РЕШЕНИЕ
№ 1165
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-006611 от 14.07.21г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.19г в частта по т.1 от същото, с което на Л. Б. А.
ЕГН:********** с адрес с. Ц., обл.П. ул. ... № ... на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП са наложени следните административни наказания: Глоба в размер
на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 10 точки на водача.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, в частта за
наложено административно наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 10 точки на водача, в останала част НП не е обжалвано
в законния срок. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, иска се прилагане на
чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР СЕКТОР ПП, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.06.2021 г., около 03:40 часа в гр. Пловдив, на ул. Недко
Каблешков 16, Л. Б. АВР. управлявала лек автомобил „БМВ Х 3“ с рег. № ...,
собственост на Г. С. С., като извършила следното нарушение: управлява лек
автомобил след употреба на алкохол 0.81 на хиляда в издишания въздух,
измерено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARNA-0183.
От проверяващия св. С. Г. Т. – м. а. при Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-
Пловдив бил издаден талон за медицинско изследване №051962 и 8 бр.
стикери за сигурност и поверителност с № А 034961, като нарушителя не е
дал кръвна проба.
Констатираното нарушение било квалифицирано от св. Т. като такова
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът с бланков серия GA № 427528/20.06.21г. бил
подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от
ЗАНН, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Т. заявява, че той е
съставил акта и че поддържа същия. В допълнение сочи, че с колегата му
изпълнявали служебните си задължения в близост до бул. Санкт Петербург за
времето от 19.00 часа до 07.00 часа сутринта. В малките часове спрели л.а.
БМВ Х 3, с водач жалбоподателката, като при поискване на документите,
същата лъхала на алкохол. Свидетелят поканил госпожата за тестване за
алкохол с техническо средство, като дадената проба отчела положителен
резултат, над 0.5. За това нарушение бил издаден АУАН, предявен на
нарушителя, бил издаден и връчен талон за медицинско изследване, срещу
подпис.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
съответстващи с другите доказателства по делото.
По делото е изискано и представено заверено копие от Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, от което е
видно, че техническо средство тип Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARNA-
0183 е в списъка на средства, успешно преминали проверка към 24.08.21г.,
като следващата е след 6 месеца. По административната преписка, към НП е
приложена, справка от същата лаборатория, касаеща процесното средство –
анализатор на алкохол в дъха, преминало проверка към 22.02.21г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в
акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът
на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно
2
средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други
упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х 3“ с рег. № ...
след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му
проба с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер
ARNA-0183 която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания
въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 0,81 промила на хиляда.
Констатираното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, който при
съставянето на акта не е направил възражение при описание на нарушението,
като се е съгласил с показанията на техническото средство, с което е бил
тестван, което се установява и от положения подпис на жалбоподателя А.,
като също така е отказала да даде кръвна проба при издаването на талона за
медицинско изследване.
Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на
проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са
опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от
правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице, с
отразен конкретен час и му е дадено почти максималното за случая
нормативно предвидено време - 40 минути, в които да се яви в болничното
заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била
взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност техническо
средство, видно от удостоверение за преминала последваща проверка
анализатори с рег.№ 3286р-41751/02.09.2021г. Отделно от това в НП изрично
е отбелязано, че впоследствие не е дадена кръвна проба. В този смисъл
съдебният състав счита, че по преписката е приложен и събран целият
необходим доказателствен материал, въз основа, на който е установено
административното нарушение. Това е така, тъй като по делото е безспорно,
че проба не е извършена, а твърденията на жалбоподателя, че техническото
средство не отговаря на метрологичните изисквания обективни показатели за
норми на издишания въздух, останаха недоказани, предвид приложените
писмени доказателства за годност на техническото средство.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че от материалите по делото
се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото
в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно
превозно средство след употреба на алкохол. Административнонаказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване
и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото
3
установената с техническото средство концентрация на алкохол е в размер на
0.81 промила, то наказващият орган правилно и законосъобразно е определил
санкционната норма по т. 2 на цитирания член. В същото време органът е
наложил законово определените наказания по вид и размер, поради което
същите не подлежат на преценка от страна на съда.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава
по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради
което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за
правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол
е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни
произшествия. Отделно от това съдът отчете и характера на процесното
нарушение – касае се за умишлено нарушение, с висока степен на
обществената опасност, по отношение на което е налице изключително
висока обществена чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите
подобни нарушения по пътищата по млади хора, поради което настоящият
съдебен състав намира, че поправителните и превъзпитателни цели на ЗАНН
за спазване на реда на управление, в конкретния случай, биха могли да се
изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното НП.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-006611 от
14.07.21г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.19г с което на Л. Б. А. ЕГН:********** с адрес с.
Ц., обл.П. ул. ... № .... на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени
следните административни наказания: Глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 10 точки на водача.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4