Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,02.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 242 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против решение № 245/25.02.2020
г., постановено по АНД № 2151/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 19-1085-002009/05.07.2019 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение
по чл.21, ал.1 от същия закон, на ответника по касационната жалба – С.П.С. ***,
били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Като касационни
основания, макар и непрецизно формулирани, се сочат допуснато от въззивната
инстанция нарушение на материалния закон и конкретно на чл.188 от ЗДвП и
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на
доказателствата. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по
същество чрез потвърждаване на наказателното постановление (НП).
Ответникът по
касационната жалба С.П.С., в депозирано писмено становище и чрез процесуалния
си представител в хода на устните състезания, навежда доводи за нейната
неоснователност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира
присъждането на направените в касационното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност
на жалбата и счита, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени
обжалваното пред него НП районният съд е приел, че авторството на нарушението
не е доказано по безспорен и несъмнен начин от административнонаказващия орган,
както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, а обвинението, в нарушение на
чл.303, ал.1 от НК, почива единствено на предположения. Посочил е, че с оглед
ангажираните от наказаното лице доказателства презумпцията по чл.188, ал.1 от ЗДвП била оборена.
Решението е
неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила във връзка с оценката на доказателствата и при неправилно приложение на
материалния закон.
Според чл.188, ал.1,
изр.първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според второто
изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи
на кого е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага
на посоченото лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС вж. и легалната
дефиниция по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП), както е в случая, то посочването следва
да стане с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство (СУМПС). Последното изискване не е случайно. Чрез предоставянето на
копие от СУМПС, което е и документ за самоличност съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗБЛД и съдържа защитени лични данни, собственикът на автомобила демонстрира
пред контролните органи, че между него и посоченото в декларацията лице, на
което твърди, че е предоставил своето МПС, действително съществува фактическа
връзка като по този начин законодателят е създал своеобразна гаранция срещу
злоупотреба с правото по чл.188 от ЗДвП, респ. чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП
с цел освобождаване от административнонаказателна отговорност.
С декларация от
10.01.2019 г. Д.К.Д., в качеството на пълномощник на „Промосейл“ ЕООД, със
седалище в с.Ш., общ.М., обл.С., изрично и под страх от наказателна отговорност
по чл.313, ал.1 от НК е посочил, че на 10.02.2018 г., около 17:20 часа,
автомобилът, с който е извършено нарушението – „Мерцедес С 63 АГМ 4МАТИК“, с
рег. № ***, е управляван от С.П.С.. Към декларацията Д. приложил освен копие от
СУМПС на ответника по касация, но и копие от неговия контролен талон и от
личната му карта. Посоченото обстоятелство ясно показва съществуващата връзка
на С.С. с автомобила, с който е извършено нарушението и с посоченото търговско
дружество, като наемодател на вещта.
Касационната
инстанция не споделя доводите на С., според които единствено собственикът на
автомобила е легитимиран да подаде декларация, в която да посочи лицето, на
което го е предоставил. Законодателната идея, изразена в правилото на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, е, че собственикът най-добре знае на кого е предоставил
фактическата власт върху своята вещ. Когато обаче по силата на вещно или
облигационно правоотношение собственикът е предоставил трайно фактическата
власт върху вещта на трето лице, то именно това трето лице, а не собственикът,
ще е в състояние да посочи на кого вещта е била преотстъпена впоследствие. Това
е ясно изразено например в нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, според която вписаният
собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Макар последната разпоредба да касае процедурата по установяване на авторството
на нарушения, различни от процесното, в нея е въплътена обща идея, която намира
приложение и в настоящия случай.
От свидетелството за
регистрация, част I на автомобила и от представеното
пълномощно от „Сожелиз България“ ЕООД, се установява, че собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, е последното дружество (лизингодател).
Дружеството „Промосейл“ ЕООД е лизингополучател и ползвател на автомобила и
като такъв то е вписано в свидетелството му за регистрация. Установява се, че
то е упълномощено да го стопанисва и управлява, както и да преупълномощава
други лица със същите права. Следователно, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП,
законният представител на „Промосейл“ ЕООД, т.е. неговият управител според
чл.141, ал.2 от ТЗ, е този, който е легитимиран да посочи лицето, на което е
било предоставено управлението на процесното МПС. Нищо в съдържанието на
цитираната норма не води до извод, че това право не може да бъде делегирано
другиму чрез упълномощаване. По делото е налично нотариално заверено пълномощно,
с което И.Н.К., в качеството на управител на „Промосейл“ ЕООД, упълномощава Д.К.Д.
(лицето, представило декларацията по чл.188 от ЗДвП) с различни права,
включително с правото да представлява дружеството пред КАТ и да подава от името
на дружеството декларации за посочване на ползвател на МПС-то собственост на
дружеството. Следователно Д., който разполага с пълномощно в предвидената за
това форма за действителност – чл.26, ал.1, изр.трето от ТЗ, има качеството на
търговски пълномощник на „Промосейл“ ЕООД, който разполага с надлежно учредена
представителна власт относно действията, посочени в пълномощното. По тези
съображения касационният съд намира, че ответникът по касация е надлежно
посочен като лице, на което е било предоставено управлението на МПС. По арг. от
чл.188, ал.2 от ЗДвП това е достатъчно, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на С. за извършеното с процесния
автомобил нарушение като по този начин законът възлага върху него
доказателствената тежест да установи, че не той, а трето лице, го е управлявало
при извършването му.
Противно на посоченото
от районният съд, касационната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че С. не е извършил описаното
в НП нарушение. Районният съд е приел, че изводите относно авторството на
нарушението били разколебани предвид факта, че с договор за наем от 26.09.2017
г., сключен между лизингополучателя „Промосейл“ ЕООД, като наемодател, и
наемателя „ПТС Петрол“ ЕООД, процесният автомобил бил отдаден под наем на
последното дружество за срок от 12 месеца. Посочил е, че към договора, в
изпълнение на т.2.12 от него, бил
приложен списък на лицата, упълномощени от дружеството – наемател, да
управляват автомобила като сред тях не фигурира ответникът по касация С.С..
От този списък се
установява, че упълномощени да управляват автомобила са следните лица – П.Т.С.
(управител на „ПТС Петрол“ ЕООД), Д.Р.В., М.А.П. и М. П.С.. От извършените
служебни справки в НБД „Население“ касационната инстанция установи, че
управителят на „ПТС Петрол“ ЕООД – П.Т.С. всъщност е съпруга на наказания С.С.,
а друго от упълномощените за управление лица – М. П.С., е негов брат. Предвид
близките семейни и родствени връзки с част от упълномощените лица,
обстоятелството, че С.С. формално не бил посочен в списъка към договора за наем
от 26.09.2017 г., по никакъв начин не съставлява аргумент в подкрепа на
развитата от него защитна теза, че не е упражнявал фактическа власт върху
автомобила.
Касационната
инстанция не дава вяра и на показанията на св.Г.Г., чрез които С. се опитва да
гради алиби за датата, на която е извършено нарушението – 10.02.2018 г. Според
твърденията на Г. ответникът по касация го помолил да го превози до гр.София,
тъй като автомобилът му се бил повредил. Г. се съгласил и на 07.02.2018 г.
двамата пътували до гр.София като се прибрали отново заедно в неделя същата
седмица (11.02.2018 г.). Г. е приятел на бащата на жалбоподателя, поради което
се явява заинтересован, а освен това показанията му само косвено опровергават
посоченото в декларацията по чл.188 от ЗДвП. По-конкретно ответникът по касация
не е ангажирал доказателства, че в самия момент на извършване на нарушението –
10.02.2018 г., в 17:20 часа, той се е намирал на друго място, което би
изключило възможността през това време да е управлявал заснетият от радарната
установка автомобил с рег. № ***, в гр.Русе, бул.“България“, след
бензиностанция „Лукойл“, на посочените в НП GPS координати.
Като е достигнал до
противоположни правни и фактически изводи районният съд е постановил едно
неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество
като наказателното постановление бъде потвърдено.
В касационната инстанция касаторът не е бил представляван, а касационната
жалба е подадена лично от административнонаказващия орган. Поради липсата на
направени разноски, такива в полза на касатора не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 245/25.02.2020
г., постановено по АНД № 2151/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 19-1085-002009/05.07.2019 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-002009/05.07.2019 г., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон, на С.П.С.,
с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: