Р Е Ш Е Н И Е №
260040
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 19.10. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 02. 10. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното
от съдия СПАСОВ т. дело № 337
по описа
на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща
от „З.а.д. „Д. Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, **** въззивна жалба
против постановеното по т. дело № 129/2019 г. по описа на Сз ОС решение, с
което „З.а.д. „Д. Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено за
следното:
- да заплати на М.П.Е., ЕГН
********** *** сумата от 150 000 лв. представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -
претърпени болки и страдания, в качеството й на наследници на И.
Г. Е., ЕГН **********, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, както и 4 600 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение платено по служебна банкова сметка
***.39 от ЗА в „Р./Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
- да заплати на Г.И.Г., ЕГН
********** *** сумата от 150 000 лв. представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -
претърпени болки и страдания, в качеството му на наследници на
И. Г. Е., ЕГН **********, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, както и 4600
лв. разноски за адвокатско възнаграждение платено по служебна банкова
сметка ***.39 от ЗА в „Р./Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв.
Ж.С.З..
- по сметка на Окръжен съд С.З. държавна такса в
размер на 12 000 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо исковите претенции.
Въззиваемата страна намира жалбата за
неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на
обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено
следното:
На 30.04.2019 г. в Старозагорския окръжен съд е
постипла изходяща от М.П.Е., ЕГН ********** и Г.И.Г., ЕГН
********** , двамата от гр. С.З. искова молба против „Д.Ж.З.“
АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за
това, че на 11.06.2016г. около 14, 40 ч. на път **-**, км. **+*** в
землището на Община Р. на надлеза над АМ „Т.“ до с. С., И.Б. Б.,
ЕГН ********** управлявала лек автомобил марка „*** *** *“, peг.
№ ** **** **, а И. Г. Е., управлявал автомобил „О.А.”, peг.
№ ** **** **. Той се движил в посока от с. С. към гр. С.З., когато след
преминаване през надлеза бил ударен от движещия се в неговата
лента автомобил управляван от Б.. В резултат на удара Е. бил
притиснат от изпъкналите части и уредите за управление на купето на автомобила
си, починал на място, а за изваждане на тялото му се наложила намесата
на служители от „Гражданска защита“.
Сочи се, че с оглед ПТП-то били образувани
ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р. и пр.пр. №****/****г. по описа на ОП С.З.,
респ. ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.. Съответно
на 28.02.2019г.в Сз ОС бил внесен обвинителен акт срещу виновния
водач И.Б.а Б.. Образувало се НОХД № 62/2019г. по описа на Сз ОС и по
същото с влязла в сила присъда № 13 от 09.04.2019г. И.Б.а Б. била
призната изцяло за виновна за настъпилото ПТП.
Наред с така изложеното от страна на ищците явно
за пълнота е посочено, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица съставен
единствено по сведение на И.Б.а Б. било описано, че лекият автомобил „О.“
е навлязъл в насрещната лента за движение и инцидентът е причинен от
водача му.Тази консаттация обаче била опроврекна в хода на разсрледването и
сатанло ясно, че „***“-то е навлязло в насрещната лента за
движение.
По-надолу се споменава, че отношенията между починалият
и двамата ищци/съпруга и син/ били много близки. Те били привързани
един към друг, скръбта им била неизмерима и им причинила неимоверни
страдания.
За М.Е. е казано, че имала дълъг
и щастлив семеен живот с покойния. Разчитала на неговата подкрепа и грижи.
Той е бил опората на семейството и внезапната му загуба й се е
отразила изключително болезнено. Страдала и от факта, че трябва да
изживее остатъка от живота си без съпруг.
Г.Г. до смъртта на баща си живеел с
него в едно домакинство. Разчитал изключително много на помощта и
съветите на своя родител в различни житейски ситуации. Връзката
помежду им била много силна, но била прекъсната внезапно от инцидента и то
завинаги. Г. изживял тежко загубата на баща си и с оглед на факта, че бил
очевидец на самия инцидент.
Посочено е също, че
към ПТП-то за управляваното от
Б. МПС имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в
„З.а.д.Д. Ж.и З.” АД по застрахователна полица №
BG/30/************ от 17.08.2015 г. и валидна от
17.08.2015г. до 17.08.2016 г.
В тази връзка е направено позоваване на чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и е направен извод, че застрахователното дружество следва да
заплати обезщетението за причинените на ищците от виновния
водач И.Б.а Б. неимуществени вреди от по 150 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането-11.06.2016 г.
С отговора на ИМ от стрна на ответното дружество
не е оспорено налачието на застрахователно правоотношение за раскиа
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че Б. има качество на
застраховано лице. Оспорен е обачи описания в ИМ механизъм на настъпване на
прозишествието.
В тази връзка е направено позоваване на констативен
протокол за ПТП, с оглед на констатациите, че лек автомобил „О.А.“, peг. №
** **** ** е навлязъл в насрещната лента за движение и е причинл удар
с насрещно движещият се лек автомобил „*** ***“, peг. № ** ****
**.
Направено е и възражение, че И. Е. е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради нарушаване от негова
страна на чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДП и чл. 22, ал. 1 от ЗДП - навлязъл
в насрещната лента за движение, движил с е с несъобразена
скорост и не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично
оборудван автомобилът му.
Напрвено е и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение с оглед на факта, че по официални данни на НОИ към
датата на ПТП средната брутна работна заплата в страната е била под 800 лв., претендираните
обезщетения се равнявали на 188 брутни средни заплати. В тази връзка е
посоцено, че такава сума всеки един от ищците не би могъл да придобие не
само за периода в който твърди, че търпи болки и страдания, но за една
значителна част от живота си ако полага трудова дейност. Изрзено е съответно
мнение, че присъждане на обезщетение в претендирания разер би се превърнало
в източник на неоснователно обогатяване.
ДИМ от страна на ищеците не е подаван.
Съдът след събиране на поисканите от страните и
относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
В него е прието, че предпоставките визирани в
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентиращи отговорността на водача И.Б.а
Б. за претърпените от ищците вреди са налице и са доказани по безспорен и
категоричен начин. Това съотнесено с обстоятелството, че автомобилът, с който е
извършено ПТП, е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество обуславяло и извода, че са налице предпоставки да се ангажира
отговорността на ответника по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Посочено е, че размерът на дължимото обезщетение
следва да бъде определено от съда по справедливост при условията на чл.52 от ЗЗД. На тази база е формиран извод, че то се равнява на по 150 000 лв.за всеки
от ищците. След преценка на събраните доказателства сътоветно е направен извод
за липса на сдъпричиняване.
Така исковите претенции са уважени изцяло.
Недоволен от постановеното съдебно решение е
останал ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на
производството пред ПАС.
В същата се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъборазност на решението поради неправилна преценка на
доказателствения материал и приложение на чл. 52 от ЗЗД досежно определяне
размера на присъденото обезщетение и неправилност на изводите свързани с
наличието съпричиняването. В жалбата отново са преповторени някои от
направените и пред Сз ОС възражния касаещи механизма на настъпване на ПТП и са
изложени доводи за допуснати процесулани нарушения свързани с отказ за събиране
на доказателства. Странното обаче е че искане за тахното събиране от ПАС с
жалбата не е направено.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази
преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно),
когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая нито
една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По отношение на
недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и, когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във
всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки
за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на щците от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по един не
предявен иск при условие, че разгледаните от първоинстанционния съд искови
претенции са с правно основание чл. 226 от КЗ/отм./ и предмет на
преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното
от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да
реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното
решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в
жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.
Те, както се
спомена се базират за непарвлино приложение на чл. 52 от ЗЗД досежно
опредевянето на справедлив размер на обезщетението и на това, че съдът
непраилно е игнорирал възраженията за налачие на съпричиняване на вредоносния
резултат. Интересното тук е, че за разлика от отговора на исковмата молба
съпричиняването се свързва единствено с това, че покйният наследодател на
ищците е карал в лентата за движение на ***-то. Не се правят доводи за липса на
предпазен колан и управление с несъборазена скорост.
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.
В тази законова разпоредба
е казано, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Анализът й води до извод,
че основателността на исковите претенции от една страна е обусловена от
наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно
дружество.
По силата на такъв договор
съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и 2 от КЗ/отм./ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволеното увреждане.
Това от своя страна води
до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според нормата
на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Това предполага,
че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на
противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да
е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе
съдържание на въззивната жалба става ясно, че от страна на ответното
застрахователно дружество не се оспорва наличието на сключен
договор за застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то
автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в
разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ/отм./. Това прави безспорен извода, че при
установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД
обезщетението може да се търси от ответното дружество.
В случая от страна на
ответника се твърди, че не са налице основания, за да се направи
извод, че извършителят на ПТП-то следва да отговаря на
основание чл. 45 от ЗЗД изцяло за претендираното от ищците увреждане с
оглед на факат, че покойният водач на ищците, а не застрахованото лице навлезло
в насрещната лента и реално станал причина за произшествието.
По повод на направените от страна на ответника
възражения следва да се посочи, че извод за липса на вина у И.Б.А Б. за
настъпване на ПТП-то е невъзможен с оглед наличието на влязла в сила осъдителна
присъда и това, че същата с оглед чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С нея Б. е призната за виновна, че
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление ***.343,
ал.4, вр. с ал.3, буква „б“ и ал.1, букви „б” и „в” НК, вр. с чл.342, ал.1, изр.3 от НК, като е нарушила правилата за движение
предвидени в чл. 16, ал.1, т1 от ЗДП /на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има
две пътни ленти на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне/ и с деянието си по
непредпазливост е причинила смъртта на две лица/едното от тях е И. Е./ и причинла теленсин повреди на други
две. Самото деяние според цитираните разпоредби на НК се
изразява в НАРУШУВАНЕ ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ при управелние на
ППС и причиняване на телесна повреда или смърт на друго лице.
Именно с оглед тази задължителност на
присъдата по настоящето дело не може да се направи извод различен от този на
наказателния съд, а именно, че Б. е навлезла в насрещната лента за
движение и поради това е настъпила смъртта на наследодателя на ищците.
Това и фактъа, че спорът за налачие на
съпричинявяане е пренесен пред ПАС саво относно това, че не Б., а починалият е
навлезнал в насрещната лента изключва възможността да се приеме налачието на
такова по процесиня казус.
От
това следва извод, че всички елементи от ФС на непозволеното увреждане даващи
основание за ангажиране пълната отговорността на Б. съществуват и просто следва
да се определи размера на дължимото от нея обезщетение за неимуществени вреди.
В случая то се претендира от съпругата и детето на починалия.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
чл. 3 от СК всяко лице има право на брак и създаване на семейство.
Първопричина за създаването на всяко едно
семейство е любовта между мъжа и жената. Тя се развива и укрепва през годините
и наред с чувства на обич се появяват и и такива на приятелство, привързаност,
близост и уважение. С годините при нормално развитие на
отношенията връзката между мъжа и жената, респ. съпруга и съпругата
става толкоз неизменна и обичайна, че всеки един чувства другия като част от
себе си. Отношенията в семейството предполагат взаимопомощ, уважение и
подкрепа.
Нормалното развитие на всяко едно семейство е
свързано и с появата на децата.
Връзката между дете и родител започва от момента
на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието същата се заздравява и
задълбочава по простата причина, че имено родителите са тези които осигуряват
физически и материални грижи за децата си, участват при формиране на техните
морални ценности и виждания за живота. Така към 18-та година в съзнанието на
всяко едно дете неговият баща или неговата майка са най-близките му хора и
първите към които то се обръща за преодоляване на житейски трудности,
получаване на съвет и т.н. В последващия житейски път на детето независимо от
създаването на семейство, раждането на негови деца и т.н. при нормално развитие
на отношенията дете-родител за ПАС така създадената връзка не само не отслабва,
но е логично да се задълбочава по простата причина, че родителите като лица с
по- голям житейски опит са хората, които винаги помагат на своите дори и
пораснали деца във всеки момент на техния живот.
Внезапното прекъсване на така изградените
отношение на любов, обич , уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и
икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство,
при който семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при които
прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му. Нарушаване
на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек и състоянието на
празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма
да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш бащина или съпружеска
подкрепа.
Изложеното води до извод, че състоянията
на скръб, болка, меланхолия, затваряне в себе си, и
преустановяване на контакти с приятели и роднини, чуство на празнота и
безпомощност са пряко свързани със загубата на баща и съпруг, т.е. с
произшествието довело до същата.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи,
че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което
следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал
установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата
обстановка в страната. При преценка начина на отразяване върху духовното и
психично състояние на увредения в случаите на смърт на негов близък същата
следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта на починалия. При
преценка на близостта пък следва да се има предвид не само наличието й от
правна гледна точка, но и действителните отношения между починалия и
родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат на
преценка на база данните за начина, по който същите са контактували помежду си
и респективно реакциите, които децата или бащата са имали при моменти на
трудност в живота на някои от тях
По конкретното дело от показанията на
разпитаните двама свидетели се установя имено наличието на изградени отношение
на особена близост между членовете на семейството на ищците. Те говорят за
сплотеност, неразделност, изградени силни връзки между всеки един от членовете
му. Това се свързва от тези свидетели с тежко изживяване на смъртта
на И. Е.. Всеки един от ищците се е затворил в себе си , изпитвал е
чувство на безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не
са сполетени от подобно нещастие.
По повод на изложеното ПАС не сита, че между
членовете на семейството на починалия е имало изградени връзки с различна
степен на близост, което да налага извод, че всеки един от тях е претъпял болки
и страдания подлежащи на обезщетение в различни размери.
Досежно размерът на самото обезщетение ПАС
намира за нужно да посочи, че животът е най-висше благо и като
безценен би следвало да се компенсира винаги в максимални размери, т.е. какъвто
и размер на обезщетение да се определи за загубата му не може е абсурдно и
олидно да се говори за НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ на страдащия ожт загубата.
Тази безценност обаче не следва да се абсолютизира , тет размерите на обезщетението
следва да са съобразени с икономическите условия в страната, в която живеят
увредените лица.
Така ПАС изхождайки от изложеното за
изживяванията на ищците и икономическите условия в България счита, че на всеки
от тях би следвало да се присъди обезщетение от по 150 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на увреждането
В този смисъл са и изводите на Сз ОС и решението
предмет на обжалване следва да се потвърди, а жалбоподателят да бъде осъден да
заплати на всеки от двамата въззивамеи по 4 600 лв. платено възнаграждение
за адвокат във връзка с производството пред ПАС.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 129/2019 г. по описа
на Сз ОС решение, с което „З.а.д. „Д. Ж.и З.“ АД, ЕИК *********,
**** е осъдено за следното:
- да заплати на М.П.Е., ЕГН
********** *** сумата от 150 000 лв. представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството й на наследници на И. Г. Е., ЕГН
**********, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. /датата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата, както и 4 600 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение платено по служебна банкова сметка ***.** от ЗА в „Р./Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр адв. Ж.С.З..
- да заплати на Г.И.Г., ЕГН
********** *** сумата от 150 000 лв. представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -
претърпени болки и страдания, в качеството му на наследници на
И. Г. Е., ЕГН **********, починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, както и 4600
лв. разноски за адвокатско възнаграждение платено по служебна банкова
сметка по чл.39 от ЗА в „Р./Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр
адв. Ж.С.З..
- по сметка на Окръжен съд С.З. държавна такса в
размер на 12 000 лв.
ОСЪЖДА „З.а.д. „Д. Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, **** да
заплати на М.П.Е., ЕГН ********** и Г.И.Г., ЕГН
********** , двамата от гр. С.З., **** по 4 900 лв.
представляващи платено от всеки от тях възнаграждение за адвокат във връзка с
производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.