Решение по дело №61598/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18546
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20221110161598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18546
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110161598 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу К. И. К., с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че К. И. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 2774,36 лева за главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
318,50 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.05.2022 г.; сумата 64,75
лева за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 12,55 лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 31.05.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело № 30632/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 06.06.2023г., чрез
особен представител в законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Оспорва
исковете по основание и размер като недоказани и неоснователни. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач „ПМУ И.“ ООД на страна на ищеца не взима становище;
представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Удостоверение за наследници на И.Г. К. от 04.10.2023 г.,издадено от Столична
Община, се установява, че е починал на 17.09.1995 г. и оставил наследници по закон съпруга
- С. Г. К.а , и две деца отв. К. И. К. и М. И.а К.а.
От Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) №170, нот. дело
№2970/06.09.1984 г. , се установява, че М. Ф.К. и Г.К.К. са признати за собственици на имот
в ************. Видно от Нот. акт №107/14.05.1993 г. М. Ф.К. и Г.К.К. прехвърлят правото
на собственост срещу гледане и издръжка върху ап. 57 на своята дъщеря С. Г. К.а; като
праводателите през 2010 г. се отказват от запазеното право на ползване върху имота, и
същите са починали през 2012-2013 г., съобразно приетото удостоверение за родствени
връзки от 22.04.2014 г. на Столична Община. От Нотариален акт №158 по нот. дело
№132/2011 г. за дарение на идеални части от недвижим имот се установява по нот. дело
№132/17.06.2011 г. на Нотариус с рег. №508 на НК се установява, че С. Г. и М. И.а К.а
прехвърлят на ответника притежаваните от тях ид. части от правото на собственост и
ответникът става изключителен собственик на имота, на осн. дарение и наследствено
правоприемство. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Качеството
потребител /клиент/ на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на
собственост върху имота, а с оглед събраните писмени доказателства, съдът приема, че
ответникът изцяло отговаря за неплатените суми към ищеца. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице, или че собствеността върху имота е променена. Ирелевантно
е дали ответник фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 2927,42
лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Следва да се отбележи, че
съгласно Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на ВАС съдебно решение, с което се
обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие.
Също така, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. От съдебна счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и преценена по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че
няма извършени плащания за предявените парични вземания.
2
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
08.06.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода 01.05.2019-
30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 08.06.2022
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май
2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13
от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С
оглед на спирането на давността през 2020 г. на това обективно основание в конкретния
случай не се установява покрито с давностен срок вземане за главница, поради което
правото на парично вземане за цена на доставка на топлинна енергия е възникнало по
основание и в предявения размер.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства - главни и индивидуални
отчети от трето лице-помагач, се установява, че са предоставени услуги за дялово
разпределение в предявения размер.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия. Предвид
основателността на иска за главница, подлежи на уважение акцесорната претенция за лихва,
съобразно изчисленията на вещо лице по ССчЕ. Подлежи на отхвърляне акцесорния иск за
лихва, начислена върху цена на главница за извършена услуга дялово разпределение, вкл. по
арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ, доколкото не се установява уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в
темпорален аспект. Не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото
на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
3
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -08.06.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, за сумата общо 1869,38 лв. за платени държавни такси,
възнаграждения на вещи лица, адвокат – особен представител на ответника и юрисконсулт,
последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено е от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. И. К., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 2774,36 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 318,50 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.05.2022 г.; сумата 64,75 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 08.06.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 30632/2022 г. по описа на СРС; като иска за сумата 12,55 лева -
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г., начислена върху 64,75 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. И. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1869,38 лева – съдебни
разноски по ч.гр.дело №30632/2022 г. и гр. дело №61598/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ПМУ И.“ ООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4