ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1088
гр.Плевен, 24
юли .2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя
Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно
административно-наказателно дело № 600 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
- 236 от АПК.
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К №3049597, издаден от ОД на
МВР-Плевен, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, на А.Н.В. *** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), А.В. е подала жалба до
Районен съд-Плевен, където е образувано анд №2334 по описа на РС-Плевен за 2019
год.
По жалбата съдът се е произнесъл с Решение №94/18.02.2020 год., с
което е потвърдил издадения Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К №3049597, издаден от ОД
на МВР-Плевен, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, с което на А.Н.В. *** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла
на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Против
Решение №94/18.02.2020 год. по анд №2334/2019 год. е подадена касационна жалба
от А.Н.В., чрез адв.М.К., упълномощена с пълномощно,
приложено на л.76 от въззивното дело.
С
Разпореждане №1688/8.06.2020 год. по анд №2334/2019 год., Районен съд – Плевен е върнал подадената от
адв.М.К. като пълномощник на А.В. жалба против
Решение №94/18.02.2020 год. по анд
№2334/2019 год.
Срещу горното разпореждане е подадена частна жалба от В.
чрез адв.К., в която се сочи, че считано от 6.02.2020 год., В. е претърпяла тежка сърдечна операция и е
била в интензивно отделение до края на месец февруари, след което е провеждано
лечение в домашни условия и било абсолютно противопоказно да излиза. Твърди, че
няма как да организира защитата си в такъв момент и при условията на извънредно
положение, поради което в условията на действие на ЗМДВИП, обявено с решение на
НС от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците, е обжалвала
постановеното решение на ПРС. Моли да бъде отменено разпореждането , с което
касационната жалба против постановеното решение е върната.
Ответникът-ОД
на МВР-Плевен, на когото е изпратено копие от частната жалба, в предоставения
му срок не е изразил становище по същата.
Съдът, за да се произнесе по частната жалба против
оспореното разпореждане, съобрази следното:
Оспореното разпореждане на ПРС, с което е върната
касационната жалба на В., е съобщено на последната на 22.06.2020 год., частната
жалба против разпореждането е подадена на 24.06.2020 год.- в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното разпореждане №1688/8.06.2020
год. по анд №2334/2019 год., Районен съд
– Плевен е върнал подадената от адв.М.К. като пълномощник на А.В. жалба
против Решение №94/18.02.2020
год. по анд №2334/2019 год. Изложил е мотиви, че Решение №94/18.02.2020 год. на
Районен съд-Плевен е връчено на В. на 6.03.2020 год., видно от разписка на л.69
от делото и от този момент за В. е започнал да тече 14 дневен срок за
касационно обжалване пред Административен съд-Плевен, като същият срок е
изтекъл на 20.03.2020 год., без от страна на В. да е подадена съответна жалба.
Междувременно, във връзка с въведеното на 13.03.2020 год. извънредно положение,
е приет Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС. Съобразно действалата
редакция на Закона, към периода 6.03.-20.03.2020 год. и по-конкретно чл.3, т.2
ЗМДВИП, „За срока от 13 март 2020 год. до отмяната на извънредното положение
спират да текат : давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове,
с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение
на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и
наказания…“ Съдът е приел въз основа на този текст, че сроковете по ЗАНН са
изрично изключени от тези, за които е предвидено да спрат да текат до отмяна на
извънредното положение. Съдът е приел още, че цитираната разпоредба е изменена с ДВ, бр.34 от 9.04.2020 год., в
сила от 9.04.2020 год., но съобразно §13, ал.1 от ЗИД на ЗМДВИП, обявено с
решение на НС от 13 март 2020 год., „Сроковете по чл.3, т.1 и т.2 относно „други
срокове“ в досегашната редакция и по отменената т.3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването му в ДВ“. Съдът направил извод, че
продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на ЗИД срокове, само
ако са били вече спрени, съобразно предходно действалата редакция на ЗМДВИПОРНС /ДВ, бр.28 от
24.03.2020 год., в сила от 13.03.2020 год.. Но съдът отново подчертал, че
сроковете по ЗАНН, в т.ч. по чл.63, ал.1 от ЗАНН, не е било предвидено да спрат
да текат, т.е. на 20.03.2020 год. срокът за обжалване на Решение №94/18.02.2020
год. е изтекъл за В., а считано от 21.03.2020 год. е налице влязло в сила
решение по делото, което не подлежи на обжалване, а на изпълнение. На тези
изложени основания касационната жалба е върната на нейната подателка.
Касационната инстанция счита оспореното разпореждане за връщане на касационната жалба
на нейната подателка за правилно по резултата си, но по различни съображения от
изложените от въззивния съд.
Решение №94/18.02.2020 год. по анд №2334/2019 год. е
връчено на А.В. на 6 март 2020 год., видно от разписката на л.69 от въззивното дело.
Съобразно правилата за броене на сроковете, разписани
в чл.183, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН , срокът, който се изчислява в
дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Следователно,
срокът за обжалване на Решение №94/18.02.2020 год. по анд №2334/2019 год. е
започнал да тече на 7 март 2020 год.
Във връзка с пандемията от COVID, Народното събрание прие Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн.в
ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г. С разпоредбата на чл.3 от Закона беше прието следното: За срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни
производства, по Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства,
свързани с мерки за принуда;
2. давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или
се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения
и наказания;
Решаващият състав на ПРС, за да върне касационната
жалба на подателката си, се е позовал на разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП и
е приел, че за времето от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения
и наказания;. Т.е. приел е, че сроковете за обжалване на наказателни
постановления, издадени по реда на ЗАНН не са спрели да текат, тъй като това е
предвидено като изключение от общото правило на чл.3,т.2.
Този извод на въззивния съд е
неправилен. Изключението на разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП има предвид, че
не са спрели да текат единствено ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ по НК и ЗАНН, а това са
сроковете, с изтичането на които се
погасява правото на съответните компетентни органи да предприемат административнонаказателно или наказателно
преследване срещу определени лица, съответно правото да предприемат изпълнение
на наложено наказание по административнонаказателен или наказателен ред. Срокът
за обжалване на постановено решение по жалба против наказателно постановление
не е давностен, а процесуален. Процесуалният срок е период от време, в който страна в съдебно
производство следва да извърши дадено процесуално действие. Процесуалните
срокове се въвеждат в процесуалните закони (ГПК, ДОПК, НПК, АПК и др.), а
сроковете, които не са нормативно определени в процесуален закон, се определят
от съда. При повечето хипотези, когато страната не изпълни дадено действие в
предвидения за това срок, съдът не приема процесуалното действие за извършено.
С пропускането на процесуалния срок страната губи възможността си да извърши
дадено действие или да упражни свое право. В случая , във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, държавата предприе редица мерки за
ограничаване на контактите и струпванията на множество хора на едно място. Една
от тези мерки беше ограничаване достъпа
на гражданите до съдилищата и
преустановяване на съдебните дела. Държавата даде указания на гражданите
да напускат домовете си само при неотложни причини, като някои от тях бяха
поставени под т.нар. „карантина” – забрана за напускане на дома им в
продължение на 14 дни. Вследствие на възникналата ситуация юридическите и
физическите лица бяха значително
затруднени да спазят сроковете, които са предвидени в закона или които съдът им
е указал. За някои лица, като например поставените под карантина, възникна
обективна невъзможност да извършват каквито и да е правни и фактически
действия. Именно с цел защита правата и
законните интереси на гражданите, чрез Закона за извънредното положение (чл.3),
се спряха всички процесуални срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, в т.ч. производствата по ЗАНН и свързаните с тях производства по
обжалване на актовете, издадени по реда на ЗАНН.
Ето защо като процесуален , а не давностен срок,
срокът за обжалване на постановеното решение по жалбата на В. против
наказателно постановление, попада в предметния обхват на чл.3, т.1 от ЗМДПИП. Като
същевременно настоящият случай не е и сред изрично изброените в Приложението
към чл.3, т.1, раздел I производства,
по които изрично е предвидено да не спират да текат сроковете. Поради което
считано от 13 март 2020 год., срокът за обжалване на Решение №94/18.02.2020
год. по анд №2334/2019 год., е спрял да тече.
Процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства не текат от датата на обявяване на извънредното
положение – 13.03.2020 г. до момента на неговата отмяна.
С §13 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) беше предвидено, че сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Този закон е обнародван в ДВ, бр.44 от 13 май
2020 год., следователно, на 20 май 2020 год. са изтекли седемте дни от
обнародване на Закона в ДВ. Считано от 21 май 2020 год., спрелите да текат на
13 март 2020 год. на основание чл.3, т.1
от ЗМДВИП процесуални срокове, продължават да текат , считано от 21 май 2020
год.
В случая спиране теченето на
срока има следното значение: Срокът спира да тече с настъпване на определено
събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново продължава да
тече. При спиране срокът се смята по следния начин: времето от началото на
срока до настъпване на събитието, с което срокът е спрян, се събира с времето,
което е изтекло след отпадане на събитието, с което срокът е спрян.
В конкретната ситуация
процесуален срок ще се изчислява по следния начин: Времето от началото на срока
до 13.03.2020 г. се събира с времето, което е изтекло след отмяна на
извънредното положение. При отмяна на извънредното положение процесуалните
срокове ще продължат да текат оттам, от където са спрели.
В настоящия случай срокът
за обжалване на постановеното съдебно решение, връчено на В. на 6 март 2020
год., е започнал да тече на 7 март 2020 год. и е спрял да тече на 13 март 2020
год. с влизане в сила на ЗМДВИП. Към изтеклия до този момент срок от 6 /шест/
дни следва да се прибави време от още осем дни след отмяна на
извънредното положение, тъй като срокът за обжалване на въззивното решение е
14-дневен съгласно чл.211, ал.1 от АПК вр чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН.
Тези осем дни се броят, считано от 21
май 2020 год. и изтичат на 28 май – четвъртък-присъствен ден.
Следователно,
съобразно правилата за броене на сроковете, и на основание чл.3, т.1 от ЗМДВИП
и §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, срокът за обжалване на Решение №94/18.02.2020 год.
по анд №2334/2019 год., връчено на 6.03.2020 год. , е изтекъл на 28.05.2020
год.
Касационната жалба
против това решение е подадена на 4 юни 2020 год., т.е. седем дни по-късно, поради което се явява подадена след срока за
обжалване, предвиден в АПК.
Жалбоподателката не
е поискала възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение по
реда на чл.186 от НПК, едновременно с подаване на касационната жалба против
това решение, поради което релевираните с настоящата частна жалба доводи за
влошено здравословно състояние и извършени медицински манипулации и
представените болнични листи затова, не могат да се вземат предвид като
извинително основание за неподаване на жалбата в срок.
Ето защо оспореното
разпореждане, с което касационната жалба на В. против Решение №94/18.02.2020
год. по анд №2334/2019 год.e върната на подателя си, като правилно по резултата си, следва
да се остави в сила.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №1688/8.06.2020 год. по анд
№2334/2020 год. на Районен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/