Повече от една рана имал на лицето.

Свидетелят Д. Б. сочи в показанията си, че с П. са близки семейни приятели от много време. Знаел от П., че не е в добри отношения с брат му. Видяли се двамата преди 24-ти май, тогава П. изглеждал притеснен, заговорили се и той му споделил, че е имало битов инцидент. Споменал за спорове за земя с брат му Д., за поливане, и казал, че е имало физически разправии. Тогава свидетелят видял, че по П. има следи- от лявата страна на шията имало две или три повърхностни рани, одраскано, споменал, че от дясната страна на ребрата има по-голям проблем, на лявата ръка отвътре имал кръвонасядане. Споменал му, че е идвала полиция.

Последен пред първоинстанционния съд показания по делото е дал полицейският служител Е. Д.. Той сочи в показанията си, че след случая Д. посетил полицейския участък в [населено място], като му обяснил за случая, а по-късно депозирал жалба срещу брат си в полицията. Полицейският служител извикал П., като го изслушал и също снел от него обяснения. П. споделил пред полицейския служител, че след скандала имал болки в областта на гръдния кош и ребрата. И двамата братя вече нямали видими белези по лицата. Свидетелят Е. Д. сочи в показанията си, че от изслушавнето на двамата братя разбрал, че и двете страни си разменили удари.

При преценката си за законосъобразност на обжлваното решение, в рамките на оплакванията навадени с въззивната жалба и насрещната възивна жалба, настоящият състав на ОС Б., счита че първоинстанционният съд е постановил едно допустимо, валидно и по съществото си едно правилно съдебно решение.

Предявени са за разглеждане по делото главен и насрещен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връка с чл. 52 от ЗЗД, като съдът е приел за разглеждане и възражение за неизбежна отбрана съобразно чл. 46 ал.1 от ЗЗД, и възражение за съпричиняване – с правно основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Предявеният главен и насрещен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД са процесуално допустими. Всеки има право по съдебен ред да претендира поправянето на вредите, които виновно са му причинени от другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия, като могат да се претендират както имуществени така и неимуществени вреди от деянието.

Деликтната отговорност на основание на която е предявен разглеждания от съда иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, се поражда при наличието на конкретно установено противоправно деяние, което се намира в причинна връзка с виновното поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. За приложимостта на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД следва въз основа на доказателствената съвкупност да бъдат изведени от съда и установени по безспорен и категоричен начин наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: от обективна страна– противоправно деяние, неговото авторство и наличието на вреди, които са пряка и непосредствена последица от това деяние и се намират в причинно следствена връзка с него, а от субективна страна – наличието на вина у дееца. Съобразно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината на дееца за причиненета вреда се предполага до доказване на противното. Създадената с нормата на закона презумпция, възлага доказателствената тежест за нейното оборване на дееца осъществил деликта– в случая върху жалбоподателите по делото П. В. Д. и С. В. Д.. Въззивният съд счита, че събраните по делото доказателства, от една страна водят на извода за доказаност на конкретно осъществено противоправно деяние от страна на извършителите П. В. Д. и С. В. Д., което според съд е установено че се намира в причинно следствена връзка с уврежданията, настъпили за пострадалия Д. В. Х., а от друга страна събраните доказателства не могат да опровергаят презумпцията за виновност създадена с нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, доколкото остана недоказано че деянието си жалбоподателите съпрузи са извършили при неибежна отбрана.

Установи се от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, че на 20.05.2013г., около 17 часа следобед, в частта от дворното място, собственост на Д. В. Х. в [населено място], общ. С., възникнал спор за ползването на напоителна вада, минаваща през тази част от двора, при което в двора на пострадалия нахлули най- напред неговия брат, а по късно и неговата съпруга. Установи се, спречкването е прераснало в боричкане и сбиване, при което С. В. Д. е одраскала Д. по лицето и го е ударила по главата зад лявото ухо, а П. В. Д. му е нанесъл най- малко три силни юмручни удари в лицето, причинили му аркада на едната вежда, кръвонасядания по клепачите на очите, счупване на горен ляв зъб и оток в основата на носа, т.е. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За така установеното деяние, както и за начина на получените от Д. В. Х. увреждения, въззивният съд счита че пред първоинстаницонния съд са събрани убедителни писмени и гласни доказателства, а тяхната достоверност е проверена чрез назначената и изслушана съдебно медицинска експертиза. В писмените си обяснения пред полицейските служители, веднага след осъществяването на деянието, извършителите П. В. Д. и С. В. Д., макар и да излагат собствена версия на случилото се, признават че П. В. Д. е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето на брат му Д. В. Х., за да бъде защитена С. В. Д. от нападението на Д.. На следващия ден след случая, Д. В. Х. е бил освидетелствуван от съдебен лекар, след като му е бил извършен личен преглед, като въззивният съд възприема изцяло изложеното от д-р З., в представеното и прието като доказателство по делото Медицинско свидетелство № 75/2013г. Без значение е според съда, че голяма част от установените от съдебния лекар на следващия ден след деянието наранявания, не са били надлежно установени от медицинския работник от Спешна медицинска помощ, който е посетил адреса и оказал първа помощ на пострадалия, за което е съставил представения по делото фиш. От една страна нараняванията към този момент са били пресни и част от тях не така видими, както са били на другия ден след деянието. От друга страна отразеното във фиша е отбелязано при оказване на първа помощ на пострадалия и поради това е възможно посочването да не е било изчерпателно, тъй като свидетелката Ю. И. е акцентирала върху раните, които спешно са се нуждаели от нейната намеса. От друга страна същата е фелдшер и не би могла изчерпателно и точно да опише нараняванията на Д. В. Х., както това е могъл да стори, макар и на другия ден, съдебен лекар с необходимите познания за да извършва именно освидетелствуване на пострадалите и да опише обективните находки на техните наранявания.

Въззивният съд счита, че от събраните по делото доказателство безспорно е и наличието на причинно следствена връзка, между нанесените от П. В. Д. удари с юмрук в лицето на брат му Д. В. Х., както и от действията на С. В. Д., която изотзад е издраскала лицето на девер си и му е нанесла удар зад ухото. Обстоятелството, че уврежданията според категоричното мнение на експерта д-р А., по изслушаната и възприета от съда съдебно медицинско експертиза, отговарят да са причинени по вид, време и начин, така както Д. В. Х. ги е описал в исковата си молба, е достатъчно за съда за да приеме, коя от версиите за случителото се да приеме за потвърдена от медицнские документи и заключението на съдебната медицинска експертиза, както и да счете дали да уважи главния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД или насрещно предявения от П. В. Д. срещу Д. В. Х. иск със същото правно основание.

Безспорно е, че деянието с което са причинени уврежданията на пострадалия от които същият е търпял болки и страдания, е противоправно по своя смисъл и съдържание. Двамата съпрузи са нахлули в двора на Д. В. Х., който иначе е отделен от техния двор с телена ограда. Те са нападнали Д., при това възползвайки се и от численото преимущество, като са му нанесли побой, повалили са го на земята и той след техните действия е останал да лежи на земята окървавен и в безпомощно състояние. В този смисъл съдът счита, че следва да бъдат кредитирани, макар и при условията на чл. 172 от ГПК и отчитане на възможността за заинтересованост, свидетелските показания на съпругата на пострадалия- В. М. Х., която сочи в какво състояние е намерила съпруга си, след като е излязла на двора. Сочи още, че макар да не е била свидетел на сбиването, тя е видяла как П. В. Д. и С. В. Д. са преустановили действията си и са напуснали двора на къщата и, като междувременно отправили остри реприки и срещу нея. Ето защо съдът приема, че по делото се установи наличието на претърпени от ищеца Д. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, които са в причинно-следствена връзка с деяния, изразили се в драскане с нокти и удар с ръка от С. и нанасяне на юмручни удари от П., довели до временно разстройство на здравето на Д., неопасно за живота му.

Без съмнения за въззивния съд, преди нанасянето на побоя, за пореден път между двамата братя е имало кавга и тежко скарване. Въззивният съд намира за доказано и обстоятелството, че между братята е имало сборичкване, блъскане и отправяне на заплахи, като при настъпилия физически контакт, наранявания макар и много по- леки са били причинени и по лицето на П. В. Д.. В тази посока са и събраните гласни доказателства по делото. Полицейските органи са състивили протокол за предупреждение и по отношение на двамата братя. Въззивният съд обаче счита, че по своя характер и интензитет, тези наранявания не са били от такова естество, че да ангажират отговорността на Д. В. Х. за вреди, изразяващи се в причининяване на сериозни наранявания, от които П. В. Д. да е изпитвал болки и страдания, даващи основание за претендиране репарирането на претърпените вреди, чрез паричното им обезщетяване. Липсват и убедителни доказателства за такива сериозни по своя характер наранявания, като за тези наранявания са налице само косвени писмени доказателства. Не се установи и доказа какви точно са били нараняванията за П. В. Д., а още по- малко че същите са причинени от действията на Д. В. Х. при възникналото спречкване и се намират в причинно следствена връзка именно с тези действия. Ето защо въззивният съд приема насрещният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за недоказан и неоснователен.

Въззивният съд подобно на първоинстанционният съд разглеждал делото, не дава вяра на свидителските показания на свидетелят И. И. Б., който твърди че е очевидец на случилото се, тъй като същите не само не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, но и съществено се различават от тях. Така това е единствения свидетел, който твърди, че Д. В. Х. е нападнал в гръб П. В. Д., докато той се опитвал с лопата си да възстанови притока на вода към неговия двор, като му е нанесъл удар с дръжката на мотиката в областта на бъбреците. Такова нападение и нанасяне на удар от Д. по брат му П., дори и П. В. Д. и С. В. Д. в своите писмени обяснения пред полицейските служители не са твърдели. В своите писмени обеснения пред полицията, двамата съпрузи излагат доводи, че Д. се е опитал да удари П. с държаната от него мотика, но П. е отблъснал удара и е успял да извади мотиката от ръцете на брат му. След това пък, Д. бил взел дървен кол и с него се насочил към С. и тогава за да я защити, П. му нанесъл удари с юбрук в лицето. От друга страна свидетелят Б. „очевидец” на случилото се, в своите показания пред съда изцяло отрича П. да е отправял удари с юмрук в лицето на Д.- нещо което дори самият П. признава в писмените си обяснения пред полицейския служител. Този свидител изцяло отрича и С. да е предприемала каквито и да е било действия по отношение на Д., което по никакъв начин не обяснява целта на нейното влизане в двора на девер и. Свидетелят Б. твърди, че не е видял Д. и да пада на земята след спречкването с брат му, въпреки че по- късно неговата съпруга го намерила именно на земята кървящ и в безпомощно състояние. Изложените съществени отлики на показанията на свидетеля Б. от всички останали събрани по делото доказателства, до степен че да се намират в противоречие с тях, дават основание на въззивния съд също както първоинстанционния, да счете че тези показания на следва да бъдат кредитирани и взети впредвид при формирането на правните изводи по казуса във връзка с предявения иск за деликт. Тези показания са дадени пред съда сякаш единствено и само да подкрепят тезата, изложена от ищеца П. В. Д. в предявения пред него насрещен иск срещу брат му Д. В. Х., но изложените във връзка с насрещния иск обстоятелства от фактическа страна, по никакъв начин не се подкрепят от всички останали събрани по делото доказателсва при преценката им от съда в тяхната съвкупност.

Въззивният съд счита за неоснователно възражението на П. В. Д. и С. В. Д., за отпадане на отговорността им за деликт на основание чл. 46 ал.1 от ЗЗД, тъй като действията им с които са причинени наранявания на пострадалия Д. В. Х. са извършени при условията на неизбежна отбрана. Неизбежната отбрана като понятие е дефинирана в наказателното право. Съгласно чл. 12 ал.1 от НК, същата предполага предприето противоправно нападание и отблъсване на същото с цел защита на личността или правата на отбраняващите се. В такъв случай и наказателния и гражданския закон допускат причиняването на вреди на нападателя, без да се носи наказателна или деликтна отговорност. В настоящия случай не са налице основания за да се приеме че следва да се приложи института на неизбежната отбрана, тъй като липсват по делото данни за нападение от страна на Д. В. Х. срещу П. В. Д. и С. В. Д.. Напротив- налице са достатъчно основания за да се счете, че нападанието е започнало и извършено именно от П. В. Д. и С. В. Д.. Те са влезли в двора на Д. В. Х., те са били двама и са се възползвали от численото преимущество. Твърденията за нападение от страна на Д. В. Х. с мотика, въззивният съд не счита за доказано, а освен това същото е и несериозно като защитна теза, доколкото П. В. Д. и С. В. Д. са нахлули в двора на Д., П. е носел в ръце лопата, с която е можел както да се защити, така и да нанесе удари. Дори и да е бил първоначално предизвикан и от страна на П. да е започнало някакво нападение, то е било бързо преустановено и неутразилизирано от Д. В. Х., след което нападание е започнало именно от П. В. Д. и С. В. Д. и нараняванията на Д. В. Х. са предизвикани именно при условията на нападение от страна на двамата дейци, които с активни действия, с нанасяне на удари и драскане, са започнали свое самостоятелно нападение, което изцяло изключва възможността за прилагането на института на неизбежната отбрана и освобождаването им от огворност за вреди от деликт по реда на чл. 46 ал.1 от ЗЗД. Разграничителен критерий за квалифициране на деянията извършени при условията на неизбежна отбрана или в силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, е обстоятелството дали нападението върху дееца, ако се установи че е имало такова, продължава или е прекратено. В този случай дори съдът да приеме че са налице доказателства за противоправно поведение и от страна на пострадалия, то при неизбежната отбрана, отбраняващият се действа в момент, когато нападението върху него е интензивно и продължава и целта му е да го отблъсне. В настоящия случая доказателствата сочат, че именно П. В. Д. и С. В. Д. са влезли в двора на Д. В. Х., като са нанесли интензивни удари върху пострадалия, като действията им не са били насочени към защита, а към нападение. Ето защо при това положение, не може да се приеме, че действията на ответниците по главния иск за вреди, от които в пряка и причинна връзка са настъпили уврежданията на Д. В. Х., се явяват извършени при условията на неизбежната отбрана, поради което чл. 46 ал.1 от ЗЗД е неприложим към настоящия случай.

Вината съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗДог се предполага до доказване на противното. Ответниците П. и С. не ангажираха надлежни и убедителни доказателства, които да опровергаят тази законоустановена презумпция или да докажат съществуването на обстоятелства, които да изключват отговорността им за извършения деликт.

На репариране при деликта подлежат реално причинените вреди, към момента на извършването на деянието, като доказването на същите по основание и размер е в процесуална тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Дефинирането на понятието вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД показва, че вреда е всяка неблагоприятна последица за защитените права и законни интереси на увредения, като тя може да засяга както имуществото на пострадалия, така и неимуществените вреди, които могат да бъдат причинени на пострадалото лице, в резултат на изтърпени болки и страдания, на неприятни физически и психически изживявания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен режим болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици за пострадалия, възникнали от виновното и противоправно поведение на дееца, като правопораждащият факт за обезщетението е извършването на самото деяние от което тези неблагоприятни последици са настъпили. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост/чл. 52 от ЗЗД/, като поради липса на друга правна възможност, репарирането на причинените вреди се извършва чрез присъждане от съда на определена парична сума в полза на пострадалия. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги почива на конкретните обективно съществуващи обстоятелства. Обективните критерии които стоят на вниманието на настоящия съдебен състав са характера на увреждането на пострадалия, начина на извършването на самото деяние, настъпилия вредоносен резултат, претърпените болки и страдания и възрастта на увредения, общественото му положение и прогнозата за възстановяване на уврежданията на здравето на Д. В. Х. според експерта извършил медицинската експертиза.

Безспорно увреждането на Д. В. Х. има характер на лека телесна повреда, като от нараняванията водещи са разкъсно контузната рана на веждата, която е била съпроводена с болки и страдания за пострадалия, като раната е зараствала поне една седмица, както и отчупването на зъба, което е наложило лечение при зъболекар. Твърденията на съпругата на пострадалия за болки в главата на Д. В. Х. след този случай съдът не приема, тъй като не се установява и доказва че същите биха могли да бъдат в причинна връзка с деянието осъществено на 20.05.2013г., в дворното място на Д. в [населено място]. Прогнозата на експерта съдебен лекар е, че всички наранявания на Д. В. Х., получени в резултат на деянието на П. В. Д. и С. В. Д., са лечими и с течение на времето следва напълно да отшумят, без да рецидивират. Следва да се отчете, че деянието е осъществено при предистория на влошените отношения между двамата братя, които в този случай са ескалирали, поради което при определянето на обезщетението следва да се отчете и повишената обществена опасност на извършения деликт, поведение у дейците което следва категорично да бъде преустановено. Изложеното води на извода за въззивния съд, че правилно и законосъобразно дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Д. В. Х., са били по справедливост определени от първоинстанционния съд в размер на 1000лв., а в останалата част предявения главен иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД е бил отхвърлен като неоснователен.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед на изхода на делото пред въззивната инстанция, тъй като жалбата на П. В. Д. и С. В. Д. е оставена от съда без уважение, следва същите да бъдат осъдени да заплатят на Д. В. Х., сумата 40.00лв. държавна такса във връзка с насрещната жалба и сумата 300.00лв. за адвокатски хонорар, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5386/28.07.2014г., постановено по гр.д. №2992/2013г. по описа на РС Б., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН [ЕГН] и С. В. Д., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], област Б., да заплатят на Д. В. Х., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., сумата 40.00/четиридесет/лв. държавна такса във връзка с насрещната жалба и сумата 300.00/триста/лв. за адвокатски хонорар, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за настоящата въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: