РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Г.Г.
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
296/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД от Н.Ц.А., упълномощила съгласно Договор за правна защита и съдействие адв. П.П. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 6), за установяването на нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 68/07.03.2017 г., том 1, общ рег. № 352, дело № 57/2017 г. на Нотариус № 648 на НК - Н. М., като противоречащ на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД.
1.1. Ищцата твърди, че през есента на 2017 г. семейството ѝ имало значителни финансови проблеми. Нуждаели се спешно от 12 000 лева. По тази причина през месец март 2017 г. се свързала с Б.Д.Й. посредством баща си. За Б. знаела, че предоставя заемни средства срещу лихва. Обяснила му, че била сериозно затруднена и средствата са ѝ необходими, а не можела да получи заем от банка или банкова институция.
1.3. Твърди се, че ответникът Й. уверил ищцата, че дори и някой месец да била затруднена, не следва да се притеснява, че не може да заплати сумата, следващия месец щяла да заплати вместо една - две вноски, без това да се отразява на лихвата. Уговорката била да му върне по-посочения по - горе начин вместо заемната сума от 12 000 лева, сума в размер на 28 000 лева.
1.4. Ищцата твърди, че за обезпечение на вземането си ответникът Й. поискал да прехвърли на негова приятелка М.Е.Н. правото на собственост върху притежаван от ищцата 1/2 ид. ч от недвижим имот, а именно:
1.4.1. ДВОРНО МЯСТО с площ от 695 кв. м., съставляващо УПИ VII – 440 в квартал 43, находящо се в *************** одобрен със Заповед № 44 от 25.02.1991г. при граници и съседи: от две страни улици, имот № IV - 440 и имот № V- 439;
1.4.2. МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 194 кв. м.;
1.4.3. МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 27 кв. м.
1.5. Ищцата твърди, че ответникът поискал да прехвърли имота не на него, а на приятелката му, т. к. се притеснявал имотът да се впишел на неговите имена заради проблеми с полицията, поради осъществяваната от него дейност. Ищцата се била съгласила, както постигнали устна уговорка с него и Н. след изплащане на сумата, Н. да ѝ прехвърли отново правото на собственост върху имота. Уговорили се, че семейството ѝ ще продължи да ползва имота, като към настоящия момент продължавали да го ползват, а Н. не била стъпвала в него.
1.6. Твърди се също, че сделката била изповядана без каквито и да било дарствени намерения, че същата била сключена единствено с оглед обезпечаване на заемното правоотношение.
1.7. Ищцата твърди, че дължимите нотариални такси за изготвяне на проект за нотариален акт, изповядване на сделката, вписване в Службата по вписване - гр. Русе Тутракан и дължимият местен данък били заплатени от нея и били удържани от горепосочената сума. До настоящия момент била върнала повече от 13 000 лева, но Й. започнал да претендира заплащане на по - голяма лихва, като заявил, че не била плащала достатъчно бързо, вече му била дължала още пари и имотът ѝ щял да бъде прехвърлен обратно, ако заплати още 28 000 лева.
1.8. Твърди се, че във връзка с този и други случаи в Окръжна прокуратура - гр. Русе било образувано ДП № 35/2018 г. за извършено престъпление по чл. 252 от НК. Б.Д.Й. бил предоставил заем и на сестра ѝ К. Ц.А., като същият бил обезпечен по негово настояване също с прехвърлителна сделка, също с уговорка за обратно прехвърляне и по същия начин собствеността била придобита
2. Ответниците Б.Д.Й. и М.Е.Н. е депозирали отговори на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Е.Т. *** (л. 44), с които молят да се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен. Впоследствие като
процесуален представител на ответника е преупълномощен адв. Г.П. от Адвокатска
колегия - гр. Разград (л. 108).
3. Ищецът
е направил искане за конституиране на допълнителен ответник, което в последствие е оттеглено (л. 72, 102) и производството в тази
част е прекратено (л. 105).
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. По са изслушани показанията на свидетелите на ищеца: Б.С.А. - баща на ищеца, А.
Е. М. - съпруг на сестрата на ищеца и на ответника: М.В. Б. и Е.
Г. Е. (л. 122)
5. На 07.03.2017 г. е сключен договор за
дарение, обективиран в Нотариален
акт № 68/07.03.2017 г., том 1, общ рег. № 352, дело № 57/2017 г. на Нотариус №
648 на НК - Н. М. (л. 5) съгласно който ищеца Н.А. дарява на М.Н.:
5.1.
ДВОРНО МЯСТО, с
площ от 695 кв. м., съставляващо УПИ VII
– 440 в квартал 43 по плана на с. Нова Черна, одобрен със Заповед № 44 от
25.02.1991 г., находящо се в общ. Тутракан, с. Нова Черна, , на улица „Кирил и Методий“ № 95 при граници и
съседи на поземления имот: от две страни улици, имот № IV-440 и имот № V-439,
заедно с 1/2 ид. ч. от построените в имота:
5.2.
МАСИВНА
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 194 кв. м.;
5.3.
МАСИВЕН ГАРАЖ
със застроена площ от 27 кв. м.
6. Свид. Б.А. твърди, че имал нужда от сумата от
12 000 лв. която отв. Й. му предоставил. Договорили се дъщеря му - ищеца Н.А.
да ипотекира притежавания от нея имот, на която договорка присъствал свид. М.. Сумата била предоставена на свид. А., като 500
лв. били му предадени в гр. Русе, два - три дни преди да бъде сключен договорът
за дарение. Останалите пари били предадени на свид. А. в деня на сделката. Уговорена била лихва от 6 или 7 % при месечни
вноски от по 1 000 лв.
7. Свид.
А. твърди, че върнал голяма част от сумата на отв. Й.. Свид. М. бил свидетел на
случаи когато свид. А. връщал суми на отв. Й..
8. След изповядване на сделката свид. А.
разбрал, че е сключен договор за дарение. Отв. Й. впоследствие обещал на свидетеля
А. да им върне имота, след като му бъдат върнати парите.
9. Показанията на свид. А. и М. не следва да
бъдат кредитирани, поради
следните причини:
9.1.
На първо място
същите са близки родственици на ищеца.
9.2.
На следващо
място, в частта относно сключването договора за заем на стойност 12 000
лв. същите са недопустими съгл. чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК.
9.3.
Не на последно
място показанията на свид. А. относно уговорките, касаещи самия договор за заем,
са объркани, непоследователни и противоречат на твърденията на ищеца по
отношение на заемополучателят, начинът на предоставяне на сумата, договорената
лихва и погасителната вноска (вж. т. 1.2).
10. Показанията на свид. Б. и Е. не допринасят за
изясняване на обективната истина, тъй като пресъздават информация, съобщена им
от отв. Н..
11. Необсъдените по - горе доказателства,
приложени по делото, съдът намира за неотносими към спорния предмет.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
12. Съдът намира, че предявеният иск срещу отв. Й. е процесуално недопустим. Същият не е страна по сделката, като от ищецът не се твърди, че отв. Й. черпи някакви права от сделката. Поради тази причина уважаването на иска срещу отв. Й. не би предизвикало някаква положителна правна промяна в правната сфера на ищеца. С оглед на това съдът намира, че ищецът няма правен интерес от воденето на иска срещу този ответник.
13. Искът срещу отв. Н. е процесуално допустими (тя е страна по сделката), което налага разглеждането му по същество.
II.
По основателността
14. По делото не е доказано твърдяното от ищеца обстоятелство, че е сключен договор за заем и че процесният договор за дарение обезпечава именно този договор за заем.
15. В тази връзка искът срещу първия ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноски
16. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК на ответниците следва да бъде присъдени направените разноски в размер на по 400 лв., за всеки ответник.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ВРЪЩА като
недопустима исковата молба в частта на предявеният срещу Б.Д.Й., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца Н.Ц.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, срещу ответника М.Е.Н., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, искове за установяване на нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 68/07.03.2017 г., том 1, общ рег. № 352, дело № 57/2017 г. на Нотариус № 648 на НК - Н. М., вписан в СВ - гр. Тутракан, под вх. № 319/07.03.2017 г., Акт. № 8, т. II, доло № 205/2017 г., като противоречащ на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ищеца Н.Ц.А., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ответниците
Б.Д.Й., с ЕГН ********** и М.Е.Н., с ЕГН **********, направените в
настоящото производство разноски, възлизащи на по 400 лв. (четиристотин лева) за всеки ответник.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - гр. Силистра.
Решението в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.
Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в двуседмичен срок от връчването му.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: