РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. *, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110101740 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба вх. № 13194/12.02.2025 г., подадена от М. Т. Х., с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу А. П. В..
В молбата за налагане на мерки за защита молителката М. Т. Х., че с ответника А. П. В.
са били в съпружеско фактическо съжителство дълги години, като през цялото време
оттогава до настоящия момент последният е осъществявал физическо и психическо насилие
над молителката.
* Т. сочи следните случаи на осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника:
На 07.02.2025 г. ответникът упражнил домашно насилие над нея, изразяващо се в
психически тормоз, като около 6,30 часа, под влияние на алкохол, й изпратил клипове по
Вайбър на телефонен номер * и безкрайни съобщения с обиди и закани. При посрещането на
дъщеря им * на спирка „Спортна зала", още със слизането от автобуса ответникът започнал
да крещи по адрес на молителката нецензурни думи: „мърша", „боклук миризлив, майка ти
ще еба", „циганка", „много си дебела и грозна", „приличаш на Шрек", „мършо долна, майка
ти ще еба" и други в присъствието на много хора, последвал я през подлеза, като
продължавал да казва обиди и закани по нейн адрес, след което започнал да я плюе. След
посещение на магазин Билла ответникът чакал молителката отпред и крещял „как смееш да
викаш охрана", „ей сега вече ще си платиш", изтръгнал растения от градинката пред входа и
разхвърлял наоколо декоративните камъни от нея, както и заплаши, че отива да търси колата
на молителката, за да я потроши. Настоял дъщеря им да предаде на М. Т. Х., че ще я чака
пред офиса, в който работи, и отивайки на работа заварила счупен прозореца на входната
1
врата на блока, в който се намирал офисът.
На 08.02.2025 г., потегляйки от пред блока, в който живее ответникът, последният
ритнал силно задната броня на собственото на молителката МПС марка *, ДК № *.
По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени
предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.
С Определение № 1975/12.02.2025 г. съдът е постановил издаване на заповед за
незабавна защита срещу ответника А. П. В., като последният се задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М. Т. Х..
По делото не е постъпил отговор от ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката лично и чрез
процесуален представител поддържа молбата, като счита, че всички събрани по делото
доказателства са в подкрепа на изразените от тях твърдения за осъществени от ответника
актове на домашно насилие. Моли на ответника да бъдат наложени поисканите мерки за
защита за максимално предвидения в закона срок.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява
становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката М. Т.
Х. декларира, че на процесните дати - 07.02.2025 г. и 08.02.2025 г. ответникът е осъществил
твърдените актове на домашно насилие спрямо нея.
От Писмо изх. № * от 21.02.2025 г. от УМБАЛ „*“ ЕАД – * се установява, че в
болничната информационна система няма данни М. Т. Х. и А. П. В. да са настанявани за
лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.
От служебно изисканите справки за съдимост е видно, че страните в производството не
са осъждани.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят * – баща на молителката твърди, че дъщеря му и ответника били във
фактическо съжителство, от което имат общо дете, като знае от дъщеря си и от внучка си, че
на 07.02.2025 г., докато връщал последната на майка й, ответникът започнал още от автобуса
да вика и да обижда М. Т. Х.. След това продължил това поведение пред блока, където
живеели, като там скубал и цветя. Заявява, че ответникът е зависим от алкохол, като
многократно е тормозил молителката психически във връзка със срещите си с общото им
детето, както и често посещавал работното място на М. Т. Х., където й създавал
неприятности. Сочи, че дъщеря му постоянно изпитва притеснения и стрес във връзка с
агресивното поведение на ответника, което продължава и до настоящия момент.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
2
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се
изразяват в прояви на психическо насилие /отправяне на обиди и закани лично, по телефона
и чрез социалните мрежи/, осъществени на различни места /на спирка "Спортна зала“, пред
жилището на молителката и на работното й място/, на 07.02.2025 г. и 08.02.2025 г.
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В случая, декларацията е подкрепена и от показанията на свидетеля, воден от
молителката, според които на процесните дати ответникът обиждал и заплашвал М. Т. Х. на
публични места – автобусна спирка, пред дома и работното й място, като А. П. В. почти
ежедневно има подобни прояви по отношение на молителката.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки: по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на А. П. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката М. Т. Х., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН –
забрана на А. П. В. да приближава М. Т. Х.; жилището на М. Т. Х. с адрес: град *, ул. „*;
както и нейната месторабота с адрес: град *, ул. „*, на по-малко от 20 метра за срок от 6
месеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника
действия, намира за неоправдано прилагането на посочените мерки за по-дълъг от
определения от съда срок, като несъответно на посочените обстоятелства.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - * държавна такса в размер на 25 лева,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
В полза на молителката, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, за
извършване на които са представени доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА *П. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Район *,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. Т. Х., ЕГН **********,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на *П. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Район
3
*, ДА ПРИБЛИЖАВА М. Т. Х., ЕГН **********; жилището на М. Т. Х. с адрес: град *, ул.
„*; както и местоработата на М. Т. Х. с адрес: град *, ул. „*, на по-малко от 20 метра за срок
от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА *П. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Район *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА *П. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Район *, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Т. Х., ЕГН **********, сумата от 1 000 (хиляда) лева – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в 7-дневен срок от деня, в
който е посочено, че решението ще бъде обявено - 26.03.2025 г., съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното
Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4