Решение по дело №379/2019 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 233

град Пловдив, 17. 12. 2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                       

при участието на секретаря Нина Стоянова прокурора Андрея Атанасов, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  И. РАНЧЕВ ВНОХД № 379 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 14/23.04.2019 г. по нохд №538/2018 г. на Старозагорския окръжен съд подс. В.М.В. е признат за виновен, както следва:

В това, че на на 17.11.2017г. в гр. К., обл. С.З., е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответният ред:

- в л.а. „Д.Ф.“ с рег. № ***– 1 бр. дървена кутия, съдържаща колективна находка от XIII-XIV век, състояща се от два сребърни позлатени наушника, две сребърни позлатени обеци, сребърна позлатена торква, огърлица от полускъпоценни камъни и сребърни позлатени мъниста с различна големина, шест златни монети /тегло на монетите 4,22г, 4,84г, 4,51г,4,27г,3,36г, 4,30г/

- в дома си на адрес: гр. К., обл. С.З., ул. „19-ти февруари“ № 5 - долна част на фрагментиран керамичен съд /червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1 бр. римска провинциална бронзова монета, отсечена в гр. А. /днешен гр. П., вероятно по времето на император К. /211-217/, поради което и на основание чл.278, ал.6 и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 3000 лева.

В това, че на 17.11.2017г. в гр. К., обл. С.З., в л.а. „Д.Ф.“ с рег. № ***е държал взривни вещества – 2  бр. електродетонатори със закъснително действие, съдържащи иницииращо и бризантно взривно вещество, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимия В.М.В. е определено ЕДНО ОБЩО И НАЙ-ТЕЖКО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към което е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 3000 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така определеното общо наказание лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ  ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

Подсъдимият В.М.В. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – С.З. сумата от 1450.52 лева,  представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 172.20 лева по бюджетната сметка на Окръжен съд – С.З., представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.

На основание чл.278, ал.7 от НК е постановено отнемането в полза на държавата на веществените доказателства: 6 бр. монети „А. П“ П.; 1 бр. монета Й. ІІІ Д-В.; 1 бр. неясен монетовиден предмет от сив метал; 2 комплекта общо 4 бр. наушници; 1 бр. торква с двойно усукана тел; 1 бр. гривна от полускъпоценни камъни; 1 бр. елемент от гердан; 1 бр. римска бронзова монета; 1 бр. монета наподобяваща сувенир; 1 бр. долна част от чернофигурен фрагментиран кратер; 1 бр. картонена кутия, съдържаща: чифт обеци от жълт метал с бели камъни, чифт обеци от жълт метал с прозрачни камъни на закопчалките, чифт обеци от жълт метал с топчеста форма, 1 бр. ланец от жълт метал с дължина 45 см.

Съдът е решил веществените доказателства: преносим компютър марка „Н.“ със сериен № **; преносим компютър марка „Н.“ със сериен № **; мобилен телефон с надпис  „Т.“ с имей  *** с поставена СИМ карта с № ***; мобилен телефон марка „Л.“ с имей ***, счупен на съставни части; 1 бр. книга с надпис „З на В..“ с автор Х.Х., да бъдат върнати на собственика им В.М.В..

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. В.В., който чрез защитника си – адв. Г. е подал въззивна жалба и допълнение към нея, спрямо наказателно-осъдителната й част за престъплението по чл.278, ал.6 от НК, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В тази връзка се иска нейната отмяна в обжалваната част и подсъдимият да бъда оправдан по така повдигнатото му обвинение. В жалбата се излагат доводи за липсата на  мотиви по отношение на доводите на защитата, за това че основната част от инкриминираните вещи са били изпратени на подсъдимия от чужбина, по отношение изясняването на тяхната характеристика, което води до извод за липсата на съставомерно деяние. Отправя се искане да се допусне до разпит при режим на довеждане на св. С.П., който би удостоверил, че е изпратил част от инкриминираните вещи на подсъдимия. Възразява се и срещу отнемането в полза на държавата 1 бр. съвременен златен ланец с дължина 45 см., който няма общо с предмета на престъплението.

ОП – С.З. не е взела отношение по изпратените преписи от постъпилата въззивна жалба и допълнението към нея.

Настоящият състав, с оглед гарантиране правото на защита на подсъдимия В. проведе въззивно следствие, като допусна до разпит поискания при режим на довеждане в качеството на свидетел - С.П., изиска с писмо със съответните приложения - информация от А. къща „Р-В., за взаимоотношенията им с това лице и В.В. по повод представения от последния, издаден през 2017г. от тяхно име сертификат за автентичност и произход на инкриминираните по делото археологически обекти, за които се твърди от подсъдимия, че са закупени от тях. Подсъдимият В. впоследствие се отказа от разпита на С.П. и даде обяснения. Бяха разпитани свидетелите – Е.Г., П.Ф. и Г.П., чиито показания са били приобщени по чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК. Предявиха се, иззетите от автомобила и дома на подсъдимия археологически обекти.

Представителят на АП - Пловдив изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Подсъдимият В., лично и със защитника си адв. Г. заявяват, че поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. Основният им довод е за липсата на съставомерно деяние по чл. 278, ал.6 от НК, тъй като не са налице кумулативните признаци на това престъпление. Според защитата, въпреки изпратеното писмо от аукционната къща за недостоверността на представения сертификат за произход, остава неопровергано твърдението на подс. В., че е придобил археологическите обекти въз основа на получената пощенска пратка. Затова и ако се прецени, че не е спазил 7-дневния срок за деклариране на инкриминираните вещи, тогава е налице по-леко наказуемото деяние по чл.278, ал.1 от НК или в противен случай трябва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подс. В. е частично основателна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – С.З. по внесен обвинителен акт срещу подс. В.М.В. *** за извършени престъпления по чл. 278, ал.6 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.

Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.В. ***, с висше образование, пенсионер, неосъждан /реабилитиран/. Същият проявявал интерес към археологията и културните ценности. По оперативни данни на полицията се занимавал с иманярство, като извършвал покупко-продажба и на археологически обекти.

На 17.11.2017г. от сутринта свидетелите Д. П. и П.Ф., като полицейски автопатрул изпълнявали служебните си задължения към РУ - К..

Около 09.30 часа на кръстовището на бул. „Н.П.“ и ул. „Л.К.“ в гр.К., двамата свидетели спрели за проверка л.а. марка „Д.Ф.“ с рег. № **, собственост и управляван от подс. В.. На предната дясна седалка се возил св. Е.Г.. На въпроса от свидетелите П. и Ф. към подс.  В. за държане и превозване на забранени от закона вещи и предоставянето на такива, последният извадил от задната седалка на автомобила и подал полиетиленова торба, с намираща се в нея дървена кутия. При отварянето на кутията полицейските служители установили наличието на археологически обекти, поради което отвели подсъдимия В. и св. Г. в полицейското управление на града. Там подсъдимият предал вещите с протокол за доброволно предаване с обяснение, че съдържащото се в кутията е негова собственост и е пратка, която е получил от Г.. На процесуално-следственото действие, с оглед изясняване естеството на предадените вещи, присъствал и зам. директорът на И.. музей „И.“ - гр.К. – Р.П., който установил, че по-голямата част от вещите представляват археологически обекти.

В предадената доброволно от подс. В. кутия се установило наличието на вещи с характеристиката на археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ - два сребърни позлатени наушника, две сребърни позлатени обеци, сребърна позлатена торква, огърлица от полускъпоценни камъни и сребърни позлатени мъниста с различна големина, шест златни монети /тегло на монетите 4,22г., 4,84г.,4,51г., 4,27г., 3,36 г., 4,30г./.

Отделно било извършено претърсване и изземване на лекия автомобил на подс. В. марка „Д.Ф.“ с рег. № **, при което с протокол били иззети множество вещи, измежду които 2 бр. електродетонатори. /л.30-31 от ДП/.

С цел установяване наличието и на други забранени от закона вещи, в домовете на подс. В. и св. Г. на същия ден били извършени претърсвания и изземвания, като при втория от тях не били установени подобни вещи.

Но в жилището на подс. В. са били намерени и други вещи, представляващи археологически обекти: долна част на фрагментиран керамичен съд /червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1 бр. римска провинциална бронзова монета, отсечена в гр. А. /днешен гр. П., вероятно по времето на император К. /211-217/. При това процесуално-следствено действие от дома на подсъдимия са иззети и други вещи, които не представляват археологически обекти.

От заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна археологическо-нумизматична оценителна експертиза се установява, че вещите от дървената кутия представляват колективната находка и съкровище от накити и монети от XIII-XIV век, състоящи се от два сребърни позлатени наушника, две сребърни позлатени обеци, сребърна позлатена торква, огърлица от полускъпоценни камъни и сребърни позлатени мъниста с различна големина, шест златни монети /тегло на монетите 4,22г., 4,84г., 4,51г., 4,27г., 3,36г., 4,30г./, а тези от дома на подсъдимия - долна част на фрагментиран керамичен съд /червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1 бр. римска провинциална бронзова монета, отсечена в гр. А. /днешен гр. П./, вероятно по времето на император К. /211-217/. Така описаните обекти, номерирани от експертите в групи 1, 2 и 4 представляват ценни исторически находки, които имат научна и художествена стойност, като представляват археологически обекти. В категорията „паметници на културата“ /движими културни ценности/ ще бъдат категоризирани едва след тяхната идентификация и вписване в инвентарните книги на съответния музей. Накитите от дървената кутия са с много висока художествена стойност. Те са правени от отлични златари, вероятно от столичните ателиета на Т. или К., като вероятно са от втората половина на XIII век или началото на XIV век и са от сребро с дебел слой позлата. Шестте златни монети са перпери на византийските императори А. I, А. II, Й. V П. и Й. VI К., управлявали империята между 20-те и 50-те години на XIV век. Оценката на съдържащите се в дървената кутия обекти е трудна, като след справка в каталозите и практиките на другите музеи за българския пазар общата цена е около 7 000 лева. Ако съкровището бъде изнесено в чужбина /това вещите лице предполагат предвид на начина на опаковане/, неговата цена би се повишила в пъти и достигнала дори десетки хиляди долари. Предвид наличието на пръст на голяма част от обектите, се обосновава извода, че те произхождат от археологически обект и т.н. /Вж. л.70-72 от ДП/.   

Като археологически обекти същите не са регистрирани и идентифицирани по реда, предвиден чл.97, ал.1 вр. чл.96, ал.3 вр. ал.2 и ал.1 от ЗКН и чл.4, ал.1 от Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.

От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство балистическа експертиза се установява, че иззетите от автомобила 2 броя обекти – електродетонатори са такива със закъснително действие и съдържат иницииращо и бризантно взривно вещество. С държането на електродетонаторите подс. В. е държал и съдържащите се в тях взривни вещества без надлежно разрешително.

Гореизложената фактическа обстановка, обосновано е приета за установена по несъмнен и безспорен начин частично от обясненията на подсъдимия В., показанията на свидетелите П., Ф., Н., Г. и П., дадени на досъдебното производство, от заключенията на изготвените, комплексна археологическо-нумизматична оценителна и балистическа експертизи и писмените доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

И това е така, защото събраните на въззивното съдебно следствие допълнителни гласни и писмени доказателства не доведоха до промяна на възприетите от окръжния съд фактически обстоятелства по случая.

От полученото писмо от А. къща „Р-В. и неговият писмен превод от немски на български език от АП „М.“ – П. се установи, че не познават лица с имена С.П. от Л. и В.В. ***. Изпратеният сертификат за автентичност е фалшификат, видно от положения под него печат, посочените в представената бланка реквизити за фирма, телефонен номер, европейски данъчен номер, като в уверение представят достоверни, примерни такива. Изпращат и как изглежда, изготвена от тях експертиза /експертна оценка/, която правят на монети с точно описание на предмета, изображение, адресат, на който има и подпис на г-н Р., за разлика от представения сертификат. Категорични са, че не търгуват с антични бижута и не издават декларации за автентичност на такива, тъй като не са експерти в тази област, защото провеждат изключително аукциони за монети, медали, пощенски марки и ордени. Купуват монети, но не и с толкова лошо качество като изпратените им копия на процесните византийски монети. Представената пред съда фактура от проведен аукцион няма нужните белези, а е преписан текст от условията за наддаване, намиращи се в техния каталог. Обясняват и какво трябва да е действителното съдържание на издадена от тях фактура като реквизити /л. 21 - 25 и л. 36 – 50 от ВНОХД №379/19г./.

На проведеното съдебно заседание се приобщи отговора на А. къща „Р.“, а подс. В. се отказа от допуснатия по негово искане при режим на довеждане свидетел, като представи разписки за изпратени от него парични преводи по Е. за сумите по 1976 лв. на негов приятел с имена М.К.Х.от гр. Д. с дати 13.10.2017г. и 24.11.2017г. В дадените допълнителни обяснения лансира нова версия, че е услужил на Х. с парите за лечение, а той на свой ред, тъй като му е задължен, чрез негов приятел от Г., са му изпратили пратка на стойност 3 – 4000 евро с процесните древни монети и златни бижута, които е трябвало да занесе и регистрира до митницата. Получил пратката, но не я отворил и нямал време да отиде до митницата, тъй като празнувал рожден ден на някакъв приятел. Междувременно Х. починал, което наложило подсъдимият да пътува за гр. Д. за погребението му, като в колата му останала неотворената колетна пратка. И впоследствие при завръщането му отворил колета и установил какво съдържа, заедно със сертификат от А.та къща на немски език. В продължение на два дни не намерил златар за оценка на вещите, като на 17.11.2017г. при проверка от полицията били открити и иззети вещите от неговия автомобил. Впоследствие при претърсването в дома му е открит керамичен съд, останал от сестра му, която преди 50 години е работила като реставратор в музея и същият е бил открит при някакви разкопки. За намерените в колата гипсов орнамент и капсул-детонатор заявява, че ги е открил предния ден на едно сметище на строителни отпадъци и т.н. /л. 54 - 55 от ВНОХД №379/19г./.

Бяха разпитани в качеството на свидетели, присъствалия на проверката на автомобила – Е.Г., пред който подсъдимият споделил, че откритите антични накити и монети му изпратени от чужбина. Полицейските служители -  П.Ф. и Г.П. дават показания, в които описват проведената полицейска проверка. Поясняват, че са спрели за проверка управлявания от подсъдимия В. автомобил, защото е имал несигурно поведение. Направило им е впечатление, че водачът е притеснен, като след поканата за наличие на незаконни предмети и вещи, им е показал, намиращата се на задната седалка на автомобила, скрита под дреха дървена кутия, за която не е отрекъл, че е негова и изпратена от негови познати от чужбина. При отварянето на кутията са установили наличието на златни предмети, антики, което е наложило да бъде задържан за допълнителна проверка в полицейското управление /л.73 – 75 от ВНОХД №379/19г./.

Изискаха се намиращите се на съхранение в ИМ „И.“ – К. веществени доказателства - средновековни накити, монети и др. предмети, като при предявяването им подс. В. потвърди идентичността им с иззетите от него на досъдебното производство.

Тъй като подс. В.В. не оспорва с въззивната си жалба възведеното обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, настоящият състав съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че същото обосновано е преценено за установено въз основа на събраните по делото доказателства, свързани с откриването и изземването по надлежния ред на процесните електродетонатори, съдържащи взривни вещества, съгласно изготвената балистическа експертиза, обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели.

Окръжният съд в мотивите към постановения съдебен акт, макар и  накратко е анализирал, събраните по делото доказателства за държаните от подсъдимия процесни вещи и техния статут на археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН. Безспорно липсват и доказателства тези вещи да са били регистрирани като археологически обекти и идентифицирани, съгласно изискванията на чл.97, ал.1, вр. чл.96, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от ЗКН и чл.4, ал.1 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности.

Подсъдимият В. и пред въззивната инстанция не отрича обстоятелството, че като физическо лице не е поискал идентификация на държаните от него инкриминирани вещи по горепосочения ред, което не е било необходимо, предвид на прилежащите удостоверителни документи.

Защитата намира за неизяснен изобщо въпроса, дали тези вещи съставляват „културна ценност“ или „археологически обект“, което действително е важно от материално-правна гледна точка при анализа за съставомерността на деянието.

В този аспект настоящият състав счита за нужно да отбележи, че съгласно практиката на ВКС археологическият обект по смисъла на вменения спрямо подсъдимия квалифициран състав на чл.278, ал.6 от НК реално се явява разновидност на културната ценност, визирана в предходните ал.1 – ал.5 на същата законова норма[1]. И това е така, защото в чл.2, ал.1 от ЗКН е посочено, че нематериалното и материално недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност, са обхванати от общото понятие културно наследство. В Глава седма „А.к.н.“ се намира и разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, според която археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. А в ал.3 от същия текст е посочено, че недвижимите и движимите /според чл.53, т.2 от ЗКН, такива са откритите в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за отминали епохи и цивилизации, които са обект на археологията/ археологически обекти имат статут на културни ценности с категория национално значение или национално богатство.

Безспорно, според действащата по време на деянието норма на чл.97, ал.3 от ЗКН /ДВ, бр.54/2011г./ - физическите лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния държавен или регионален музей. Но не подлежат на идентификация археологическите предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната с произход от други държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и способа за придобиването на вещта.

Затова и пред подс. В. във връзка с държането на археологически обекти, съобразявайки твърденията му в наказателното производство е имало следните възможности:

Първата, ако се приемат за достоверни обясненията му, че откритите в дома му в гр. К.: долна част на фрагментиран керамичен съд /червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1 бр. римска провинциална бронзова монета, отсечена в гр. А. /гр. П., вероятно по времето на император К. /211-217/ ги притежава от много години, съгласно §5 от ЗКН /за идентификация и регистрация на движими археологически паметници на културата, върху които физически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на закона/, да поиска тяхната идентификация и регистрация в едногодишен срок от влизане в сила на закона от 10.04.2009г., което обаче не е сторил до момента на откриването им на 17.11.2017г.

Втората, ако е намерена вещта, съгласно чл.93, ал.1 - 3 от ЗКН деецът е длъжен в 7-дневен срок да я запази и предаде на компетентните органи, защото според чл.2а, ал.1 от ЗКН няма правото да придобие право на собственост върху нея по давност, тъй като културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1, произхождащи от територията на Р. България са публична държавна собственост.

Тази възможност е обвързана и с чл.278, ал.1 от НК по отношение на открита, респ. намерена културна ценност и в продължение на 7 –дни деецът не съобщи за нея на властта. Но това касае откриването на отделна културна ценност, а в случая подс. В., с оглед на неговите обяснения и установените фактически обстоятелства по случая, нито сочи да е намерил, нито е имал изобщо намерение да предава на надлежните държавни органи, намиращите се в негово владение - в автомобила и в дома му, множество подобни вещи, квалифицирани впоследствие и като археологически обекти, за да се прилага горепосочената по-леко наказуема разпоредба, така както се иска от защитата. А при установено държане на културна ценност с характеристиките на археологически обект, при условие, че същият не е идентифициран и не е регистриран по съответния ред, без значение е кога е придобит предметът - дали в срока по чл. 93, ал. 1 от ЗКН или извън този срок. Съответно в този случай не следва да се установява времето на възникване на фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираните вещи и продължителността на упражняването й[2].

Третата възможност е тази по чл. 97, ал.6 от ЗКН, да внесе, откритите археологически обекти по надлежния ред на територията на страната от друга държава, придружени с документ за произход и способа за придобиването им.

В тази връзка са първоначалните обяснения на подсъдимия В. от досъдебното производство, затова, че е закупил легално, откритата в дървената кутия колективната находка от накити и монети от А. къща в А., придружена със сертификат, поради което археологическите обекти не подлежат на идентификация и регистрация по съответния нормативен ред. Впоследствие е пояснил, че същите са му били изпратени по пощата от Г. от немския гражданин С.П., като представя и допълнителни писмени доказателства /л.41 – 45 от НОХД №538/18г./.

В конкретния случай не може да се сподели подобна теза, тъй като не сме изправени пред обикновена вътреобщностна доставка /ВОД/, като износът, респ. вносът на движими културни ценности в страните на Европейския съюз би следвало да се извърши по официален ред с документните за произход и съответното разрешение/сертификат за тази цел по чл.128, ал.1 от ЗКН[3]. И тъй като би се касаело за международна пощенска ценна пратка, следва изпращачът да я представи отворена с посочване на съдържащите се в нея вещи, евентуалната им стойност и още повече, ако представляват културни ценности, да приложи надлежен сертификат за проверка в съответната изходяща/входяща пощенска станция, т.е. режимът се явява специален и в общото за Европейския съюз митническо пространство[4]. По този начин би се преодоляла забраната по чл. 90, ал.1, т.5 от Закона за пощенските услуги в международните пощенски пратки да се поставят движими паметници на културата, за които няма издадено разрешение или сертификат. Едва тогава пратката би могла легално да се получи, без да се налага изобщо нейното последващо представяне в съответната митница и регистрация, каквито намерения твърди, че е имал подсъдимият.

Действително в приобщената нотариално заверена декларация от името на немския гражданин С.П. от 24.01.2019г. се посочва, че същият е изпратил с пощенска пратка на В.В. 7 броя византийски златни монети и 1 сребърна монета. Но в нея липсва конкретизация на изпратените монети и не е посочена датата, на която е станало това. Отделно достоверността на тези твърдения е твърде съмнителна, тъй като видно от изготвената на 10.04.2018 г. справка от Дирекция „М.о.с.“ на МВР, базирана на официална информация от И. – В. и Централната немска разследваща служба се установява, че лицето С.П. е удостоверило изпращането през м. ноември 2017г. на своя познат г-н В.В. аксесоар/бижу за дреха на стойност около 15 евро. Но не е споделил с представителите на М. бюро за разследване във Ф. на М., за пратка, съдържаща в себе си археологически обекти /л.105 от ДП/.

Видно от получените пред апелативния съд с надлежен превод информация от А. къща „Р-В. се установи, че не познават лицата В.В. и С.П., като представената по делото писмена документация /л.78 – 89 от ДП/, съдържаща издадени от тяхно име  сертификат за произход и фактура за закупуване от проведен аукцион на процесните археологически обекти, са пълни фалшификати.

По този повод на въззивното съдебно следствие подс. В. излага поредна, променена версия, съдържаща твърдението, че е превел парични суми на своя приятел М.Х. от гр. Д. във връзка с неговото лечение /за което представя заверено копие от два превода по Е./, а той на свой ред решил да му се отблагодари и чрез друг негов приятел от Г. са му изпратили пратка с древни монети и златни бижута на стойност 3-4 хиляди евра. Но след получаването й по различни поводи не намерил време да я регистрира в митницата, като междувременно неговият приятел починал и едва тогава, малко преди да бъде заловен, отворил пратката и установил наличието на археологическите обекти.

Тази версия отново се явява недостоверна, защото от справката на И. е видно, че лицата В.В. и С.П. се познават от няколко години, като през лятото на 2017г., подсъдимият е бил в Г. и е поръчал директно на същия немски гражданин да му изпрати аксесоар за дреха/бижу, което прави излишно посредничеството и отблагодаряването от страна на Х.. Нелогично се явява и твърдението на подсъдимия, че е изпращал преводите, според разписките с дати 13.10.2017г. и 24.11.2017г. именно на това лице, което междувременно е починало и погребано, за да са му нужни средства. Още повече и след като колетната пратка е получена в пощенската станция още на 09.11.2017г., а задържането на подс. В. от полицията и изземването на вещите е станало на 17.11.2017г. /Вж. л. 99 – 104 от ДП/. Не без значение е и обстоятелството, че откритата при изземването от автомобила на подсъдимия дървена кутия, съдържаща процесните културни ценности, по своите размери обективно трудно би могла да се вмести в опаковката на пощенскиия пакет с маркираното тегло /Вж. фотоалбуми към протокол за оглед на веществени доказателства на л.45 -47 и на л. 101-104 от ДП/.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че макар и непълноценно мотивирано, но обосновано Старозагорският окръжен съд е счел твърденията на подсъдимия В.В. като израз на защитната му позиция, тъй като не са подкрепени от доказателствата по делото.

Изпълнителното деяние е било осъществено на инкриминираната дата и място под формата на държане, като за наличието му е достатъчно деецът да е упражнявал трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи, представляващи повече от три археологически обекта, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред. А държането им много преди откриването им от полицейските служители от страна на подс. В., поради така изложените съображения, очевидно е налице.

Подсъдимият В.В. е извършил квалифицирания състав на престъплението по чл. 278, ал.6 от НК не само от обективна, но и от субективна страна при пряк умисъл, тъй като е бил много добре запознат с обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е и целял настъпването на неговите обществено-опасни последици. Илюстрация за наличието на осъзнаване от негова страна за естеството на държаните инкриминирани вещи проличава от обстоятелството, че в багажната част от неговия автомобил е била открита и иззета книга със заглавие „З на В..“, чието съдържание касае същия тип археологически обекти, т.е. деецът е с трайни познания и интереси именно в тази област.

Първоинстанционният съд е съобразил при индивидуализацията на наказанията степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършването им и другите смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

За извършеното от подсъдимия В.М.В. престъпление по чл.278, ал.6, пр.2 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до 6 години и „Глоба“ от 3 000 до 15 000 лева, като съдът може да наложи конфискация до ½ от имуществото на дееца и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7, а за престъплението по чл.339, ал.1 от НК – съответно наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.

Основателно е преценено, че следва спрямо подс. В.В. да се наложат наказания при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки като такива – сравнително ниската му лична степен на обществена опасност, чистото му съдебно минало, частично оказано съдействие на разследващите органи, възраст, здравословно състояние, направените частични самопризнания и изразеното съжаление за стореното по отношение на второто престъпление. Не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства.

Поради тези причини, напълно справедливо окръжният съд е преценил, че в настоящия случай следва спрямо подс. В.В. да се наложат поотделно минимални наказания, съответно за престъплението по чл.278, ал.6 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 3000 лева, а за престъплението по чл.339, ал.1 от НК – „Лишаване от свобода“ от 2 години.

Законосъобразно по чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание за срок от 2 години „Лишаване от свобода“, към което е присъединил изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 3000 лева, съгласно изискванията на чл.47 от НК.

Безспорно са налице и материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, тъй като определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода е до 3 години, деецът не е осъждан, като за пълното постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не  наложително същият да го изтърпява ефективно. В този смисъл правилно е отложено изтърпяването на така наложеното на подсъдимия В.М.В. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

В изпълнение на императивната разпоредба на чл.278, ал.7 от НК, правилно е постановено да се отнемат в полза на държавата веществените доказателства - 6 бр. монети „А. П“ П.; 1 бр. монета Й. ІІІ Д-В.; 1 бр. неясен монетовиден предмет от сив метал; 2 комплекта общо 4 бр. наушници; 1 бр. торква с двойно усукана тел; 1 бр. гривна от полускъпоценни камъни; 1 бр. елемент от гердан; 1 бр. римска бронзова монета; 1 бр. монета наподобяваща сувенир; 1 бр. долна част от чернофигурен фрагментиран кратер; 1 бр. картонена кутия, съдържаща: чифт обеци от жълт метал с бели камъни, чифт обеци от жълт метал с прозрачни камъни на закопчалките, чифт обеци от жълт метал с топчеста форма.

Непрецизно, обаче е произнасянето на съда на горното основание спрямо иззетия от подсъдимия 1 бр. ланец от жълт метал с дължина 45 см., който няма нищо общо с предмета на престъплението по смисъла на чл.53, ал.2, б.“а“ от НК, за да се постановява и неговото отнемане. В тази връзка присъдата следва да бъде изменена в тази й част като се постанови връщането на подсъдимия В. на това веществено доказателство. 

Останалите, приложени по делото веществени доказателства, съставляващи 2 бр. преносими компютри, 2 бр. мобилни телефони със сим-карти и книга, тъй като нямат отношение към предмета на делото и притежаването им не е забранено, правилно е постановено да се върнат на лицето, от което са отнети - подс. В.В.. 

Тъй като подс. В. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, трябва да заплати направените по делото разноски, съответно от досъдебното производство в полза на държавата и по сметка на ОД на МВР – С.З., в размер на 1450,52 лева и на съдебното следствие по бюджетната сметка на Окръжен съд – С.З. – 172, 20 лева.

Подсъдимият В.В. следва да заплати и направените допълнителни разноски на въззивното съдебно следствие във връзка с явяването на свидетелите Е.Г., П.Ф. и Г.П. в общ размер от 163,30 лева в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Апелативен съд - Пловдив.

Направените разноски пред въззивния съд за превод на документи, съобразно чл.189, ал.2 от НПК остават за сметка на съда.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се измени постановената първоинстанционна присъда единствено в частта за веществените доказателства и се потвърди в останалата й част, а жалбата на подсъдимия В.В., чрез защитника му по другите доводи, да се остави без уважение.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното, Апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 14/23.04.2019 г. по нохд №538/2018 г. на Старозагорския окръжен съд единствено в частта за отнемането на вещественото доказателство – 1 бр. ланец от жълт метал с дължина 45 см., който следва да се върне на подс. В.М.В. след влизането й в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подс. В.М.В. със снета по делото самоличност да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Апелативен съд – Пловдив, направените допълнителни разноски в размер на 163,30 лева.

 

Решението не е окончателно и подлежи па обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                              2.