О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...288.... 11.10.2019г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд наказателна
колегия
На единадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Р.Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия
Р.Райкова
ЧНД
№ 306 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.243 ал.5 и сл. от НПК.
Постъпила
е жалба от пострадалата Х.М.А. чрез пълномощника и адв.Г.И. от ШАК против
Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 30.08.2019г. на Окръжна прокуратура – гр.Шумен, на основание чл.243 ал.1 т.2
и чл.199 от НПК по досъдебно производство № 154/2018г. по описа на ОДМВР -
Шумен, преписка вх.№ 1571/2018 г. по описа на ШОП, за престъпление по чл.249
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Жалбоподателят счита, че постановлението за
прекратяване е неправилно и несъобразено със закона. Излага, че тъжителката и
евентуалният извършител са живели в едно домакинство до 2017г. и единствен
достъп до укритите кредитни карти е имал само посоченият С.С., който отричал
това, но заявявал, че ако се докаже ще върне парите. Това според жалбоподателя
условно признаване на извършеното от него деяние, както и събраните
доказателства, че няма тегления средства след раздялата, давали основание за
размисъл, че извършителят е именно той. Освен това смята, че следва да се
разпитат близки до обкръжението на С., за това разполагал ли е с парични
средства, през кой период и какви покупки е правил и какви изявления за
наличието на парични суми у него. Счита, че не са налице условията за
прекратяване на предварително производство, а за неговото спиране на основание
чл.244 ал.1 т.2 от НПК и предаване на други служби за продължаване на
разследването.
Жалбата е
подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК от изрично упълномощен за обжалването на
постановлението на ШОП процесуален представител на А., по чието оплакване е
образувано производството, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съдът за
да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното
постановление взе предвид следното:
От
материалите по ДП № 154/2018г. по описа на ОДМВР - Шумен се установява, че то е
образувано за това, че в периода от 06.04.2015г. до 30.05.2017г. в гр.Шумен и в
с.Венец, обл.Шумен, при условията на продължавано престъпление, били използвани
платежни инструменти – дебитни карти, издадени от Банка „ДСК“ ЕАД и дебитни карти
издадени от „Алианц Банк България“ АД, без съгласието на титуляра Х.М.А. *** –
престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В хода на разследването са
били разпитани като свидетели пострадалата А., посоченият от нея С.С., за
когото имала съмнения, че може да е евентуален извършител и лицата Г.М.и С.С.,
пред които първите двама провели разговор за липсващите парични средства по
сметките на пострадалата; били приложени по делото извлечения от банковите
сметки на пострадалата; бил направен опит да се изискат записи от видеокамери
от съответните банкомати, от които е извършено тегленето в инкриминирания
период; била проведена и очна ставка между пострадалата и свидетеля С..
Разследването приключило с мнение за прекратяване на наказателното производство
на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Наблюдаващият прокурор от ШОП обсъдил
подробно събраните в хода на досъдебното производство доказателства и споделил
становището на разследващия полицай. С постановление от 30.08.2019г. на Окръжна прокуратура – гр.Шумен, на основание
чл.243 ал.1 т.2 и чл.199 от НПК е
прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 154/2018г. по описа на ОДМВР - Шумен,
преписка вх.№ 1571/2018г. по описа на ШОП, за престъпление по чл.249 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК. Наблюдаващият прокурор е приел, от фактическа страна, че:
В периода
от 1996г. до месец юли 2017г. Х.М.А. и С.Й.С. съжителствали на семейни начала.
Същите живеели в къща находяща се в *****собственост на майката на А.. През
посочения период двамата съвместно си изкарвали прехраната – занимавали се с
продажба на сладки, бране на билки и предаване на стъклени бутилки на вторични
суровини, като имали общ бюджет. В същото време Х.А. спестявала пари, за които
не споделила на С.***. Същите били внесени по банковата и сметка в „Банка „ДСК“
– клон Върбица – разплащателна сметка №02/23128416, като общата сума натрупана през годините била около 4600лв. Освен това М.имала и банкова сметка в „Алианц Банк България“, по която получавала
пенсията си. Към всяка една от горепосочените банкови сметки имала издадени по
две дебитни карти на нейно име. Така тя имала общо четири дебитни карти, които
криела между чаршафите в гардероба заедно с листчетата, на които били написани
съответните им ПИН-кодове.
През месец
юли 2017г. след повече от 20 години съвместен живот на съпружески начала, Х. М.и С.С. се разделили, като причината била
изневяра на С..
На
05.07.2018г. Х.А. отишла заедно с племенницата си свид.Г.М.и мъжа на последната
свид. С.С., до клона на „Банка ДСК“ в гр. Върбица, за да изтеглят пари,
необходими за лечението на тяхна близка. Тогава те установили, че в банковата
сметка на А., в която спестявала пари, били останали само 72,30лв.. Свид. А.
заедно със свид.М.влезли в банката, за да направят справка на гише и тогава А.
научила, че през месец май 2017г. са били теглени многократно суми от по 400лв.. А. се усъмнила, че парите
били изтеглени от С.С., обадила му се по телефона и го извикала за разговор.
Същият ден свид.С. се срещнал със свид.Х.А. *** в дома и в присъствието на
свид. Г.М.и свид.С.С.. При проведения разговор
С.С. отрекъл пред тях той да е теглил пари от банковите карти на Х.А., като на края
заявил, че ако се докаже това – ще върне цялата сума.
По данни
на Х.А., при направените от нея допълнителни справки, тя установила, че са били
теглени следните суми без нейно знание и съгласие:
- от
банковата и сметка в „Банка ДСК“ ЕАД: 200лв. на 14.06.2018г.; два пъти по 200лв. и два пъти по 400лв. на 23.05.2017г.; 400лв.
на 25.05.2017г.; два пъти по 400лв. на 26.05.2017г.; 400 лв. на 29.05.2017г.; и
четири пъти по 400лв. на 30.05.2017г.;
както и
- от банковата и сметка в „Алианц Банк
България“: 100лв. на 06.04.2015г.; 10
лв. на 08.04.2015г. и 100лв. на 30.04.2015г.
Според
свид.А. посочените суми били изтеглени от С.С., без нейно знание и съгласие,
който най-вероятно бил намерил дебитните карти с ПИН-кодовете за тях, които тя
криела между чаршафите в гардероба. От своя страна разпитан в качеството му на
свидетел С.С. отрекъл да е използвал дебитни карти и да е теглил пари от
банковите сметки на А. - без нейно знание и съгласие.
Видно от
приложеното по делото писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, в периода от 01.12.2015г. до
10.08.2018г. на името на Х.А. са били издадени три банкови карти по две
разплащателни сметки. От писмо на
„Алианц Банк България“ се установява, че А. е клиент от 08.01.2015г., имала
една банкова сметка ***, които са били деактивирани поради изтичане срока им на
валидност на 31.01.2018г.
От
приложените в ДП писма на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, на „ЦКБ“ АД и на
„Търговска банка Д“ АД, е видно, че поради изтичане на законоустановените
срокове за съхранение, не са в състояние да предоставят исканите записи от камерите за
видеонаблюдение на съответните АТМ, от където са били осъществени посочените от свид.А. транзакции,
които по нейни данни били извършени в периода 06.04.2015г. до 30.05.2017г., без
знанието и съгласието й. Единствените видео записи били предоставени от „Банка
ДСК“ ЕАД, но за месец август 2018г., който е извън посочения от А. период.
При така
установеното от фактическа страна наблюдаващият прокурор от ШОП, съобразил и докладната
записка приложено по делото от която е видно, че при проведените
оперативно-издирвателни мероприятия, не са установени други свидетели във
връзка с твърденията на Х.А., че бившият й приятел, с когото живеела на семейни
начала – С.С., е изтеглил с дебитни карти парични суми от банковите и сметки,
без нейно съгласие. След това прокурорът е преценил, че показанията на А. не
могат да се поставят в основата на евентуално обвинение спрямо С.С., тъй като
няма други доказателства в подкрепа на твърденията й, а освен това според него
отношенията между двамата били крайно изострени в резултат на изневяра.
Както
установената фактическа обстановка, така и правния извод на прокурора следва да
се споделят. От събраните гласни доказателства – от показанията на свид. А.,
свид.М.и свид.С., ШОС приема за безспорно, че когато на 05.07.2018г. Х.А.
решава да изтегли сумата от 200лв. от банкомат в гр.Върбица, установява с
изненада, че в картата има малко повече от 70лв, а останалите суми са били
изтеглени, че е направила справка в банковия клон на „Банка ДСК“ в гр.Върбица и едва тогава е
разбрала, че през 2017г. са теглени неколкократно суми от по 200лв и 400лв. От
приложените извлечения от банкови сметки действително се потвърждават тегления
от банкомати на суми по 200 и по 400 лв. в инкриминирания период. От
показанията на посочените трима свидетели, се установява, че А. веднага се е
усъмнила в свидетеля С.С., когото извикала на разговор в присъствието на свид. М.и
свид.С.. Свидетелят С. не е признавал пред тях да е теглил пари от банковите
карти на пострадалата, а накрая на разговора казал, че ако се докаже ще върне
парите. Това според посоченото в жалбата от пострадалата било „условно
признаване“, но според свид.М.и свид.С. през цялото време на разговора С.С.
категорично е отричал обвиненията на жалбоподателката и твърдял, че не е теглил
пари от картата на Х., но че когато си е тръгвал ядосано казал на А., че ако
намери доказателства, че той е изтеглил парите, ще й ги върне. Видно от
приложените писма по делото, въпреки, че са били изискани е било невъзможно
изземането на записи от охранителните камери на банкоматите, от които са били
изтеглени суми от банковите карти на М., тъй като те не са се съхранявали вече.
Била е проведена и очна ставка между А. и С., но и тогава двамата са отстоявали
собствените си позиции и до изчистване на противоречията в показанията им не се
е стигнало. При това положение според ШОС твърденията на Х.А., че няма кой друг
да е извършил престъплението освен свидетеля С.С., не се подкрепя от нито едно
писмено или гласно доказателство. Според ШОС не може да се извлече т.нар. в
жалбата „условно признаване“ от страна на С. и факта, че няма теглени средства
след раздялата му с жалбоподателката не води до несъмнен извод, че именно той е
лицето теглило средства от банковите карти. Затова е правилен и законосъобразен
извода на прокурора, че от целия събран по ДП доказателствен материал, не може
да се достигне до един единствен
възможен извод, че именно С.С. е използвал дебитните карти на Х.А., без
нейно съгласие. Освен това по ДП е приложена и Докладна записка от която е
видно, че са извършвани оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на
други свидетели, които да спомогнат за изясняване на фактическата обстановка по
делото, но такива не са били установени, т.е. органите на ДП са направили
всичко възможно да намерят и други свидетели, но не са открили такива. Затова и
искането в жалбата да се разпитат лица близки до обкръжението на С. е
неоснователно. Според ШОС след като е установено по делото, че от 1996 г. до
2017г., включително в инкриминирания период, А. и С. са живели заедно на
семейни начала – то именно тъжителката и нейните роднини са му били близки. За
други конкретни близки не се сочи и в жалбата, а ОИМ също не са установили
такива. При това положение искането на жалбоподателя да се върне делото за да
се разпитат още свидетели е необосновано. С оглед събраните доказателства, ШОС
прави извода, че извън показанията на жалбоподателката А. за убедеността й, че
именно свид. С. е извършил твърдяното от нея престъпление, по делото липсват
доказателства за умишлени действия от конкретно лице за причиняване на имотната
вреда на пострадалата и извода на прокурора, че обвинението е недоказано е
правилен, обоснован и законосъобразен. По тази причина правилно, обосновано и
законосъобразно от страна на ШОП е прекратено досъдебното производство на
основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, тъй като конкретното обвинение не може да
бъде доказано.
Тук следва
да се отбележи, че искането в жалбата делото да бъде спряно, а не прекратено,
не може да бъде уважено от съда. При цялостния анализ на събраните
доказателства действително се обоснована извод, че без съгласието на А. са
теглени суми от банковите й карти и в този смисъл има данни за извършено
престъпление. В случая обаче такова изменение на постановлението на ШОП не може
да бъде сторено от съда. Предмет на съдебния контрол в производството по чл.
243 ал. 5 и сл. от НПК е постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, като се държи сметка и за конституционно
установените му правомощия да предприеме или да откаже наказателно преследване.
В производството по чл. 243 ал. 6 от НПК съдът не е оправомощен да се произнася
по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от
изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в
досъдебната фаза. В тази своя преценка прокурорът се ползва с автономност,
която не подлежи на съдебен контрол и попада извън предметните предели на
произнасянето по чл. 243 от НПК. Съдът не може да измества прокурора в
преценката му за наличие на основания за водене на разследване по отношение на
конкретни лица и деяния и съответно относно тяхната правилна правна
квалификация. Противното би означавало да се измести прокурора от ръководно
решаващата му функция на досъдебната фаза, която включва и преценката дали да
се проведе разследване и за какво престъпление. Това са все въпроси, които
попадат извън обхвата на контролните правомощия на съда по чл.243 от НПК. Съдът
нито може да върне делото на прокурора с указания да бъде спряно на основание
чл.244 ал.1 т.2 от НПК, за това, че извършителят на престъплението не е
разкрит, нито може да измени постановлението за прекратяване в постановление за
спиране. Преценката за наличието на конфликт между основанията за спиране и
основанията за прекратяване на наказателното производство при наличието на вече
постановено Постановление за прекратяване на наказателното производство е от
компетентността на по-горната прокуратура по реда на чл.243 ал.10 от НПК.
Предвид
всичко изложено, настоящият състав на ШОС, като прецени всички събрани по ДП
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че извода на прокурора за липса на събрани доказателства в
подкрепа на твърдението на Х.А., че именно С. е възможния извършител, е
правилен и съответен. Въз основа на събраните доказателства и изложените
доводи, съдът приема, че направените изводи от ШОП затова, че наказателното
производство следва да се прекрати са правилни, обосновани и законосъобразни.
Именно поради това и постановлението на ШОП, с което се прекратява
наказателното преследване за извършено деяние по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК се явява законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде
потвърдено, като жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, ШОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.08.2019г. на Окръжна
прокуратура – гр.Шумен, на основание чл.243 ал.1 т.2 и чл.199 от НПК по
досъдебно производство № 154/2018г. по
описа на ОДМВР - Шумен, преписка вх.№ 1571/2018г. по описа на ШОП, за
престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Копие от
определението да се изпрати на жалбоподателя и на ШОП.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му с връчване на
копие от него на страните чрез ШОС пред Апелативен съд – гр.Варна.
Окръжен съдия: