Р Е Ш Е Н И Е
№ 491/16.6.2021г.
гр. Пазарджик, 16.06.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пазарджик – девети състав, в съдебно
заседание на първи юни , две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при участието
на секретаря А. Метанова изслуша
докладваното от съдия Попова адм. д. № 429 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Административното
дело е образувано по жалба на Н.Г.С. ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***
чрез адв. Л. К. от ПАК против писмо изх. № 94-00-2819/11.03.2021 г. на Директор
на Национално ТОЛ Управление, при АПИ .
В жалбата се
изразява несъгласие с постановения в писмото отказ за възстановяване на
заплатена винетна такса, като се поддържа, че същият е незаконосъобразен. Твърди
се , че жалбоподателят погрешно внесъл две винетни такси за един и същ
автомобил .Заявява се становище, че правоотношенията по повод събиране на такси за
ползване на републиканската пътна мрежа, контролът върху същите, ангажирането
на отговорността за неплатените такси, както и освобождаването от отговорност
по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, били
административни. В чл. 55 от ЗП , било
регламентирано , че възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10 и по
чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси. В тази връзка се
поддържа, че Националното ТОЛ Управление като специализирано звено към АПИ , действа като
административен орган и чрез него е била
внесена в полза на държавни бюджет съответната държавна такса , като отказът
тази такса да бъде върната подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбоподателят
твърди, че веднага след като установил дублиране на внесена за негов автомобил
винетна такса , подал заявление до административния оран да му бъде
възстановена като недължимо платена. С оспореното в настоящото производство
писмо , административният орган бил изложил съображения за своя отказ, които не
почивали на закона. Поддържа се още , че АПИ се обогатява за сметка на жалбоподателя
без правно основание със сумата от 97,00 лв. Моли да се отмени писмо изх. № 94-00-2819/11.03.2021
г. на директор на Национално ТОЛ Управление, отказващо да се възстанови
недължимо платена такса като незаконосъобразно и делото върнато като преписка
за ново произнасяне съобразно задължителните тълкувания и прилагане на закона.
В съдебно
заседание, жалбоподателят чрез своят процесуален представител в представено
писмено становище , излага доводи във връзка с възраженията на ответника по допустимостта на жалбата, както и за
нейната основателност.
Ответната
страна - Директор на Национално ТОЛ Управление, при Агенция "Пътна
Инфраструктура" към МРРБ София,
чрез своят процесуален представител поддържа писмено становище , че жалбата е
недопустим, тъй като оспореното писмо на директора на ТОЛ управлението , не
представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване по
административен ред. По същество се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй
като безспорно двете винетки са заплатени за един и същ автомобил, но касаят
различни периоди на валидност , поради което претендирана сума за връщане по
втората винетка – не е недължимо платена.
Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл.
168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и изразените становища прие за установено следното:
По делото се
установява, а и не се спори, че жалбоподателят Н.Г.С. е собственик на л. а. С… , модел Ф… с рег. № ….
Не се спори също, че С. е заплатил
годишна електронна винетка № 21012920511144 с период на валидност 31.01.2021 г.
– 30.01.2022 г. на стойност от 97,00 лв.
Установява се безспорно , че за същото МПС в началото на м. март 2021 г. била
закупена нова винетка № 21030710275530, с период на валидност 07.03.2021 г. –
06.03.2022 г. на стойност от 97,00 лв.
Във връзка с
подадено от жалбоподателя заявление 94-00-1161/08.03.2021 г., с писмо изх. №
94-00-2819/ 11.03.2021 г. директорът на
НТУ по същество е отказал да възстанови търсената сума за по-късно платената
винетна такса с мотив, че съгласно Процедура за възстановяване на недължимо внесени
такси по чл. 10 ал.1 т.1 Закона за пътищата / оповестена на сайта на АПИ /
възстановяването на винетна такса може да се извърши , само ако е с един и същ
период на валидност. Уточнено е било , че разликата в периодите на валидност
трябвало да бъде няколко дни / 3 -при платени в брой или картово плащане и 5 –
при първо плащане по банков път/, а при
заявителя разликата в периодите на валидност
била 34 дни.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Пазарджишки административен
съд достигна до следните правни изводи:
По отношение
на наличието на годен административен акт и за характера на правоотношението: Винетната такса
е вид пътна такса, установена за плащане със закон - чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . Предвид
характера и произхода на тази такса, същата следва да се окачестви като
държавна такса - публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Последното
е и изрично регламентирано в чл. 55 от Закона за пътищата, съгласно
който невнесените такси по чл. 10 и таксите по чл. 18 се събират от
териториалните поделения на Националната агенция за приходите заедно с лихвите
по Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и по
реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Правоотношенията,
които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод
събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси,
неизчерпателно изброени в чл. 4 ЗДТ
и изрично посочени в други закони, са с публичноправен характер. Тъй като
източник на вземането не е гражданско правоотношение, възстановяването на
недължимо внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на
предявяване на граждански иск. Поради липсата на облигационни отношения между
равнопоставени субекти, споровете, възникнали в резултат на описаната дейност,
са в компетентността на административните съдилища. Оспореният
в настоящото производство отказ е волеизявление с властнически характер, засяга
права и законни интереси на заявителя- жалбоподател , поради което представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена против индивидуален административен акт
подлежащ на обжалване - в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
По същество жалбата се явява неоснователна поради следните
съображения:
По отношение
на компетентността на директора на НТУ, съдът приема следното:
НТУ не е самостоятелно юридическо лице, а е специализирано звено към АПИ и в
този смисъл материално компетентен административен орган е ръководителят
на юридическото лице на бюджетна издръжка, в случая председателят на
управителния съвет на АПИ / чл.
19, ал. 4, т. 1 от ЗА вр. чл. 11, ал. 2, т. 1 Правилника/. Съгласно чл.
22, ал. 3 от ЗП , ръководителите на звената по ал. 1 /специализираните
звена, сред които е и НТУ/ или упълномощени от тях длъжностни лица представляват
агенцията във връзка с дейността, която осъществяват. По делото е приложено
пълномощно № П-120/ 27.10.202 г. /л. 22/, с което председателят на УС на АПИ е
упълномощил директора на НТУ да изпълнява част от неговите правомощия, вкл. да
подписва кореспонденция и документи /т. 8/ и да се разпорежда със суми до 1000
лева без ДДС /т. 12/. Съдът приема , че е налице надлежно делегиране на правомощия по чл.
55 от ЗА във
вр. с чл. 4б от ЗДТ, което предпоставя надлежна пасивна легитимация по настоящето
дело.
При
издаването на писмото от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Писмото е издадено в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В акта са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. В този смисъл съдът приема за неоснователни изложените от
жалбоподателя доводи за липсата на мотиви , тъй като оспореното писмо отговаря изцяло на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
По твърдяната
материално-правна незаконосъобразност. В настоящия случай, страните не спорят ,
че са заплатени две винетни такси за
един и същ автомобил , но също така безспорно се установява , че винетките са с
различен период на валидност, тъй като втората такса е платена 34 дни след
първата и съответно срокът на валидност с втората винетка / чиято такса се
претендира за връщане / се удължава със същите 34 дни.
Административният орган
се позовава на Процедура по възстановяване на недължимо внесени такси,
публикувана на официалната електронна страница на Агенция "Пътна
инфраструктура" като обосновава възражение за разлика в
периодите на валидност на двете годишни електронни винетки , различна от допустимите 3- ,
респективно 5 дни . / т. 3.2 и т.3.3 от Процедурата/.Цитираните вътрешни
правила имат характер на вътрешен акт,
като дори и да се приемат за подзаконов нормативен акт/липсват данни за
обнародването им/ установените с тях процедури не следва да противоречат на
разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен.
Жалбоподателят
от своя страна поддържа, че в случая е приложим общия институт на гражданското
право за неоснователно обогатяване /
чл.55 ЗЗД/, тъй като по втората винетка е заплатил недължима
винетна такса в размер на 97,00 лв. Тези доводи обаче са неоснователни , тъй
като за да е налице такова неоснователно разместване на блага и възникване на право на възстановяване на
недължимо платена винетна такса , е необходимо пълно съвпадение на данните , а
именно - за едно и също превозно
средство , с едни и същи регистрационни номера , държавна регистрация и
емисионен клас, както и с един и същ период на валидност.
Възстановяването
на внесени такси по чл. 10 ЗП се
осъществява по реда на Закона за държавните такси.
Съгласно чл. 4б ЗДТ,
недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е заплатил две годишни винетни такси, но
с различен период на валидност с разлика
от 34 дни. Установява се още, че при
плащането на втората винетна такса, се е
удължил срока на валидност на винетката за този автомобил с повече от един
месец. При това положение не би могло да се обоснове извод , че тази такса е
недължимо платена. Вярно е , че има период на дублиране по двете винетки , но
това не води до недействителност на втората
винетка,която има действие и е за
период извън този на вече платената. Следователно тя ще даде право на ползване
на платената пътна мрежа , като плащането не се явява без основание. Това
не обосновава приложимостта на чл. 4б ЗДТ и е основание за отказ за възстановяване на платената от
жалбоподателя втора по време годишната
винетка такса.
По
изложените съображения, доводите на жалбоподателя
за незаконосъобразност на постановения отказ, са неоснователни и жалбата му против този
административен акт следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, девети състав :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на Н.Г.С. ЕГН **********,*** със съдебен адрес *** чрез
адв. Л. К. от ПАК против писмо изх. № 94-00-2819/11.03.2021 г. на Директор на
Национално ТОЛ Управление, при АПИ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/П/
Решение от 11.3.2022г. по Административно
дело 9705/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 2316 ОТ 11.03.2022 г. на ВАС София Седмо
отд. по адм. д. № 9705/2021 г. - ОТМЕНЯ Решение №491 от 16.06.2021 г. на
Административен съд - Пазарджик, по административно дело №429/2021 г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт №94-00-2819/11.03.2021 г. на директора
на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Национално ТОЛ
управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, за ново произнасяне по заявление
с вх. №94-00-161/08.03.2021 г. на Н. Г..С.., със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура",
гр. С.., бул. М. № .., да заплати на Н. Г.. С.., гр. П…, ул. П.. № .., 680,00
(шестстотин и осемдесет) лева, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.