№ 6147
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110150268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ********* твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което претендира сумата от 178,55 лв., стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот с абонатен номер 242144,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 24,74 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 03.09.2020 г., сумата от 26,78
лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 5,90 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 03.09.2020 г. (предвид уточнението на
1
сумите от процесуалния представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по
делото), дължими от ответниците разделно при дялове от 3/4 части за Л. Д. Н. и ¼ част за Л.
Д. Н. (предвид смъртта на един от първоначалните ответници И. Й. В. в хода на процеса и
молба-уточнение на ищеца от 07.03.2022 г.), за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 04.11.2020 г. по гр.д. № 44208/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответниците Л. Д. Н. и Л. Д. Н. (конституирана като ответник след смъртта на
първоначалния ответник И. Й. В. в хода на процеса) оспорват исковете при твърдението, че
са платили всички задължения за процесния период. Оспорват да са потребявали топлинна
енергия в имота на претендираната стойност, като навеждат твърдения за нарушение на
разпоредби от вторичното право на ЕС. Считат, че не дължат лихви за забава, начислявани
не върху реално потребление, а върху прогнозен дял. Оспорват дължимостта на вземането за
дялово разпределение, доколкото същото е възникнало в полза на трето лице, а не на ищеца.
Навеждат възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – ***********, не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените по делото писмени доказателства се установява, че собственик на
процесния имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в **************, с
клиентска партида с абонатен номер при ищеца 242144, е била И. Й. ********** (В.), която
го е придобила по договор за покупко-продажба от общината на 31.03.1994 г. След смъртта
й, настъпила в хода на процеса на 12.11.2020 г., имотът е преминал в съсобственост на
нейните наследници по закон – ответниците Л. Д. Н. и Л. Д. Н., при равни квоти съобразно
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото няма данни приживе имотът да е
бил прехвърлян от И. Й. ********** в полза на Л. Д. Н. – доказателства в тази насока не са
2
събрани по делото, като постановлението за възбрана на л. 17 от делото не представлява
титул за собственост, а такъв не е установен и след извършена от съда справка в имотния
регистър по партидата на имота въз основа на предоставения служебен достъп.
Следователно, следва да се приеме, че през процесния период собственик на имота е била
наследодателката на ответниците И. Й. В.. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. И. Й. В. се явява
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота като негов
собственик през процесния период, а след смъртта й Л. Д. Н. и Л. Д. Н. отговарят при равни
дялове за натрупаните през процесния период задължения за потребена топлинна енергия,
включени в наследството.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателката И. Й. В. е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2016 г. – м.
04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
3
помагач ***********.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на ответниците (респ. тяхната наследодателка) е била начислявана топлинна
енергия само за един водомер за топла вода (сградата е била без отопление). Съобразно
изводите на СТЕ, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 145,08 лв., за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в
размер на 190,65 лв., а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 67,10 лв. Действащата през процесния
период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия
период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на
индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от заключението на
СТЕ и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана
топлинна енергия и талони за отчет, като при съобразяване на действащата нормативна
уредба и на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 133,44 лв. (след приспадане на сумата за връщане
на потребителите в размер на 11,64 лв.), за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер
на 37,42 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителите в размер на 153,23
лв.), а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 84,29 лв. (след добавяне на
сумата за доплащане от потребителите в размер на 17,19 лв.). Следователно, главните
задължения за топлинна енергия за трите отчетни периода възлизат общо на 255,15 лв.,
дължими от ответниците разделно при равни дялове, като от заключението на ССЕ е видно,
че по отношение на първия период от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. са налице данни за
извършено плащане в размер на 87,48 лв., т.е. непогасеното задължение за този период
възлиза на 45,96 лв., а общо за трите периода дължимата сума е в общ размер от 167,67 лв.
4
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г. в общ размер от
26,78 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 25 от делото, и
заключението на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между ********* и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възраженията в отговора на исковата молба следва да се посочи, че по делото не са налице
данни за извършени погасявания на установените парични задължения за такси за дялово
разпределение – всички представени от ответниците разписки за извършени плащания
касаят погасяване на задължения за такса дялово разпределение за периоди извън процесния
– от м. 07.2016 г. до м. 07.2017 г. и от м. 05.2019 г. до м. 09.2020 г. и натрупани лихви върху
тях, поради което вземането за посочената главница от 26,78 лв. е изцяло непогасено към
настоящия момент.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответниците при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 14.09.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
08.07.2017 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода
от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. включително в размер на 45,96 лв. (съобразно резултата от
изравнителните сметки и извършените извънсъдебни плащания) са погасени по давност – за
5
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.06.2017 г.,
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание
чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – на 14.09.2020 г. Ето защо, претенцията за главница следва да се уважи за периода м.
05.2017 г. – м. 04.2018 г. в размер на 37,42 лв., както и за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019
г. в размер на 84,29 лв., т.е. за сумата от общо 121,71 лв. Същата е дължима по равно от
двамата ответници, т.е. исковете срещу Л. Д. Н. следва да се уважат за сумата от 60,85 лв.,
стойност на потребена топлинна енергия и за сумата от 13,39 лв., такса за дялово
разпределение, съобразно дела му от наследството на И. Й. В., а за разликата до пълните
предявени срещу този ответник размери от 133,91 лв. за потребена топлинна енергия (3/4
части от претендирания размер на вземането от 178,55 лв.) и 20,08 лв., такса за дялово
разпределение (3/4 части от претендирания размер на вземането от 26,78 лв.) следва да се
отхвърлят като неоснователни; а исковете срещу Л. Д. Н. следва да се уважат изцяло за
предявените размери от 44,64 лв., стойност на потребена топлинна енергия (1/4 част от
вземането в общ размер от 178,55 лв.) и от 6,70 лв., такса за дялово разпределение (1/4 част
от вземането в общ размер от 26,78 лв.), предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес и установените в тежест на този ответник задължения в по-голям
размер (половината от същите – 60,85 лв. за потребена топлинна енергия и 13,39 лв. такса за
дялово разпределение).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
6
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2018 г., респ. за 2019
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за
периода е издадена на 31.07.2018 г., респ. на 31.07.2019 г. (л. 22-24 от делото), а 45-дневният
срок е изтекъл на 14.06.2018 г., респ. на 14.06.2019 г. (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата – 30.04.2018 г., респ. 30.04.2019 г.). Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия през целия период м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на 39,91 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 385,84 лв.,
платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, платими от ответниците при равни дялове, съобразно установените
квоти от наследството. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски
съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 140,34 лв., адвокатско
възнаграждение в исковото производство, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да
бъде присъдено в полза на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от *********, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, срещу Л. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес: **************, ****, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л. Д. Н. дължи на ********* сумата от 60,85 лв., представляваща ½ част
от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. за имот,
находящ се в **************, ****, с абонатен номер 242144, както и сумата от 13,39 лв.,
представляваща ½ част от такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението
– 14.09.2020 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 04.11.2020 г. по гр.д. № 44208/2020 г. по описа на СРС, 26 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу този ответник с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 60,85 лв. до пълния
предявен размер от 133,91 лв., представляваща ¾ части от претендирана стойност на
потребена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г., за разликата над
уважения размер от 13,39 лв. до пълния предявен размер от 20,08 лв., представляваща ¾
части от претендирана такса за дялово разпределение за периода м. 08.2017 г. – м. 04.2019 г.,
както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 18,55 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 03.09.2020 г., както и за сумата от 4,42 лв.,
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 03.09.2020
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от *********, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, срещу Л. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес: **************, ****, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л. Д. Н. дължи на ********* сумата от 44,64 лв., представляваща ¼ част
от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. за имот,
находящ се в **************, ****, с абонатен номер 242144, както и сумата от 6,70 лв.,
представляваща ¼ част от такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението
– 14.09.2020 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 04.11.2020 г. по гр.д. № 44208/2020 г. по описа на СРС, 26 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу този ответник с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД за сумата от 6,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 03.09.2020 г.,
както и за сумата от 1,48 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 01.10.2017 г. – 03.09.2020 г.
ОСЪЖДА Л. Д. Н., ЕГН **********, и Л. Д. Н., ЕГН **********, двамата с адрес:
**************, ****, да заплатят разделно при равни дялове на *********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от общо 39,91 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от
8
общо 385,84 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************,
да заплати на адв. Ю. ********* Г. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 140,34 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
*********** – ***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9