Решение по дело №16542/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 188
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100516542
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

N ……………

гр. София, 09.01.2020 г.

 

           СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI - Б състав, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                              ЧЛенове: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                мл.сЪДИЯ  КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 16542 по описа на СГС за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 2080/11.11.2019 г., подадена от длъжника Т.С. ЕАД срещу акта на съдебния изпълнител- ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ и район на действие – СГС по изпълнително дело № 322/2019 г. – частичен отказ да намали разноските по изпълнителното производство на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата 200.00 лв. до сумата 300.00 лв. като прекомерни по искане на длъжника.

Жалбоподателят прави искане да бъдат редуцирани разноските, възложени в тежест на длъжника до сумата от 200.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

Взискателят Б.С.М. ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Сторени били разноски не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално представителство, поради което сумата от 300.00 лв. била дължима при съобразяване минималните размери на адвокатски възнаграждения по чл.10 от Наредба № 1/2004 г. Претендира разноски.

При така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието, съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК).

Длъжникът е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът, подлежащ на обжалване, е постановлението на ЧСИ от 31.10.2019 г., обективирано в писмото с изх.№ 2210/31.10.2019 г. получено на 05.11.2019 г., с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на сумата 200.00 лв.

Жалбата срещу този акт на съдебния изпълнител е подадена в едноседмичният срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради това, съдът намира че подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.

В случая задължението към взискателя възлиза на 360.00 лева. Според това дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 350.00 лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 150.00 лв. за процесуално представителство.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за основателно, доколкото не са били извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване вземането на взискателя. Единственото извършено действие по изпълнителното дело  е връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника на 21.10.2019 г.

С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 200.00 лв. или в утвърдения от ЧСИ размер 300.00 лв. са недължими. В този смисъл липсва основание за начисляването на тези разноски, а заплащането им от длъжника е изцяло недължимо.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена.

По разноските

Налице е акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ е уважена. Следователно на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 25.00 лв.-разноски за държавна такса и сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 2080/11.11.2019 г., подадена от длъжника Т.С. ЕАД, ЕИК ********* постановлението на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ и район на действие – СГС по изпълнително дело № 322/2019 г. от 31.10.2019 г., обективирано в писмото с изх.№ 2210/31.10.2019 г. получено на 05.11.2019 г., с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на сумата 200.00 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Б.С.М. ЕООД, ЕИК ******** по изпълнително дело № 322/2019 г. по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ и район на действие – СГС от сумата 300.00 лв. на сумата 200.00 лв.

ОСЪЖДА Б.С.М. ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 75.00 лв. - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

                             2.