Решение по дело №3874/2013 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. С., 31.01.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в заседание при закрити врати на  12. декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                               СЪДИЯ : ХАЙГУХИ БОДИКЯН     

 

при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 3874 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл.   ТЗ.

Молителят „М.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”Г.П.” №** представляван от Д.С.Ц. твърди, че ответникът  „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”М.Д.” №**, офис 1, представлявано от Л.И.К. е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения на обща стойност  1 603 462,95 лв., възникнали от предоставени заеми, като средствата от тях са усвоявани чрез заплащане на задълженията на „Б.” ЕООД, към негови кредитори от страна на „М.Б.” АД, извършени по банков път по фактури подробно изброени в молбата.

На 25.04.2013г. между страните било сключено споразумение /нотариално заверено/ за уреждане на задълженията на ответното дружество към  „М.Б.” АД. Изискуемото задължение следвало да се заплати до 07.05.2013г. по банков път по сметката на „М.Б.” АД,но не последвало плащане. Налице били предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, т.к. от 31.12.2010г. длъжникът бил неплатежоспособен.

С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение на основание чл.630, ал.1 ТЗ за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност.

Ответникът  „Б.” ЕООД  в отговора на молбата не оспорва изложеното в нея и заявява,че от края на 2009г. не може да обслужва задълженията си по търговски сделки.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като доказателства Констативен протокол от 07.06.2010 г., и Нотариално заверено споразумение между кредитора-''М.Б." АД, ЕИК: ******** и длъжника-"Б." ЕООД, ЕИК: ******** per. № 10152 от 25.04.2013 г. на Д.А. нотариус в район PC С., per. № 595 на НК, с падеж: 07 май 2013 г., се установява, че "М.Б." АД, ЕИК: ******** е предоставило заемни средства на "Б." ЕООД, ЕИК: ********, в общ размер на 1 603 462,95 /един милион шестстотин и три хиляди четиристотин шейсет и два лева и 95 ст / лева, от които главница 1 075 780,65 лева и законна лихва 527 682,3 лева. От чл.2 на нотариално завереното споразумение е видно, че заемните средства са предоставени, чрез плащания по делегация, извършени от "М.Б." АД, ЕИК: ********, от името на „Б.ЕООД, ЕИК ******** на контрагенти (доставчици и изпълнители), сключили договори с „Б.ЕООД, свързани с построяването на ваканционно селище „Света Анна" гр. В., местност Т., ул. ** № **, УПИ XI -1443. От представените и приети като доказателства по делото банкови извлечения и преводни нареждания по фактури се установява, че гореописаните плащания по делегация са извършвани по банков път от банкови сметки на "М.Б." АД, ЕИК: ********, със собствени на дружеството средства.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от гореописаното споразумение паричното задължение в общ размер на 1 603 462,95 /един милион шестстотин и три хиляди четиристотин шейсет и два лева и 95 ст / лева е следвало да бъде заплатено от „Б.ЕООД, ЕИК ********, в срок до 07.05.2013 г., по банкова сметка *** "М.Б." АД, ЕИК: ********, посочена в ал.2.

От подадения от ответника отговор се установява, че „Б.ЕООД, ЕИК ********, изпитва сериозни финансови затруднения още от края на 2009 г. и не може да обслужва задълженията си по търговски сделки.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (т.2.1.) се установява, че през 2010 г. дружеството посочва всички свои пасиви като нетекущи. Поради това коефицентите за 2010 г. не могат да бъдат изчислени, защото във формулите знаменателят е равен на нула. За 2011 г. данните в ГФО са равни на нула, което означава, че дружеството е ликвидирало своята дейност. За 2012 г. отчетът за финансовото състояние (счетоводния баланс) е неверен- активът не е равен на пасива. Това означава, че информацията в него е недостоверна и въз основа на нея не могат да се изчисляват показатели за ликвидност. Индикация за липса на търговска дейност е и годишната данъчна декларация на ответника за 2012 г.-форма 1010а-съставя се от предприятия, които не са осъществявали търговска дейност през 2012 г. За 2013 г. ответникът не е представил никакви документи. От гореизложеното следва, че счетоводството на ответника не е било редовно водено. Това обстоятелство   вещото   лище   потвърди   и   при   неговия

разпит в съдебно заседание. На основата на така направените констатации вещото лице заключава, че за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. коефициентите за ликвидност, която е показател за способността на дружеството да извършва своите текущи разплащания към кредиторите са, както следва: обща ликвидност - 0; бърза - 0; незабавна - 0, при общ норматив за тези показатели, за какъвто в теорията и практиката се приема коефициентът над 1.00. От своя страна коефициентите за финансовата автономност на дружеството-длъжник, която е показател за финансовата му способност да посреща дълготрайните си задължения, е както следва: за 2010 г. коефициент на финансова автономност: - 0.103; за 2011 г., 2012 г., 2013 г. коефициент на финансова автономност: - 0. Когато коефициентът на финасова автономност е под единица, следователно налице е превишаване на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Или за анализирания период дружеството има коефициенти за финансова автономност, който сочат на декапитализиран собствен капитал. Въз основа на отразеното в експертизата вещото лице заключава, че дружеството не е платежоспособно - то не разполага с необходимите парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други бързоликвидни активи, за да погаси неговите краткосрочни текущи задължения като затрудненията му нямат временен характер. Така изготвеното заключение кореспондира с доказателствата по делото, поради което считам, че почитаемия съд следва да го кредитира изцяло.От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че общия размер на вземанията на "М.Б." АД, ЕИК: ******** към „Б.ЕООД, ЕИК ******** възлиза на сумата от 1 375 533,78 лева.

При разпита на вещото лице в съдебно заседание, то констатира, че с оглед на липсата на търговска дейност на дружеството през 2011 г., преценявайки показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, и общия извод в експертното заключение, че ответното дружество е неплатежоспособно, началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2010 г.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Между молителя и ответното дружество са възникнали валидни търговски отношения въз основа на договор за заем, по силата на който  заемните средства са предоставени, чрез плащания по делегация, извършени от "М.Б." АД, ЕИК: ********, от името на „Б.ЕООД, ЕИК ******** на контрагенти (доставчици и изпълнители), сключили договори с „Б.ЕООД.

Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства  да е погасил описаните по-горе задължения чрез плащане или посредством друг способ.

 Сключеният между молителя и ответника договор  по своя характер се явява абсолютна търговска сделка по см. на чл.286, ал.2   ТЗ във вр. с чл.1, ал.1, т.1 ТЗ.  Предвид  изложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на молителя   срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения по търговска сделка и същият се явява активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ. 

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от Търговския закон, съответно и от чл. 742 от Търговския закон, а именно: Да е подадена от компетентния по смисъла на чл. 613 от Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от Търговския закон лице, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от Търговския закон; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от Търговския закон, ако той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. от чл. 631 от Търговския закон/.

От друга страна неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от Търговския закон е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази дейност, или представляват частни държавни вземания.

В настоящия случай са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл. 608, ал. 1 ТЗ, а именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по несъстоятелност да е търговец; съществува парично задължение, което произтича от търговска сделка; то е изискуемо и длъжникът не е в състояние да го изпълни.

Страните по сделката са търговци по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, за което обстоятелство не се спори в настоящето производство, а и се установява от вписания предмет на дейност по партидата на двете дружества в ТР към АВп.

По делото не се спори, а и от представените по делото и приети като доказателства Констативен протокол от 07.06.2010 г., и Нотариално заверено споразумение между кредитора-"М.Б." АД, ЕИК: ******** и длъжника-"Б." ЕООД, ЕИК: ********, per. № 10152 от 25.04.2013 г. на Д.А. нотариус в район PC С., per. № 595 на НК безспорно се установява и обстоятелството, че търговецът е задължен по търговска сделка по смисъла на чл. 286 от Търговския закон.

По делото не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство удостоверение по банкова сметка *** *** „К.Т.Б." АД, която банкова сметка ***тариално заверено споразумение per. № 10152 от 25.04.2013 г., се установява, че ответното дружество не е изпълнило изискуемото си парично задължение като не е заплатило на падежа дължимата сума в общ размер на 1 603 462,95 /един милион шестстотин и три хиляди четиристотин шейсет и два лева и 95 ст / лева, като по този начин е спряло изпълнението на задълженията си по това споразумение.

С оглед на гореизложеното и представените и приети доказателства се установява и третият от кумулативните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, очертани в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 Търговския закон, тъй като от една страна безспорно се установи наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, а от друга страна той не ангажира доказателства в настоящия процес това негово изискуемо задължение да е било погасено.

От събраните доказателства се установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав -длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира доказателства, от които да се обори презумпцията на ал. 2 от чл. 608 на ТЗ. Напротив от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. коефициентът на общата ликвидност, т.е. съотношението на активите към задълженията и която е показател за способността на дружеството да извършва своите текущи разплащания към кредиторите възлиза на 0 при общ норматив за този показател.

Предвид осъществяването на състава на чл.630, ал.1  ТЗ и липса на пречки по чл.631   ТЗ, молбата по чл.625  ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По аргумент на чл.608, ал.1  ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата   31.12.2010г., когато  има установени изискуеми парични вземания по търговски сделки, а коефициентите за ликвидност показват невъзможността   на длъжника да поеме плащанията си.

Водим от горното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, СГС

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

         ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”М.Д.” №**, офис 1 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2010г.

 

         ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ,  по отношение на  „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”М.Д.” №**, офис 1.

 

         НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”М.Д.” №**, офис **, В.И.В.,*** като определя месечно възнаграждение в размер на 800.00 лева, като му дава възможност в 1-седмичен срок да представи писмено съгласие  по чл.656 и декларация по чл.655 ТЗ.       

 

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”М.Д.” №**, офис 1, за  03.04.2014г.  от 13.30 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „В.” №*, СГС, в съдебната зала, определена за открити съдебни заседания на VІ-5 състав на ТО, на СГС, с дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите. .  

         ПОСТАНОВЯВА  обща възбрана и запор на имуществото на длъжника „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н О., ул.”М.Д.” №**, офис *.      

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

 

         ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

  СЪДИЯ: