О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1159 Година 2019, 07.06. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Първо отделение, ІІІ състав
на 08.05.2019 година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
КОМСАЛОВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ
КОМСАЛОВА адм. дело номер 2077 по описа за 2018 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба на Д.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.
В.К.-Б. и адв. И. А. против Заповед № ДК-10-ЮЦР-23/20.06.2018г. на Началника
на РДНСК ЮЦР, с която на основание чл.216 ал.5 във връзка с чл.216 ал.2 от ЗУТ
е прекратено образуваното по жалби на А.П.А. и Д.П.С., чрез пълномощник Петьо
Димитров С. административно производство и са оставени в сила одобрените с
корекции в зелено на 23.03.2018г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж
№ 35/27.03.2018г., издадено от гл.архитект на район“Централен“ – община Пловдив
за обект „Масивна ограда и ажурна ограда с височина до 2,20 м“, разположена
изцяло в поземлен имот с идентификатор № **** по КК и КР на град Пловдив, за който е отреден урегулиран
ПИ ІV-973 в кв.17 по плана на жилищен комплекс ****, с административен адрес на
имота: ****, с възложител П.Г.Г. и Н.С.С..
Жалбоподателят
поддържа тезата, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен. Оспорва
изводите на административния орган, че за него не е на лице правен интерес по
смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, т.е. не е заинтересовано лице по издаденото
Разрешение за строеж, с който мотив е прието, че жалбата е недопустима, поради
което е и прекратено производството по нея съгласно разпоредбата на чл.216 ал.5
от ЗУТ(отм.).
Отделно от
това в хода на съдебното производство е застъпена и тезата, че представените в
хода на съдебното производство Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 30 от 26.09.2014 г. и на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 26 от
18.07.2017 г.(л.128 и л.129) са нищожни административни
актове, като издадени от некомпетентен орган, като излага подробни съображения
в нарочна молба с вх. № 6429 от 02.04.2019 г. (л.144).
Иска се да
се отмени Заповед № ДК-10-ЮЦР-23/20.06.2018г. на Началника на РДНСК ЮЦР като
незаконосъобразна, като преписката се върне на административния орган за
произнасяне по същество. Подробни съображения се излагат в жалбата и в
депозираното по делото писмено становище. Претендира разноски, в която връзка
представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– Началник на РДНСК “ЮЦР”, гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.И., счита жалбата за неоснователна по съображенията
изложени представена писмена защита и моли същата да се остави без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Заинтересована
страна П.Г.Г. чрез процесуалния си представител адв.Н., счита жалбата за неоснователна и настоява за
отхвърлянето й. Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представен
списък.Подробни съображенията са развити в депозираните по делото писмени
бележки, както и в пледоарията по съществото на спора. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Главния Архитект на Район “Централен” при Община Пловдив не взема
становище по основателността на жалбата.
Заинтересована
страна А.П.А. не взема становище по основателността на жалбата.
Пловдивският Административен Съд –
Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
По допустимостта.
Видно от
доказателствата по административната преписка оспореният акт е изпратен за
връчване на Д.С. с писмо с обратна разписка, съобразно правилото на чл.61 ал.2
от АПК във вр. с § 4 от ДР на ЗУТ, като същата обратна разписка е върната редовно
оформена с подпис за получател, бележка “лично” и дата на връчване 26.06.2018г.
/л.12/.
При това
положение, то се следва и изводът, че от посочената в същата дата е започнал да
тече 14-дневния срок по чл.216 ал.5 от ЗУТ за оспорване на тази категория
административни актове, като същият не е изтекъл към датата на подаване на
жалбата до съда – 05.07.2018гг.
В този
смисъл и жалбата като подадена в законоустановения за това в чл.216 ал.5 във
вр. с чл.215 ал.4 от ЗУТ срок и от лице – адресат на оспорената Заповед, и в
този смисъл имащо правен интерес от заявеното оспорване, се явява процесуално
допустима.
С оглед
междувременно настъпилите законодателни промени, във връзка с допустимостта на
настоящото производство е необходимо да се съобрази следното:
С § 38 от
ЗИД на ЗУТ (Oбн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г.) е
отменен изцяло чл. 216 от ЗУТ. Това ще рече, че е отпаднало, предвиденото в чл.
216, ал. 1, т. 2 (редакция - ДВ, бр. 101 от 2015 г.) от ЗУТ, задължително
обжалване по административен пред контролния в системата на изпълнителната
власт орган на разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени
инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им,
когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива,
понастоящем е отпаднало.
Единствената
разпоредба в ЗИД на ЗУТ (Oбн., ДВ, бр. 25 от
26.03.2019 г.), която урежда статуса на неприключилите производства по чл.
216(отм.) от ЗУТ е тази на § 44 от ПЗР на ЗИДЗУТ, според която подадените по
реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по които до влизането в сила на
този закон няма произнасяне от органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно
по компетентност на съответния административен съд.
По аргумент
за противното /рer argumentum
a contrario/, производствата по жалбите по които има
произнасяне на органа по чл. 216 (отм.) от ЗУТ, следва да приключат по
досегашния ред.
По
същество.
С процесния
административен акт - Заповед № ДК-10-ЮЦР-23/20.06.2018г. на Началника на РДНСК
ЮЦР, на основание чл.216 ал.5 във връзка с чл.216 ал.2 от ЗУТ е прекратено
образуваното по жалби на А.П.А. и Д.П.С., чрез пълномощник Петьо Димитров С. административно
производство и са оставени в сила одобрените с корекции в зелено на
23.03.2018г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 35/27.03.2018г.,
издадено от гл.архитект на район“Централен“ – община Пловдив за обект „Масивна
ограда и ажурна ограда с височина до 2,20 м“, разположена изцяло в поземлен
имот с идентификатор № **** по КК и КР
на град Пловдив, за който е отреден урегулиран ПИ ІV-973 в кв.17 по плана на
жилищен комплекс ****, с административен адрес на имота: ****, с възложител П.Г.Г. и Н.С.С., с аргумента че
жалбата е недопустима по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ, тъй като е подадена от
лице което не е измежду кръга, изчерпателно изброен в чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ.
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и
спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му, като не се ограничава само с обсъждане на
основанията, наведени от жалбоподателя.
Отделно от
това съгласно изричната разпоредба на чл.168 ал.2 от АПК съдът е длъжен
служебно да изследва обстоятелствата относно валидността на административния
акт, предмет на съдебен контрол, като обяви нищожността му дори и при липсата
на искана за това.
Или в
обобщение съдът счита, че преди да пристъпи към решаване на материалноправния
спор по същество, следва да извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на обжалваната Заповед на Началника на РДНСК ”ЮЦР”.
Тук е
мястото да се посочи, че актът е издаден от компетентен орган /чл. 216 ал.5 (отм.)от ЗУТ/ и в предвидената за това форма, при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила за това.
Няма спор,
че РС не е съобщено на Д.С., като от административния орган е прието, че
оспорването му е депозирано след изтичане на преклузивния
14-дневен срок с мотиви, че Разрешението за строеж е влязло в сила на
14.04.2018г. след като е съобщено на РО НСК - Пловдив при РДНСК ЮЦР, П.Г.Г. и Н.С.С..
Разрешението
за строеж № 35/ 27.03.2018г., допълнено със заповед № 10/19.04.2018г. на главен
архитект на район Централен -община Пловдив за допълване на разрешение за
строеж № 35/27.03.2018г. на основание чл. 154, ал.5 от ЗУТ, е издадено от
главния архитект на район Централен -община Пловдив, за обект „Масивна ограда и
ажурна ограда с височина до 2,20м" разположена изцяло в УПИ IV-973, ПИ с
идентификатор №**** по КККР на гр. Пловдив, в квартал 17 по плана на ЖК „Волга
- генерал Данаил Николаев", гр. Пловдив, ул. „Скакавица“ № 13, въз основа
на: заявление с вх. № 94012-9245(12)/08.03.2018г. от П.Г.Г.
за одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж; технически проект част „Архитектура и Конструкции" с нанесени
корекции в зелено за спазване разпоредбите на чл.48, ал.5 и ал. 6 от ЗУТ,
одобрени съответно на 23.03.2018г. и на 13.03.2018г.; нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 25, том I, рег.№777, дело №23/2002г., вписан с вх.рег. №
1042/06.02.2002г. като акт № 65, том 3 по дело 609/2002г. от Службата по
вписвания -Пловдив; пълномощно с per. №
2892/22.04.2014г. при нотариус № 509 при район на действие Пловдив; скица №
15-314305/23.07.2015г. на ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед РД-18-1/17.01.2014г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК); ситуационен план -
извадка от действащ регулационен план одобрен със заповеди № 1613/18.08.1998г.
и № 16ОА1051/03.05.2016г.; трасировъчен план одобрен на 13.03.2018г.; договор
за технически контрол по част „Конструктивна" в проектирането с инж.
Ангелина Папазова - peг. № 000592 –КИИП.
Налични по
преписката са също нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64,
том III, рег.№ 8494, дело №378/2016г., вписан с вх.рег. № 36491/04.11.2016г.,
акт № 197, том 99, дело №19414/2016г. от Службата по вписвания - Пловдив;
съобщение по реда на чл. 149, ал.1 и ал. 5 от ЗУТ с изх. №
94012-9245(13)/19.04.2018г. с известия за доставянето му съответно на РО НСК -
Пловдив при РДНСК ЮЦР и П.Г.Г.. Заповедта е влязла в
сила на 09.05.2018г. Представени са още удостоверение за търпимост №
23/28.12.2015г. издадено от Главния архитект на район Централен - община
Пловдив.
От
материалите по делото се установява, че П.Г.Г. е
собственик на ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр. Пловдив, в квартал 17 по
плана на ЖК „Волга - генерал Данаил Николаев", гр. Пловдив, ул.
„Скакавица“ № 13 съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
64, том III, рег.№ 8494, дело №378/2016г., вписан с вх.рег. №
36491/04.11.2016г., акт № 197, том 99, дело 19414/2016г. от Службата по
вписвания – Пловдив.(л.42).
Не е спорно
между страните в процеса, че Д.П.С. е собственик на сграда в УПИ XVI-974 в
квартал 17 по плана на ЖК „Волга - Генерал Данаил Николаев", гр. Пловдив, съгласно
нотариален за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот - сграда № 10, том I, peг. №437, дело №
10/2016г., вписан с вх.рег. № 2030/29.01.2016г. като акт № 149, том 2 от
Службата по вписвания - Пловдив, която се намира на регулационната линия с УПИ
IV-973, кв. 17 по плана на ЖК „Волга - генерал Данаил Николаев", гр.
Пловдив.
Безспорно е
също така, а и от доказателствата по делото се установява, че А.П.А. е
собственик на УПИ IX-975 в квартал 17 по плана на ЖК „Волга - генерал Данаил
Николаев", гр.Пловдив, видно от приложена към жалбата скица-виза №
586/27.05.1996г. от Главен архитект на район Централен - община Пловдив.
В хода на
съдебното производство като доказателства са приобщени удостоверения
№30/26.09.2014 г. и №26/18.07.2017 год. на Главния архитект на Район
„Централен“ при Община Пловдив, копие от
част „Конструкции“ от одобрените проекти на обект „Триетажна двуфамилна жилищна сграда“ в УПИ XIV-973, кв. 17 по плана
на гр. Пловдив, кв. Волга, ул. „Генерал Данаил Николаев“, както и постановление
за отказ да се образува ДП от Районна прокуратура – Пловдив.
Във връзка
с възражения за нищожност на представените Удостоверение за въвеждане в експлоатация,
изложени в молба от 02.04.2018 г., в хода на настоящето съдебно производство са
представени заповед за компетентност на Главен архитект № 17ЗГА15 от 18.07.2017
г., № 17ЗГА9 от 07.03.2017г.
и
Заповед № 17ЗГАЗ ОТ 21.02.2017г. на Главния архитект на Община Пловдив, както и
длъжностни разписания (л. 155 и сл.).
В хода на
съдебното производство по искане на страните са допуснати и приети СТЕ и
допълнителна СТЕ, вещото лице по които след преглед на представените по делото
документи и оглед на място е обобщило следното:
При
изпълнение на оградата по одобрените проекти, самата жилищна сграда на
жалбоподателя няма да бъде непосредствено засегната от строителните работи, тъй
като е предвидено разполагането й по линията на самата граница между двата
имота, без навлизане в имота на жалбоподателя или интервенция върху неговата
жилищна сграда. Бордът - парапет, който представлява плътна част /основа/ на
ажурната ограда вече съществува с построяването на сградата, а предвидените
стоманени колонки върху него отстоят на средно 10см. от сградата на
жалбоподателя /те вече са монтирани на място/. След монтажа на предвидените
пана от поликарбонат /ажурната част на оградата/, те
ще се намират пред част от съществуващия прозорец на спалня в първия етаж на
сградата на жалбоподателя, по-точно: пред 47см. от общо 74см. височина на
прозореца, като ивица в долната му част. Засягане на сградата на жалбоподателя
ще представлява намаляването на сегашната осветеност на помещението в степента,
с която ще се отрази плътността на поликарбоната.
В о.з
експертът е заявил, че като характеристики оградата има характеристиките на
ажурна ограда, защото има плътна и ажурна част - 90 см е плътната част – парапет,
и на-горе 1.20 м. ажурна част.
В
назначената допълнителна СТЕ, експертът е установил, че бетоновият борд
/парапет/ по ръба на покривната плоча е предвиден в съгласувания конструктивен
проект съгласуван от Район "Централен" на 31.01.2008г. /след
издаването на разрешението за строеж на сградата/, и на място е изпълнен. При
оглед на място е констатирано, че този парапет е бил изпълнен с построяването
на сградата и допълващото застрояване в УПИ IV-973.
В този
смисъл тук е мястото да се посочи, че актът е издаден от компетентен орган /чл.
216 ал.5 (отм.) ЗУТ/ и в предвидената за това форма, при липсата на допуснати
нарушения на административно производствените правила за това, съобразно
служебната проверка от състава на съда при липсата на изрични възражения в тази
връзка.
Спорът на
следващо място се концентрира и върху правилното приложение на материалния
закон.
Съгласно
чл. 216, ал.1 от ЗУТ, отм., строителното разрешение, когато не е съставна част
на комплексен проект за инвестиционна инициатива, не подлежи на пряко обжалване
пред съд – на пряк съдебен контрол подлежи заповедта на началника на РДНСК, с
която той се произнася по подадената пред него жалба срещу строително
разрешение. Заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 214, т.2 от ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 във връзка с
чл. 216, ал.5 /отм./ от ЗУТ. Тъй като производството по чл. 216, ал.2-5 /отм./ ЗУТ е процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол върху
първоначалния административен акт, началникът на РДНСК е длъжен да се произнесе
по подадената жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал.5 /отм./ от ЗУТ,
началникът на РДНСК след проверка на допустимостта на постъпилата жалба срещу
определено разрешение за строеж, ако прецени, че жалбата е недопустима следва
да прекрати производството с изрична заповед. В настоящият случай същият е
прекратил производството по преписката, като видно от диспозитива
на заповедта, е че същият е приел, че жалбата е недопустима.
Право да
обжалват разрешенията за строеж имат само лицата по чл. 149, ал.2 от ЗУТ.
Категориите заинтересовани субекти обхващат случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж. Носителите на вещни права
върху съседни имоти на този, в който е разрешено осъществяването на строежа не
са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал.2 от ЗУТ. Процесуалното право
на жалба произтича от посочените предпоставки, а не от фактическото положение
на място и не може да почива на вероятност от засягане на интереси.
Процесната ограда е разрешена изцяло в имота,
собственост на възложителя и съгласие на собствениците на съседния УПИ не се
изисква от закона. Следва да се има предвид, че предмет на преценка в
настоящото производство не е начинът на изпълнение на оградата. Ако последната
е в отклонение от РС, то има друг ред за определяне на строежа като незаконен и
неговото премахване.
Съгласно
чл. 147, ал.1, т. 7 и ал.2 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж за ограда
не се изисква одобряване на инвестиционен проект, като в този случай се
представя становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението, каквото
се съдържа в административната преписка. По силата на чл. 153, ал.1 от ЗУТ, в
случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, в чиято
хипотеза попада процесния казус, разрешение за строеж се издава само въз основа
на искането за разрешение и документ за собственост. От данните по делото се
установява тези документи да са представени.
Няма спор
между страните, че жалбоподателят не притежава право на собственост, нито е
носител на ограничени вещни права в поземления имот на възложителя по спорното
РС, нито има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, доколкото
оспорената заповед на Началникът на РДНСК-Пловдив и РС се проверяват за законосъобразност
към момента на издаване.
Всъщност
единственият спорен въпрос по делото относно допустимостта на същата е дали
подалото я лице има качеството на заинтересовано такова по смисъла на чл.149
ал.2 т.1 от ЗУТ.
На този
въпрос следва да се отговори отрицателно.
Съгласно
чл.149 ал.1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж се съобщава на
заинтересованите лица, за които възниква възможност в 14 дневен срок от
съобщаването да го оспорят.
От своя
страна нормата на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ определя като заинтересовани лица в
случаите на нов строеж, какъвто е конкретния случай, възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съобразно
трайната съдебна практика в чл.149 ал.2 от ЗУТ, изчерпателно са изброени лицата
по отношение на които, издаденото строително разрешение създава права и
задължения и съответно засяга права или правно установени интереси.
Спецификата
на обществените отношения свързани с устройството на отделните видове
територии, очевидно оправдава и обосновава едно такова законодателно
разрешение. В случая то преодолява необходимостта, във всеки конкретен случай,
по съответния тълкувателен път да се дири отговор на въпроса дали отделен
правен субект се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.1 от ЗУТ,
като ясно дефинира категориите от правни субекти, които са пряко засегнати от
действието на съответното разрешение за строеж. Разбира се, очертаването на
отделните категории лица, които се явяват пряко засегнати от действието на
строителното разрешение, не е произволно решение на законодателя, а резултат от
съобразяване на действието на отделните актове по териториално и селищно
устройство и производствата в които те се постановяват. Достатъчно в тази
насока е да се посочи, например обстоятелството, че носителите на вещни права
върху съседите имоти на този в който е разрешено осъществяването на строежа не
са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал.2 от ЗУТ, но пък при определени
в чл.131, ал.2 от ЗУТ условия, те са такива по отношение на акта за
съгласуването и одобряването на устройствени схеми и
планове и техните изменения. Законодателното разрешение в случая е очевидно.
Строителното разрешение, според чл. 148, ал.4 от ЗУТ се издава на възложителя
въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв
се изисква. Одобряването на инвестиционния проект се предхожда от неговото
съгласуване. Според разпоредбата на чл. 145, ал.1, изр. второ от ЗУТ пък,
съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието
им с предвижданията на подробния устройствен план и
правилата и нормите за застрояване. Ясно е при това положение, че носителя на
вещни права в имот, който е съседен на този в който се разрешава извършването на
строителство, разполага с възможността да охрани тези права и законно установените
си интереси, още във фазата по съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения. Елемент
от изпълнението на тези актове е издаването въз основа на тях, на разрешение за
строеж. Ето защо, на този етап вече, очевидно не е налице правен интерес за
носителите на права върху съседните имоти, да оспорват издаденото строителното
разрешение.
Както се
посочи, явно преодоляването на необходимостта от осъществяването на подобен вид
тълкувателна дейност, във всеки отделен случай при определяне на засегнатите от
действието на съответното строително разрешение лица, е принудило законодателя
да ги определи изчерпателно в чл.149 ал.2 от ЗУТ.
Правен
интерес да оспорват административен акт имат лицата, чиито права и законни
интереси са засегнати към момента на издаването му. Правният интерес за
оспорването е личен, актът следва да засяга пряко и непосредствено правната
сфера на лицето, което го оспорва. Именно засягане с този интензитет на
въздействие не е налице в случая.
В
конкретния случай строителното разрешение има за предмет разрешаване
изграждането на масивна ограда и на ажурна ограда с височина Н до 2,20 м., в
изпълнение на изискванията на чл. 48, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
От
жалбоподателя се твърди, че същият е „засегнато лице“, с възражения, че не са
спазени изискванията на чл. 48, ал.3 и ал. 4 от ЗУТ, тъй като не е изискано
съгласието му, както и не е спазено разстоянието, предвидено в чл. 48, ал.4
изр. 2 ЗУТ, като в подкрепа на възраженията си е ангажирана и СТЕ.
Според
заключението на експерта плътната част на оградата няма да засегне прозореца,
тя остава изцяло под него. Във височина паната от поликарбонат
на оградата ще достигнат до средата на височината на прозореца в първия етаж. ВЛ
е констатирало, че плътният парапет /борд на плочата/ вече е изпълнен на място
още при строителството на сградата в съседния имот, съответно за изграждането
му е налице влязло в сила РС. При тези обстоятелства, както е посочено и в
допълнителното заключение на експерта, по южната регулационна граница на УПИ
IV-973, при контакта със сградата в УПИ XVI-974, върху конзолна част на плочата
на кота +2,75м. от сградата в УПИ IV-973 е предвиден
бетонов борд с дебелина 10см., наречен "парапет" и означен с височина
90см. Този бетоновият борд /парапет/ с височина 90см. по ръба на покривната
плоча е предвиден в съгласувания конструктивен проект и на място е изпълнен.
При тези
обстоятелства разрешената ограда по процесното строително разрешение не е
плътна с височина над 0,6м, а в тази си част съдът приема, че е разрешена за
изграждане изцяло като „ажурна“, при съобразяване и обстоятелството отчетено и
от ВЛ в допълнителното заключение, че т.нар. „парапет“ е дадена с означение
„съществуващ ст.б. парапет по одобрен проект“, т.е. същият е предвиден по
одобрените проекти на самата сграда, изпълнен е и на място и в процесния проект за оградата е даден единствено като
„съществуващ“, съответно с оглед спазване изискванията на ЗУТ съобразно него е
изчислена и максималната височина на самата ограда и то спрямо имота на
възложителя, съобразно правилото на чл.48 ал.5 от ЗУТ.
Освен това,
с оглед констатираното от ВЛ и отразено в допълнителната СТЕ, съдът приема че
не се установява разстоянието от оградата до жилището в първия етаж на сградата
на жалбоподателя в съседния урегулиран поземлен имот да е в нарушение на
изискването на чл.48 ал.4 предл. последно от ЗУТ.
Действително
двете предпоставки в чл.48 ал.4 от ЗУТ са кумулативно предвидени в закона и
само при наличието им е необходимо изричното писмено съгласие на собствениците
на засегнатите имоти. (Решение № 6042 от 28.06.2004 г. на ВАС по адм. д. №
4324/2004 г., Решение № 7710 от 18.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2006
г., II о.)
Но
възражението на жалбоподателя, че не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 3 и
ал.4 ЗУТ са неоснователни.
Доколкото
се касае до строеж, изпълнен изцяло в имот на възложителя, то имотът на
жалбоподателя не може да се третира като засегнат такъв, по смисъла на закона.
Дори и да се приеме за засегнат, доколкото е съседен, то каза се, че плътна
част на ограда в тази й част, съобразно конструктивното становище и самото РС,
не е предвидена. Такава плътна ограда е предвидена за изграждане не към имота,
в който жалбоподателя има вещни права.
Дори и да
се приеме, че в случая е предвидена такава плътна част - съществуващият на
място „парапет“, съдът съобразно конкретиката на
настоящия казус приема, че не е нарушено изискването на чл.48 ал.4 от ЗУТ
спрямо имота, спрямо който С. се легитимира като носител на право на
собственост.
Съображенията
за това следните.
От приетата
по делото съдебна експертиза – основно и допълнително заключение, по безспорен
начин се установява, че спрямо прилежащия терен /съществуващото и към датата на
издаване на РС и на към настоящия момент, ниво/ на имота на жалбоподателя,
въпросният парапет /ако се възприеме тезата, че в тази си част същият е и
плътна част на разрешената за изграждане ограда/ не излиза с височина Н над 10
см., който е разстоянието от първия жилищен етаж на сградата, спрямо който С.
се легитимира като носител на право на собственост. Т.е. от тази гледна точна
правата на жалбоподателя не следва да се приемат за нарушени.
Според тази
инстанция на съда спазване правилото на чл.48 ал.4 предл.
последно от ЗУТ във всички случаи следва да се разглежда в аспекта на
височината на плътната част на оградата, спрямо нивото на прилежащия терен на
„съседния имот“ в казуси като процесния, при които е на
лице денивелация спрямо двата терена, като по-ниският такъв е този в който е
разрешено спорното строителство.
Аргументи
за това могат да бъдат изведени както от нормата на чл.48 ал.5 от ЗУТ, така и
от тази на чл.48 ал.6 от ЗУТ.
Макар и
случаят да не попада в приложното поле на чл.48 ал.6 от ЗУТ, то от същия се
извлича волята на законодателя, да се държи сметка за височината плътната част
на оградите изчислена спрямо нивото на прилежащия терен на всеки един от двата
съседни урегулирани поземлени имоти при наличието на денивелация между тях,
поотделно, като съгласието на т.нар. „собственик на засегнат имот“ в случаите в
които същият е „по-високият прилежащ терен“ е необходимо единствено и само в
хипотезата, когато спрямо прилежащия терен в неговия имот е над 0,6 м., а в
случая това не е така.
В крайна
сметка изграждането на огради с плътна част до 0,6 м. е допустимо без да се
търси изпълнение на правилото за спазване на разстояние до първия жилищен етаж
– по аргументи и от чл.46 ал.3 и от ал.4 от ЗУТ, които са приложими единствено
и само в хипотезата на плътна част над 0,6 м.
Или
жалбоподателят би бил заинтересован, ако оградата се предвиждаше за застрояване
и в двата съседни имота или ако несъмнено беше налице хипотезата на чл.48 ал.3
от ЗУТ без да е спазено изискването за даване на съгласие от собственика на
съседен имот, респ. при неизпълнение на кумулативните предпоставки на чл.48
ал.4 от ЗУТ. Такъв е смисълът на чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ. След като от
съдържанието на самото разрешение на строеж не може да се извлече разминаване с
нормата на чл. 48, ал.3 и/или ал.4 от ЗУТ, доколкото разрешената за построяване
ограда не е плътна, а и дори да се приеме, че има такава плътна част –
височината на последната измерена спрямо прилежащия терен на имота на оспорващия
не надвишава 0.6 м., а отделно от това е и най-много равна на разстоянието до
първия жилищен етаж в притежаваната от него сграда, то няма как да се приеме и че
кръга на заинтересованите страни, очертан с разпоредбата на чл.149 от ЗУТ, е
различен.
Хипотезите
и фактическата установеност са различни, като в редица свои актове ВАС е
подчертавал в кои от тях, в условията на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, съгласие на
собствениците не се изисква (решения по адм. дела № №
10299/2009 г., 6303/2010 г., 6935/2010 г., 9000/2016 г. и пр.)
Не се споделят
виждания на оспорващия, че Удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 30 от
26.09.2014 г., на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26 от 18.07.2017 г. са нищожни административни актове.
Както беше
указано на жалбоподателя и каквото е трайната практика на административните
съдилища в РБългария, включително и на ВАС, предмет
на настоящия правен спор е законосъобразността на заповедта на началника на
РДНСК и никакви други актове не подлежат на контрол за законосъобразност под
формата на косвен съдебен контрол в настоящия административен процес.
От материалите по делото безспорно се
установява, че с процесното РС на основание чл.148
ал.2, чл. 147, ал.1, т.7, чл. 48 и чл. 153 от ЗУТ и Заповед № № 17 ЗГА 3 от 21.02.2017 г.
и № 17 ЗГА от 07.03.2017 г. на Гл.Архитект на Община Пловдив, и съгласно одобрен
на 23.03.2018 г. проект за ограда от арх. П. П., е разрешен строеж на обект : Масивна
ограда и ажурна ограда с височина до 2,20 м“, разположена изцяло в поземлен
имот с идентификатор № **** по КК и КР
на град Пловдив, за който е отреден урегулиран ПИ ІV-973 в кв.17 по плана на
жилищен комплекс ****, с административен адрес на имота: ****, с възложител П.Г.Г. и Н.С.С., при спазване на
изискванията на чл. 48, ал.5 и ал.6 от ЗУТ спрямо имота на оспроващия.
След като „Масивна ограда и ажурна
ограда с височина до 2,20 м“ е разположена изцяло в поземлен имот с идентификатор
№ **** по КК и КР на град Пловдив, за
който е отреден урегулиран ПИ ІV-973 в кв.17 по плана на жилищен комплекс ****,
с административен адрес на имота: ****, по отношение на който обжалващия РС не се
легитимира като носител на права на собственост, след като е спазено
изискването на чл.48 ал.4 от ЗУТ, то той не притежава качеството по чл.149 ал.2
т.1 от ЗУТ, респ. няма право на жалба по реда на чл.216 /отм./ от същия закон.
В този смисъл като е приел, че
жалбоподателят не попада сред лицата, притежаващи активна процесуална
легитимация да обжалват разрешението за строеж и е прекратил производство по
жалбата, възприемайки я като недопустима, ответникът е постановил един правилен
и законосъобразен административен акт, поради което жалбата против същия като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при своевременно сторено искане
за присъждане на разноски както на ответника, така и на страната, за която
актът е благоприятен, на основание чл.143 ал.3 от АПК се дължат строените в
процеса разноски.
На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението
дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк.
д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, при своевременно направено
искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за
ответника, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на РДНСК „ЮЦР“ –
гр.Пловдив разноски по делото, под формата на дължимото се юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК. Съобразно обема на осъществената
процесуална защита по конкретния казус съдът приема че дължимото юрисконсултско
възнаграждение, определено по цитираното правило, е в размер на 150 лева, които
оспорващият следва да бъде осъден да заплати.
Съответно за заинтересованата страна П.Г., за който актът е
благоприятен, се констатираха разноски в размер на 700 лева, от които 100 лв. -
възнаграждение за вещо лице и 600 лв.-адвокатски хонорар /уговорен и заплатен
адвокатски хонорар, съгласно приложното пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие на л.90 от делото и списък на разноските на л.180/, които оспорващият
следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното, Съдът:
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, против
Заповед № ДК-10-ЮЦР-23/20.06.2018г. на Началника на РДНСК ЮЦР, с която на
основание чл.216 ал.5 във връзка с чл.216 ал.2 /отм./ от ЗУТ е прекратено
образуваното по жалби на А.П.А. и Д.П.С. административно производство и са
оставени в сила одобрените с корекции в зелено на 23.03.2018г. инвестиционни
проекти и Разрешение за строеж № 35/27.03.2018г., издадено от гл.архитект на
район “Централен“ – община Пловдив за обект „Масивна ограда и ажурна ограда с
височина до 2,20 м“, разположена изцяло в поземлен имот с идентификатор № ****
по КК и КР на град Пловдив, за който е
отреден урегулиран ПИ ІV-973 в кв.17 по плана на жилищен комплекс ****, с
административен адрес на имота: ****, с възложител П.Г.Г.
и Н.С.С..
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на РДНСК
“Южен Централен Район” – гр.Пловдив, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на П.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 700 /седемстотин/ лева
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: