О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 53
град Велико Търново, 08.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г. Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №779 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
жалба от Г.В.В., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Плевен, срещу „отказ за
предоставяне на информация“/цитат от жалбата/ на главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.
Административния съд – В. Търново, в настоящия си
състав, намира, че така образуваното дело не му е подсъдно.
На настоящия състав е служебно известно от
други разглеждани от АСВТ дела, че понастоящем жалбоподателят Г.В.В. изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр. Плевен.
Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по
оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. Съдът намира, че в случая това е Административен
съд – Плевен, доколкото жалбоподателят изтърпява наказанието си в затвора в гр.
Плевен /в този смисъл има и практика на ВАС/. Поради тази причина същият принудително
живее в посочения затвор, като фактически трайно е установено пребиваването му
там. Както е изрично посочено в жалбата, Г.В. получава кореспонденцията си на
същото място, което само по себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да
се определи затвора в Плевен като негов адрес, съгл. чл. 93, ал. 5 от Закона за
гражданската регистрация, независимо от вписването в съответния регистър. В
тази връзка следва да се отбележи, че изборът на „постоянен адрес“ по смисъла
на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация може да бъде направен
единствено от лице, което не е с ограничено право на свободно придвижване и
може самостоятелно да определя своето местопребиваване. В конкретния случай
подобен избор е обективно законово ограничен /доколкото съдържанието на
наказанието „доживотен затвор“ е именно ограничаване на възможността лицето да
се придвижва на място различно от мястото за изтърпяване на наказанието/.
Характерът на наложеното наказание изключва временния характер на престоя на
оспорващия в затвора – т.е. същият се е установил да живее постоянно /или поне
достатъчно трайно/ в гр. Плевен, независимо дали в регистъра на населението
формално има вписан различен постоянен адрес.
Аргумент в подкрепа на горното е и
обстоятелството, че изрично уредените в специалния Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража съдебни производства, са подсъдни на административния/окръжния съд по местоизпълнение
на наказанието /единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със
съда по задържането под стража, но само за производства по Част шеста от
закона, каквото не е настоящото/.
По тези съображения делото следва да бъде прекратено
пред Административен съд – В. Търново и изпратено по подсъдност на Административен
съд – Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№779/2021г. по описа на Административен съд – В. Търново, като
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд –
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :