РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 05.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2936 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ЕТ И.И.-Н., с която
срещу Е.З.П. е предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в
размер на 25800 лв. за ползването на собствената му 5/6 ид.ч.
от недвижим имот от което е лишен за времето от 09.03.2012 г. до 09.03.2017 г.
/60 месеца по 430 лв./.
Претендира
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателно погасяване на задължението.
В
срока за писмен отговор ответникът Е.З.П. оспорва претенцията, като
недопустима, при условията на евентуалност, като неоснователна. Оспорва
твърденията на ищеца, че е собственик на посочената квота от недвижимия имот.
Твърди, че притежава изключително право на собственост върху имота на основание
давностно владение упражнявано в периода след 1994 г.
Завява правни и фактически доводи в подкрепа на становището. Прави възражение
за погасяване по давност на претенцията. Оспорва
връчването на 30.01.2008 г. на нотариалната покана, тъй като е била в болница в
този период и не е могла да узнае за нея. Иска разсрочване или отсрочване на
изпълнението, ако се уважи иска.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
страна следното:
Не е
спорно, че на 14.12.2007 г. с нотариален акт № 49, том 5, рег. № 15163, дело № 818 на нотариус В.В.с рег. № 268 са придобити от ищеца 5/6 идеални части от
тристайно жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******,
на първия етаж от масивна двуетажна къща. Имотът е продаден от Х.Е.Р., И.О.Х., В.М.М., С.Г.З., А.Г.А.и Г.Г.Н., които
са придобили имота по наследство и делба.
След
закупуване на имота, ищецът поискал да влезе във владение, но ответницата Е.З.П.
отказала да му даде достъп до имота. Установява се, че на 17.01.2008 г. била
изпратена от ищеца нотариална покана чрез нотариус В.В.с
рег. № 268 до ответницата. Върху поканата на 28.01.2008 г. е отбелязано, че адресата
отказва да получи поканата. Принудена била да отвори вратата с полиция.
Положен е подпис от свидетел М.З., присъствал на връчването. С нотариалната
покана ищецът уведомил ответницата, че е придобил 5/6 идеални части от
тристайно жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******,
на първия етаж от масивна двуетажна къща и отправил покана на 30.01.2008 г. да
му осигури достъп до имота и ключовете за същия. Следва да се отбележи, че
връчването от 28.01.2008 г. е удостоверено на 30.01.2008 г. от нотариус В.В.с рег. № 268.
От
съдържанието на представените епикризи, издадени от
„Специализирана болница за а.л.по о.“ ЕАД се установява, че Е.З.П. е била
приета в болница на 29.01.2008 г. и е
претърпяла е хирургическа интервенция на 31.01.2008 г., след което е изписана на
01.02.2008 г. Така възражението на ответницата, че е била в болница когато
поканата й била връчена, като недоказано, съдът намира за неоснователно.
Не е спорно по делото, че ответницата е
придобила 1/6 идеална част от тристайно жилище, находящо
се в гр. София, ул. „*******, на първия етаж от масивна двуетажна къща с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от
28.04.1981 г.
След прехвърлянето на имота на 30.01.2008 г.,
както бе отбелязани по-горе ответницата отказала да осигури достъп и на купувача,
настоящ ищец. Съставен бил протокол от продавачите и купувача, в който е
отбелязано, че Е.З.П. – е отказала достъп до жилището. На ищеца били предадени
от праводателите му ключове за имота, с които не
могло да се отключи вратата на имота, тъй като бравата била сменена.
Следва
да се вземе предвид, че Х.Е.Р., И.О.Х., В.М.М., С.Г.З.,
А.Г.А.и Г.Г.Н.- праводатели
на ищеца са изпратили до ответницата нотариална покана, връчена на 07.06.2006 г. В нея е поискано да се
осигури достъп до тристайното жилище, находящо се в
гр. София, ул. „*******, на първия етаж от масивна двуетажна къща и да се
предадат ключовете от същия.
От свидетелските показания Я.С.П./приятел на ищеца/ се
установява, че заедно с ищеца посетили имота през 2010-2011 г., като Е.З.П.
отново им отказала достъп до имота. Установява се, че на ищеца били предадени
от праводателите му ключове за имота, с които двамата
не могли да отключат. При това посещение ответницата отказала достъп до имота,
като заявила, че е собственик на целия
имот, находящ се на ул. „*******. През 2014 г.
свидетелят и ищеца отново посетили имота, като отново ответницата не ги
допуснала до имота, като отново заявила същото- че е собственик на целия имот.
Свидетелката П.И.К.посочва, че познава Е.З.П. от 2001 г.
Често й гостувала на ул. „******* след запознаването им. Същата сочи, че
ответницата не живее на първия етаж от къщата, тъй като той е в окаяно състояние.
Е.З.П. живеела с дъщеря си М.П. на втория етаж от къщата откакто се познават. Сочи,
че ответницата е единствен собственик и никога не е виждала друг освен нея и
дъщеря й в имота. Установява, че ответницата стопанисва целия имот – правила
ремонти, сключила е договор за охрана с фирма.
Свидетелят Н.С.К./съсед/ посочва, че живее срещу имота ул. „*******
от 1975 г. От неговите показания се установява, че Е.З.П. живее в имота от
1980-1981 г. Винаги е считал, че тя е собственик на имота. В имота живеели
ответницата, съпругът й и децата им. Тя стопанисвала имота. Ремонтирала къщата
няколко пъти, сключила договор за охрана с фирма. Чрез показанията му се
установява, че на първия етаж никой не живеел тъй като било невъзможно – нямало
водопровод, ел. инсталация, бил в изключително лошо състояние.
От приетата в производството техническа експертиза се
установява, че жилището се състои от антре, което е свързано с дървен портал с
едно малко помещение, в което е монтирана кухненска мивка, три стаи и вътрешно
стълбище за сутерена. Стаите са с изгнило дюшеме, черно и пропаднало в
североизточна посока. Северозападната стая е с черни, посукани
и полуразлепени тапети по стените, като около вратата
са окъсани. По мазилката на тавана, която е провиснала, личат множество
пукнатини, а цялата мазилка по тавана се е отцепила по периметъра си от
мазилката по стените, като са се отворили широки пукнатини. В другите две стаи
- също провиснали и силно напукани и отцепени мазилки по таваните и постна боя
по стените. Две от стоите са преходни помежду си. Малкото помещение е без
прозорец, с монтирана стара, чугунена, кухненска мивка в него, със стара
фаянсова облицовка само около мивката. По стените и тавана също личат
пукнатини. Антрето е с изгнило дюшеме по под и с опадала мазилка по стените и
тавана, като по тавана се вижда дървения гредоред, а по стените се наблюдават
пукнатини през зидовете. Дограмата по прозорците е стара, полуизгнила,
двукатна, дървена. Вратите също са дървени. Пред външната врата, която е
остъклена, е монтирана метална врата от листова
ламарина. Процесното жилище е без баня и тоалетна.
Същото видимо е с пропаднал гредоред по североизточната си фасада - откъм
калкана на новопостроена сграда, при което е пропаднало и дюшемето по подовете
на помещенията, както и са разкривени касите на прозорците и вратите. Всички
помещения са изключително мръсни, покрити с паяжини, занемарени и захабени,
затрупани с вещи. Личи, че от дълги години имотът не е поддържан е не е
обитаван. В сутерена процесното мазе е без врата, на
пръстен под и без мазилка по стените. В сутерена гредоредът по пода на първия
етаж е укрепен на няколко места с дървени греди, подпряни
на метални, телескопични подпори. Като цяло състоянието на процесното
жилище е много лошо и е необходимо извършване на основен ремонт и укрепване на
същото./; липсата на отопление; отстоянието на имота
до търговската, административната и транспортната мрежи /Процесният
имот се намира в централната част на столицата, в непосредствена близост до
един от главните, столични булеварди, в близост до училище, поща, магазини,
както и до спирките на масовия градски транспорт и до метростанция./.
Отчитайки вида и състоянието на процесния имот, констатациите
на СТЕ са, че същият не е годен да бъде ползван за живеене, а евентуално би
могъл да бъде ползван единствено за складов/ нужди и то за складиране на
непретенциозни стоки или материали. За процесния
период от 09.03.2012 г. до 09.03.2017 г. СТЕ определя, че пазарният наем за
имота е 16 161 лв.
Ответницата представя следните доказателства: Фактура
03.07.2010 г. на Софийска вода; Фактура
05.12.2012 г. на Софийска вода, ведно с плащане;. Фактура 02.02.2013 г. на Софийска вода; Фактура 28.08.2010 г. на
Софийска вода; . Фактура от 30.04.2017 г. от ЧЕЗ, ведно с плащане; Фактура от
06.03.2017 г. на Софийска вода; Фактура от 03.08.2011г. на Софийска вода;
Фактура 03.11.2011 г. на Софийска вода; . Фактура СОД Инжинеринг
за 2017 г.; Фактура БТК за 2004 г.;
Договор със COT ЗЕС за охрана от 01.06.2010 г.; Приложение към договор от
14.07.2005 г. СОТ ЗЕС; Квитанции за платена охранителна дейност - 2 листа за
2005 г. - 2008 г.; Фактура СОД Инжинеринг за 2017 г.;
Фактура от строителна фирма 12.08.1994 г.; Фактура от 30.08.2004 г.; Фактура от
10.08.2004 г.; . Фактура от 29.07.2004 г.; . Фактура ВиК
от 07.07.1993 г.; Фактура ВиК
от 20.11.1994 г.; Фактура ВиК от 15.05.1994 г.;
Фактура за поставяне на водомер от 25.03.1991 г.; Договор за строителство с
Балканстрой АД от 15.05.2013 г.; Договор за изработка от 04.08.2011 г., ведно с
протокол от 04.08.2011 г. и разписки 3 броя; Ф-ра от
30.09.2014 г.; Ф-ра от 02.10.2014 г.; Ф-ра от 01.10.2014 г.; Ф-ра от
03.10.2014 г.; Ф-ра от 01.10.2014 г.; Касови бележки
от 2012 г.;Ф-ра от 14.01.2013 г.; Ф-ра
от 14.08.2012 г.; Ф-ра от 22.10.2014 г.;. Ф-ра от 12.05.2017 г.; 53. Констативен протокол от 03.02.2008
г.; Ф-ра от 23.08.2008 г.; Ф-ра от 17.08.2008
г.;.Договор за изработка от 04.08.2014 г.; Анекс към договор от 10.12.2014 г.; Анекс
към договор от 30.07.2015 г.; Количествено стойностна сметка - 2 бр.; Разписка
от 04.08.2014 г.; Разписка от 08.08.2014 г.; Разписка
от 10.12.2014 г.; Констативен протокол
от 04.08.2014 г.; Договор за изработка
от 22.10.2016 г.; Разписка от 27.10.2016\ г.; договор за изработка от
13.10.2013 г. Касови бонове за материали от 2012 г. - 2014 г. - 2 листа;
Разписка от 22.04.2013 г.; Договор за изработка от 13.10.2012 г.; . Ф-ра от 14.10.2012 г.; Касови бонове от 2012 г. - 2 листа. Ф-ра от от 14.10.2012 г.; Касов бон
от от 14.10.2012 г.; Касов бон от от
19.09.2012 г.; Ф-ра от 20.10.2012 г. - 3 бр.; Писмо
на СО, район Оборище от 22.06.2015 г.; Удостоверение от Пожарна безопасност от
22.06.2015 г.; Д-р за изработка от 20.06.2015 г.; Писмо от ВиК от
2017 г.; Фактура от Виваком от 2017 г.; Договор от
23.02.2005 г. между „ИДОЛ“ ЕООД и Е.З.П., Х.Е.Р., И.О.Х., В.М.М., С.Г.З., А.Г.А.и Г.Г.Н..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В хипотезата на съпритежание на
вещно право е налице регламентация на вътрешните отношения между
съсобствениците във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата
вещ - чл. 30 - чл. 32 ЗС. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ, а следователно този който ползва вещта, е придобил
фактическата власт на правно основание, поради което се явява държател на
правата на останалите съсобственици, а съответно за да започне да тече в негова
полза придобивна давност е необходимо да демонстрира
промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата им.
За
да бъде придобит имот въз основа на давностно
владение е необходимо на първо място да е установено владение върху имота с
неговите два компонента - фактическа власт и намерение за своене
на вещта (чл. 68, ал. 1 ЗС). Действително намерението за своене
на вещта се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но в отношенията между съсобственици
тази презумпция може да бъде оборена според основанието, на което
съсобствениците са получили фактическата власт върху имота, както и според
вътрешните отношения между съсобствениците, които отново следва да се
преценяват към момента на възникване на съсобствеността и съответно
получаването на фактическата власт върху имота (в този смисъл е и ТР № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС).
За
предоставяне на защитата по чл. 31, ал. 2 ЗС е необходимо да бъдат доказани следните
необходими предпоставки:
1.
Да е налице съсобственост между страните по отношение на веща и то за исковия
период, за който се претендира обезщетението. Съсобствеността е правно
състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани
права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични
вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването
на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС.
2.
Някой от съсобствениците да си служи с общата вещ, а останалите да са лишени от
ползването. В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл.31 от
ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се
използва лично”.Използва лично общата вещ оня съсобственик,който я употребява
такава, каквато е,за постигане на цели,за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение,без да
разрушава,променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Съгласно чл.31 ал.1 ЗС - съсобственикът може
да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им. Така според чл. 31, ал. 2 ЗС „Лишаване“ е
налице винаги, когато един съсобственик не е упражнявал правото си да ползва
общия имот, а друг го е ползвал повече отколкото му се следва според неговия
дял.
3.
Лишеният от ползването съсобственик да е отправил покана към този, който си
служи с вещта. Следователно Ползващият съсобственик започва да пречи,когато
друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31
ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,на което
законодателят е регламентирал единствено формата,но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Съдът
намира, че в настоящето производство не се установи да е налице съсобственост
върху имота между страните по спора.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност, както
ответницата е направила в настоящото производство.
Нормата
на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68,
ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Фактическият състав на владението
съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за
давността /отм./: непрекъснато /да
не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит
начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо
непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота /например да
не се напуска жилището, да не се излиза от колата/. Фактическата власт може да
се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат
на намерение за своене на този имот и не са
прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е решение № 503 от
02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК/.
В
отговора на исковата молба ответницата се позовава на придобиване на
собствеността върху имота по давност, фактическата власт за която е започнала да
упражнява през 1994 г.
с намерението да свои цялата вещ за себе си. Чрез
събраните в производството доказателства се установи, че през 1982 г. ответницата
е придобила собствеността върху 1/6 идеални части от процесния
имот. Страните не спорят и се установява от събраните доказателства, че
ответницата упражнява фактическа власт върху имота още от 1981 г., с което се
установява обективния елемент на владението – упражняване на фактическа власт.
Установи
се, че на изпратената от праводателите на ищеца -Х.Е.Р.,
И.О.Х., В.М.М., С.Г.З., А.Г.А.и Г.Г.нотариална
покана от 07.06.2006 г. Е.З.П. е
била категорична, че няма да осигури достъп до имота и да предаде ключовете от същия.
Ответницата е сменила бравите на имота и не е допускала до него както тях, така
и ищеца. Последното се установява както от изпратената от ищеца нотариална
покана от 28.01.2008 г., така и от показанията на свидетеля Я.С.П..
Съгласно
чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, доколкото в производството не
се установи ответницата да е добросъвестен владелец. На основание чл.84 ЗС
правилата на чл.113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД за погасителната давност се
прилагат съответно за придобивната давност. За да
бъде уважено релевираното възражението следва да се
установи, че ответницата е владяла имота в продължение на 10 години, преди
подаване на исковата молба /09.03.2017
г./. Също така следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 83 ЗЗД -
който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка, ако не се докаже противното.
В
настоящото производство се установи, че ищцата е започнала своето владение /по
см. на чл. 68 ЗС./ на процесния имот поне на 07.06.2006 г. /датата, на която е
изпратена нотариалната покана от праводателите на
ищеца/. В нея те признават, че са лишени от достъп до имота – сменени са
бравите и Е.З.П. не ги допуска да влязат в него. Така се доказва по несъмненен начин, че са отблъснати владелческите
претенции и отречени правата на невладеещите собстветници.
Според практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на
държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или
сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане
правата на останалите съсобственици или сънаследници
и да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници.
Такива действия са например: отказът на
ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници
в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение на
владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова
ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите
наследници /например отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се
заплаща част от получения наем на останалите наследници/. В този смисъл са
решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.,
решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и
др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
До
предявяване на иска /08.03.2017 г./ ответницата е стопанисвала имота
/извършвала е ремонти, поддържала е същия/, с което отново сочи за обективиране на субективното й отношение да държи вещта
като своя.
Владението,
което ответницата е упражнявала се характеризира с необходимите белези: непрекъснато /да не е загубено за
повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно
/да не е установено по насилствен начин/, явно
/да не е установено по скрит начин/, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като
своя.
С
оглед горното може да се направи обоснован извод, че придобивната
давност /10 г./ е изтекла в полза на ответницата най-късно на 07.06.2016 г.,
което е почти 9 месеца преди предявяване на настоящия иск. По делото не бяха
представени доказателства за прекъсване или спиране на давността в периода от
07.06.2006 г. до 07.06.2016 г.
Предвид липсата на качеството съсобственик на ищеца, искът
по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се следват сторените разноски в производството в размер на 1305 лв. /адвокатско
възнаграждение – 1 300 лв. и разход за издаване на съдебно удостоверение – 5
лв./.
Така мотивиран от горното, съдът
РЕШИ
ОТВХЪРЛЯ предявените
от ЕТ „И.И.-Н.“, ЕИК ********със съдебен адрес ***,
5, срещу Е.З.П., ЕГН ********** с адрес *** ********, искове с правно основание
чл. 31,
ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 25800.00 лв. за ползването на
собствената му 5/6 ид.ч. от недвижим имот- тристайно
жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******, на
първия етаж от масивна двуетажна къща, от което е лишен за времето от
09.03.2012 г. до 09.03.2017 г. /60 месеца по 430 лв./.
ОСЪЖДА ЕТ „И.И.-Н.“, ЕИК ********със съдебен адрес ***, 5, да заплати на
Е.З.П., ЕГН ********** с адрес *** ********, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата
в размер на 1305.00 лв. - съдебно - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: