РЕШЕНИЕ
№IV-129
29.06.2020
г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско
отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско
дело № 1047 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310,
ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 150 СК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.И. Б., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка Н.Д.Д., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Надежда
Арнаудова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53, против
Решение № 454 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7036/2019 г. на Районен съд – Бургас
в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът
на въззивницата за увеличение на присъдената й с решение от 17.12.2007 г. по
гр. д № 2900/2007 г. по описа на БРС издръжка, дължима от бащата И.И. Б., ЕГН **********, за сумата над 220 лв. до пълния претендиран размер от
300 лв., считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
В жалбата са изложени оплаквания, че
съдът е постановил немотивирано решение, тъй като не е обсъдил събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до
неправилно възприемане на фактическата обстановка. Навеждат се доводи,
размерът на определената издръжка не е
съобразен нито с нуждите на детето, нито с възможностите на бащата да плаща
издръжка. Твърди се, че въззиваемият работи във фирмата на баща си и заплатата,
която реално получава, не е отразената в представеното по делото удостоверение,
а същевременно е собственик на два апартамента и гараж, от които реализира
допълнителни доходи, които не декларира, за да не плаща данъци. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е определил необходимата за детето издръжка в
размер на 420 лв.
Въззивницата моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи искането за
увеличение на издръжката в пълен размер.
Претендира за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият И.И. Б., чрез пълномощника си адвокат Валентина Колева, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага съображения в
подкрепа на обжалваното решение. Счита, че нуждите на детето от издръжка следва
да се ограничат до обикновените му потребности, а не с оглед стандарта, който
иска да поддържа. Оспорва изложените във въззивната жалба твърдения относно
възможностите му да плаща издръжка в искания размер. Заявява, че не реализира
допълнителни доходи от апартамента и гаража в ***, тъй като това е жилището, в което
живее с настоящата си съпруга и детето им К..
Въззиваемият моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
В съдебно заседание въззиваемата и
нейната майка не се явяват – представляват се адвокат Арнаудова, която поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият се
явява лично и с адвокат Колева, която оспорва жалбата и поддържа отговора.
В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр Бургас не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ц.И. Б., действаща със съгласието на
своята майка Н.Д.Д., срещу И.И. Б., за изменение на размера на определената
по гр. дело № 2900/2007 г. по описа на БРС издръжка от 100 лева на 300 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава за всяка закъсняла вноска. В исковата молба са изложени твърдения, че
по гр. д.
№ 2900/2007 г. по описа на БРС И.И. Б. е осъден да заплаща на своето
дете Ц.И. Б. месечна издръжка в размер на 100 лева, чрез нейната майка Н.Д.Д.,
считано от 17.12.2007 г. Посочва се, че детето е ученичка в VIII клас в
българо-румънско Средно общообразователно училище „Христо Ботев” в гр. Букурещ
в езикова паралелка с изучаване на гръцки език. Твърди се, че детето има ежедневни
разходи за пътни до училище с метро и автобус, разходи за дрехи, храна,
учебници и помагала, за уроци по английски, математика и румънски. Поддържа се,
че детето и майката живеят преимуществено в гр. Букурещ и когато има свиждане с
бащата се налага майката да плаща пътните до България и обратно. Навеждат се
твърдения, че ответникът реализира доходи над средните за страната. Ищцата се
позовава на нарастването на възрастта си и променената икономическа обстановка.
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 150 СК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговора
на исковата молба, с който ответникът поддържа, че посочените от ищцата
обстоятелства не обосновават нуждата от претендираното увеличение на
издръжката. Оспорва наведените с исковата молба фактически твърдения. Признава,
че по изпълнително дело, образувано по молба на майката на ищцата, е заплатил
сумата от 4502, 74 лева, представляваща неплатена издръжка за период повече от
две години, като същевременно поддържа, че е плащал издръжката в брой на
детето. Счита, че не следва да носи последствията от това, че детето живее в
Букурещ и че учи в отдалечено училище (което налага разходи за транспорт), в
което всичко се изучава на румънски език (което налага заплащането на уроци),
тъй като не е давал съгласие за всичко това, което е било еднолично решение на
майката. Намира, че не следва да понася пътните разходи на детето от Букурещ до
Бургас, а същите следва да са в тежест на майката, тъй като адресът, на който
се осъществява режимът на личните отношения с детето, е определен в гр. Бургас.
Поддържа се, че ответникът няма възможност да изплаща исканата издръжка в
размер от 300 лв. с оглед доходите, които реализира и обстоятелството, че има
друго малолетно дете, което е на негова издръжка. Твърди се, че майката на
ищцата развива бизнес, свързан с обекти по българското Черноморие. Моли съда да
допусне увеличение на издръжката не до претендирания, а до минималния размер.
По делото е
постъпило писмено становище на ищцата по отговора на исковата молба. В него са
изложени твърдения, че в Букурещ ищцата и майка й живеят в триетажна къща с
двор и гараж заедно с мъжа, с когото майката поддържа съпружески отношения, и
неговия син. Признава се, че майката развива бизнес, благодарение на който
успява да покрие част от всички необходими разходи за детето и неговата баба,
която не получава пенсия. Посочва се, че детето има здравословен проблем.
Твърди се, че ответникът реализира неофициално много добри доходи, тъй като е
управител в строителната фирма на своя баща, а същевременно е собственик на два
апартамента и гараж.
Не се спори по
делото, а и от представено удостоверение за раждане е видно, че ищцата Ц.И. Б. е
родена на *** г., като нейни родители са Н.Д.Д. и ответникът И.И. Б..
По делото няма
спор, а и от приложеното решение от 17.12.2007 г. по гр. дело № 2900/2007 г. на
Районен съд – Бургас се установява, че ответникът И.И. Б. е осъден да заплаща на детето си Ц.И.
Б.
чрез нейната майка Н.Д.Д. месечна издръжка в размер на
100 лева, начиная от 17.12.2007 г. до настъпването на основание за изменение
или прекратяване на задължението.
Видно от
представения протокол по гр. д. № 3590/2008 г. на Районен съд – Бургас, е
одобрена съдебна спогодба, по силата на която е определен режим на лични
отношения между детето Ц.И. Б. и ответника, като е предвидено детето да
се взима от адрес в ***.
Безспорно е
между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че
детето е записано като ученичка в 8-ми клас в Българско средно общообразователно училище „Христо Ботев” в
гр. Букурещ за учебната 2019 г. – 2020 г. със стипендия, както и в 8-ми клас в
Българско училище „Йордан Йовков“ към Посолството на Република България в
Букурещ за учебната 2019 г. – 2020 г., а освен това е завършило обучение по
български език и литература за седми клас за учебната 2018 – 2019 г. Ответникът
не е оспорил обстоятелството, че детето посещава уроци по английски, математика и
румънски. Приложената по делото декларация (л. 161) от ***, с която същата
заявява, че преподава уроци по румънски език на Ц.И. Бл,
като я посещава в дома й два пъти седмично по два астрономически часа, за което
й се заплаща по 65 леи на час, по същността си представлява свидетелски
показания в писмена форма и в този смисъл не е допустимо доказателство, поради
което не е годна да удостовери отразените в нея факти.
По делото са представени писмени доказателства за
закупени дрехи, обувки, карта за градски транспорт, ученически пособия,
лекарства, козметика, книги, бельо, стоматологични услуги, от съвкупната
преценка на които се установява при каква икономическа обстановка живее ищцата
и какъв е стандартът й на живот.
Приложени са и писмени доказателства за проведени
медицински прегледи на детето с поставена диагноза
външен хемороид.
По делото са
представени сключени от майката на ищцата договор за жилищен кредит от
19.08.2015 г. за сумата от 52 900 лева, с погасителен план за сумата от
общо 111 509, 87 лева, дължима на вноски от по 309, 08 лева за срок до
16.09.2045 г., нотариален акт за покупко-продажба на самостоятелен обект в
сграда в к. к. Слънчев бряг за сумата от 52 900 лева и договор за
обслужване и поддръжка на общите части в комплекс “Casa del sol”. Представени са
и писмени доказателства за заплатени такси за поддръжка, местни данъци и такси,
комунални сметки за вода и електричество за закупения апартамент.
Установява се по
делото, че ответникът И.И. Б. има още едно дете – К.Б., родено на *** г.
Представено е
удостоверение от „Екоарт Инженериг“ ЕООД, в което се посочва, че ответникът
работи по трудово правоотношение с дружеството като технически ръководител,
като за периода от м. 09.2018 г – м. 08.2019 г. е получавал брутно трудово възнаграждение
от 800 лева, съответно нетен месечен доход от 620, 78 лева.
Видно от
приложената по делото справка за подадени данъчни декларации, ответникът в
качеството си на собственик е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с
данък върху два апартамента (единият в ***, а другият на ***) и един гараж (***) в ***, както и декларация по чл. 54 ЗМДТ
за притежаван лек автомобил “Сузуки Лиана“.
По делото са
представени изпълнителен лист от 10.05.2019 г. по г. д. № 2900/2007 г., покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 453/2019 г. на ЧСИ Илко Бакалов
и сметка за размера на дълга от 30.08.2019 г., от които се установява, че
ответникът дължи сумата от 4 502, 74 лева по повод неплатена издръжка за
минало време за периода от месец ноември 2016 г. до месец юли 2019 г.
За да уважи
частично предявения иск за сумата от 220 лева, съдът е преценил въз основа на
събраните по делото доказателства, че необходимата месечна издръжка с оглед
нарасналите нужди на детето възлиза в размер на 420 лева, като бащата следва да
заплаща сумата от 220 лева, а останалата сума следва
да осигурява майката.
За
компетентния съд и приложимото право:
На първо място следва да се отбележи, че
настоящото гражданско дело за издръжка е с международен елемент, тъй като по
делото се установява, че обичайното местопребиваване на ищцата е в гр. Букурещ,
Румъния, поради което при определяне на компетентния съд и приложимото право
следва да се вземат предвид разпоредбите на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета
от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка (Регламента). В чл. 3 от Регламента са
предвидени четири алтернативни хипотези на компетентност на съда. Съгласно чл.
3, б „а“ от Регламента компетентен по искове за задължения за издръжка в
държавите-членки е съдът по обичайно местопребиваване на ответника. По делото
се установява, че обичайното местопребиваване на ответника е в гр. Бургас,
България, поради което и на основание чл. 3, б „а“ от Регламента компетентен да
се произнесе по настоящото дело е българският съд. Чл. 15 от Регламента
предвижда, че приложимото право към задълженията за издръжка се определя в
съответствие с Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. относно приложимото право
към задълженията за издръжка (Протокола) в държавите-членки, обвързани от този
правен инструмент. Доколкото България е страна по Хагския протокол, то приложимото към
настоящия казус право следва да се определи въз основа на разпоредбите на този
правен инструмент. В разпоредбата на чл. 3 от Протокола е предвидена обща норма
за приложимо право, по силата на която задълженията за издръжка се уреждат от
правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако
в Протоколa е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 4 от Протокола от своя
страна предвижда специални норми в полза на някои кредитори, сред които са и децата
спрямо техните родители (пар 1, б. „в“). Разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от
Протокола гласи, че независимо от член 3, ако кредиторът е сезирал компетентния
орган на държавата по обичайно място на пребиваване на длъжника, се прилага
правото на сезирания съд, освен ако по силата на това право кредиторът не може
да получи издръжка от длъжника. По делото не се установява да е налице подобно
правоизключващо обстоятелство, поради което и на основание чл. 4, пар. 3 от
Протокола следва да се приеме, че приложимото към настоящия казус право е
българското.
По
основанието на иска:
Съгласно чл. 150 СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен предявения иск за
изменение на присъдена издръжка, следва да се установи, че е налице трайно
изменение на обстоятелствата, при които издръжката е била присъдена.
По делото безспорно се установява, че с решение
от 17.12.2007 г. по гр. дело № 2900/2007 г. на Районен
съд – Бургас ответникът
е осъден да заплаща издръжка на ищцата в размер на 100
лева месечно. Съдът, като взе предвид продължителността на изминалия оттогава
период от време – 12 години, настоящата възраст на детето – 15 години, както и
актуалната социално-икономическа обстановка, намира, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата, при които издръжката е била присъдена, поради което същата
следва да бъде изменена. С оглед на това предявеният иск за изменение на
издръжката се явява доказан по основание.
По размера
на иска:
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент размерът на минималната издръжка възлиза на 152, 50 лева. Спорни по делото са обстоятелствата относно нуждите на детето от издръжка и възможността на всеки от родителите да я заплаща.
Съгласно т. 4 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г. на Пленума на ВС нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
случая. Съдът, след съвкупна преценка на установените по делото обстоятелства
относно възрастта на ищцата, социално-икономическата обстановка, в която тя
живее и учи, както и стандарта й на живот, намира, че необходимата месечна
издръжка за задоволяване на нуждите на детето възлиза на сумата от 420 лева.
Съобразно т. 5 и т. 7 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г. на Пленума на ВС възможностите на лицата, които дължат издръжка,
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, а двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне на възможностите на ответника да
заплаща издръжка на ищцата следва да се вземат предвид обстоятелството, че
ответникът има друго малолетно дете – момче на 8 години, към което също е
безусловно задължен да плаща издръжка. Установеното по делото нетен трудово
възнаграждение на ответника за периода от м. 09.2018 г – м.
08.2019 г. възлиза
на сумата от 620, 78 лева. Същевременно по делото са
приложени доказателства, подкрепени от признанието на ответника с отговора на
исковата молба, че по повод изпълнително дело № 453/2019 г. на ЧСИ Илко Бакалов
бащата е заплатил сумата от 4 502, 74 лева. Доказа се още, че ответникът е
собственик на недвижимо имущество, находящо се в гр. Бургас – два апартамента и
един гараж, както и на лек автомобил. Във връзка с това ответникът-въззиваем
заявява в отговора на въззивната жалба, че използва апартамента и гаража в ж. к. „Славейков“ за
задоволяване на жилищните нужди на семейството си. По отношение на другия
апартамент, находящ се на ***, не са заявени твърдения, които да
изключат възможността на ответника да събира гражданските плодове на
притежавания от него недвижим имот чрез отдаването му под наем. Поради това
съдът приема, че имотното състояние на ответника му позволява да получава
допълнителни доходи над установените по делото. По делото ответникът признава,
че не поема разходите за пътуване на детето от Букурещ, където то живее, до
Бургас, където е опредено той да взема детето за осъществяване на режима на
лични отношения.
При определяне на възможностите на майката следва
да се вземе предвид обстоятелството, че тя поема транспортните разходи за
пътуване на детето от Букурещ до Бургас за осъществяване на режима на лични
отношения с бащата. С голяма тежест следва да се цени и обстоятелство, че на
майката е предоставено упражняването на родителските права, което е свързано с полагане
на непосредствени и ежедневни грижи и извършването на множество разходи за
задоволяване на всестранните нужди на детето. В тази насока съдът намира за
необосновано разликата между дължимата от бащата и дължимата от майката
издръжка да възлиза на сумата от 20 лева. Подобна разлика не отчита в пълна
степен обстоятелствата, че майката задоволява ежедневните потребности на детето
и освен това поема еднолично разходите пътуването му от Букурещ до Бургас.
С оглед на изложеното относно конкретните нужди
на детето и конкретните възможности на всеки от двамата родители, съдът намира,
че необходимата месечна издръжка за задоволяване на нуждите на детето възлиза на
сумата от 420 лева, от която бащата следва да заплаща 260 лева, а майката – 160
лева. Ето защо предявеният иск за изменение на дължимата от ответника издръжка
се явява основателен до размера от 260 лева.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск за изменение на дължимата от ответника издръжка
е отхвърлен за сумата над 210 лева до размера от 260 лева, като вместо него
бъде постановено, че се изменя размера на издръжката чрез увеличението й от 100
лева на 260 лева, считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване.
По
разноските:
Предвид крайния изход на делото на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата има право на разноски за
въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата, която се явява
уважена наполовина. По делото са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 600 лева. Ето
защо въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата сумата от
300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
съразмерно на уважената част от жалбата.
Въззиваемият не е направил искане за присъждане
на разноски в настоящото производство.
Ищцата-въззивница има право на разноски и за
първата инстанция съобразно уважената част на предявения иск. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в общ размер на 600 лева. С обжалваното решението ответникът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 360 лева, представляваща разноски по делото съразмерно
уважената част от иска. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция
ищцата има право на разноски за първата инстанция съразмерно на уважената част
от иска в размер на 480 лева. Ето защо ответникът-въззиваем следва да бъде
осъден да доплати на ищцата-въззивница сумата от 120 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Ответникът не е направил искане за присъждане
на разноски в първоинстанционното производство.
С обжалваното решение ответникът е осъден на
основание чл.78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета по сметка на
Районен съд – Бургас сумата от 172, 80 лева, представляваща дължима държавна
такса по присъдената издръжка. Предвид крайния изход на делото дължимата
държавна такса възлиза на 230, 40 лева. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да доплати разликата от 57, 60 лева по сметка на Районен съд – Бургас,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
Съобразно уважената част на жалбата и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 57, 60 лева, представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 454 от 31.01.2020 г. по
гр. д. № 7036/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният
от Ц.И. Б., ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка Н.Д.Д., ЕГН **********, срещу И.И. Б., ЕГН **********, иск за изменение на размера на издръжката,
присъдена с решение от 17.12.2007 г. по гр. д. № 2900/2007 г. на Районен съд –
Бургас, считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., за сумата над присъдения размер от 220 лева до
размера от 260 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, присъдена
с решение от 17.12.2007 г. по гр. д № 2900/2007 г. на Районен съд - Бургас,
дължима от бащата И.И. Б., ЕГН **********, в полза на
детето Ц.И. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка Н.Д.Д., ЕГН **********, като
я увеличава на 260 лева, считано от
датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., ведно със законната лихва за
забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 454 от 31.01.2020 г. по
гр. д. № 7036/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която
е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Ц.И. Б., ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка Н.Д.Д., ЕГН **********, срещу И.И. Б., ЕГН **********, иск за изменение на размера на издръжката,
присъдена с решение от 17.12.2007 г. по гр. д. № 2900/2007 г. на Районен съд –
Бургас, считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., за сумата над 260 лева до претендирания размер от 300
лева.
ОСЪЖДА И.И. Б., ЕГН **********, да заплати на Ц.И. Б., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка Н.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата,
както и сумата от 120 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.И. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета по сметка на Окръжен
съд – Бургас сумата от 57, 60 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване съразмерно на
уважената част от жалбата, както и по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 57, 60 лева, представляваща дължима
държавна такса съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.