Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 1979 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „Н.Е.К.“ („НЕК“) ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, предявена срещу „П.Б.-.Е“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, за заплащане на сумата 127407,48 лева, представляваща
стойност на балансираща енергия при небаланс за месец юни 2014 г., за която е
издадена фактура № **********/30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба - 09.06.2017 г. до окончателното ѝ погасяване,
както и за заплащане на сумата 37411 лева - обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода от 21.07.2014 г. до
08.06.2017 г..
В исковата молба ищецът
твърди, че притежавал качеството обществен доставчик на Е.енергия, съгласно
издадена от КЕВР лицензия № Л-147-13/17.12.2004 г., която с решение на КЕВР №
И2-Л-147/06.01.2014 г. била допълнена с права и задължения на координатор на специализирана
балансираща група (СБГ), с членове производители на Е.енергия от възобновяеми
източници, чиято енергия бил длъжен да изкупува. На 12.01.2009 г. между
страните бил сключен договор за продажба на електрическа енергия № ЕП-118,
съгласно който ищецът се задължил да изкупува по определени от КЕВР
преференциални цени цялото количество произведена електрическа енергия от „П.Б.-.Е“
АД, което било производител на електрическа енергия от възобновяеми източници –
две водноелектрически централи – ВЕЦ „Пирин“ и ВЕЦ „Спанчево“ с обща
инсталирана мощност от 49 MW. Изкупуването на енергията било преустановено на
01.07.2014 г., на основание решение на КЕВР № ТЕ - 023/29.05.2014 г., съгласно
което общественият доставчик не следвало да изкупува електрическа енергия,
произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW, които не са собственост на
„НЕК“ ЕАД и решение на КЕВР № Ц – 13/01.07.2014 г., с което е прието, че не се
предвиждали преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от ВЕЦ с
инсталирана мощност над 10 MW, както и с оглед на разпоредбата на чл. 31 ЗЕВИ в
същия смисъл. Преустановяването на изкупуването на енергията налагало смяна на
балансиращата група, поради което ответникът поискал от ищеца, в качеството му на
координатор на СБГ на производителите на енергия от възобновяеми източници, да
му издаде удостоверение за липса на просрочени задължения, което да представи
на „Е.С.О.“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД). Ищецът уведомил ответника, че същият няма просрочени
задължения към „НЕК“ ЕАД, а дължи единствено стойността на балансиращата
енергия за месец юни 2014 г., съгласно
финансовия сетълмент, издаден от „ЕСО“ ЕАД. За дължимата сума в размер на
127407,48 лева била издадена фактура № **********/30.06.2014 г., която не била
заплатена от ответника, включително и към момента на предявяване на исковата
молба, което обуславяло правния интерес на ищеца от провеждане на исковете за
главното вземане и за дължимото върху него мораторно обезщетение.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковете.
Твърди, че липсата на издадени лицензии за координатор на СБГ на други лица,
освен на ищеца, създавала фактическа невъзможност за ответника да прехвърли
отговорността за балансиране на друг координатор. Това дало възможност на
ищеца, в съответствие с приетите от КЕВР Правила за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ) да третира ответника като член на специалната балансираща група
по чл. 56, ал. 8, т. 1.1 ПТЕЕ за процесния период – м. юни 2014 г.. В
качеството си на координатор на СБГ ищецът бил задължен да сумира получените от
производителите в групата графици за производство и да предостави на „ЕСО“ ЕАД
сумарна нетна почасова прогноза за производството в балансиращата група.
Ищецът, в нарушение на разпоредбите на чл. 77, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 ПТЕЕ
произволно променил графика на производство за производителите в СБГ, в която
бил включен и ответникът, които промени били извършени без предварително
известяване и без съобразяване с техническите възможности на производителите в
групата. Промененият график се използвал от ищеца за определяне небаланса на
ответника за процесния период, който небаланс представлявал отклонението между
предварително известения график за производство на електрическа енергия за
всеки час от денонощието и реално произведената и потребена електрическа
енергия за същия период. Така в нарушение на задълженията си по ПТЕЕ и
договора, ищецът предизвикал административно натрупване на небаланс от „П.Б.-.Е“
АД, което пораждало задължение към „НЕК“ ЕАД за заплащане на разходи за
балансиране. Определеният от ищеца график бил произволен, като дори и при
изпълнението му производителите на електрическа енергия били поставяни
административно в небаланс. Оспорва да е допускат енергиен небаланс в посочения
във фактурата от 30.06.2014 г. размер от 1645,330 MWh, дори и при едностранно
променените от ищеца графици. Липсвало основание за заплащане на посочената във
фактурата услуга координатор на СБГ в размер 1000 лева, тъй като между страните
договор не бил сключен.
Ответникът
оспорва и валидността на използваната от ищеца методика за разпределяне на
задълженията по небаланси, за която не били представени доказателства да е
одобрена от КЕВР. Същата водела до начисляване на производителите на енергия от
възобновяеми източници на необичайно високи разходи за небаланс, надхвърлящи в
пъти разходите за небаланс на цялата специализирана балансираща група,
оповестени от „НЕК“ ЕАД. В тази връзка прави възражение за нищожност на раздел
III и IV от изработената и прилагана от ищеца методика за разпределяне на
задълженията по небаланси в СБГ с координатор „НЕК“ ЕАД, поради заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави. С методиката ищецът преследвал забранен
от ЗЕ резултат - формално да изкупи цялото количеството електрическа енергия по
чл. 93а ЗЕ, без да прилага утвърдената от КЕВР с решение № Ц-56/17.12.2002 г.
цена, която била фактически намалена със стойността на едностранно и произволно
начислените такси за небаланс. За месец юни 2014 г. ищецът „НЕК“ ЕАД заплатил
на „ЕСО“ ЕАД за небалансите на СБГ сумата от 2972373 лева, а в същото време
разпределил на участниците в групата много по-голяма сума – 8364258 лева. Така
прилагането на методиката водело и до неоснователно обогатяване на ищеца, в
частта над заплатеното към „ЕСО“ ЕАД, което накърнявало добрите нрави. Ищецът
бил единствено координатор на СБГ и посредник между „ЕСО“ ЕАД и субектите,
предизвикващи небаланси и като такъв следвало да събира от участниците в
групата единствено дължимите на „ЕСО“ ЕАД суми, а не да извлича печалба от тази
си дейност.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на
ответника. Оспорва да е променял графика за производство на производителите,
включени в СБГ, като поддържа, че съгласно чл. 78 ПТЕЕ имал право да извършва
промени в подадените от производителите графици за производство, потребление и
обмен на електрическа енергия, без да ги уведомява и да иска съгласие от тях за
количествата, които трябва да произведат в деня на доставката, като обменът на
информацията се извършвал само по електронен път.
Твърденията
на ответника за административно предизвикан небаланс били неоснователни.
Същността на балансирането на енергийния пазар била в това да се извърши
корекция на търговските графици на производителите на електрическа енергия,
независимо от възможностите им за производство, според нуждите на крайните
снабдители, като по този начин се постигне балансиране или изравняване на
производството на електрическа енергия с нейното потребление с цел да не се
допусне недостиг или излишък в електроенергийната система. Всеки производител
преценявал дали да се съобрази със зададения график за производство на енергия,
т. е. дали да изпадне в небаланс, като повечето производители избирали да
произведат енергия, съобразно капацитета си, тъй като цената за изкупуването й била
по-висока от размера на санкцията за допуснат небаланс. При констатиране на
прогнозен недостиг или излишък на електроенергия в групата на обществен
доставчик, правомощие на последния било да извършва корекции на графиците на
производителите.
Прилаганата
от ищеца методика за разпределение на небалансите била валидна, тъй като КЕВР
утвърждавала единствено общите принципи за разпределение на небалансите, поради
което ищецът имал възможност да приеме такава методика, без необходимост от
последващото ѝ утвърждаване от КЕВР. Предприетите от ищеца действия по
изменение и допълване на лицензията му като обществен доставчик с права и
задължения и за координатор на СБГ на производители на електрическа енергия от
възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство,
съответствали на регламентирания в Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в
енергетиката ред, който не изисквал представянето на методика за разпределение
на небаланси. Като приложение към договора за участие в СБГ на „НЕК“ ЕАД на
производители на електрическа енергия, методиката за разпределение на небаланси
била обсъждана с производителите, като бъдещи членове на специалната
балансираща група, и след направените актуализации била представена в КЕВР.
Актуализиране на приложенията към лицензия, сред които била и променената
методика, не се считали за изменение на лицензията. Методиката била изпратена и
на ответника, но той не сключил договор за участие в групата. С изменението на
ПТЕЕ, последвало и съответно изменение на общите принципи за разпределение на
небалансите в методиката.
Оспорваните
от ответника раздели III и IV от методиката не били нищожни, тъй като
методиката не постигала забранен от закона резултат – ищецът изпълнявал
задължението си да изкупува цялата енергия произведена от ответника, като
съгласно чл. 78, ал. 8 ПТЕЕ начислявал небаланси при неспазване от ответника на
валидирания от „ЕСО“ ЕАД график. Методиката не накърнявала и добрите нрави, тъй
като целта на раздел IV от същата била да се постигне равнопоставеност между всички
производители в съответствие с принципите на функциониране на балансиращия
пазар на електрическа енергия. Предвиденият в методиката механизъм за
възникване на финансови взаимоотношения между „НЕК“ ЕАД и членовете на СБГ
стимулирал последните да прогнозират коректно производството си и целял да
предотврати манипулирането на финансовите резултати, постигнати на балансиращия
пазар.
Общественият
доставчик на електрическа енергия бил длъжен да изкупува на преференциални цени
цялото количество произведена електрическа енергия по данни на средствата за
търговско измерване на производителите, които, при отсъствие на подобен
механизъм за балансиране, биха могли в деня преди доставката да подават
минимални графици за производство, а в деня на самата доставка да произведат
много по-голямо количество от подаденото по график. Така произведената енергия
трябвало да бъде изкупена по преференциални цени, а на производителя да бъде
платено и от балансиращия пазар по цена за излишък за произведеното над графика
количество енергия, което би довело до неоснователно обогатяване за
производителите на електрическа енергия, както и до лишаването на
електроенергийната система от необходимия резерв.
В
допълнителния отговор ответникът „П.Б.-.Е“ АД поддържа възраженията срещу исковете.
Счита претенцията на ищеца за неуточнена, като поддържа твърдението си, че
поради обстоятелството, че единствено ищецът притежавал лицензия за координатор
на СБГ, ответникът бил принуден да го избере за такъв, а ищецът произволно и
без предварително уведомление променял графиците за производство, без да се
съобразява с възможностите на агрегатите и водния ресурс на ответника за
производство на енергия от възобновяеми източници. По този начин при
несъобразяване с наложения от ищеца график, който график не отговарял на
договореното между страните, ответникът задължително изпадал в небаланс. Ищецът
не бил изпълнил и задължението си по чл. 77, ал. 10 ПТЕЕ да сумира получените
от производителите графици за производство и да представи на „ЕСО“ ЕАД сумарна
почасова прогноза за производството в балансиращата група. Прилаганата от ищеца
методика за разпределение на небалансите била неразделна част от договор, за
който нямало спор, че не обвързвал страните. Поради това ищецът нямал основание
да прилага методиката за изчисляване на небаланса на ответника за месец юни
2014 г.. Разпоредбите чл. 70, ал. 3 и чл. 78, ал. 6, ал. 8 и ал. 9 ПТЕЕ
поставяли ищеца в привилегировано положение да може едностранно да създава
задължения за небаланси на другите енергийни предприятия и по свое усмотрение
да определя задължителни количества за производство от тях, в противоречие с
уредения в чл. 23 ЗЕ принцип на равнопоставеност на отделните категории
енергийни предприятия. Методиката противоречала и на уредения в чл. 30, т. 7 ЗЕ
общ принцип за справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за
енергия от възобновяеми източници върху крайните клиенти на електрическа
енергия, присъединени към електроенергийната система. На практика ищецът
незаконосъобразно прехвърлил тези разходи от крайните клиенти върху
производителите, като им начислявал задължения за „енергия за небаланс при
недостиг“. Поддържа правоизключващото си възражение за нищожност на раздел III
и IV от методиката, възражението си за неравномерно разпределение на разходите
за небаланс между предприятията в групата и за неоснователно обогатяване на
ищеца от приложението на приетата от него методика.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Между
страните няма спор и от представената лицензия за обществена доставка на
електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена от ДКЕР, допълнена с
решение № И2-Л-147/06.01.2014 г. на ДКЕВР, се установява, че ищецът „НЕК“ ЕАД е
лицензиант за дейността „Обществена доставка на електрическа енергия“ на
територията на Република България и има права и задължения за дейността
„координатор на специални балансиращи групи“. Като приложение към лицензията са
представени проект на договор за участие в балансираща група, общи принципи за
разпределение на небалансите в рамките на СБГ с координатор „НЕК“ ЕАД, като Методиката
за разпределение на небалансите в групата съставлява приложение № 5 към
представения проект за договор. В раздел ІІІ от Методиката е предвидено
разпределението на небалансите между членовете на СБГ да се определя като сума
от небалансите на отделните членове, като така групата може да бъде в недостиг
или излишък – при недостиг цялото количество такъв се покрива от всички членове
според тежестта на небалансите им. Ако има членове с излишък (при общ недостиг
за групата), за него те получават сума, равна на отчетения небаланс умножен по
цена за излишък в балансиращата група. В обратния случай - на излишък за
балансиращата група, цялото количество излишък се разпределя на всички членове,
които са в излишък според тежестта на небалансите им, като тези от членовете в
недостиг получават цената за такъв. Т. е. съгласно методиката членовете на
групата, небалансът на които е обратен на общия небаланс на цялата група се
стимулират финансово.
В
раздел ІV от Методиката са уредени специални условия за разпределение на
небаланси, като основното правило, че „НЕК“ ЕАД заплаща количествата
произведена енергия на производителите по показанията на уредите за измерване
(електромери), но при произведено по-голямо количество енергия от
регистрираното по график, производителят заплаща на координатора разликата по
цена, определена от последния. При произведено по-малко количество енергия от
регистрираното по график, координаторът заплаща на производителя разликата по
цена, определена от координатора.
Видно
от писмо от 13.05.2014 г. на „ЕСО“ ЕАД, същото в качеството си на независим
преносен оператор уведомило ищеца (и други координатори на СБГ), че ще определи
01 юни 2014 г. за начална дата на прилагане на ПТЕЕ.
Не
е спорно, че с Решение № Ц-056/17.12.2002 г. на ДКЕР, считано от 01.04.2002 г.
е утвърдена цена на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ в Каскада
„Пиринска Бистрица“ – 60 лева/МВтч.
От
приложения и приет като доказателство по делото договор за продажба на
електрическа енергия от „П.Б.-.Е“ АД № ЕП-118/09 г., сключен на 12.01.2009 г.,
се установява, че „НЕК“ ЕАД, като обществен доставчик, от една страна и „П.Б.-.Е“
АД, като производител, от друга страна, постигнали съгласие производителят да
продава произведената от него нетна електрическа енергия от каскада „Пиринска
Бистрица“, с изключение на количествата, за които производителят има сключени
договори по глава ІХ, раздел VІІ ЗЕ или с които участва на балансиращия пазар,
а общественият доставчик да я купува при условията на договора – при цена,
определена с последно (актуално) решение на ДКЕВР. Страните изрично прeдвидили, че договорът ще се прилага за
периода, през който с нормативен акт е предвидено задължително изкупуване от
„НЕК“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик на цялото количество
електрическа енергия, произведено в електрически централи с инсталирана мощност
до 10 Мw
(чл. 2 от договора).
С
писмо, изх. №91-ТиД-74/09.07.2014 г. ищецът уведомил „П.Б.-.Е“ АД, че с оглед
решение ТЕ-023/29.05.2014 г. на ДКЕВР, с което не били предвидени количества
електрическа енергия, произведени от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 Мw да бъдат изкупувани от обществения
доставчик, то считал договора от 12.01.2009 г. за прекратен, считано от
01.07.2014 г.. Този факт не се оспорва от ответното дружество.
В
писмо, входящ при ищеца №26-400-17/03.07.2014 г., „П.Б.-.Е“ АД признало факта,
че ищецът „НЕК“ ЕАД е бил координатор на СБГ на производителите на енергия от
възобновяеми енергийни източници, в която
ответникът бил включен, във връзка с което и поискал издаване на
удостоверение за липсата на просрочени задължения.
На
30.06.2014 г. ищецът издал процесната фактура №********** с получател „П.Б.-.Е“
АД на обща стойност 127407,48 лева, включваща „енергия балансираща при недостиг“
– 1645,330 МwН
при единична цена 63,92207 или 105172,90 лева без ДДС и „приходи от услуга КСБГ“
в размер на 1000 лева без ДДС.
Не
е спорно, че за процесния период – месец юни 2014 г. ответникът „П.Б.-.Е“ АД
издал на „НЕК“ ЕАД фактура № **********/30.06.2014 г. за произведена
електрическа енергия на стойност 307345,53 лева без ДДС или 368814,64 лева с
включен ДДС.
В
производството са приети основно и допълнително заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обосновани и
съответни на събраните в производството доказателства и въз основа на които
приема за установено, че за процесния период (м. 06.2014 г.) небаланса на
групата с координатор „НЕК“ ЕАД към „ЕСО“ ЕАД е в размер на 3229672,11 лева без
ДДС за 64443,106 МВт/ч небаланс под формата на излишък. За същия период
издадените от „НЕК“ ЕАД фактури за небаланс на участниците в координираната от
ищеца СБГ са на стойност 10095957,91 лева с ДДС. Количеството действително
произведена енергия за периода е 727338 МВт/ч, а количеството енергия, която
следвало да бъде произведена по график – 698692 МВт/ч, като е налице разлика от
28646 МВт/ч, за която при изкупуването (при преференциални цени) е заплатена
сума в размер на 8772058,12 лева. В случай, че допуснатите от ответника
небаланси по данни на „НЕК“ ЕАД се остойностят по цената, определена от „ЕСО“
ЕАД, то същите биха били, както следва: положителен небаланс (произведена
енергия в повече от одобрената за производство) в размер на 1470 МВт/ч на
стойност 14453,84 лева без ДДС и отрицателен небаланс (произведена енергия
по-малко от одобрената по график) – 175 МВт/ч на стойност 31432,31 лева без ДДС
или общо стойността на небаланса за „П.Б.-.Е“ АД възлиза на 55063,38 лева с
ДДС. По данните на „ЕСО“ ЕАД стойността на небаланса на ответника за произведена
в повече 1291 МВт/ч енергия и 193 МВт/ч по-малко от графика, възлиза на сумата
61468,07 лева с ДДС. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че размерът на
задължението на ответника за небаланс следва да се изчисли като разлика между
стойността на небаланса за произведена енергия над утвърдения график и
стойността на тази, произведена в по-малко от графика, като сумите не се
сумират, а се извадят.
Вещото
лице уточнява, че процесната фактура № **********/30.06.2014 г. е осчетоводена
в търговските книги на „П.Б.-.Е“ АД като задължение към доставчик, с
аналитичност „НЕК“ ЕАД за сумата от 127407,48 лева за балансираща енергия.
Въз
основа на заключението на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитора,
като неоспорено от страните и почиващо на обективен и компетентен анализ на
събраните по делото доказателства и прилагане на притежавани специални знания, се
установява, че каскадата „Пиринска Бистрица“ се състои от две водноелектрически
централи с диапазон на регулиране на изходната мощност, при което се запазват
характеристиките на напрежението в допустимите граници на генераторите от 10%
до 100% от номиналната мощност на всяка турбина, което сочи, че при корекцията
на графика, включващ регулиран и свободен пазар, от страна на „НЕК“ ЕАД,
ответникът е имал техническа възможност да работи съгласно променения график. Този
извод на вещото лице не се разколебава от факта, че в рамките на процесния
месец юни 2014 г. за датите 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 26 за общо 64
часа от всички 720 часа, „НЕК“ ЕАД е утвърдило изменен график и то от 197 МВт/ч
по-малко от заявения от производителя „П.Б.-.Е“ АД. Само за 23 часа от
посочените 64 часа с изменен график, утвърденият от координатора график, но
само по отношение на регулирания пазар е бил под 1,1 МВт/ч, което обаче
съобразено с факта, че за същия период графикът към свободен пазар многократно
надхвърля 1,1 МВт/ч, обуславя извод, че изменението в графика към регулирания
пазар не се отразява неблагоприятно върху диапазона на регулиране на изходната
мощност на всяка от двете централи. Видно от приложената таблица към
заключението, производителят е заявил за производство 18302 МВт/ч, като утвърдени
от „НЕК“ ЕАД са били 18105 МВт/ч, а действително произведени (отчетени) са 19400
МВт/ч.
Видно
от приложенията към заключенията на техническата и счетоводна експертизи за
общо 72 часа производителят „П.Б.-.Е“ АД не е постигнал количествата, съобразно
подадения и утвърден от „НЕК“ ЕАД график, като недостигът възлиза на -175
МВт/ч, а излишъкът (произведена над графика енергия) е +1470 МВт/ч. В таблицата
на техническата експертиза поради липсата на съобразяване на факта, че и в
двата случая се касае за небаланс вместо да се определи общия му размер (1645
МВт/ч), е представена разликата между величините – 1295 МВт/ч, което съдът
приема, че не определя действително постигнатия небаланс. За периода на
сетълмент обаче цялата СБГ е била в излишък – произведена над графика електрическа
енергия.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно предявения иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди да е носител на субективно материално право на вземане за балансиране,
породено в рамките на правоотношение, регулирано от разпоредбите на Закона за
енергетиката и Правилата за търговия на електрическа енергия, издадени от ДКЕВР
(обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.), тъй като в чл. 91, ал. 2 ЗЕ изрично е
предвидено, че сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от комисията по предложение на енергийните предприятия. В ал. 3 на разпоредбата е указано, че
с посочените в ал. 2 правила
се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от
последна инстанция, правила за обмен на данни, начинът на администриране на
сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия
пазар, пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна
способност, механизмите за определяне на цените за небаланс, както и
регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на
координаторите на балансиращи групи. С § 1а от ДР на ЗИД на ЗЕ
изрично е предвидено, че законът въвежда
изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13
юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за
отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ, L 211/55 от 14 август 2009 г.).
Няма
спор между страните в производството, че ищецът е снабден с лицензия за
обществена доставка на електрическа енергия и има по смисъла на чл. 92, т. 1 ЗЕ
качеството обществен доставчик на електрическа енергия и в това качество участва в сделки с такава. От своя страна „П.Б.-.Е“ АД
има качеството производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от
ДР на ЗЕ, тъй като произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници – от водноелектрически централи
„Пирин“ и „Спанчево“,
включително между страните е сключен договор за продажба на електрическа
енергия. По силата на чл. 93а ЗЕ ищецът
като обществен доставчик е длъжен да
изкупува електрическата енергия от
производители, присъединени към електропреносната мрежа, по договори за дългосрочно
изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена
от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определено
по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ.
Не е спорно и се признава от ответника, че за
процесния период (м. юни 2014 г.) е бил член на специалната балансираща група с
членове производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, с
координатор „НЕК“ ЕАД, за
което последното е снабдено и с лицензия, тъй като съгласно чл. 56, ал. 7, т.
1.1 ПТЕЕ „П.Б.-.Е“ АД е присъединено към
електропреносната мрежа и
не е избрало друг
координатор на балансираща група.
Членството на ответника в СБГ с координатор „НЕК“ ЕАД възниква по силата на
закона и ПТЕЕ, съответно при липсата на сключен между страните формален договор
в приложение на чл. 70, ал. 3 ПТЕЕ, производителите се балансират от
съответния координатор на специалната балансираща група в съответствие с
прилаганата от него методика
за разпределение на небалансите на членовете в групата и утвърдените от
КЕВР общи принципи за разпределяне на небалансите. В този смисъл неоснователни са възраженията на
ответника, че при липсата на сключен между страните договор за балансиране
липсва основание за приложение на методиката на ищеца – същата е приложима за
регулиране на правоотношението между страните въз основа на посочената нормативна
разпоредба.
Формирането
на балансиращи групи има за основни цели да бъде въведена нова организация при
администриране на сделките с електрическа енергия, реалното им изпълнение и
сетълмент и да бъде подобрено планирането на състава на генериращите мощности и
определянето на балансиращите източници за поддържане на баланса на
електроенергийната система, наред с другите цели, посочени в чл. 56, ал. 1
ПТЕЕ.
С ПТЕЕ се въвежда задължение за
изготвяне на прогнозни графици за очакваното производство на електроенергия в
МВтч за всеки час от деня, следващ деня на подаване на
графиците (почасови графици за производство на електрическа енергия за ден
напред), което задължение има за адресат и
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,
включително и ответника. С чл. 1, ал. 1, т. 6 ПТЕЕ (ред. ДВ, бр. 39/2014 г.) се регулират процедурите
за регистриране на почасови графици и извършване на сетълмент (уреждане на взаимоотношенията) между търговските
участници и независимия преносен оператор („ЕСО“
ЕАД). Прогнозирането и подаването на часовите графици е
обусловено от дейността на самия производител и възможността да предложи
обективни и балансирани графици за произвежданата от него електрическа
енергия, като съобрази техническите параметри, оборудване и условия на работа на собствените
си производствени мощности. В случая
страните не спорят, че такива графици ответното дружество е изготвило и
регистрирало, като „НЕК“
ЕАД е утвърдило същите с корекция от -197 МВтч по отношение само
на енергията за регулирания пазар.
Създаването на небаланси и като
последица от това - възникването на задължения за заплащане на стойността им, е обусловено от
поведението на производителите на пазара
на електрическа енергия, които въпреки техническите възможности на
производствените им мощности не съобразяват реалното производство с прогнозната стойност, която самите те са
определили. В случая самият производител „П.Б.-.Е“
АД е представило графици в ММS за
свободния и регулиран пазар, които обективно
не е спазило: известеният общ график за м. 06.2014 г. е за 18302 МВт/ч енергия, докато
реално отчетената от СТИ енергия е 19400 МВт/ч,
т. е. налице е неизпълнение на подадения график с 1098 МВт/ч (19400 МВт/ч - 18302 МВт/ч), без да се отчита
налице ли е негово изменение от „НЕК“ ЕАД или не. Обективно производителят не е
съобразил производството с подадения от самия него график, което е от естество
да дебалансира пазара на електроенергия и като последица да породи задължение
за заплащане на небаланс.
Установеният със ЗЕ и ПТЕЕ режим е насочен към справедливо разпределение на
разходите за балансиране, като разминаването между прогнозното и реално
произведеното количество електрическа енергия (което ищецът е длъжен да
изкупи), обуславя пораждане на отговорност
за небаланс, като по този начин се стимулират производителите реално да
предвиждат онова количество енергия, което
ще консумират или продадат. Финансовата отговорност при небаланс е предвидена с цел производителите да регулират собствените си
ресурси за реално предвиждане на количеството електроенергия, което ще
произведат, за да бъде избегнат дисбаланс
(недостиг или излишък), което осигурява нормалното функциониране на енергийната система, което е
от съществено обществено значение. В тази връзка на
"ЕСО" ЕАД е възложено да балансира електроенергийната система в
съответствие с технически и икономически показатели въз основа на постъпилите
предложения и заявки за балансиращия пазар, като производителите следва да
произведат договорените според графиците количества електрическа
енергия, а потребителите да сключат договори с графици
за доставка в съответствие с очакваното потребление. Именно при несъответствие
между заявените количества енергия и реалното потребление или производство, се прилагат
механизмите на пазара на балансираща енергия, които уреждат
последиците при наличието на разлика между предварително заявените и реално потребените
или произведени количества (небаланси).
Както
се посочи, балансирането на електроенергийния пазар изисква от производителите
на електрическа енергия като участници в този пазар да прогнозират ежедневно
производството на електрическа енергия, съгласно чл. 71, ал. 1 ПТЕЕ. Данните се
подават от производителите в системата за администриране – MMS, поддържана от “ЕСО” ЕАД. Съгласно чл. 77 и сл. ПТЕЕ
(действаща към м. 06.2014 г. редакция), корекции на графиците на
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници се правят, като
всеки работен ден до 9,30 ч. общественият доставчик определя почасовите
количества за следващия ден на производителите по чл. 93а ЗЕ при отчитане на
месечните задължения след актуализирането им. Почасовите количества
задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на
техните агрегати и прогнозни режими на работа. Количествата се определят на
база графиците на крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик
предишния ден до 17 часа.
Тази разпоредба не противоречи на чл. 93а, ал. 3 ЗЕ, която предвижда в случаите по ал. 2 (при изкупуването на електрическа
енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21, с
цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители), общественият
доставчик да определя
почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите при отчитане
на производствените характеристики на техните агрегати, прогнозните режими на
работа и прогнозите на крайните снабдители, като така определените количества
са задължителни за производителите.
За
процесния период общественият доставчик “НЕК” АД е определило почасовите количества
за производство на електрическа енергия на „П.Б.-.Е“ АД с разлика от 197 МВт/ч,
което представлява изменение с 1,08 % на
подадените от „П.Б.-.Е“ АД прогнозни количества (18302 МВт/ч). Изменените
количества, съобразно кредитираното заключение на СТЕ, са били изцяло
съобразени с производствените характеристики на водноелектрическите централи и
ответникът е имал техническа възможност да се съобрази с изменението, което е
осъществено в рамките на разпоредбата на чл. 93а, ал. 3 ЗЕ.
В
ПТЕЕ не е предвиден механизъм за оспорване на определените (коригирани) от
обществения доставчик почасови количества за производство на групата на производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници. След като общественият
доставчик извърши корекцията на подадените графици на производителите и
оповести това в системата MMS,
до която имат достъп производителите, тези корекции стават задължителни за тях.
Неспазването от страна на производителите на определените почасови количества
електрическа енергия при реалното производство резултира във възникване на “небаланс” за производителя, съответно “небаланс на балансиращата група”, в която е включен производителят.
От
кредитираните заключения на приетите в производството съдебни експертизи, съдът
прие за установено, че за процесния период – м. юни 2014 г. ответникът е
реализирал отклонение от подадените и утвърдени графици в размер на 1645 МВт/ч,
от които 1470 МВт/ч – излишък и 175 МВт/ч – недостиг, което означава, че е налице
небаланс в хипотезата на общ излишък на СБГ. При това положение координаторът
на СБГ има нормативното задължение да разпредели, съгласно чл. 70, ал. 3 ПТЕЕ
разходите за небаланси между производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, включени в групата, съобразно прилаганата от него
методика.
Съгласно
чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ (редакция ДВ, бр. 39 от 09.05.2014 г.) изчисляването и
разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно
принципите за тяхното разпределяне, разписани в общите условия на координатора
на балансираща група, като производителите на електрическа енергия, включително
от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат
разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са
членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реалното
производство. Ответникът „П.Б.-.Е“ АД е участник в СБГ, за който е налице
разлика между подадения от него график и реалното производство, поради което и
дължи заплащането на небаланс.
С оглед основното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза ищецът като
координатор на специалната балансираща група е разпределил разходите за
небаланс в рамките на групата, която за процесния период е била в небалас от
64443 МВт/ч, формиран от произведени повече 45929 МВт/ч и недостиг от 18513
МВт/ч. В съответствие с прилаганата от „НЕК“ ЕАД методика цялото количество
излишък е разпределено между всички членове, които са били в излишък според
тежестта на небаласите им, като стойността на дължимата за излишък цена от
производителя е прихваната с дължимата на производителя цена за недостиг. Така цената,
определена от „НЕК“ ЕАД за реализирания от „П.Б.-.Е“ АД излишък от 1470 МВт/ч –
140806,65 лева е прихваната с цената за реализирания от него недостиг от 175
МВт/ч – 35633,74 лева и за разликата от 105172,90 лева, без ДДС, е издадена
процесната фактура.
Цената за излишък/недостиг в рамките на
балансиращата група се определя от координатора, съобразно общите принципи за разпределяне на
небалансите, които в случая са спазени. Тази цена е различна от цената за небаланс,
дължима от „НЕК“ ЕАД, в
качеството му на координатор на СБГ, определена от „ЕСО“ ЕАД, която за допуснатия
небаланс от 64443,106 МВт/ч възлиза на сумата 3229672,11 лева без ДДС, съгласно
основното заключение на ССчЕ и няма никакво нормативно основание разходите в
групата да се разпределят по цената, определена от „ЕСО“ ЕАД. В резултат на
допуснатите небаланси „НЕК“ ЕАД като обществен доставчик е било длъжно и е
изкупило повече от необходимата за енергийния пазар енергия от възобновяеми
източници, възлизаща на стойност в размер на 8772058,12 лева, съответно
ответникът „П.Б.-.Е“ АД е получил за процесния период за произведената в повече
енергия (при излишък) цена в размер на 77911,91 лева, която при спазване на подадените
от самия производител графици не би била получена.
Разходите
за балансиране в рамките на СБГ са разпределени в съответствие с Методиката за
разпределяне на задължения по небаланси в СБГ с координатор „НЕК“ ЕАД, която не
се установява да е нищожна, поради заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, в каквато насока са възраженията на „П.Б.-.Е“ АД.
Необходимо
е да се посочи, че независимо от липсата на сключен между страните формален
договор за участие в СБГ с координатор „П.Б.-.Е“ АД, за процесния период – м.
юни 2014 г. същите са се намирали в правоотношение с типичното за такъв договор
съдържание, което съдържание не е договорно (определено по волята на страните),
а нормативно установено. Именно и по силата на чл. 70, ал. 3 ПТЕЕ прилаганата
от координатора на групата Методиката за
разпределяне на задължения по небаланси е елемент от нормативното съдържание на
правната връзка, независимо от факта, че е резултат на едностранното
волеизявление на координатора на групата „НЕК“ ЕАД. В случая, участникът в СБГ
не се е възползвал от възможността да сключи формален договор с ищеца и да
договори условията, при които да бъде осъществявано участието му в групата. Няма
съмнение, че Методиката като част от съдържанието на възникналото между
страните неформално правоотношение и регулираща същото може да е обременена от
пороци, които да обуславят непораждане на предвидените в нея правни последици.
В
Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК на ВКС,
е разяснено, че заобикалянето на закона е самостоятелно основание за нищожност
на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД, което се отличава от уреденото в
предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по
начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при
противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко
нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на
закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на
забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече
сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила
на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат
непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга,
по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.
От
така дефинираната от ВКС правна природа на този порок на сделката следва, че е
необходимо да се цели постигането на забранен с императивна правна норма
резултат, което в случая не е налице. Нормативната уредба на отношенията на
пазара на електрическа енергия предвижда за участниците в същия да възниква
отговорност за небаланс, съответно разпределянето на тази отговорност, макар и
едностранно извършено от координатора на групата в изпълнение на вменено му нормативно
задължение, няма как по своята същност да постига забранен резултат. Правните
последици от приложението на Методиката се изразяват в определяне на конкретния
размер на възникналото нормативно задължение за заплащане на небаланс. В тази
връзка само по себе си определянето на обема на нормативно задължение не може
да постига забранен резултат, защото самият закон изисква отговорността за
небаланс да бъде разпределена между участниците на електроенергийния пазар.
Твърденията
на ответника, че по този начин производителят получава за произведената от него
енергия цена, фактически по-ниска от определената от ДКЕВР (поради намаляването
й със паричните задължения за небаланс), са неоснователни. Заплащането на
небаланс от страна на производителя е резултат от собственото му
недобросъвестно поведение на електроенергийния пазар. При съобразяване с определения
от него самия обем на производство, съгласно подадения почасов график (18302 МВт/ч,
коригиран от „НЕК“ ЕАД само със 197 МВт/ч), същият не би изпаднал в небаланс и
не би понесъл отговорност за това, респ. цената за изкупената електрическа
енергия не би била компенсирана със задължението за допуснатия небаланс. Прилагането
на Методиката по никакъв начин не е насочено към определяне на цена за
изкупуване на електроенергията, различна от определената от държавния регулатор
и затова не може да се приеме, че уреждането на отношенията при небаланс води
до промяна в цената на електрическата енергия, дължима в рамките на договора за
продажба.
Прилаганата
от координатора на СБГ Методика не накърнява и добрите нрави. Добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи,
на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва
да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти.
Ответникът
твърди, че прилагането на Методиката води до обогатяването на координатора на
балансиращата група, тъй като при разпределяне на отговорността за небаланси
същият следва да е ограничен само в рамките на сумата, дължима на “ЕСО” ЕАД от СБГ, която е значително
по-малка от тази, разпределяна в рамките на групата от координатора.
Възражението е неоснователно. В Методиката цената за небаланс се определя
изцяло въз основа на формули, които съдържат като основен компонент именно цената
за недостиг или излишък, определена от независимия преносен оператор (“ЕСО” ЕАД). По причина, че спазването на
подадените и утвърдени почасови графици за производство на електрическа енергия
е от особена важност за баланса на електроенергийната система, в Методиката на
„НЕК“ ЕАД е предвидено стимулиране на участниците в СБГ, които са в небаланс в
обратна посока на общия небаланс на групата, т. е. за тези участници, които са
допринесли отговорността на групата за небаланс към “ЕСО” ЕАД
да е в по-малък обем, да получат цената за този небаланс в обратна посока.
Така в определените формули се включва и компонент, представляващ коефициент за
стимулиране, който обективно води до промяна на цената при небаланс.
Финансовото стимулиране на производителите, спазващи подадените графици за
производство не противоречи на общия принцип на справедливостта, напротив – то
е израз тъкмо на този принцип и насърчава добросъвестното поведение на
участниците на пазара на електрическа енергия.
Специалните
правила, предвидени в раздел ІV на Методиката, касаещи прилагането на специални условия по отношение
на производители, спрямо които координаторът „НЕК“ ЕАД има задължението да
изкупи цялата произведена електроенергия и то по административно определена
цена, също не водят до неоснователно обогатяване на ищеца, а са средство за
стимулиране на производителите към спазване на утвърдените производствени
графици и недопускане на производство, надхвърлящо нуждите на пазара. Да се
приеме обратното означава да се допусне производителите да извличат благоприятни
правни последици от собственото си противоправно поведение, като генерират
приход за произведена извън подадения от тях самите график електроенергия,
която надхвърля нуждите на пазара. Затова в Методиката разликата между реално
отчетеното количество произведена електроенергия и тази която е следвало да
бъде произведена, съгласно графика формира компонент от формулата, по която се
определя цената за небаланс, като това няма основание да се счита за
заобикаляне на закона, нито за накърняване на добрите нрави.
В
този смисъл при спазване на графика ответникът не би получил цената за
произведената в повече електрическа енергия в размер на 77911,91 лева, която
сума, увеличена със сумата, дължима за небаланс, определена от “ЕСО” ЕАД (18520,95 лева, без ДДС, представляваща
разлика между сумата за положителен и отрицателен небаланс), възлиза на сумата
96432,86 лева, която е съизмерима със сумата, за която е издадена процесната
фактура (105172,90 лева и в която сума са включени и финансовите стимули за
производителите, спазващи подадените от тях графици за производство). Казаното
обосновава извод, че оспорваните раздел ІІІ и раздел ІV от приложимата от „НЕК“
ЕАД Методика не страдат от пороците заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, които да водят до нищожност. Следователно Методиката е валиден
регулатор на възникналото между страните правоотношение.
В обобщение, ищецът е доказал наличието на
валидно възникнало с ответника договорно правоотношение с предмет осъществяване
на балансиране на произвежданото от „П.Б.-.Е“ АД количество електрическа
енергия в периода от 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г., изпадането на ответника в
небаланс, което пък е породило насрещно задължение за ответника да заплати
съответната цена за този небаланс, определен съгласно приложимата от
координатора на СБГ Методика.
За
така дължимата стойност за балансиране от ищеца е издадена и фактура, която е редовно
осчетоводена от ответника „П.Б.-.Е“ АД, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Това осчетоводяване на издадената данъчна фактура по същността си
съставлява извънсъдебно признание на
факта, че на ответното дружество е била предоставена услуга по балансиране
срещу възнаграждение в размер на 1000 лева, което покрива необходимите елементи
от съдържанието на договор за изработка.
Фактурата
е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се документират
стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на
счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга,
когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в
разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е
извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този
факт. Осчетоводяването на издадена фактура за стойността на престацията в
търговските книги на ответното дружество обаче съставлява извънсъдебно
признание на отразената в нея доставка, приемането й без възражения и на
възникналото задължение за заплащане на паричната й стойност. В този смисъл е
уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, изразена в решение № 23
от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., в които е разяснено, че фактурата може да
се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между
страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на престацията по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника-възложител, включването й в дневника за покупките по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Затова
доводите на ответника да не е породено в правната му сфера задължение за
заплащане на възнаграждение за извършеното балансиране в размер на 1000 лева,
са неоснователни.
В производството доказателства ответното
дружество да е погасило възникналото задължение за заплащане на небаланс и
възнаграждение за извършена услуга по балансиране не са ангажирани, което
означава, че предявеният иск за реалното му изпълнение е доказан, както по
основание, така и по размер и следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на акцесорния иск, с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо и не е
погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно
решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК, представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретния случай, главното задължение не се установява да е възникнало (да е било
уговорено) като срочно, затова приложимо е общото правило на чл. 303а, ал.
3 ТЗ, която разпоредба
предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаването на
фактурата или друга покана за плащане,
а когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да
се установи или когато те са получени преди предаването на стоката, срокът
започва да тече от деня, следващ
деня на получаването на стоката.
В случая цената за небаланс, включително за възнаграждение на координатора на
групата е дължима за м. 06.2014 г., което означава, че ищецът е престирал на
30.06.2014 г., съответно задължението би станало изискуемо на 15.07.2014 г. и
задълженото по него лице би изпаднало в забава за изпълнението му на 16.07.2014
г.. Кредиторът обаче във издадената фактура сам е определил по-дълъг срок за
изпълнение: 20.07.2014 г., затова длъжникът е изпаднал в забава след изтичането
му – на 21.07.2014 г..
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление
№ 100 от 29 май
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена
част от исковете. Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 8444,74
лева, формиран от заплатена държавна такса в размер на 6592,14 лева, внесени
депозити за възнаграждение на вещо лице от 1452 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева, определено съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните състезания редакция, която предвижда
в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50
на сто от максимално предвидения размер. При така действащата нормативна уредба
ищецът има право на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 450
лева. Така от общият размер на доказаните разноски ищецът има право на 8442,95
лева. Ответникът „П.Б.-.Е“ АД доказва извършени разноски в общ
размер от 6296 лева, формиран от заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 5796 лева и 500 лева - внесен депозит за вещо лице, от които следва да му се присъди сумата 1,33 лева,
пропорционално на отхвърлената част от акцесорния иск.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„П.Б.-.Е“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Н.Е. К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 127407,48 лева (сто двадесет и седем хиляди
четиристотин и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
стойност на балансираща енергия при небаланс за месец юни 2014 г., за която е
издадена фактура № **********/30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба - 09.06.2017 г. до окончателното ѝ погасяване, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 37376,08 лева (тридесет и седем хиляди
триста седемдесет и шест лева и осем стотинки) - обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода от 21.07.2014 г. до
08.06.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 8442,95
лева (осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за
разликата над сумата 37376,08 лева до предявения размер от 37411 лева.
ОСЪЖДА
„Н.Е. К.“ („НЕК“) ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „П.Б.-.Е“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД, сумата 1,33 лева (един лева и тридесет и три
стотинки) – разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: