Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1315                                      19.10.2009 година                                  гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският   районен    съд                                                             ІІ   наказателен състав

На шести октомври                                                                 две хиляди и девета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: ІІ   наказателен състав

Секретар: ІІ   наказателен състав

като разгледа докладваното от съдия ІІ   наказателен състав наказателно от административен характер дело номер 1896 по описа съда за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на СД „Т.”, със седалище и адрес на управление в гр.Първомай, ул.”П.” № 27, понастоящем ул. „Искра” № 27, Област Пловдив, БУЛСТАТ  ******, представлявано от управителя М.А.Н. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 02-0200449 от 30.04.2009 г., издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.402 ал.2 КТ, на основание чл. 415 ал.2 КТ, на дружеството-жалбодател, в качеството на работодател, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 20 000 лева.

Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено чрез управителя М.Н., не изпраща представител. В жалбата са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, иска се отмяна на наказателното постановление на тези основания, както и поради липса на извършено административно нарушение.С жалбата са представени извлечение от Търговския регистър и допълнително обяснение.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.В съдебно заседание представя писмени доказателства.

Жалбата е процесуално допустима – подадена от легитимиран да обжалва субект пред надлежния съд, в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, но е неоснователна, разгледана по същество.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът прие следното:

СД „Т.”, представлявано от управителя М.Н., през 2008 г. и началото на 2009 г. стопанисвало търговски обект – магазин за пърфюмерия и козметика, находящ се в сградата на „Балноехотел Поморие” – гр.Поморие. В посочения обект, по трудов договор на длъжност „продавач-консултант” през летните месеци на 2008 г. работела А.С.Й..

Дружеството-работодател не заплатило на работника Й. следващото й се трудово възнаграждение за времето от 14.07.2008 г., поради което на 23.09.2008 г., същата подала в Д”ИТ”-гр.Бургас жалба. По този повод свид. К.Г. и колегата й Л.В. – двамата инспектори в дирекцията, извършили на 18.11.2008 г. проверка на място в търговския обект в гр.Поморие. На проверката присъствала М.Н. – управител на дружеството. Проверяващите констатирали, че дружеството-работодател не е е изплатило на работника А. Й. трудовото й възнаграждение от 14.07.2008 г. За проверката бил съставен Протокол № 938 от 18.11.2008 г. (л.43,44), с който на управителя Н. било дадено предписание в срок до 28.11.2008 г. да заплати на работника следващото му се трудово възнаграждание. Копие от протокола бил връчен при съставянето му на Н. срещу подпис.

Предписанието не било изпълнено от работодателя в указания му срок, поради което на 12.12.2008 г. работникът Й. сигнализирала отново в Д”ИТ”-гр.Бургас. На 08.01.2009 г. служители на дирекцията, сред които и свид. К.Г., отново посетили обекта на дружеството-работодател в гр.Поморие. Там връчили лично на управителя Н. срещу подпис призовка (л.17), да се яви в дирекцията на 13.01.2009 г., в 15.00 часа и да представи доказателства за изпълнение на даденото на 18.11.2008 г. предписание-да изплати на работника трудовото му възнаграждение. На посочената в призовката дата-13.01.2009 г., управителя Н. ***, не изпратила представител и не съобщила за наличието на причини да не се яви. На 21.01.2009 г. свид. Г. изпратила до дружеството-работодател по седалището му в гр.Първомай, ул. „П.” № 27, нова призовка (л.18), за явяване в дирекцията на 03.02.2009 г. за представяне на документи и съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 402 ал. 2 КТ, с изрично указание, че при неявяване на представител на работодателя, акта ще бъде съставен в отсъствие на такъв, по реда на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Тази призовка била изпратена с обратна разписка и съответно получена на адреса на дружеството на 27.01.2009 г. (л.19). На посочената дата – 03.02.2009 г., представител на дружеството отново не се явил в Д”ИТ”-гр.Бургас, поради което, на 09.02.2009 г. свид. Г. изпратила на същия адрес *** изрична покана до управителя М.Н. да се яви за съставянето на АУАН на 18.02.2009 г. На 09.02.2009 г. тази покана била получена на адреса на дружеството, но негов представител за пореден път не се явил на указаната в поканата дата.

При описаните обстоятелства, на 04.03.2009 г., в отсъствие на представител на дружеството-работодател, свид. К.Г. съставила срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 0200449 от 04.03.2009 г. (л.13, 14), където детайлно описала извършеното нарушение, изразяващо се в неоказване на съдействие на свид. К.Г. -  гл. инспектор при Д”ИТ”-гр.Бургас при изпълнение на служебните й задължения във връзка с осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Това нарушение било квалифицирано по чл. 402 ал.2 КТ. Така изготвения акт бил изпратен за връчване по адреса на дружеството, и на същия адрес на 05.03.2009 г. бил връчен на лице, отразено в разписката на л.16 като „Бояджиева”.

Впоследствие, на 30.04.2009 г., въз основа на посочения АУАН, било издадено атакуваното сега наказателно постановление (л.12), при идентичност на правната квалификация и фактическото описание на извършеното нарушение.

Описаната фактология се приема за безспорна от съда и следва от безпротиворечивите и еднопосочни свидетелски показания на актосъставителя Г. и обилните писмени доказателствени средства по преписката, приети в съдебното прозводство.

Съдът не споделя доводите в жалбата за съществени процесуални нарушения, допуснати в административнонаказателното производство. След първоначалната жалба на работника А.С.Й. до Д”ИТ”-гр.Бургас, подадена на 23.09.2008 г., в хода на последвалата проверка, управителя М.Н. лично се явила в дирекцията, където на 15.10.2008 г. саморъчно попълнила, датирала и подписала „идентификационна карта” (л.40). В този формуляр посочила себе си като представител на работодател СД „Т.”, със седалище и адрес на управление в гр.Първомай, ул.”П.” № , Област Пловдив, като допълнителен адрес посочила и този на обекта в гр.Поморие, „Бл”. Ведно с картата, депозирала и удостоверение за актуално състояние по ф. дело № 5784/1991 г. по описа на ПОС, актуално към 21.05.2008 г., където наименованието и адреса на управление на дружеството са идентични с тези в идентификационната карта. Видно от приложената разпечатка от данните на дружеството в сайта на Търговския регистър, дружеството действително е било пререгистрирано с фирма СД „Т’, със седалище и адрес на управление в гр.Първомай, ул. „И.” № */, Област Пловдив, с управители М.Н. и Т.3. Тези промени са вписани на 05.09.2008 г., и за съда е необяснимо защо в попълнената на 15.10.2008 г. идентификационна форма, управителят Н. е вписала други данни за адреса и наименованието на дружеството. Същевременно, на обсъдения адрес  гр.Първомай, ул.”П.” № */ са били получени двете покани за явяване в наказаващия орган от 21.01.2009 г. и от 09.02.2009 г., както и съставения по реда на чл. 40 ал. 2 ЗАНН акт за установяване на нарушението. На същия адрес е било получено на 29.05.2009 г. и самото наказателно постановление, и срещу него в срок – на 03.06.2009 г., макар и от адрес в гр.Пловдив, управителят М.Н. е подала настоящата жалба. Впрочем, отново на същия адрес - гр.Първомай, ул.”П.” № */, Н. е била открита и призована и в хода на съдебното производство (л.31), а не е била открита на адреса, посочен от нея в жалбата като такъв за получаване на съдебна кореспонденция-гр.Пловдив, ул. „Г.Б.” № */, ет. */, офис */. При заявените пред наказващия орган лично от Н. данни за дружеството-работодател и собственото й качество на негов управител и представляващ, съдът възприема възраженията във връзка с адресите за кореспонденция и призоваване, и по отношение организационно-правната форма на дружеството единствено като форма на защита, но без да са подкрепени от събраните доказателства. Напротив, от обсъденото явства очевидно селективен подход на дружеството и неговия управител М.А. при кореспонденция с контролните органи по спазване на трудовото законодателство.

При установеното от фактическа страна съдът намери, че СД „Т.”, понастоящем СД „Т.”, със седалище и адрес на управление в гр.Първомай, ул.”П.” № */, понастоящем ул. „И.” № */, Област Пловдив, БУЛСТАТ ******, представлявано от управителя М.А.Н., в качеството на работодател, е осъществило нарушение по чл. 402 ал. 2 КТ – чрез неявяване след надлежна покана в Д”ИТ”-гр.Бургас, непредставяне на документи и доказателства за изпълнението на задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство, дадени на дружеството от  контролен орган по спазване на трудовото законодателство, не му оказало съдействие и противозаконно му пречело да изпълни служебните си задължения. В нази насока не могат да бъдат споделени твърденията в жалбата, че самото неявяване на представител на работодателя при контролния орган, респективно непредставянето на изисканите му документи и книжа, не било достатъчно поведението на работодателя да се квалифицира като „противозаконно пречене” по смисъла на чл. 415 ал. 2 КТ. В чл. 402 ал. 1 т.2 от КТ изрично е установено правомощието на контролните органи да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола, а съгласно чл. 402 ал. 2 КТ, работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. В настоящия случай се касае за втора по ред проверка, която е била предшествана от дадени задържителни предписания работодателя да изплати на свой работник следващото му се трудово възнаграждение в определен срок, които указания не са били изпълнени нито в срока, нито след него. Чрез неявянето в компетентната контролна институция и непредставяне на изисканите книжа, дружеството-жалбодател на практика е възпрепятствало контролния орган да установи действителното фактическо положение относно предмета на извършваната проверка, в частност обстоятелството дали работодателят е изпълнил даденото му на 18.11.2008 г. задължително предписание. Изложеното поведение (бездействие) на работодателя съдържа признаци на некоректност и стремеж да се забави, осуети или избегне извършваната проверка за спазване на трудовото законодателство, и евентуалните последици от нейните резултати. Във всички случаи, такова поведение е противозаконно, доколкото не са налице никакви фактически и правни основания санкционираното дружество да не представи на контролния орган исканите документи, или да го уведоми своевременно в случай, че не разполага с тях по някаква причина.

Нарушението е изчерпателно описано, правилно квалифицирано и подведено под санкционната норма на чл. 415 ал. 2 КТ, съгласно който работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая, с оглед обстоятелството, че работодателят е търговско дружество, правилно е бил определен вида на надлежното наказание – „Имуществена санкция”. Що се отнася до размера на тази санкция, той е определен в закона по абсолютен начин, поради което нито за наказващия орган, нито за съда е налице възможност да обсъжда или променя този размер.

Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63  ал.1 предл. първо от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 02-0200449 от 30.04.2009 г., издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.402 ал.2 КТ, на основание чл. 415 ал.2 КТ, на СД „Т.”, със седалище и адрес на управление в гр.Първомай, ул.”П.” № */, понастоящем ул. „И.” № */, Област Пловдив, БУЛСТАТ  ******, представлявано от управителя М.А.Н. ЕГН **********, в качеството на работодател, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 20 000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

                                                                                                                                                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: ІІ   наказателен състав

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА Ж/М