Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. Велико
Търново, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря С.Ф.и на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Таня
Катрева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10140/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от д-р Е.Н. – директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ – Велико
Търново, срещу Решение № 236 от 09.06.2022 г., постановено по АНД №
20224110200428/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното
решение е отменено Наказателно постановление № РД-05-7/ 18.03.2022 г. на
директора на РЗИ – Велико Търново и регионалната инспекция е осъдена да заплати
на „ЛИА“ ООД - гр. Велико Търново разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв., направени в производството пред ВТРС. С отмененото от
районния съд наказателно постановление, на „ЛИА“ ООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа“, ул. „Георги
Измирлиев“ № 16, за нарушение във връзка с дейността на дружеството, на Раздел
I, т. 5, б. „в“, вр. с т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 от Раздел I на Заповед №
РД-01-968/ 26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, и на основание чл. 209а, ал. 2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 209а, ал. 4, предл. първо от ЗЗ, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение
на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че
обратно на възприетото от съда, санкционираното деяние е безспорно установено,
като освен това в случаи от вида на процесния не могат да намерят приложение
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение на
противоепидемична мярка и за наличие на здравен риск. Касаторът намира за
неправилни и изводите на съда, че Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ има
характер на подзаконов нормативен акт, който обаче не е обнародван в Държавен
вестник и не е влязъл в сила. Изтъква, че заповедта, с която е въведена
нарушената противоепидемична мярка представлява общ административен акт по
смисъла на чл. 65 от АПК, приета е по съответния ред, публикувана е на интернет
страницата на МЗ и подлежи на предварително изпълнение. С тези доводи, подробно
развити в касационната жалба, от настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като
потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РЗИ – Велико Търново,
претендират се направените разноски по делото. В условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – „ЛИА“
ООД - гр. Велико Търново, чрез пълномощника си *** Х. от ВТАК, в писмен отговор
и в съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на касационната
жалба. Навежда аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП, вкл. за
липсата на установено съставомерно деяние по сочения от АНО текст от Заповед №
РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ. Счита решението на районният съд за правилно
постановено и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на
разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност
на въззивното решение. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и
законосъобразно, основано на събраните доказателства и постановено след анализ
на относимите към спора факти, при правилно приложение на материалния закон.
Предлагам същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
В производството пред него, от
фактическа страна районният съд е приел за установено следното: На 20.01.2022
г. с начален час 15:35, от инспектори при РЗИ – Велико Търново е
извършена проверка в обект „Супермаркет ЛИА“, стопанисван от „ЛИА“ ООД, находящ
се в гр. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 16, във връзка със спазване
на въведените противоепидемични мерки в създалата се епидемична обстановка в
Република България, свързана с COVID-19. При проверката
е било установено, че в търговската зала на обекта, представляващ закрито
обществено място, между стелажи, включително и на касова зона е имало около
шестима клиенти. На касата се е обслужвал един клиент с неправилно поставена
защитна маска за лице - непокриваща изцяло устата и носа. Един клиент в обекта
е бил без маска и впоследствие е бил обслужен на касата. Посочените
обстоятелства, заедно с други, касаещи наличието и използването на дезинфектиращи
препарати в обекта, са отразени в съставен при проверката протокол за извършена
инспекция на обект с обществено предназначение от 20.01.2022 година. При така
установеното от участвал в проверката гл. инспектор в РЗИ – Велико Търново, на
„ЛИА“ ООД е съставен АУАН № АН-01-6/ 24.01.2022 г., за нарушаване разпоредбите
на Раздел I, т. 5, б. „в“, вр. с т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 от Раздел I на
Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, във връзка
с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. В акта е посочено, че в супермаркет „ЛИА“ не се извършва
контрол относно носенето на защитна маска за лице от хората, намиращи се в
обекта вкл. и относно правилното носене на защитна маска за лице, която да
покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката, като
задължението за това е регламентирано в посочената заповед на министъра на
здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на
територията на Република България срещу разпространението на COVID-19. Актът е връчен на дружеството, чрез управителя
му, на датата на съставянето му, като в същия не са вписани възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са подадени писмени възражения с твърдения, че не е
извършено посоченото в АУАН нарушение, като са налице противоречия между
описаните в протокола и в акта обстоятелства, а част от тях не отговарят на
обективната действителност. Въз основа на установеното с АУАН, от директора на
РЗИ – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № РД-05-7/ 18.03.2022
г., с което на „ЛИА“ ООД гр. В. Търново, за извършено нарушение на Раздел I, т.
5, б. „в“, вр. с т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 от Раздел I на Заповед №
РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, и на основание чл.
209а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 209а, ал. 4, предл. първо от ЗЗ, му е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева. В АУАН и в НП е
отразено и че нарушението е извършено по време на извънредна епидемична
обстановка в Република България, обявена с решение на Министерския съвет от
14.05.2020 г., и към 20.01.2022 г. на територията на област Велико Търново е
отчетена висока 14-дневна заболяемост от COVID -
19, а в лечебните заведения за болнична помощ са били настанени 179 души с
доказана коронавирусна инфекция. Наказателното постановление е връчено на
адресата му на дата 23.03.2022 г. и е обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз
основа на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на
обжалваното пред него наказателно постановление, и показанията на свидетелите Х.Х.-Г.
/актосъставител/, Ц.Ц.-Е.и К.С., изслушани в хода на съдебното следствие. От показанията на тези свидетели се е
установило, че по време на проверката е имало опити на лица без защитни маски
да влязат в обекта, но касиерката не ги е допуснала, като е обяснила, че в
момента има проверка от РЗИ.
При така
изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че при издаването
на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, а по същество – че не е безспорно доказано нарушението, за което
е наложена санкцията. Освен това е преценил, че дори да се приеме за доказано,
същото би представлявало маловажен случай и АНО е следвало да приложи
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. На последно място съдът е посочил, че ако се
възприеме застъпеното в практиката на ВАС становище, че Заповед №
РД-01-968/ 26.11.2021 г. на МЗ представлява общ административен акт, тя не може
да определя състави на административни нарушения, вкл. чрез привръзка от чл.
209а, ал. 1 от 33, а ако посочената заповед представлява подзаконов нормативен
акт, не са спазени изискванията за нейното обявяване, съответно влизане в сила,
което я прави неприложима. С тези мотиви
решаващият състав е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново отменително решение е правилно по своя резултат.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона, а касационната
жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния
съд фактическа обстановка. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от касационната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, в приложимата й редакция, при обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. В случая, извънредната
епидемична обстановка в страната е обявена с Решение № 325 от 2020 г. на
Министерски съвет (МС) от 14.05.2020 г., с последващи няколкократни
удължавания, последното с Решение № 826 от 25.11.2021 г. на МС, считано от
01.12.2021 г. до 31.03.2022 година. Със Заповед № РД-01-968/ 26.11.2021 г. на
МЗ са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България,
считано от 01.12.2021 г., като са посочени и лицата, отговорни за реализирането
на прилагането и изпълнението им. Въпросните мерки са били приложими към дата
20.01.2022 г., съобразно определения в заповедта времеви период на действието й
– до 31.03.2022 година. Посоченото в НП като нарушено разпореждане на министъра
на здравеопазването - Раздел I, т. 5, б. „в“ от заповедта гласи следното:
„Всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти
с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят
услуги на гражданите, освен мерките по т. 1-4, прилагат и следните
противоепидемични мерки: … в) създават организация за контрол на входа на
обекта по отношение броя на влизащите лица и носенето на защитни маски за
лице“. В т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 и 8 от Раздел I към същата заповед е
посочено, че „защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от
основата на носа до брадичката“. Или цитираното разпореждане въвежда в
задължение на лицата, стопанисващи обекти от вида на изброените, да създадат
организация за контрол на входа на съответния обект, по отношение броя на
влизащите лица и правилното носене на защитни маски за лице. В конкретния
случай от контролните органи на РЗИ не е описано нарушаване на това задължение
нито в съставения при проверката протокол, нито в АУАН или в наказателното
постановление. Както е отбелязал и решаващия съд, констатациите им касаят
клиенти, които са заварени в търговския обект при започването на проверката
единият от които е бил с неправилно поставена защитна маска, а другият без
такава, и които са били обслужени на касата без забележка. И за двамата обаче
не е установено дали са влезли в обекта по този начин или са махнали/поставили
неправилно защитните маски, след като вече са се намирали в търговското
помещение. Ето защо констатациите относно коментираните клиенти, поначало не
могат да обосноват от обективна страна претендираното от АНО нарушение, а освен
това правилни са изводите на районния съд, че въпросните клиенти не са били надлежно
индивидуализирани от контролните органи, което е обусловило и непълно описание
на фактите.
Същевременно в АУАН и НП не е отбелязано по време на
проверката в обекта да е влязъл клиент без маска или с неправилно поставена
такава, поради липсата на контрол на входа. Обратно на твърдяното в
касационната жалба, липсата на такъв контрол не се установява и от изслушаните
пред районния съд свидетелски показания на участвалите в проверката служители.
Напротив, по отношение на това обстоятелство свидетелите безпротиворечиво са
посочили, че посетители, които са се опитали да влязат в супермаркета без
поставени защитни маски, не са били допускани от касиерката, чието работно
място е до входа към търговската част на обекта. Действително, недопускането им
е ставало с обяснението, че има проверка, което може да обоснове предположение,
че в друга ситуация контролът е възможно и да е занижен. Това обаче не променя
релевантния за спора факт, че практически от проверяващите служители на РЗИ не
е констатирана липсата на такъв контрол на входа на супермаркета, а
ангажирането на имуществената отговорност на ответника не може да се основава
на предположения. От словесното описание
в протокола от проверката, АУАН и НП не може да бъде изведена и втората
хипотеза на съставомерно деяние по т. 5, б. „в“ от заповедта на МЗ – допускане
в обекта на брой лица, несъобразен с изискванията на противоепидемичните мерки.
Крайният извод от изложеното е за липсата на установено нарушаване на посочения
от АНО текст от заповедта, от страна на ответното дружество.
Както е отбелязал въззивният съд,
описаните от контролните органи факти биха могли да обосноват диренето на
административнонаказателна отговорност по чл. 209а, ал. 1 от 33, от самите
физически лица – клиенти в търговския обект, нарушаващи противоепидемичните
мерки, вкл. след направена забележка от проверяващите. Действия за ангажиране
на такава отговорност обаче, не са били предприети от служителите на РЗИ.
При установената липса от обективна
страна на осъществено противоправно деяние, настоящият състав намира за
безпредметно обсъждането на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и на правните
характеристики на издадената от министъра на здравеопазването Заповед №
РД-01-968/ 26.11.2021 година. Следва само да се отбележи като дискусионна, възможността
за вменяването с такъв по вид акт, в задължение на частноправни субекти да
осъществяват контрол и принуда върху поведението на други такива субекти, при
липсата на нормативно установени правомощия, необходими и присъщи за този род
дейност.
Крайният
извод, който се налага е за незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено от директора на РЗИ – Велико Търново, поради постановяването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона.
Като се е произнесъл в същия смисъл,
районният съд правилно е приложил закона.
Съобразно така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство, а и извършването на такива не е доказано. При своевременното му
заявяване, направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане
на разноски по делото е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново, като юридическо лице, в
чиято структура е АНО, следва да бъде осъдена да заплати на „ЛИА“ ООД - гр.
Велико Търново, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер
на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022 г. /л. 15
от делото/. Направеното възражение за прекомерност на това възнаграждение е
неоснователно, доколкото размерът ме у съобразен с чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 236 от
09.06.2022 г., постановено по АНД № 20224110200428/ 2022 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
Осъжда Регионална здравна инспекция –
Велико Търново с адрес на гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 23, да
заплати на „ЛИА“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ж.к. „Бузлуджа“, ул. „Георги Измирлиев“ № 16, разноски за настоящата
инстанция в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.