Р Е Ш Е Н И Е
№261000 29.03.2021 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5059 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против Г.Т.П., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
83, ал.1, т. 6 ЗЕ и чл. 48-51 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98а ЗЕ, продавал ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, които влизали в сила без изрично писмено
приемане. Обектът на ответника, находящ се в с. К., бил снабдяван с ел.
енергия, като се индивидуализирал с ИТН ..., за клиентски номер ....
Потребителят имал задължението да плаща
консумираната ел.енергия в сроковете по общите условия.
На 17.02.2017 г. служители на ЕР ЮГ, съгл. чл. 44,
ал. 1 ПИКЕЕ, извършили техническа проверка на място на СТИ - …, като
констатирали прикачен кабел преди електромера от съседен имот, който захранвал
част от инсталацията на ответника. Електромерът бил монтиран в табло на
границата на имота и прекъснат. Проверката била извършена в присъствието на
клиента и представител на РУ – Х. Бил съставен КП № .. Служителите възстановили
правилната схема на свързване. На основание чл. 50 ПИКЕЕ била начислена
допълнителна сума за ел. енергия за периода от 90 дни на осн. чл. 48 и чл. 51,
ал.1 ПИКЕЕ. Съставена била корекционна фактура на стойност 454,94 лева с ДДС за
3146 кВтч., предвид констатираната манипулация.
Корекцията била извършена при спазване на ЗЕ и ПИКЕЕ
/отм., но действащ към момента на корекцията/, като редът за уведомяване по чл.
28 ОУ бил спазен. Предвид забавата в плащането се дължала и лихва.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 870/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС, срещу която в
срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил интерес от
предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им
и установяване дължимостта на следните суми: 454,94 лева – главница – стойност на допълнително начислена ел.
енергия като корекция на сметка за периода 19.11.2016 г. – 17.02.2017 г.; 125,22 лева – обезщетение за забава за
периода 20.05.2017 г. – 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020 г.
до окончателното погасяване. Претендира разноските
в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който оспорва исковете.
Процедурата в ПИКЕЕ не била спазена – КП не бил
съставен в присъствието на и подписан от представител на полицията; клиентът
бил уведомен за корекцията след извършването й, а не преди това; следвало да се
извърши метрологична експертиза на СТИ, за каквато нямало данни – нарушение на
чл. 47, ал. 5; нямало яснота как е определен периодът на корекцията; нямало
доказателства, че цитираният електромер е този, който измерва потребената от
ответника ел. енергия; липсвало установено неправомерно въздействие върху СТИ и
констатирано виновно поведение на потребителя; СТИ било собственост на търговеца,
който следвало да го поддържа в изправност; всички манипулации и поддръжки се
извършвали от служители на ЕВН, при което намеса на потребителя не била
възможна; не ставало ясно на какво се дължи евентуалното неизмерване на ел.
енергия и дали изобщо има такова, още повече – дължащо се на неправомерно
въздействие от страна на ответника.Отделно – ПИКЕЕ били отменени, поради което
липсвала нормативна опора за извършената корекция. Предвид изложеното се моли
за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /според посоченото в заявлението главницата представлява доп.
начислена сума като корекция на сметка/. Възражението за недължимост е подадено
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По
същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата,
че: ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество по доставка на
ел.енергия за собствения му обект, находящ се в с. К, с ИТН ..., за клиентски номер ...; съставен е констативен протокол №.; във
връзка с едностранна корекция е издадена фактура № **********/04.05.2017 г. за
сумата от 454,94 лв. с ДДС, представляваща стойност на допълнително начислена
ел. енергия в размер на 3146 кВтч за период от 90 дни /вж. Определение по чл.
140 ГПК № 261602/06.10.2020 г. – л. 29-30/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително
като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
В
констативния протокол /л.10/ е посочено, че представители на ЕВН ЕР в
присъствието на клиента и представител на полицията, са извършили проверка на
средството за търговско измерване, монтирано на обекта на потребителя, като е
отразено, че електромерът се намира в заключено табло на стълб, пломбирано. Към
захранващия кабел преди електромера на необитаем
имот бил присъединен кабел със сечение 2х4 мм2, едното жило към фаза, а
другото към нула, който захранвал част от ел. инсталацията на клиент с
електромер № …, ИТН .... Консумираната ел. енергия през този кабел не се
отчитала.
Въз
основа на констатациите ищецът е извършил едностранна корекция на сметката на
абоната за минал период. Издадена е процесната фактура.
По
делото не са приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел
относно самата проверка и нейните констатации, въпреки оспорванията в ОИМ и
указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада.
Приета
е СТЕ, според която присъединяването към захранващ кабел, преди търговски
електромер, представлявало неправомерно присъединяване към елемент от разпределителната мрежа.
Констатираното такова водело до неотчитане на ползваната по този кабел ел.
енергия. При изготвяне на справка за коригиране на сметката било работено в
съответствие с методиката по чл. 48, ал.1, т.1, б.”б” ПИКЕЕ и допълнително
начисленото количество било остойностено съгласно чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ.
Прието
е и заключение на ССЕ, според което – фактурираното коригирано разпределение на
ел. енергия, съобразно фактурата, било правилно изчислено, а обезщетението за
забава възлизало на търсената сума за периода.
Съдът
кредитира заключенията като обективно и компетентно изготвени.
Установява
се, че сумата е начислена като корекция на сметка за период от 90 дни.
Основният въпрос от значение за изхода на спора е дали са били налице
предпоставките за извършването й, чрез начисляване на допълнителната сума,
пресметната по съответната методика.
За
извършената едностранна корекция на сметката, ищецът се позовава на
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.48, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми,
условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/.
В
раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не
по-дълъг от 90 дни.
Периодът, за който е извършена корекцията, е след
измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ,
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
г./.
С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на
процедурата по приемането им, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е
обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като относно извършената на 17.02.2017
г. проверка на СТИ, ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон в частта на чл.
48 – чл. 51.
Постановено е и Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.
дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение, в сила от 23.11.2018 г., с
което са отменени и чл. 48-51 ПИКЕЕ, но действието му е занапред.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи – 1./ на констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и 2./ на субективно въздействие върху измервателната
система.
Въведена е обективна отговорност на потребителя,
като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране
отговорността за вреди. Корекция се допуска при липса на средство за търговско
измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи, водещо до
неизмерване на консумацията.
Втората група случаи обхваща тези, при които при
извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
В по – новата съдебна практика, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14 г. на I т.о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС приема, че с изменението
на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2,
т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба
на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в ЗЕ с
ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
и при доказано изпълнение на
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните
отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на
договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и
обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл.
48 ПИКЕЕ.
Съгласно
изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо
съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от
новата уредба ОУ на ищеца /те не са представени, но на съда е служебно известно
тяхното съдържание/. Следователно ЕВН не е изпълнило задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите
си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз
основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на ЕВН да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото
в заварените общи условия липсва уреден
ред за уведомяване на клиента /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по
т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№
2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
Твърденията в обратна насока не
се споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от
съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че клиентът
следва да бъде уведомен, но не
и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не
постфактум. В
този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II
т. о., постановено по жалба на „Енерго-Про продажби” АД. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и поради липса на надлежна
регламентация в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена
корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава
съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като
изцяло лишава абоната от участие в
облигационната връзка и свързаните с нея дейности.
Същевременно не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура
за извършване на корекцията, поради следното:
Ищцовото
дружество не доказва правилността на определяне на периода за начисляване на
допълнителната ел. енергия. Корекцията е
извършена за 90 дни за периода 19.11.2016 г. – 17.02.2017 г. Няма доказателства
относно определения начален момент, няма и такива за установяване датата на
външна намеса. Ето защо и не може да се приеме, че периодът е правилно
определен. Не се доказва и датата 19.11.2016
г. да е бил последният регулярен отчет. Независимо, че периодът е в рамките на
допустимия срок, винаги следва да се докаже защо и как точно е определен, тъй
като в противен случай отговорността на абоната се завишава максимално, без
да се установяват условията за това. Доколкото уредът не е собственост на
потребителя и показанията му би следвало да са били отчитани, изцяло в тежест на ищеца е да докаже периода на
направената корекция, което не бе
сторено.
Изложеното
е достатъчно, за да обоснове неоснователност на предявения главен иск, тъй като
ЕВН не установява правомерно да се е възползвал от правото да начисли
допълнително количество ел. енергия за посочения във фактурата период, при
спазване на всички изисквания на ЗЕ и ПИКЕЕ, а напротив – налице са нарушения
при констатациите и самата процедура.
Законовата
възможност за едностранна корекция на сметка за минал период не означава
автоматично начисляване на суми за неизмерена ел.енергия, т.к. същото е
допустимо само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха
установени.
Главният
иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, ведно с
акцесорния такъв за лихви, поради обусловеността му.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника. Направено е искане и са представени
доказателства за плащане на 400 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за
това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
против Г.Т.П., ЕГН ********** искове за признаване за установена в отношенията
между страните дължимостта на следните суми: 454,94 лева – главница – стойност на допълнително начислена ел.
енергия като корекция на сметка за периода 19.11.2016 г. – 17.02.2017 г., за
която е издадена фактура № **********/04.05.2017 г.; 125,22 лева – обезщетение за забава за периода 20.05.2017 г. –
04.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 870/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да плати на Г.Т.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 400
лева /четиристотин лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП