РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110102976 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. О., чрез адв. К. Т.
– ВТАК, срещу ЧСИ И. Ц., рег. № 896 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Велико Търново, иск с правно основание чл. 441 ГПК, във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че последният е солидарен длъжник по изп. дело № 20218960400581 по
описа на ответния съдебен изпълнител, както и че на 13.12.2021 година му е наложен
запор върху разплащателна сметка в „ОББ“ АД, по която получава трудовото си
възнаграждение и добавките към него. Посочва, че по запорираната банкова сметка са
му превеждани от работодателя допълнителни възнаграждения за работа с пациенти с
КОВИД -19 и поставяне на ваксини срещу това заболяване. Твърди, че в резултат на
наложения запор ответникът незаконосъобразно е събрал и задържал парични средства
на ищеца за периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година, включително, които са
несеквестируеми по смисъла на чл. 444, т. 8 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г. и чл. 100, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г., тъй
като представляват целево предоставени средства от държавния бюджет на
нефинансови предприятия, какъвто е неговия работодател, за субсидии и за
компенсации за възложени от държавата дейности и услуги. Посочва, че поради
1
незаконосъобразно събраната и задържана сума, съдебният изпълнител го е лишил от
възможност да издържа семейството и дъщеря си, която е студент, да погасява
вноските по кредита си и да посрещне нормално Великденските празници. По тези
съображения ищецът смята, че в резултат на незаконосъобразното поведение на
ответния ЧСИ е претърпял морални вреди, изразяващи се в страх, притеснения и
дискредитиране пред колеги и приятели, от които е вземал заеми за покриване на
текущите си нужди, включително средства за лечение. С оглед допуснато с
определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.02.2023 година,
изменение на иска, е направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразното
поведение на съдебния по неправомерно насочване на принудителното изпълнение
върху несеквестируем доход, чрез налагане на запор върху вземанията му за
допълнително трудово възнаграждение по разкрити в „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД
сметки за периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В проведеното на 09.02.2023 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца уточнява, че незаконосъобразните действия и бездействия на
съдебния изпълнител се изразяват налагане на възбрана върху недвижимия имот,
невдигане на наложените запори, както и неоснователно задържане на парични
средства, а именно ковидни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения за
неоснователност и недоказаност на предявения по делото иск. Не оспорва, че ищецът е
длъжник по водено пред него изпълнително производство № 20218960400581, както и
че на 08.12.2021г. е наложил запор върху всички негови левови и валутни сметки,
разкрити в „ОББ“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, дължимо от
работодателя му /ЦСМП –гр. В. Търново/. Твърди, че въз основа на определение на
съда от 31.01.2022г. с постановление от 10.02.2022г. е спрял изпълнителното дело,
поради което е уведомил работодателя на ищеца със съобщение от 10.02.2022г. и
третото задължено лице – ТБ „ОББ“ АД със съобщение от 25.02.2022г., че наложения
запор не следва да се изпълнява. Посочва, че на 04.03.2022 година съдебният
изпълнител е възстановил на ищеца сумата в размер на 1 698.00 лева, на 06.04.2022
година му е възстановил сумата в размер на 850.00 лева, а на 05.09.2022 година сумата
в размер на 468.44 лева, преведена от „Банка ДСК“ ЕАД. Навежда доводи, че
съдебният изпълнител е имал процесуално законосъобразно поведение и че след като е
уведомен за произхода на средствата веднага е зачел несеквестируемостта им в
съответствие с т. 13 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, респективно – оспорва да е имал
2
процесуално незаконосъобразно поведение, тъй като незабавно след като е бил
известяван, че по банковите сметки на ищеца постъпват суми, които имат характера на
трудово възнаграждение, същият е зачитал института на несеквестируемостта.
Посочва, че с бездействието си ищецът сам се е поставил в ситуация, в която суми, за
които му е известно, че имат несеквестируем характер са постъпвали по сметка на
ЧСИ, като не го е уведомил за това. По тези съображения ответникът счита, че не са
доказани отделните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност и е
направено искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да му
бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са изискани и приложени заверени копия от материалите, съдържащи
се в изпълнително дело № 2021896040051 на ЧСИ Ив. Ц., рег. № 896 в КЧСИ. От
последното се установява, че изпълнителното дело е образувано с Разпореждане от
25.11.2021 година /л. 20 от ИД/ по молба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД въз
основа на издаден ИЛ № 158 от 19.02.2021 година, издаден по Ч.гр.д. № 552 от 2021
година на ВТРС срещу М. Ал. М., К. Г. Т., М. Д. О. и К. З. З..
По отношение на М. Д. О. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането му за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя ЦСМП – Велико
Търново, както и върху банковите му сметки в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен с поканата за доброволно изпълнение,
връчена му на 16.12.2021 година. Видно от запорните съобщения изпратени банковите
институции /л. 45, 46, 47 от ИД// съдебният изпълнител изрично е посочил, че на
основание чл. 446а, във връзка с чл. 446 ГПК, запорът не следва да се изпълнява по
отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение
несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход,
ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец. В запорното
съобщение до работодателя /л. 132 от ИД/ съдебният изпълнител е посочил, че при
запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 446 ГПК. Посочено е и че при определяне размера на удръжките,
следва да се има предвид, че М. О. получава и трудови възнаграждения от още двама
работодатели, като размерът на осигурителния доход по двата трудови договора е
общо в размер на 647.25 лева.
С писмо от 07.02.2022 година длъжникът М. А. М. е представил по
изпълнителното дело заверен препис от Определение № 186 от 31.01.2022 година по
Ч.гр.д. № 581/2021 година на ВТРС, с което е спряно изпълнителното производство,
образувано по изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 581/2021 година на ВТРС, като
с Постановление от 10.02.2022 година /л. 282 от ИД/ съдебният изпълнил е спрял
3
изпълнителното производство по изпълнително дело № 2021896040051. На същата
дата е изпратено и съобщение до работодателя /л. 296 от ИД/, в което съдебният
изпълнител е посочил, че запорът остава наложен, но не следва да се изпълнява,
съответно на длъжника следва да се превежда трудовото възнаграждение в пълен
размер.
С Разпореждане от 23.02.2022 година /л. 319 от ИД/ съдебният изпълнител е
наложил възбрана върху притежавания от длъжника М. О. недвижим имот, за което
последният е уведомен със съобщение, получено на 14.03.2022 година /л. 344 от ИД/.
Видно от изпратеното до „ОББ“ АД съобщение от 25.02.2022 година /л. 324 от
ИД/ съдебният изпълнител е уведомил банката, че върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен запор при работодателя, поради което запорът върху банковата
му сметка не следва да се изпълнява върху постъпващите суми от трудово
възнаграждение и същите следва да бъдат предоставяни на длъжника за разпореждане.
На 04.03.2022 година М. О. е депозирал молба /л. 334 от ИД/ до съдебния
изпълнител, ведно с извлечение от банковата си сметка, с искане за възстановяване на
посочените суми, получени като трудово възнаграждение. На същата дата 04.03.2022
година съдебният изпълнител е възстановил сумите /л. 341 и 342 от ИД/. На 04.04.2022
година М. О. отново е депозирал молба /л. 350 от ИД/ до съдебния изпълнител, ведно с
извлечение от банковата си сметка, с искане за възстановяване на посочената сума,
получена като трудово възнаграждение, като на същата дата 06.04.2022 година
съдебният изпълнител е възстановил сумата /л. 353 от ИД/.
С писмо, вх. № 007265 от 09.05.2022 година по описа на съдебния изпълнител,
„ОББ“ АД /л. 359 от ИД/ е уведомило съдебния изпълнител, че по сметка на длъжника
са постъпили суми с основание „заплата“ и „COV.03.2022” и за даване на указания
дали да бъдат оставени на разположение на клиента или да бъдат преведени на
клиента. Последвало е още едно писмо, вх. № 011042 от 27.07.2022 година по описа на
съдебния изпълнител /л. 453 от ИД/, с което банката отново е поискала указания, във
връзка с постъпващите по сметката на длъжника О. суми. С писмо, изх. № 008325 от
02.08.2022 година /л. 456 от ИД/, съдебният изпълнител е отговорил на банката, че още
с писмо от 25.02.2022 година е уведомил банката, че запорът не следва да се изпълнява
по отношение на сумите от трудово възнаграждение, както отново е посочил, че
запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови
възнаграждения, както и постъпления от помощи, обезщетения и друг вид
несеквестируеми вземания. Следващото писмо на банката до съдебния изпълнител е с
вх. № 013154 от 12.09.2022 година /л. 480-481 от ИД/, а съдебният изпълнител е с изх.
№ 009908 от 16.09.2022 година /л. 487 от ИД/.
С писмо, вх. № 013160 от 12.09.2022 година по описа на съдебния изпълнител /л.
482 от ИД/ „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че на 05.09.2022
4
година погрешно е преведена сумата в размер на 447.75 лева, като същата е
възстановена на 15.09.2022 година /л. 484 от ИД /.
С връчването на препис от искова молба, по която е образувано гр.д. №
2172/2022 година на съдебният изпълнител е връчено и извлечение от банковата
сметка на М. О. в „Банка ДСК“ /л. 532 от ИД /. От последното е видно, че на 25.08.2022
г. по сметка на О. в „Банка ДСК“ ЕАД от страна на МЦ „Медика-Албена“ ЕАД е
преведена сумата в размер на 1 179.37 лева с основание „хонорари 07 2022“. На
следващия ден – 26.08.2022 година ищецът е изтеглил от сметката си на каса сумата в
размер на 707.40 лева, а на 05.09.2022 г. по сметка на ЧСИ И. Ц. е преведена сумата от
916.19 лева с основание „запор“. След получаване на препис от исковата молба
съдебният изпълнител му е възстановил и сумата в размер на 468.44 лева на 24.10.2022
година /л. 547 от ИД/.
По делото са приложени и Извлечения от банковата сметка на ищеца в „ОББ“
АД за периода от месец декември 2021 година до месец юли 2022 година, Извлечение
от банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от месец декември 2021
година до 19.09.2022 година /л. 29 – 46 от гр. д. № 709/2022 година на Районен съд
Елена/, като и 6 броя Амбулаторни листи за календарната 2022 година, както и Фиш от
25.09.2022 г. на ЦСМП – гр. Велико Търново, Филиал Елена, както /л. 78-81 от делото/.
В проведеното на 09.02.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката П. Е. О.а – съпруга на ищеца заявява, че за първи път през
месец декември 2021г. съпругът й е разбрал за доброволната покана за плащане по
заема и че имат проблеми със заема. Посочва, че през януари месец 2022 година
разбрали, че има образувано дело и от тогава са много притеснени. Заявява, че
съпругът й е притеснен от факта, че изпадат в такива ситуации, тъй като не са имали
проблеми със съда и банките досега. Притеснен и от факта, че приятелят му е
злоупотребил с неговата добрина и с факта, че му е станал поръчител. Заявява, че
съпругът й е имал леко завишение на кръвното налягане, но с изпадането в тази
ситуация той започнал да вдига високо кръвно налягане, както и захарта в следствие
на стреса, като и преди е бил в това състояние, но сега е завишил стойностите.
Посочва, че след месец април 2022 година състоянието на съпруга й било
превъзбудено, бил в нервно състояние, тъй като не можел да си вземе цялата сума от
заплатите и ковидните, като това било свързано всеки път с идване в Търново, с
излишни време и средства. Заявява, че част от заплатата му оставала по сметката в
„ОББ“. Посочва, че съпругът й бил нервен и си променил съня, както и че го
притеснява това, че не може да си вземе всичките пари, въпреки че работи на две
работи честно и почтено. Заявява, че всички съграждани от град Елена го съжаляват, че
е изпаднал в това положение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
5
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, във връзка с чл.
74 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, като ищецът основава исковата си претенцията на
твърденията за осъществени в периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година от
съдебният изпълнител незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се
налагане на възбрана върху недвижимия имот, невдигане на наложените запори, както
и неоснователно задържане на парични средства, постъпващи по банковите сметки на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ, която предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите,
които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Отговорността е за
лично виновно противоправно поведение на съдебния изпълнител, изразяващо се в
нарушение на процесуалните норми по провеждане на принудителното изпълнение,
което е довело до настъпването на вреда за длъжника, като следва да бъде установена и
причинна връзка между деянието и вредите, както и техният размер.
Настоящият съдебен състав приема, че по изпълнителното дело не са извършени
противоправни /неправомерни/ действия или бездействия от страна на съдебния
изпълнител, от които да е настъпила вреда за ищеца – длъжник в изпълнителното
производство.
Не е спорно между, а и от приложените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че ищецът М. Д. О. има качеството на длъжник по
изпълнително дело № 2021896040051 по описа на ЧСИ И. Ц., с взискател „Първа
инвестиционна банка“ АД за вземания, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 552/2021г. на ВТРС. Не е
спорно и че с Постановление от 10.02.2022 година /л. 282 от ИД/ съдебният изпълнил е
спрял изпълнителното производство по изпълнително дело, въз основа на Определение
№ 186 от 31.01.2022 година по Ч.гр.д. № 581/2021 година на ВТРС.
Следва да се има предвид, че определението за спиране по чл. 420 ГПК по
своята същност има защитна и обезпечителна функция спрямо материално
незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а
длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно
несъществуващ вземане. Този обезпечителен характер на мярката обуславя и
незабавния преграждащ ефект на определението по чл. 420 ГПК за развитието на
започналия изпълнителен процес, като съдебният изпълнител е длъжен да се подчини
на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия, насочени
към осребряването на имуществото на длъжника, в това число да не извършва продан
6
на движими и недвижими вещи и да не превежда на взискателя постъпили по делото
суми от запори или други плащания. Спирането на изпълнението обаче, не пречи да се
извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са залогът и възбраната. В
този смисъл е както правната теория, така и постоянната практика на ВКС /например
Решение № 118 от 18.07.2019 година по гр.д. № 706/2019 година на III г.о. на ВКС/. В
случая по делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства в
периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година съдебният изпълнител да е
превеждал на взискателя постъпили по делото суми, както от „ОББ“ АД, така и от
„Банка ДСК“ ЕАД. В този смисъл, спирането на изпълнителното производство по чл.
420 ГПК не означава, че съдебният изпълнител следва да вдигне наложените на
длъжника запори, респективно – да не налага както други запори, така и възбрани,
поради което становището на процесуалния представител на ищеца в тази насока се
явява неоснователно. Така както съдебният изпълнител, така и третото задължено
лице, в случая банковите институции, в които са наложени запорите изпълняват
функцията на пазачи на събраната сума до настъпване на условията за нейното
разпределение, поради което и доколкото тези суми, така или иначе, не са
разпределени по дълга, обстоятелството дали същите се пазят по банковите сметки от
банката, или от съдебния изпълнител – по негова банкова сметка, е без значение за
длъжника.
На следващо място, неоснователно се явява твърдението на ищеца, чрез
процесуалния му представител, че в периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година
съдебният изпълнител неоснователно е събрал и задържал парични средства на ищеца,
включително такива, които са несеквестируеми. По делото са приложени заверени
копия от Извлечения от банковата сметка на ищеца в „ОББ“ АД за периода от месец
декември 2021 година до месец юли 2022 година и Извлечение от банковата сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от месец декември 2021 година до 19.09.2022
година /л. 29-46 от гр.д. № 709/2022 година на ЕРС/. Видно от последните, а и от
материалите, съдържащи се в изпълнителното делото, единствените суми за които
длъжникът е представил доказателства пред съдебния изпълнител, че представляват
трудово възнаграждение са получените от него заплати за месец февруари и месец
март, като незабавно след представянето им съдебният изпълнител е възстановил
сумата в размер на 480 лева – на 04.03.2022 година, съответно сумата в размер на
850.00 лева – на 06.04.2022 година. След този момент, т.е. за постъпващите, считано от
01.04.2022 година суми по банковата му сметка в „ОББ“ АД единствената преведена
сума по сметка на съдебния изпълнител е в размер на 57.00 лева, с посочено основание
по изпълнителното дело, частично, като липсват данни сумата да е изплатена като
трудово възнаграждение. По отношение на банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“
следва да се има предвид, че на 25.08.2022 година му е преведена сумата в размер на
1 179.37 лева от МД „Медика-Албена“ с основание „хонорари 07 2022“, като
7
единствената преведена сума в исковия период от неговата сметка по сметка на
съдебния изпълнител е в размер на 916.19 лева на 05.09.2022 година. Част от нея в
размер на 447.75 лева е възстановена от съдебния изпълнител по банковата сметка на
ищеца на 15.09.2022 година, след получаване на писмо от банката, с вх. № на съдебния
изпълнител от 12.09.2022 година /л. 482 от ИД/ за допусната техническа грешка. Няма
спор между страните и че останалата сума в размер на 468.44 лева е възстановена от
съдебния изпълнител на 24.10.2022 година /л. 547 от ИЛ/. В тази връзка следва да се
има предвид и обстоятелството, че до този момент по изпълнителното делото липсват
каквито и да е данни какъв е характерът на сумата, постъпила в сметката му в „Банка
ДСК“ ЕАД и едва с получаването на исковата молба, ведно с приложенията към нея, по
която е образувано гр.д. № 2172/2022 година на ВТРС, съдебният изпълнител е узнал
за това. По делото липсват каквито и да е други доказателства от банковите сметки на
ищеца да са превеждани други суми по сметка на съдебния изпълнител, във връзка с
наложените запори, които от своя страна да са задържани от съдебния изпълнител, още
повече неоснователно.
Следва да се има предвид, както бе посочено по-горе, че с определението за
спиране по чл. 420 ГПК се преустановяват всички изпълнителни действия, насочени
към осребряване имуществото на длъжника, но наложените запори продължават да
действат, включително и по отношение на запорът върху вземанията по банковата
сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД. Към датата, на която по сметката му е постъпила
сумата в размер на 1 179.37 лева с основание „хонорари 07 2022“ - 25.08.2022 година,
нито банката, нито съдебният изпълнител са могли да знаят, че въпросният превод
представлява възнаграждение за труд. За това съдебният изпълнител очевидно е узнал
едва с получаване на приложенията към исковата молба, по която е образувано гр.д. №
2172/2022 година на ВТРС, т.е. едва след като му е връчен препис от гражданския
договор на ищеца с МЦ „Медика-Албена“ ЕАД /л. 528-529 от ИД/. Разпоредбата на чл.
446а ГПК посочва какви са задълженията на банката при постъпване по сметка на неин
клиент на възнаграждение за работа, като съгласно алинея 3, когато от основанието на
постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за
работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен
за задължения за издръжка, т.е. от самия текст на разпоредбата става ясно, че
дължимата грижа по отношение установяване произхода на средствата, постъпващи по
запорираната сметка и дали същите представляват плащане, част от което е
несеквестируемо, не се простира извън установяване основанието на превода. В случая
видно от основанието на превода не става ясно, че представлява възнаграждение за
работа. В тази връзка са и мотивите на ТР № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълк.д.
№ 2/2013г., с което ОСГТК приема, че ако съдебният изпълнител не е получил
необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по
запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта, като задължението на
8
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката било от банката (като трето
задължено лице), било от самия длъжник. Именно тогава (когато бъде уведомен) за
съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата
информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и/или от
платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и
да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В случая
доколкото, съдебният изпълнител не е получил необходимата информация нито от
банката, нито от длъжника, той не е знаел за произхода на средствата по запорираното
вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Освен това самият длъжник по
изпълнителното дело не е уведомил съдебния изпълнител за произхода на средствата,
както е направил с молбите си от 04.03 и 04.04 - /л. 334 и л. 350 от ИД/, при което за
последния би възникнало задължение да събере необходимата информация – дали от
платеца, дали от длъжника, а при установяване на несеквестируемост – да върне на
длъжника преведената сума, като последният е възстановил сумата непосредствено
след установяване източника на постъпилата сума - на 24.10.2022 година.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
по делото не се установи да е налице противоправно поведение – действие или
бездействие на ответника, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди
на ищеца. Липсата на един от кумулативно присъщите на деликтната отговорност
елементи води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 441, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, поради което и като
такъв същият следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че от събраните по делото
гласни доказателства не се установява по несъмнен начин ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, за които да отговоря ответника. От показанията на разпитаната
свидетелка по скоро се установява, че състоянието му се дължи на обстоятелството, че
е бил подведен от неговия приятел да му стане поръчител, както и че до този момент не
е имал проблеми със съда и с банките.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна. Предвид неоснователността на
предявения срещу него иск и с оглед нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът
следа да заплати на процесуалния представител на ответника сумата в размер на 900.00
лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. О. от *, с ЕГН ********** срещу ЧСИ И. Б.
Ц., рег. № 896 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Велико Търново, иск с
правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл.
45 ЗЗД за СУМАТА в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия
и бездействия на ответника в периода от 01.04.2022 година до 30.09.2022 година, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. О. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю. М. -
ВТАК СУМАТА в размер на 900.00 лева /деветстотин лева/, представляваща
възнаграждение за осъществяваното в полза на ЧСИ И. Б. Ц., рег. № 896 в КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд - Велико Търново безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им
представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10