Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 17.10.2017г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на
трети октомври
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря
Арсова и в присъствието на прокурора Митов , като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . О.
Х. Д . 2793 по описа за 2017 година , и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 28.04.17г. по Н .О
.Х .Д . № 8855 /16г , СРС, НК , 11 с - в
е признал подсъдимия М.К.Г. за виновен за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.3 вр. чл. 194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 чл.
29 ал.1 б. „ Б „ от НК като
вр. чл. 54 ал.1 от НК
му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от три години и 6
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието На осн. чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода , периодите пред които подсъдимия е бил
реално задържан. . С присъдата е осъден подсъдимия на осн. чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски – по сметка
на СДВР сумата от 495 ,28 лв съответна част от деловодни разноски , както и по сметка
на СРС
сумата от 50 лв - деловодни
разноски .
Срещу присъдата е
постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия , с която се иска да се отмени
постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното
обвинение или алтернативно се иска да
се намали наложеното наказание на подсъдимия .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия М.К.Г. - адв. Ч. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена ,като се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение или алтернативно се иска да се намали наложеното наказание на подсъдимия , или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС .
В съдебно заседание подсъдимият М.К.Г. нередовно призован не се явява , като производството по отношение на него , както пред СРС ,така и пред въззивния съд ,протича задочно в негово отсъствие поради невъзможност за установяване на неговото местонахождение..
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него доказателствен
материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият М.К.Г. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, осъждан, със средно образование, ЕГН **********. Подсъдимият Г. е многократно осъждан, като сред
предходните му осъждания фигурират и тези по нохд № 5723/2007 г. на СРС, НК, 2
с-в, в сила от 12.07.2007 г. му се налага наказание „лишаване от свобода”, за
срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага изтърпяването на
така наложеното наказание, за срок от три години и по нохд № И - 1678/2008 г.
на СРС, НО, 100 с-в, в сила от 29.05.2008 г. му налага наказание „лишаване от
свобода”, за срок от три месеца.
В началото на месец януари
2010 г. свидетелят Б. Б. се обадил по
телефона на свидетеля П.И.и си определили среща в кв. Лозенец. СвидетелятИ.
отишъл на срещата с личния си автомобил. Със свидетеля Б. бил и подсъдимия М.К.Г., който към онзи момент живеел на
квартира при свидетеля. Двамата се качили в автомобила на свидетеляИ..
Свидетелят Б. накарал свидетеляИ. да
обикаля с автомобила в квартал „Лозенец”. Докато обикаляли, свидетеля Б.
обяснил на свидетеляИ., че иска да го
ползва за транспорт и пожелал да бъде откаран до определен адрес. Когато
пристигнали пред сградата на ул. ***********, свидетеля Б. Б. и подсъдимия Г. слезли от автомобила, а свидетеляИ. останал
в него. Рязко и силно дърпане на външната врата, в резултат на което тя се
отворила, осигурило на свидетеля Б. и
подсъдимия Г. достъп до офиса на
дружеството „П.К.” ООД, от който те изнесли 6 броя преносими компютри: 1 бр.
преносим компютър марка „НР", модел „***********"
на стойност 547,79 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „6910PS/NSCND829SCW"
на стойност 1 079,00 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „550SNU9115BW3S/N"
на стойност 675,00 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „550S/NCNU8467M29"
на стойност 637,50 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „COMPAQ
- 8510pS/NCZC8156JJ6" на стойност 1 360,00 лв.
и 1 бр. преносим компютър марка „НР", модел. Със същите те се оттеглили,
транспортирани от свидетеляИ., и впоследствие се разпоредили с вещите.
В хода на
наказателното производство, защитата на Б. сключила споразумение със СРП, по
силата на което Б. се признал за виновен в извършване на посоченото в
обвинителния акт деяние. За сключване на споразумението, подсъдимия Г. дал своето съгласие в писмен вид, чрез
упълномощения си защитник.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Г.Г.(л. 224-гръб и прочетени от т. 1, л. 80 ДПС.Г.
(л. 225-гръб), Б. Б. (л. 226), П.И.(л. 238-гръб и прочетени от т. 1, л. 56 ДП и
от т. 1, л. 55 ДП), В.Н.(л. 251- гръб и прочетени от т. 1, л. 84 ДП) и Д.М.(прочетени
от т. 1, л. 88 ДП); протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на
местопроизшествие (т. 1, л. 24-26 ДП); протокол за претърсване и изземване (т.
1, л. 89 ДП); документация за собственост (т. 1, л. 277-288 ДП; т. 2, л.
293-294 ДП; т. 2, л. 329-331 ДП); протокол за разпознаване (т. 3, л. 372-376
ДП); заключения на СДЕ (т. 1, л. 105-116 ДП), СТрЕ (т. 1, л. 118-121 ДП), СБЕ
(т. 1, л. 124-129 ДП), СТЕ (т. 1, л. 131-136 ДП), СИЕ (т. 1, л. 138- 141 ДП),
СБЕ (т. 2, л. 181-187 ДП), СТЕ (т. 2, л. 191-193 ДП), СТЕ (т. 2, л. 198-201 ДП)
и СДНКЕ (т. 2, л. 211-214 ДП); справка за съдимост (л. 42-45).
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, пр. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, а именно: че на
неустановена дата в началото на месец януари 2010 г., в гр. София, ул. „*/******,
в съучастие като съизвършител с Б. О. Б., от офис на фирма „П.К." ООД чрез
подкопаване на преграда здраво направена
за защита на имот (дръпнали рязко входната врата и тя се отворила) отнели
(чужди движими вещи: 6 бр. преносими компютри: 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „6715SS/NCNU8101WY8"
на стойност 547,79 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „6910PS/NSCND829SCW"
на стойност 1 079,00 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „550SNU9115BW3S/N"
на стойност 675,00 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „550S/NCNU8467M29"
на стойност 637,50 лв., 1 бр. преносим компютър марка
„НР", модел „COMPAQ
- 8510pS/NCZC8156JJ6" на стойност 1 360,00 лв.
и 1 бр. преносим компютър марка „НР", модел 6735 SS/NCNU9136BM на стойност 1
110,00 лв. - всички на обща стойност 5 409,29 лв. (пет хиляди четиристотин и
девет лева и двадесет и девет стотинки) от владението на Г.М.Г.- управител на „П.К."
ООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено, при условията на опасен рецидив - извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено, по реда на чл. 66 НК: нохд № 5723/2007 г. на СРС,
НК, 2 с-в, в сила от 12.07.2007 г. му се налага наказание „лишаване от
свобода”, за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага
изтърпяването на така наложеното наказание, за срок от три години и по нохд № И
- 1678/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в, в сила от 29.05.2008 г. му налага наказание
„лишаване от свобода”, за срок от три месеца.
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място е отнел чужди движими вещи от владението на Г.М.Г.-
управител на „П.К." ООД на обща стойност 5 409,29 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои . От обективна страна по делото се установява ,че деянието е осъществено от подсъдимия в съучастие като съизвършител с Б. О. Б., като и двамата са
участвали в самото изпълнение на деянието – отнемането на
инкриминираните вещи . От обективна
страна по делото се установява ,че деянието е извършено чрез подкопаване на преграда здраво направена за
защита на имот, като двамата съучастници са дръпнали рязко входната врата и тя
се отворила.
От обективна страна по делото
се установява ,че деянието е извършено при условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал. 1,
б. „б” НК, тъй като подсъдимия е извършил престъплението, след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено, по реда на чл. 66 НК: по нохд
№ 5723/2007 г. на СРС, НК, 2 с-в, в сила от 12.07.2007 г. ,с което му се налага наказание „лишаване от
свобода”, за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага
изтърпяването на така наложеното наказание, за срок от три години и по нохд № И
- 1678/2008 г. на СРС, НО, 100 с-в, в сила от 29.05.2008 г. , с което му се налага наказание „лишаване от свобода”, за
срок от три месеца.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .Налице е и общност на умисъла при извършването на
деянието , доколкото подсъдимия е
съзнавал , че извършва деянието заедно с друго лице , което също участва в
самото изпълнение на деянието .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, пр. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2, вр.
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК от страна
на подсъдимия по делото ,настоящия
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока са събраните от първата
инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства . В тази насока
следва да се отбележи , че първоинстанционния съд е
направил анализ на събрания от него
доказателствен материали , който
се споделя изцяло и от настоящата съдебна инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието ,
така и авторството на деянието от страна
на подсъдимия по делото
. Въззивният съд не споделя доводите в жалбата , че обвинителната теза е непълна , повдигнатото
обвинение не е формулирано в пълен обем и
не е прецизно , тъй като е видно от обстоятелствената част и дизпозитива на
внесения обвинителен акт ,че в него са описани всички съставомерни признаци
от състава на престъплението , за което
е внесен и обвинителен акт по делото ,
като в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички обстоятелства на конкретно извършеното
деяние , а именно време ,място и начина на извършване на деянието . От
показанията на свидетеля Г.М.Г.,въззивният съд намира ,че се установява
предмета на деянието , тъй като свидетелят е посочил всяка една от липсващите движими вещи ,
които са предмет на внесения обвинителен акт по делото. В тази насока относно установяването на начина на извършване на деянието и
неговото авторство от страна на подсъдимия
следва да се посочи , че от
показанията на свидетеля П.П.. дадени на досъдебното производство,
включително и пред съдия , се установява , че след определената среща със свидетеля Б. в
кв. Лозенец, на която свидетелятИ. е отишъл
с личния си автомобил, с него е дошло и лице от мъжки пол , с прякор „ М. „ По нататък в показанията си ,
свидетелятИ. сочи ,че впоследствие след пристигането си при бизнес
сградата , свидетеля Б. и подсъдимия Г. са дръпнали
рязко входната врата и тя се е отворила
, след което двамата са влезли вътре в
помещението и впоследствие са изнесли от там инкриминираните 6 броя преносими компютри , които са били
качени в колата на свидетеля И. .
От показанията на свидетеляИ. се
установява ,че отнетите вещи са били транспортирани
с неговата кола до жилището на свидетеля Б. , където по това
време е живеел като негов наемател и
подсъдимия Г. . Извършването
на деянието от страна на подсъдимия се установява и от извършеното разпознаване на досъдебното производство / л. 372 от том ІІІ
на досъдебното производство /, където свидетеляИ. е разпознал под 4 сред съпостваните по
албум със снимки именно подсъдимия ,като „ лицето което е изнасяло лаптопите с Б. от офиса „. . Доводите в жалбата на защитата , че съставът на СРС е бил предубеден и следвало
да си направи отвод, тъй като е възприел
фактическата обстановка на една от страните по делото , а именно представителите на обвинението ,
настоящият съд намира за неоснователни ,
тъй като по делото от събраните в хода
на проведеното пред СРС съдебно
следствие се установява възприетата от първата съдебна инстанция фактическа
обстановка , и след като в случая същата е идентична и съвпада с изложеното в
обвинителния акт , не са налице основания за отвод на съдия от СРС ,а изводът ,
който се налага в този случай е , че обвинението е доказано в хода на проведеното пред СРС съдебно следствие .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода от 3 до
петнадесет години в
нормата на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.3 вр. чл.
194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
ал.1 чл. 29 ал.1 б. „ Б „
от НК по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца ,считано от влизане на присъдата в сила,
са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно относно високата
стойност на отнетите вещи възлизаща общо
на обща стойност 5 409,29 лв. (пет хиляди четиристотин и девет лева и двадесет
и девет стотинки),което е отегчаващо вината обстоятелство , обстоятелството ,че
вещите са върнати на пострадалия макар и от другия извършител - свидетеля Б.,
което е смекчаващо вината обстоятелство ,
обстоятелството , относно изминалия сравнително дълъг период от осъществяването
на деянието до настоящия момент , което е
смекчаващо вината
обстоятелство ,при което съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години 6 месеца ,
считано от влизане на присъдата в сила .Не
са налице основания за приложение на чл.
55 от НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито
изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства .
Законосъобразно
е определено наказанието лишаване
от свобода за срок от 3 години 6
месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване на осн. чл. 57
ал.1 т.2 б. от НК , както
и законосъобразно на осн. чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода
, периодите пред които подсъдимия е бил реално задържан.
Законосъобразно
с оглед изхода на делото на осн. чл. 189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да
заплати разноските по делото , а именно по сметка
на СДВР сумата от 495 ,28 лв съответна част от деловодни разноски , както и по сметка
на СРС
сумата от 50 лв - деловодни
разноски .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 28.04.17г. по Н .О .Х .Д . № 8855
/16г , СРС, НК , 11 с – в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.