РЕШЕНИЕ
Гр. с., 07.11.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
заседание на 07.11.2022 г. в състав:
СЪДИЯ :
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маджев търг. дело № 2424/2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
С молба от
11.10.2022 г. ответникът – Р.Ж.Б., чрез процесуалния му представител по делото
– адвокат П. е формулирал искане до съда произнесъл се по предмет на настоящото
дело да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, която фигурира в диспозитива на Решение № 1689/20.10.2015 г., което е
постановено от Софийски градски съд, ТО, VI-2 с-в по т.д. № 2424/2013 г., а именно наличие на
произнасяне в частта за присъдените разноски направени в пределите на ч.гр.д. №
36218/2012 г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в различно от изложеното в мотивите на
решението аргументи и доводи за признаване съществуването на вземането по
проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 36219/2012 г. на СРС, ГО, 66 с-в след
приключването на което е образувано и проведено т.д. № 2424/2013 г. по описа на
СГС, ТО, VI-2 с-в, като
решението бъде поправено в тази му част и молителят, както и представляваните
от него дружества бъдат осъдени да заплатят разноски по провежданото
производство по ч.гр.д. № 36219/2012 г. на СРС, ГО, 66 с-в.
Препис от молбата е връчен на останалите
страни в производството, като на 02.11.2022 г. от ответните страни – „Р.П.ЕООД,
„В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и „Л.П.“ ЕООД, чрез законния им
представител е депозиран писмен отговор, с който се излага становище за
основателност на подадената молба по чл. 247, ал. 1 ГПК и се настоява за
постановяване на позитивно решение по нея. Развити са съображения в подкрепа на
искането.
Молбата е
неоснователна.
Съгласно чл.247 ГПК „Съдът по своя инициатива
или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни
фактически грешки”.
Очевидна
фактическа грешка е налице, когато съществува противоречие между формирана и
отразена в решението воля на съда, както и при погрешно изписване на определени
данни в съдебния акт.
С решение от
20.10.2015 г. постановено по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 с-в на основание чл.78, ал.1 ГПК „Р.П.“ ЕООД /предишно наименование „в. п.“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***; „В.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***;
„Р.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***; „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***;
„Л.П.“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище
и адрес на управление:*** и Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: *** са осъдени да платят на „б. п. България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата 12 774.35 лева разноски в исковото производство и сумата 11 968.80 лева разноски в заповедното производство. При формиране на волята си относно размера на разноските дължими за
проведеното заповедно производство съдът при постановяване на решението си не е
посочвал номер на конкретно заповедно производство, а единствено е изтъкнал в
мотивите си, че ищецът е инкасирал разноски за водене на заповедно производство
в размер на сумата от общо 12 934.11 лева., като съобразявайки дела на
уважената част от исковете е възприел, че подлежащата на присъждане сума за
разноски сторени в заповедното производство възлиза на 11 968.80 лв., като това
е намерило отражение и в диспозитива на решението.
Тоест няма никакво разминаване между формираната от съда воля по така
коментираните разноски и това, което е отразено в произнасянето на съда с диспозитива на решението по чл. 78, ал. 1 ГПК. Ако страната
е имала възражения по начина на определяне на разноските за заповедното
производство, то тя е разполагала с процесуалното право да поиска изменение на
решението в тази му част по реда на чл. 248 ГПК, което с оглед изтеклите към
момента процесуални срокове към момента вече е невъзможно да бъде упражнено. Предвид
изложеното разглежданата молба по чл. 247 ГПК, с която се инициира настоящото
произнасяне следва да се остави без уважение, поради своята неоснователност.
Съгласно
чл.247, ал.4, пр.ІІ ГПК съдебният акт за поправка на очевидна фактическа грешка
може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на поправения акт.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 306167 от 11.10.2022 г. на ответника - Р.Ж.Б., чрез
процесуалния му представител по делото – адвокат П., с която на основание чл.
247, ал. 1 ГПК е отправил искане до съда да бъде допусне поправка на очевидна
фактическа грешка, която фигурира в диспозитива на
Решение № 1689/20.10.2015 г., което е постановено от Софийски градски съд, ТО,
VI-2 с-в по т.д. № 2424/2013 г., а именно наличие на произнасяне в частта за
присъдените разноски направени в пределите на ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа
на СРС, ГО, 75 с-в различно от изложеното в мотивите на решението аргументи и
доводи за признаване съществуването на вземането по проведено заповедно
производство по ч.гр.д. № 36219/2012 г. на СРС, ГО, 66 с-в след приключването
на което е образувано и проведено т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2
с-в, като решението бъде поправено в тази му част и молителят, както и
представляваните от него дружества бъдат осъдени да заплатят разноски по
провежданото производство по ч.гр.д. № 36219/2012 г. на СРС, ГО, 66 с-в.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: