Решение по адм. дело №573/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. И. Й. [ЕГН], адрес: гр. Генерал Тошево, ул. „Опълченска" № 38, подадена чрез адв. С. К. С. АК Добрич, против ЗППАМ № 25-0255-000221/27.08.2025г., на Началник РУ 02 ОДМВР- Добрич, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. А ЗДвП - ПРЕКРАТЯВАНЕ РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 365 дни.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и немотивирана. Според жалбоподателя, продължителността на мярката би следвало да се определи мотивирано, а в случая срокът, който е определен за продължителност действието на мярката е над минималния.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К.. Поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски за държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът Началник РУ 02 ОДМВР- Добрич се представлява от юрк. Ж., който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Добрич, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения с административната преписка АУАН серия GA № 1394590/25.08.2025г. се установява, че на 25.08.2025 г., около 08:01 ч. при движението си в село Стожер по улица Опълченска 39 в посока град Варна в близост до бензиностанция "Химойл" водачът управлява собственият си лек автомобил марка Ауди модел А4 с регистрационен номер [рег. номер], след употреба на алкохол установен с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARBA-0100, като уреда отчел 1.42 промила алкохол в издишания от водача въздух. Показанието на уреда е видяно от водача. Издаден талон за медицинско изследване с номер 296085.

Със Заповед № 25-0255-000221/27.08.2025 г. е наложена на жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б) ЗДвП ПРЕКРАТЯВАНЕ РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС Ауди модел А4 с регистрационен номер [рег. номер] ЗА СРОК ОТ 365 дни, предвид съставен му Акт за установяване на административно нарушение от 25.08.2025 г. за това, че управлява Ауди модел А4 с регистрационен номер [рег. номер], след употреба на алкохол установен с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARBA-0100, като уреда отчел 1.42 промила алкохол в издишания от водача въздух, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Диспозитивът на заповедта гласи: "Налагам на В. И. Й. ЕГН/[ЛНЧ] с постоянен адрес ГР.ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО УЛ.ОПЪЛЧЕНСКА/ЧЕРВЕНОАРМ 38, принудителна административна мярка по ЧЛ.171 Т.2А Б.Б ЗДвП - ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА , а именно за 365 дни"

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване административен акт и затова съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. Според Заповед № 8121з - 1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи служителите в СДВР притежават компетентност да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата. Съгласно Заповед № 3 57з-2522/02.09.2025г. и Заповед № 3 57з-2683/13.09.2024г., с които се определят длъжностни лица от ОДМВР Добрич, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, в това число и началниците на районни управления на територията на същата ОДМВР са натоварени с такива правомощия. Авторът на оспорената заповед е началник на второ РУ при ОДМВР Добрич, изрично упълномощен да издава индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: По т. 2а, б. "б. " прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата.

Съдът намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание - чл. 22 ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед, дата и час на извършване на нарушението, марка и регистрационен номер на автомобила, установен по съответния за това ред, отразено съгласие за извършване на проверка с техническо средство и връчен талон за изследване т. е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Това означава, че освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

Актът за установяване на административно нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането ѝ е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства, въпреки изрично дадените му указания. Следва да бъде допълнено, че актосъставителят е изпълнил всички свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като е предоставил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване, който не се оспорва от жалбоподателя, че е получен от него, като не са ангажирани други доказателства за установяване на факти и обстоятелства, годни да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата на постановяване на заповедта, че след като лицето е приело назначеното от полицейския орган медицинско изследване същото е дало кръв в посоченото лечебно заведение за химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта.

Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да издаде административния акт.

Според теорията, при тази проверка за съществено може да бъде прието нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които категорично сочат, че именно Й. е управлявал моторно превозно средство, спрян е за проверка, като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и му е бил връчен талон за изследване, като не е дал кръв за изследване в посоченото лечебно заведение.

Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б. " ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Независимо от това, в заповедта не са изложени мотиви относно срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, е предвидено, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е наложена за срок от 365 дни. В заповедта за прилагане на мярката липсват мотиви за какъв срок е наложена принудата. Когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви относно определянето на срока, след като е предвиден в закона минимум и максимум. В конкретния случай, срокът е в определените в закона граници, но е необходимо да се изложат конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В случая мотиви в тази насока не са налице, както и препращане към предложение за налагане на мярката, в което също липсват мотиви за срока, за който е наложена мярката. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила даващо основание за отмяна на акта. Ако беше изложил мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, административният орган, а след това и съдът, би могъл да прецени с оглед конкретния случай дали определеният срок, в рамките на предвидения от закона такъв, отговаря на принципа на пропорционалност. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 119 ОТ 04.01.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 9027/2018 Г., VІ ОТД. НА ВАС.

Това налага извод за основателност на жалбата и отмяна на обжалваната заповед.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължи присъждане на разноски в размер на 10 лева за държавна такса. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 25-0255-000221/27.08.2025г., на Началник РУ 02 ОДМВР- Добрич за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП - ПРЕКРАТЯВАНЕ РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС Ауди модел А4 с регистрационен номер [рег. номер] ЗА СРОК ОТ 365 дни.

ОСЪЖДА ОДМВР Добрич да заплати на В. И. Й. [ЕГН], адрес: гр. Генерал Тошево, ул. „Опълченска" № 38 направените разноски по делото от 10 (десет) лева.

На основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.