Решение по дело №368/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 207
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Дело: 20235000500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно , образувано е по въззивна жалба вх.
№438/01.02.2023г от Д. С. З., чрез адв.С. Б., против Решение №308 от
25.11.2022г., постановено по гр.дело №146/2021г. по описа на Окръжен съд-
Смолян, с което са отхвърлени предявените от него искове по чл.19,ал.3 от
ЗЗД. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението във връзка
със събирането и преценката на доказателствата и формираните фактически и
правни изводи и се претендира за отмяната му и уважаване на исковете, както
и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемите страни С. С. Н. и Е. Х. К. са депозирали чрез адв.С. Ч.
писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за нейната
неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, да се потвърди
изцяло обжалваното решение и да им се присъдят разноските за въззивното
производство.
Постъпила е и частна жалба вх.№1429/18.04.2023г. от Д. С. З., чрез
адв.С. Б., против Определение №136 от 20.03.2023г. по същото дело, с което е
отхвърлена молбата му за изменение на постановеното Решение
1
№308/25.11.2022г. в частта досежно присъденото в полза на адв.С.Ч.
адвокатско възнаграждение в размер на 16700лв. Жалбоподателят счита
определението за неправилно, излагайки конкретни доводи, и претендира за
отмяната му и изменение на решението по отношение на разноските чрез
отхвърляне на искането на пълномощника на ответниците за присъждане на
разноски на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв поради липсата на основание.
Ответниците по частната жалба С. С. Н. и Е. Х. К. са подали чрез
адв.С. Ч. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и
искане тя да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок, изхожда от
легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждане са субективно съединени искове
,предявени от Д. С. З. чрез адв. С. Б. и адв. В. Б. срещу С. С. Н., и Е. Х. К., за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 27.09.2018 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните по делото, и
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът е твърдял да е сключил с ответниците предварителен договор
за покупко продажба от 27.09.2018 г. досежно следния недвижим имот:
поземлен имот с начин на трайно ползване горска ливада с площ от 2 214 кв.
м., десета категория, с кад. № ****** по картата на землището на с. С., общ.
С., обл. С., с ЕКАТТЕ *****, попадащ в отдел/подотдел **/**, находящ се в
м. А., при граници и съседи, съгласно скица на Общинска служба „З. и г.“ –
С.: имот № ****** – дървопроизводителна площ МЗГ - ДЛ, имот № ****** –
местен път на Община С., имот № ****** – поляна на МЗГ – ДЛ, имот №
****** – др. селскостопанска територия – М. "М. - И." ЕАД, имот № ****** –
ливада на Община С., имот № ****** - др. селскостопанска територия - М.
"М. - И." ЕАД – по описание в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание конститутивно съдебно решение по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус Н. К.,
2
рег. № *** по регистъра на НК, ведно с построената в имота сграда на 6
етажа, представляваща хотел с площ от 2 860 кв. м.
Уговорената цената на недвижимите имоти /земя и сграда/ била 380
000 евро, като ищецът заплатил сумата от 10 750 евро, представляваща част
от предвиденото капаро в размер на общо 10 % от уговорената цена. Срокът
за сключване на окончателен договор бил най-късно до 27.03.2019 г., като в
случай, че необходимите документи за съставяне на нотариален акт не бъдат
издадени по независещи от продавачите причини, срокът се считал удължен
до края на 2019 г. Поддържал е , че в периода 15.09.2018 г. – 23.10.2019 г. на
няколко вноски в брой е заплатил на продавачите още 27 250 евро, като
общата предадена сума е в договорения размер на капарото от 38 000 евро. С
покана, връчена на 12.02.2020 г. купувачът поканил продавачите да се явят
пред нотариус и да сключат окончателен договор, което обаче не е станало,
дори последните са изразили нежелание да изпълнят задълженията си по
предварителния договор и тъй като са обявили процесните имоти в сайт за
продажби З. е предявил и разглеждания тук иск за обявяване на
предварителния договор за окончателен.
Ответниците са оспорили иска като недопустим по отношение на Е. К.,
тъй като същата не притежава процесните имоти в режим на СИО с другия
ответник, както и по отношение на ищеца, предвид обстоятелството, че
процесният предварителен договор е бил развален, считано от 23.01.2020 г.,
когато му е била връчена нотариалната покана, поради виновно неизпълнение
от страна на купувача – изпадане в забава /повече от 11 месеца/ за плащане на
сумата от 27 250 евро, станала изискуема на 06.01.2019 г. Поддържали са ,че
ищецът освен задължението за заплащане на капарото в уговорения срок ,е
бил в неизпълнение и на редица други задължения ,поети по договора ,поради
което продавачите са предприели действия по развалянето му – на 23.01.2020
г. Посочили са ,че процесната сграда е извън гражданския оборот, тъй като
няма издадени Удостоверение за степен на завършеност по чл. 181 от ЗУТ
или Удостоверение по § 16 от ДП на ЗУТ за търпимост.
Навели са доводи и досежно неоснователността на предявения иск -
предвид незаплащане на дължимото капаро в пълен размер като са
подържали ,че в приложения по делото списък не са отразени плащания на
купувача, същите не са станали и по банков път. Заявено е искане за оставяне
3
на иска без разглеждане като недопустим, а при условията на евентуалност –
без уважение като неоснователен, а в случай на уважаването му е заявена
претенция за осъждане на ищеца да заплати на ответниците в двуседмичен
срок сумата от 369 250 евро.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че предявеният иск е
допустим ,но разгледан по същество е неоснователен.Приел е да е безспорно установено ,че
между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
като събраните по делото доказателства не установяват ищецът да е изправна страна по
същия доколкото не се установява да е изпълнил задължението си да заплати пълния размер
на капарото при условията на договора ,поради което е в забава ,при което положение
изявлението на ответниците – подавачи по същия ,че развалят договора поради
неизпълнение е породило правно действие ,поради което не е налице валиден предварителен
договор и изправна страна в лицето на ищеца ,което само по себе си обуславя
неоснователност на така предявения иск и по тези съображения е отхвърлил същия.
Няма спор по делото ,че ответниците са съпрузи, , сключили
граждански брак на 01.07.1985 г., както и за това ,че с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот на основание конститутивно съдебно
решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /влязло в сила на 03.02.**** г./ № **, том **,
рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус Н. К., ЕТ „С. – С. Н.“ е
признат за собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с начин на
трайно ползване горска ливада с площ от 2 214 кв. м., десета категория, с кад.
№ ****** по картата на землището на с. С., общ. С., обл. С., с ЕКАТТЕ *****,
попадащ в отдел/подотдел **/**, находящ се в м. А., при граници и съседи,
съгласно скица на Общинска служба „З. и г.“ – С. № ******/****.**** г.:
имот № ****** – дървопроизводителна площ МЗГ - ДЛ, имот № ****** –
местен път на Община С., имот № ****** – поляна на МЗГ – ДЛ, имот №
****** – др. селскостопанска територия – М. "М. - И." ЕАД, имот № ****** –
ливада на Община С., имот № ****** - др. селскостопанска територия – М.
"М. - И." ЕАД.
ЕТ „С. – С. Н.“, вписан с Решение № ****/******** г. на ОС – Смолян
по ф. д. № ****/**** г. не е пререгистриран по ЗТР до 31.12.2011 г., поради
което на осн. § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗТР се счита заличен от 01.01.2012 г.
Не е спорно ,а и се установява ,че страните по делото са сключили
предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от
27.09.2018 г., с който С. С. Н. и Е. Х. К. в качеството на продавачи и Д. С. З. в
качеството на купувач са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот с начин на
4
трайно ползване горска ливада с площ от 2 214 кв. м., десета категория, с кад.
№ ****** по картата на землището на с. С., общ. С., обл. С., с ЕКАТТЕ *****,
попадащ в отдел/подотдел **/**, находящ се в м. А., при граници и съседи,
съгласно скица на Общинска служба „З. и г.“ – С. № ******/****.**** г.:
имот № ****** – дървопроизводителна площ МЗГ - ДЛ, имот № ****** –
местен път на Община С., имот № ****** – поляна на МЗГ – ДЛ, имот №
****** – др. селскостопанска територия – М. "М. - И." ЕАД, имот № ****** –
ливада на Община С., имот № ****** - др. селскостопанска територия – М.
"М. - И." ЕАД – по описание в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание конститутивно съдебно решение по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус Н. К.,
рег. № *** по регистъра на НК, ведно с построената в имота сграда на 6
етажа, представляваща хотел с площ от 2 860 кв. м . По силата на този
договор уговорената продажна цена е в размер на 380 000 евро, платима от
купувача на три части: 1/ 10 750 евро – част от капаро, платими в еднодневен
срок от сключване на договора ,която част е платена, съгласно направеното в
договора отбелязване; 2/ 27 250 евро – останалата част от капаро, платими в
деня на издаване на скица и документ, че имота не е вписан в активите на
горско стопанство и 3/ останалата разлика до продажната цена към момента
на сключване на окончателния договор, като срокът за това е 27.03.2019 г., а в
случай, че необходимите документи за изготвяне на нотариален акт не бъдат
издадени по независещи от продавачите причини, е предвидено срокът да се
счита удължен до края на 2019 г.
Няма спор и за това ,че ищецът е поучил на 06.01.2019 г. уговорените в
предварителния договор скица и удостоверение досежно обстоятелството, че
процесните имот и сгради в него не фигурират в баланса на ДГС Ш. л. и не
са собственост на стопанството ,към който момент е дължим остатъка от
капарото в размер на 27 250 евро ,като спорът е концентрираран около това
заплатени ли са тези парични суми ,кога и по какъв начин и от тук - изправна
страна ли е ищецът.
В подкрепа на твърдението ,че е заплатил капарото в пълен размер
ищецът се позовава на писмен документ ,находящ се на л.19-20 от делото
,приет като доказателство ,който независимо ,че не носи подписа на страната
,която го е изготвила има качеството на писмен документ ,за който
ответницата Е. К. е направила признание ,че е съставен от нея ,но от
5
съдържанието му не може да се направи извод за осъществени плащания от
страна именно на ищеца ,и именно за заплащане на капарото по
предварителния договор.Този документ ,независимо ,че неговото авторство
е установено ,освен някакви водени сметки от К. ,не съдържа никаква
индикация същите да съставляват погасяване на задължения по договора от
страна на ищеца.
Предвид казаното приема се от съда ,че ищецът в качеството му на
купувач по предварителния договор не е изпълнил задължението си да
заплати остатъка от капарото в срока ,уговорен в договора , а именно до
06.01.2019 г. ,когато е получил от продавачите скица и удостоверение
досежно обстоятелството, че процесните имот и сгради в него не фигурират в
баланса на ДГС Ш. л. и не са собственост на стопанството, а няма данни да е
изпълнил това си задължение и впоследствие ,поради което същият се явява
неизправна страна по договора и отправеното изявление от ответниците с
нотариална покана от 20.12.2019 г. ,получена от ищеца на 23.01.2020 г. ,за
разваляне на същия е породило своето правно действия и предварителният
договор между страните следва да се счита развален.
С оглед на горното и доколкото по делото се установи породената от
предварителния договор облигация между страните да е правно валидно
развалена ,то налице е пречка този договор да бъде изпълнен по съдебен ред
,бъдейки обявен за окончателен.
Гореказаното несъмнено сочи ,че така предявеният иск,намиращ
правното си основание в разпоредбата на чл.19 ал.3 от ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .
Първостепенният съд като е стигнал до същите фактически и правни
изводи и като е отхвърлил така предявения иск е постановил правилно
решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед на този резултат на въззиваемите следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция,които се изразяват в разноски за оказана
безплатна правна помощ в размер на 16 426 лв. ,платими на адвокат С. Ч.
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й преди изменението ДВ бр.88 / 04.11.2022г.
доколкото договорът за правна и защита е съдействие при условията на
безплатна правна помощ изначално е сключен при действието на наредбата в
6
тази й редакция.
Предмет на въззивно обжалване е и определение №136 от 20.03.2023г.
по същото дело, с което е отхвърлена молбата на Д. З. за изменение на
постановеното решение №308/25.11.2022г. в частта ,досежно присъденото в
полза на адв.С.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 16700лв. Ищецът
счита ,че не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
,тъй като липсват доказателства за наличие на предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ на ответниците.Законът обаче не е
предвидил изискване за доказване на обстоятелствата по чл.38 от ЗА, за да
бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в тези хипотези
,поради което на адв.С. Ч. ,предвид изхода от спора при
първоинстанционното разглеждане на делото ,му се дължи такова ,но същото
следва да е в размер на 16 426 лв. съобразано Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението
ДВ бр.88 / 04.11.2022г. ,поради което обжалваното определение, постановено
по реда на чл.248 от ГПК , с което е оставено без уважение искането на З. за
изменение на решението в частта на разноските следва да се отмени само за
разликата над посочения размер до пълния присъден такъв от 16 700 лв. и в
тази част решението в частта на разноските да бъде изменено съобразно
горните мотиви.В останалата част тук обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №308 от 25.11.2022г., постановено по
гр.дело №146/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян .
ОТМЕНЯ Определение №136 от 20.03.2023г.,постановено по гр.д.146 /
2021 г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта ,в която е отхвърлено
направено искане за изменение на Решение № 308/25.11.2022 г. по гр. д. №
146/2021 г. по описа на ОС – Смолян в частта досежно присъденото в полза на
адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер над 16 426 лв. до
присъдените 16 700лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ИЗМЕНЯ Решение № 308/25.11.2022 г. по гр. д. № 146/2021 г. по описа
7
на ОС – Смолян в частта на разноските КАТО ОТМЕНЯ същото в частта ,в
която е присъденото в полза на адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер
над 16 426 лв. до присъдените 16 700лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №136 от 20.03.2023г.,постановено по
гр.д.146 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта ,в която е
отхвърлено направено искане за изменение на Решение № 308/25.11.2022 г.
по гр. д. № 146/2021 г. по описа на ОС – Смолян в частта досежно
присъденото в полза на адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 16
426 лв.
ОСЪЖДА Д. С. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З. на Ч.“ № *, вх. *, ет.
*, ап. ** да заплати на адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 16 426 лв. за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8