№ 487
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500650 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на *** против Решение № 276/05.07.2021г.
по гр.дело № 669/2021г. по описа на ГОРС, с което първоинстанционният съд се е
произнесъл по иск, предявен от ЕЛК. ИЛ. ИВ. против дружеството. С обжалваното решение
съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е приел за установено, че ищцата не дължи
на *** сумата от 2 529.42 лв., представляваща начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ
по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес град ГО, за която
е издадена фактура № **********/16.03.2021г. Жалбоподателят счита, че постановеният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази
насока. Излага, че правно необосновани са изводите на съда, че не е доказано по делото кога
и по какъв начин е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на
електромера, поради което не можело да се заключи, че отчетеното в тази тарифа
количество ел.енергия е реално е потребено от ищцата. Посочва, че правното основание за
начисляване на процесната сума е чл.55 от ПИКЕЕ, за наличието на която хипотеза е
достатъчно при спазване на процедурните правила в ПИКЕЕ да се установи наличието на
измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в
случая ответното дружество. Поради това счита, че за електроразпределителното дружество
е възникнало право да начисли по реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ
потреблението на абоната за периода от 20.03.2018г. /датата на монтиране на електромера в
обекта на ищцата/ до датата на демонтажа на СТИ на 19.10.2020г. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен. Претендира
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
1
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Р.Т., в който са изложени
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа в писмено становище подадената въззивна жалба и
наведените в нея оплаквания, съответно искането си за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Излага подробни
фактически и правни доводи в писмена защита. Претендира разноски съгласно представен
списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство и моли за неговото
намаляване до размера, съответстващ на материалния интерес, определен в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си в съдебно заседание, оспорва подадената
срещу първоинстанционното решение жалба и моли за отхвърлянето й, съответно
потвърждаване на съдебния акт на районния съд по съображения, подробно изложени в
писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски. Прави искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност, в случай, че
въззивната жалба бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-ГО е било образувано по иск на ЕЛК. ИЛ. ИВ. срещу *** с
правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискала съдът да приеме за установено
по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото сумата от 2 529.42 лв.,
представляваща начислена сума за ел.енергия по нейна партида с кл. № ********** и аб. №
********** за ел.енергия на адрес град ГО, за която е издадена фактура №
**********/16.03.2021г. В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на ел.енергия
в недвижимия имот на горепосочения адрес, като след посещение на касите на *** била
уведомена, че дължи сумата от 2 529.42 лв. по процесната фактура за служебно начислено
количество ел.енергия. Оспорва същата да е с основание доставка на ел.енергия, която да е
реално доставена, измерена и получена ел.енергия въз основа на годно и сертифицирано
СТИ при действието на договор при общи условия за град ГО, както и дължимостта й.
Счита, че нито в ЗЕ, нито в договора за пренос на ответника е предвидена твърдяната
отговорност в размер на исковата сума. Оспорва констатациите в съставения в негово
отсъствие констативен протокол, тъй като проверката не е извършена съгласно предвидения
в ПИКЕЕ ред и твърди, че начинът и методиката, по които е начислена сумата по партидата
й са неправилни и незаконни. Оспорва като нищожни разпоредбите на чл.50-чл.55 от
ПИКЕЕ, както и на чл.17 ал.1 т.6 от ОУ на ответното дружество поради това, че с тях на
крайния клиент е вменено задължение, чието изпълнение закона безусловно поставя да
зависи от волята на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска *** заел становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена след
извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията в
обекта на ищцата и съответно осъществена корекция поради установено наличие на
измерени количества ел.енергия /12 774.054 квтч/ в невизуализиран на дисплея регистър Т4.
Посочил е, че процесната проверка е законосъобразно извършена и при спазване на
относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и действащи към датата
на същата. Счита начислената по процесната фактура сума за дължима, поради което е
поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
2
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Видно от представения Констативен протокол № 5500662 от 19.10.2020г., на същата
дата служители на *** извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на посочения обект на ищцата, в хода на която с помощта на
преносим компютър установили, че има натрупани показания по тарифа, която не е
визуализирана на дисплея на СТИ, поради което демонтирали последното и и го изплатили
по съответния ред в БИМ за експертиза. Протоколът съдържа подписи на двамата
служители на ЕРП, извършили проверката и на абоната. Разпитан в качеството на свидетел
ПП, служител на ответното дружество, е установил начина и реда на извършване на
процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му и на пломби против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера. Заключено е, че при софтуерно четене е
констатирана ел. енергия в Т4 – 12 774.054 квтч, която не е визуализирана на дисплея му.
Посочено е, че същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел.енергия.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на ищцата,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 12 774 квтч за периода от 20.03.2018г. до
19.10.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 2 529.42 лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при софтуерно четене на паметта на
процесния електромер са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 4 и сумарния
регистър, идентични с тези, констатирани при проверката на 19.10.2020г. и записани в
констативния протокол. Експертът е посочил, че не може да се установи причината за
наличието на показания в регистъра на Тарифа 4, както и че електромерът, който не е
„SMART“ тип, не разполага с технологична възможност за извличане на т.нар. товарен
трафик, поради което не може да се установи точния ден и час, от който са регистрирани
показанията на тарифа Т4. Процесният електромер е произведен през 2008г., на 15.09.2008г.
е бил монтиран на абонат в град Г, на 18.03.2017г. е демонтиран и изпратен за последваща
метрологична проверка, като след извършването й през 2017г., на 19.03.2018г. е монтиран
на обекта на ищцата. В съдебно заседание вещото лице устно пояснява, че при
пренапрежение в ел.мрежа или други физични фактори /токов удар, външни смущения/
хипотетично е възможно електромерът да трупа произволни показания по тарифи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, между тях съществува облигационно
3
правоотношение по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, по който договор
ищцата има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към
ЗЕ по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № ********** за ел.енергия за обект на
потребление на адрес град ГО. Следователно същата е носител на правото да закупува
доставяната й чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като
съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото
доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на
ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и абоната, наличието на
показания в регистър на електромера, невизуализиран на дисплея на СТИ, факта на
начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са изцяло неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Напълно споделя изводите на районния съд и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемата е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищцата, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищцата за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. За да възникне правото на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката на ищеца е нужно да се установи натрупано
количество ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след
монтажа на последното на адреса на ищеца. В тази връзка, в тежест на ответника е било да
установи по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване, тези факти.
Последните обаче не се установяват от ангажираните от него доказателства.
В случая безспорно установеният факт на наличие на разлика между сбора от
показанията в изведените на дисплея регистри /нощна и дневна/ и показанията в сумарния
регистър на процесното СТИ не е достатъчен сам по себе си да докаже, че установените
показания в регистър Т4 представляват количества измерена от СТИ ел.енергия в
претендирания от ответника размер и то след монтирането му в обекта на ищцата. В
протокола на БИМ е отразено, че установените показания в процесния тарифен регистър
касаят регистрирана ел.енергия, но същият представлява по своя характер официален
свидетелстващ документ, който по аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред
тях действия, а в случая натрупването на тези показания не е станало в присъствието на тези
4
лица, поради което въз основа на този документ също не може да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания в Тарифа 4
са на реално преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период. Освен това
там е извършена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 4. От представените протоколи за
последваща периодична метрологична проверка на СТИ и за монтажа му в обекта на ищцата
не се установява какви са били показанията в Тарифа 4, както и в сумарния регистър, преди
монтирането му при ищцата. Изложеното до тук, ведно с факта, установен от посочените
протоколи и констатираното от вещото лице при изготвяне на заключението, че същият
електромер не е монтиран като нов в имота на ищцата, а е бил ползван преди това да отчита
ел.енергията на друг абонат, не доказват по изискуемия от закона начин, че показанията по
Тарифа 4, невизуализирана на дисплея на СТИ, са натрупани след монтажа му в процесния
обект. Експертното заключение, което не е оспорено от страните и което съдът приема за
обосновано и компетентно изготвено, установява, че не би могло да се установи причината
за наличието на регистрирани показания в посочената тарифа, както и времето, когато те са
регистрирани. Невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на цифрови
показания в процесната тарифа, както и да се установят данни за това кога и по какъв начин
са възникнали същите, води до единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано
несъмнено, че този цифров запис представлява доставена до обекта на потребление
ел.енергия и то реално потребена от абоната в исковия период /от датата на монтажа му до
датата на проверката/, за да дължи последния цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата има право на поисканите разноски, за които
е представен списък по чл.80 ГПК. Действително направените от страната разноски са за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв., видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и е
поискал намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към датата на сключване на договора за правна помощ
минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно материалния интерес,
възлиза на сумата от 407 лв. Имайки предвид цената на предявения иск, както че делото не
отличава с фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че така договореното
и претендирано от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
следва да бъде намалено до предвидения в наредбата минимален размер, поради което
въззивникът следва да бъде осъден да заплати посочената по-горе сума на насрещната
страна.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276/05.07.2021г. по гр.дело № 669/2021г. по описа на
Районен съд-ГО.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление град В да заплати на ЕЛК. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес град ГО, сумата от
407 /четиристотин и седем/ лв., представляваща направени за въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6