№ 1054
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500812 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 275601/01.03.2021 г. от
Ж. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст Ракитника, ул. 20, № 127,
чрез адвокат Й.А., срещу Решение № 260294/03.02.2021 г., постановено по гр.
дело № 18813/2019 г. по описа на ВРС, LI състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Ж. СТ. Г. срещу Гаранционен фонд, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ за
разликата над сумата от 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 20
000,00 лева – частичен иск от сума в общ размер на 50 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
реализирано на 01.02.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и
необосновано. Счита, че неправилно е приложен принципът на справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД и като последица съдът е определил размер на
обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на
претърпените такива от жалбоподателката. Сочи, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява внезапното
влошаване на качеството на живот на същата, претърпените травми и
негативните психически преживявания в резултат на получените увреждания,
пряка последица от настъпилото ПТП. Изтъква, че при определяне размера на
1
обезщетението следва да се вземе предвид некраткият период на
възстановяване както от физическите, така и от психологическите травми,
включително следва да бъде отчетен и ограниченият обем на движенията на
левия горен крайник, който ще съпътства пострадалата до края на живота й.
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и
постановяването на друг, с който искът да бъде уважен до пълния
претендиран размер от 20 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от въззиваемата страна
Гаранционен фонд, чрез адв. Л.В., с който оспорва въззивната жалба. Счита
постановеното решение в обжалваната част за валидно, правилно и
законосъобразно. Излага, че първоинстанционният съд е обосновал обстойно
считания за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивната страна
не се явява. В депозирана писмена молба с вх. № 8825/12.05.2021 г. поддържа
доводите, изложени във въззивната жалба и настоява за постановяване на
решение в търсената от него насока. Претендира разноски. Релевира
възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Процесуалният представител на въззиваемата страна не се явява в
съдебно заседание, не депозира становище.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи
за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК,
поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно - само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в горецитирания законов текст,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк
иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд,
когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния
резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", респективно, когато смъртта или
2
травматичните увреждания са причинени при ПТП, при което е участвало
неидентифицирано МПС. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение; 2) смъртта или
травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал
водач на неидентифицирано МПС или без сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и 3) да са
настъпили твърдените неимуществени вреди.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането е
предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда,
ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение. В настоящия случай с молба с вх. № 24-07-2 от дата 18.02.2019
г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - ГА Варна, Гаранционният фонд
е бил сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение за
претърпени вреди и последният е постановил отказ, който е съобщен на
ищцата с писмо изх. № 24-07-2/13.05.2019 г.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен предявеният осъдителен иск за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на
процесното ПТП на 01.02.2019 г. в размер на 15 000,00 лв., основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.
Следователно, спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
отговаря на критерия за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се извършва от съда за всеки конкретен случай по
справедливост и вътрешно убеждение, като понятието справедливост не е
абстрактно, а винаги е обусловено от анализ на всички специфични за
конкретното дело обстоятелства и доказателства. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
следните обстоятелства, установени със заключенията на медицинската част
на приетите по делото Комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и Повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, на Съдебнопсихистричната експертиза, както и събраните
писмени и гласни доказателства, а именно възрастта на ищцата, характерът,
степента и продължителността на търпените от нея болки и страдания от
причинените от ПТП травми, прогнозата за здравословното й състояние,
както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически
3
условия.
От лист за преглед на пациент, издаден от МБАЛ „Света Анна - Варна“
АД на 01.02.2019 г. (л. 7), допълнителен лист към него (л. 8) и резултат от
рентгенологично изследване от същата дата (л. 9), етапна епикриза от дата
05.02.2019 г. (л. 13), амбулаторни листове от 05.02.2019 г., 12.02.2019 г. и
20.03.2019 г. (л. 12, 14, 15), се установява, че на 01.02.2019 г. в 11:30 ч., след
претърпяно ПТП, ищцата е посетила Спешното отделение в посоченото
лечебно заведение, където е установено счупване на лявата раменна кост в
областта на шийката и големия туберкул, като горният ляв крайник е
имобилизиран чрез поставена мека превръзка за 35-45 дни и е изписана
медикаментозна терапия. Отбелязано е и наличието на други съчетани
повърхностни травми; леко увредено общо състояние; палпаторна болка и
затруднени движения; психострес.
Видно от Медицинско удостоверение № 113/2019 г. (л. 10-11), издадено
от Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД на
05.02.2019 г., в същото е направено заключение за счупване на лявата
раменна кост в областта на шийката и големия туберкул, кръвонасядания в
областта на дясната мишница и дясното бедро, травматичен оток по предната
повърхност на дясната подберица. Посочено е, че счупването на лявата
раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период не по-малък от 3 месеца. Отразено е още, че в своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на допуснатата Съдебнопсихиатрична експертиза (л.
106-109), същото неоспорено от страните, се установява, че внезапната
физическа травма на ищцата и острият психичен стрес, особено
притесненията, свързани със здравето на детето й, са довели до развитие у
пострадалата на остра реакция на стрес, след няколко дни преминала в
разстройство в адаптацията с водеща тревожно-фобийна симптоматика.
Тежестта на оплакванията са отзвучали около половин година и остатъчните
симптоми към момента на изследването определят картината на проста,
изолирана фобия с тенденция за преодоляване на страховете. Изложено е, че
наблюдаваната симптоматика и негативни преживявания биха могли да
настъпят в резултат от ПТП. Излага се, че по данни на ищцата, последната и
семейството й не са пътували половин година след претърпяното ПТП.
Посочено е, че няма данни и признаци на депресивно състояние у ищцата
месеците след ПТП и към момента, няма данни и за хронично нейно
безсъние. Отразено е, че липсват психични симптоми, които да
възпрепятстват изпълнението на трудовите задължения на ищцата. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че изолираната фобия с тенденция за
преодоляване на страховете представлява страх, свързан с конкретен обект
или ситуация, каквато ситуация в случая е шофирането на превозно средство,
както и возенето в такова. Експертът счита, че провеждането на
психотерапия/терапевтични сесии би допринесло за по-бързото
възстановяване на ищцата, но не е задължително.
От медицинската част на заключението на допуснатата Комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л. 110-119) се установява,
че при ПТП ищцата е получила счупване на лявата раменна кост в областта на
шийката и големия туберкул с кръвонасядания в областта на счупването,
кръвонасядане в областта на дясното бедро и травматичен оток по предната
повърхност на дясната подбедрица, като описаните травматични увреждания
4
са резултат на удар/удари с или върху твърди тъпи предмети и същите биха
могли да бъдат получени при установения механизъм на автопроизшествието.
Посочено е, че уврежданията, получени от ищцата, нямат характеристиките
на инерционни увреждания. По повод на получените травми ищцата е била в
спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където са проведени
прегледи и изследвания, като е поставена и гипсова имобилизационна
превръзка на лява ръка. Счупването на лявата раменна кост е обусловило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от 3-4
месеца, като няма медицински данни за възникнали усложнения в
оздравителния процес, който е приключил напълно. Налице са известни
ограничения на движението на ръката и периодично изпитване на болки в
мястото на счупването, особено при промяна на времето, като тези болки е
възможно да съпътстват пострадалата продължителен период от време. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че болките вероятно се дължат на
образувания на мястото на счупването костен калус, който притиска
околните тъкани, а ограниченото движение нагоре – на изтъняване или
намаляване на обема на мускулите в резултат от продължителното
обездвижване. Подчертава, че възстановяването е доста бавно и трудно,
свързано с периодично провеждане на физиотерапия и ежедневна упорита
гимнастика, съпроводена с известна болка. Излага още, че заздравяването на
костта е в пълен обем – има хватателен и двигателен обем на костта, но
такива дискретни прояви на счупвания е възможно да имат дълги години
възстановяване.
В заключението на допуснатата Повторна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (л. 144-155) е посочено, че травматичните
увреждания на ищцата отговарят да са получени при установения механизъм
на ПТП. Излага се, че типичните увреждания от предпазния колан са
кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема, но предвид механизма
на ПТП, такива е възможно да не се позитивират, включително и с поставен
колан. Изтъкнато е, че няма данни за свободно инерционно движение на
пострадалата в купето на лекия автомобил. Изрично е посочено, че
установените увреждания могат да се получат както с, така и без предпазен
колан. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че коланът ограничава
движението на тялото напред, а не встрани, респективно уврежданията,
засягащи лявата раменна става на ищцата, биха могли да се получат
независимо от наличието на предпазен колан, вследствие на движението на
тялото наляво и удара му с вътрешните детайли на превозното средство.
Сочи, че с развитието на времето и с напредването на възрастта ще се появят
допълнителни ограничения в движението на лявата ръка. Пояснява, че не би
имало ограничения без претърпяната травма и че тези ограничения ще
останат завинаги. Обяснява, че макар костта да е заздравяла напълно,
мускулатурата при обездвижването е отслабена и това води до последващите
ограничения, като същите ще останат и когато мускулатурата се възстанови
като обем.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Мирослав
Стоянов – във фактическо съжителство с ищцата, чиито показания съдът цени
по чл. 172 от ГПК, поради възможна заинтересованост от изхода на спора. От
показанията на свидетеля се установява, че той е управлявал автомобила при
процесното ПТП, като ищцата е седяла зад него, вляво, а детето им – в детска
седалка отдясно. Излага, че след удара ищцата била уплашена за детето,
което тогава било на шест месеца. Сочи, че същата била пострадала, като
5
уврежданията й били в лявото рамо, десния крак и дясна ръка, имала и синини
по цялото тяло. Посочва, че ищцата била с предпазен колан. Излага, че след
катастрофата кърмата на ищцата спряла и започнали да хранят детето със
сухо мляко, което не му понасяло - имало колики и дълго време не можело да
се храни нормално. Ищцата била доста уплашена и около 7-8 месеца не
искала да се качи в никакво превозно средство. В началото била много
раздразнителна, затворила се в себе си, известно време спряла контакти с
приятелите си, около 5-6 месеца не искала да излиза, нощем се събуждала
често, сънувала кошмари и често плачела без причина. Ядосвала се, че не
може да полага грижи за детето. Имало разлика в психологичното й
състояние преди и след претърпяното ПТП; потърсила даже помощта на
психолог. Наложило се свидетелят да поеме изцяло грижите за ищцата и
детето, поради което същият бил принуден да напусне работа и финансовото
състояние на семейството се влошило, потънали в дългове. Съседка започнала
да им помага. Ищцата с една ръка също помагала колкото може на свидетеля,
докато къпел детето. Свидетелят излага, че и към настоящия момент ищцата
не може да вдигне лявата си ръка повече от 90-100 градуса поради усещане за
болка и схващане. Съдът намира, че изложеното от свидетеля е
последователно, логично и непротиворечиво на останалия събран
доказателствен материал.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че по делото
безпротиворечиво се установява, че в резултат от процесното ПТП
пострадалото лице е получило следните фрактури: счупване на лявата
раменна кост в областта на шийката и големия туберкул, кръвонасядания в
областта на дясната мишница и дясното бедро, травматичен оток по предната
повърхност на дясната подберица. Съдът съобрази становището на вещото
лице по допуснатата Повторна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, а именно, че с развитие на времето и с
напредването на възрастта на ищцата ще се появят допълнителни
ограничения в движението на лявата й ръка, като такива ограничения не биха
настъпили без претърпяната травма и същите ще останат завинаги, дори и
когато мускулатурата се възстанови като обем. Безпротиворечив е изводът, че
постралдата няма да си служи с левия си крайник по същия начин, предвид
настоящите и предвиждащите се ограничения. Решаващият състав отчита и
младата възраст на ищцата – 31 г. към момента на настъпване на ПТП, както
и нуждата от компенсиране на психичните и емоционални изживявания на
последната, създали социален и битов дискомфорт за определен период от
време. При всички случаи, участието в ПТП е свързано с негативни
последици в психоемоционален план, в конкретния случай ищцата е изпитала
силни усещания на застрашеност и за шестмесечното й бебе (установени и от
събраните свидетелски показания, и от заключението на допуснатата
Съдебно-психиатрична експертиза). Още повече, че последната е била
лишена от възможността да полага пълноценни грижи за него. Като се има
предвид всичко това, съдът намира, че адекватен размер на обезщетението
съставлява не по-малко от поисканата част.
При този правен извод, съдът дължи произнасяне по своевременно
въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е била без предпазен колан.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. В трайно установената и
непротиворечива съдебна практика се приема, че приносът може да се изрази
в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в причинна
6
връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно.
Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на
вредата, той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. В конкретния случай съдът приема
възражението за недоказано, напротив от заключението по допуснатата
Повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се
установи, че поради механизма на ПТП и уврежданията на ищцата, дали е
била с предпазен колан или не е без значение - уврежданията биха били едни
и същи.
Ето защо по отношение приложението на чл. 52 ЗЗД въззивната жалба
се явява основателна. Предвид че изводите на двете инстанции относно
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД не съвпадат, решението на
първоинстанционния съд подлежи на отмяна в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявеният от Ж. СТ. Г. иск за обезщетение на неимуществени
вреди за разликата над сумата от 15 000,00 лева до пълния предявен размер от
20 000,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и гореизложеното, въпросът за дължимите
разноски следва да бъде преразгледан.
Със списък по чл. 80 ГПК ищцата е претендирала разноски за
първоинстанционното производство в размер на 850,00 лева – внесена
държавна такса, 600,00 лева – внесен депозит за Съдебнопсихиатрична
експертиза и Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
1520,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС,
съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие.
В съответствие с изцяло уважената част от иска за неимуществени
вреди в размер на 20 000,00 лева и прекратената необжалвана част от
производството - за имуществени такива в размер на 600,00 лева, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 2883,50 лева – или допълнително разноски в размер на 726,70 лева
към вече присъдените 2156,80 лева.
На ответната страна също са били определени разноски, но с оглед
промяната в изхода на спора дължими остават само тези, съответни на
прекратената част от производството - за имуществени вреди в размер на
600,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Страната не е представила списък по
чл. 80 ГПК, като в съдебно заседание на 11.01.2021 г. чрез процесуалния си
представител е отправила искане за присъждане на разноски в размер на
внесените депозити за назначените експертизи. Поради изложеното, липсва
основание за присъждане на ответника на такива в размер над 34,95 лева.
Разноски пред въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, се
следват на въззивната страна, като същата претендира такива в размер на
100,00 лева – внесена държавна такса, и 696,00 лева с вкл. ДДС – платено в
брой адвокатско възнаграждение, съгласно Списък по чл. 80 ГПК и приложен
Договор за правна защита и съдействие.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260294 от 03.02.2021 г., постановено по гр. д. №
18813 по описа за 2019 г. на РС – Варна, LI състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Ж. СТ. Г., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 557, ал. 1., т. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение на
неимуществени вреди, за разликата над сумата от 15 000,00 лева до пълния
предявен частичен размер от 20 000,00 лева, както и в частта за разноските, с
която ищцата, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, е осъдена да заплати на
ответната страна сумата над 34,95 лева за сторени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 52 от ЗЗД,
Гаранционен фонд, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. СТ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, местност Ракитника, ул. 20, № 127, и сумата
от 5000,00 лева, представляваща допълнителна горница над определената в
размер от 15,000 лева част от обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в телесни увреждания (счупване на лявата раменна кост в
областта на шийката и големия туберкул, кръвонасядания в областта на
дясната мишница и дясното бедро, травматичен оток по предната повърхност
на дясната подбедрица) и негативни психически и емоционални
преживявания, причинени от реализирано на 01.02.2019 г. пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
15.11.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Гаранционен фонд,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, местност Ракитника, ул. 20, № 127, допълнително и сумата от
726,70 лева, представляваща сторени по делото разноски пред първа
инстанция, както и сумата от 796,00 лева – сторени разноски във въззивното
производство.
В останалата си част Решение 260294 от 03.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 18813 по описа за 2019 г. на РС – Варна, LI състав, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9