Определение по дело №228/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК. В това производство, съдът в изпълнение на задължението си да провери редовността и допустимостта на предявените искове, констатира следното:

В основата на настоящото гражданско производство стои, предявената от В. З. П. от с. П., О. против Ч. Р. Р. С. с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие КОС и против „С.” Е., Г., искова молба с вх.№ 1820/ 23.05.2014г. След дадената надлежна възможност, и след извършеното от ищеца уточнение на първоначално нередовната искова молба /с молби вх.№ 2043/ 10.06.2014 г. и вх.№ 2427/ 11.07.2014 г./, съдът, изхождайки от обстоятелствената част на същата, приема, че против ответника Ч. Р. Р. С. с рег.№ 812 на КЧСИ и ответника „С.” Е., Г., е предявена искова претенция, с която се цели да бъдат осъдени солидарно ответниците, първият като извършил публичната продан на процесната вещ /недвижим имот/ по свое изп.д. № 1710/2012 г., а вторият като взискател по същото изпълнително дело, да заплатят на ищеца сума в размер на 30 000 лв., съставляваща сумата, с която следва да бъде намалена достигнатата на публичната продан и заплатена от ищеца, продажÝа цена на вещта/ недвижим имот/ от 79 667.75 лв., поради това, че продадената му вещ е с недостатъци, съществено намаляващи нейната стойност. Търсената солидарна отговорност от ответниците, ищецът обосновава с тяхната обща отговорност за извършената публична продан на недвижимия имот по реда на ГПК.

По делото в дадения по смисъла на чл.131, ал.1 от ГПК надлежен срок, от ответника Ч. Р. Р. С. с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие КОС, е постъпил отговор на исковата молба. С отговора е направено искане за привличане на „Д. З.” Е., Г., като трето лице помагач на този ответник и е предявен срещу третото лице обратен иск.

Със свое определение № 768/26.08.2014 г., съдът е привлякъл като трето лице помагач на ответника Ч. Р. Р. С. с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие КОС, „Д. З.” Е., Г., а препис от исковата молба на приетия за разглеждане предявен обратен иск е била връчена на ответника по същия за отговор. В срока за отговор, „Д. З.” Е., Г. е депозирал отговор, с който е изразил становище за недопустимост на главния иск, а под условие и за неоснователност на обратния иск.

По делото в дадения надлежен по смисъла на чл.131, ал.1 от ГПК срок, от ответника „С.” Е., Г., е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за недопустимост, респ. за неоснователност на предявената искова претенция.

В аспекта на изложеното, съдът, изхождайки от изложените в исковата молба и поправящите я молби обстоятелства, намира, че така депозираната от ищеца искова претенция следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл.195, ал.1, предл.2, във вр. с чл.193 от ЗЗД. Всъщност така приетото правно основание е изрично записано като такова и от самия ищец в исковата му молба. Разбира се, не е задължение на страната да посочи правната норма, под която подвежда доводите си и формулира петитума си. Безспорно това е задължение на съда. В изпълнение именно на това си задължение, съдът съобрази нормата на цитирания чл. 193 от ЗЗД и установи, че същата предполага възможност за купувача да търси отговорност от продавача, ако продадената му вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора потребление. Съгласно пък разпоредбата на чл.195, ал.1, предл.2 от ЗЗД, купувачът, като задържи придобитата вещ, може да търси отговорността на продавача, изразяваща се в намаляване на цената или в отстраняване на недостатъците й за сметка на продавача. В производството ищецът П. като задържа придобитата вещ-процесния недвижим имот от 151.51 кв.м., търси от съдебния изпълнител и от взискателя по изпълнително дело, в твърдяното им качество на продавачи, отговорност, изразяваща се в намаляване с 30 000 лв. на достигнатата на публична продан нейна стойност от 79 667.75 лв., поради недостатъци на вещта, съществено намаляващи нейната стойност- вместо апартамент за жилищни нужди, вещта съставлявала таванско помещение. Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба и поправящите я молби, намира, че предявената искова претенция не може да бъде квалифицирана като такава, търсена от частния съдебен изпълнител по смисъла на чл.441 от ГПК. Разпоредбата на чл.441 от ГПК предписва отговорност на частния съдебен изпълнител при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. По смисъла на цитираната разпоредба търсената от частен съдебен изпълнител отговорност определено не е равнозначна на отговорността, търсена от продавача по смисъла на чл.195 от ЗЗД. А още по-малко би могло да се приеме, че от взискателя по изпълнително дело може да се търси отговорността на продавача по чл.195 от ЗЗД. Отговорността на Ч. по смисъла на чл.441 от ГПК е имуществена отговорност за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител и са резултат именно на допусната процесуална незаконосъобразност. Както беше посочено вече, в производството ищецът П. търси не обезщетение за причинени конкретни вреди, а отбивка от достигната при публична продан стойност на вещ с недостатъци.

С оглед изложеното и като достигна до извода, че така както е предявена исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл.195, ал.1, предл.2, във вр. с чÙ.193 от ЗЗД, съдът съобрази и императивното правило на чл.199 от ЗЗД. Разпоредбата гласи, че правилата относно така търсената от ищеца отговорност на продавачите за недостатъци на продадената от тях вещ, не се прилагат при публичните продажби. Ищецът в исковата си молба сам твърди, че вещта, която желае да задържи, но за която твърди, че има недостатъци, съществено намаляващи нейната стойност, е придобита в резултат на осъществена по изп.д. № 1710/2012 г. по описа на Ч. Р.С., публична продан, въз основа на влязло в сила Постановление от 30.05.2013 г. за възлагане на недвижим имот. Това ищцово твърдение прави предявената му искова претенция недопустима. Недопустимостта й, както беше посочено, е обусловена от императивната законовата забрана за приложение на правилата за търсената от ищеца отговорност за недостатъци на вещ, придобита чрез публична продан. И в депозираните по делото отговори, страните не спорят, че процесната вещ, за която се търси отговорност за недостатъци, е придобита от ищеца на осъществена за периода от 09.00 часа на 22.04.2013 г. до 17.00 часа на 22.05.2013 г., публична продан, проведена по изп.д. № 1710/2013 г. по описа на Ч. с рег.№ 812 на КЧСИ, с взискател „С.” Е., Г.. В този смисъл законовата забрана се явява изначална за предявената претенция, което налага и настоящото произнасяне още в производството по чл.140 от ГПК.

Приетата от съда недопустимост на исковата претенция се разпростира по отношение и на двамата ответници. И по отношение на ответника – Ч., осъществил публичната продан, а още повече и по отношение на взискателя по изпълнителното дело, по което е била осъществена публичната продан, чрез участието, в която ищецът е придобил правото на собственост върху веща с недостатъци. Всъщност това развитие на настоящото производство, определено не лишава ищеца от възможността да търси отговорност за причинените му вреди по друг ред.

Констатираната недопустимост на основния иск и оставянето му без разглеждане, както приема непротиворечивата съдебна практика не налагат произнасяне по предявения в производството обратен иск, с оглед евентуалния му характер. Следва обаче производството по делото да бъде прекратено изцяло.

Водим от горното, окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим, предявения от В. З. П. от с. П., О. против Ч. Р. Р. С. с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, Г., и против „С.” Е., Г., иск с правно основание чл.195, ал.1, предл.2, във вр. с чл.193 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците - първият като извършил публичната продан на процесната вещ /недвижим имот/ по свое изп.д. № 1710/2012 г., а вторият като взискател по същото изпълнително дело, да му заплатят сума в размер на 30 000 лв., съставляваща сумата, с която да бъде намалена достигнатата на публичната продан и заплатена от ищеца, продажна цена от 79 667.75 лв. на вещта с недостатъци, съществено намаляващи стойността й.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 173/ 2014 г. по описа на К.йския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр.П., в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :