РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 19 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 359
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Г.Т. *** против Решение № 260003 от
28.10.2021 г., постановено по АНД № 122/2020 г. по описа на Районен съд -
Тутракан,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-0362-000275 от 09.07.2019
г., издадено от Началник на РУ - Тутракан при Областна дирекция на МВР –
Силистра. С посоченото НП на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца. Жалбоподателят В.Т. е осъден да заплати по сметка на РС –
Тутракан направените в производството разноски в размер на 200 лева, както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че таксата не бъде заплатена
доброволно.
В касационната жалба се излагат доводи
за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството не
взема становище по жалбата.
Становището на представителя на ОПРусе
е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Тутракан е приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно
е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна.
Решението на РС – Тутракан е
правилно.
Административнонаказателната
отговорност на касатора с оспореното пред първата съдебна инстанция НП е
ангажирана, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 182, ал.
1, т. 6, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно обстоятелствената част на НП,
В. Т. на 27.02.2019 г., в 13:25
часа, в с. Нова Черна, на ул. „Черно море“ до бензиностанция „Аери 44“, в
посока: гр. Силистра - гр. Русе управлява л. а. – „Пежо 308“, peг. № Р8331ВС,
със скорост 112 км/ч при максимално допустима 50 км/ч за населено място,
въведена с пътен знак Д11, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, превишавайки
максимално разрешената скорост с 59 км/ч, като нарушението е заснето с ATCC
TFR1-М с № 517 и е заснет клип № 13508.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
С касационната
жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка,
която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по
чл. 107 от НПК.
Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
На първо място
при съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на оспореното пред РС – Тутракан
наказателно постановление са били спазени всички изисквания на ЗАНН.
Районният съд е събрал допустимите и относими към
спора писмени и гласни доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно
фактическата обстановка. Приел е, че административното нарушение по чл. 182,
ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е правилно
установено и доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни мотиви, че
наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения
съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано.
Въззивният съд е направил задълбочен
анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е
направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна
инстанция, че безспорно е установено осъществяване на състава на административно
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради
което обосновано и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност
на В. Т. за това нарушение.
Първата съдебна инстанция правилно е
ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на
тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и
законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в
АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството
пред първата съдебна инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за
противното.
Всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Фактическата обстановка, описана в акта и НП изцяло се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Към момента на заснемането на нарушението на жалбоподателя, за което
впоследствие е съставен АУАН и издадено процесното НП, е използвана мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №
517, фиксираща дата, час и скорост и заснемаща движещите се в посока от гр.
Силистра към гр. Русе моторни превозни средства.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с
автоматизираното техническо средство TRF-1M № 517 клип № 13508, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно
наказателния процес.
Нарушението е установено с техническо средство, за което са представени
надлежни доказателства, установяващи неговата техническа годност. Събрани са и
доказателства за това, че полицейският служител, боравил с въпросното техническо
средство на процесната дата, е преминал съответното обучение за това.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часа на нарушението;
скоростта и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил;
мястото на нарушението, респективно и обстоятелството, че допустимата
максимална скорост на движение за този пътен участък е 50 км/ч.
Нарушението е извършено в с. Нова черна, област Силистра, по ул.„Черно
море“, до бензиностанция „Аери 44“. Мястото на нарушението и факта, че то е в
границите на населеното място се установяват както от събраните по делото
гласни доказателства – свидетелски показания на полицейските служители,
свидетели по АУАН, така и от събраните от въззивната инстанция писмени
доказателства – заключение от извършена съдебно геодезическа експертиза с
приложени към него относими документи.
Правилно и напълно обосновано първата съдебна инстанция е извела извод
за това, че процесният пътен знак Д11 е поставен на място, посочено от предвижданията на съответните проекти за
организация на движението, като след подробен анализ на събраните доказателства
съдът законосъобразно е приел, че при заснемането му, автомобилът, управляван
от жалбоподателя, се е намирал именно в границите на населеното място, на около
1 300 м след знака „Начало на населеното място“ в посока от гр. Силистра
до гр. Русе.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените в акта и НП факти и обстоятелства. В тази връзка
недоказани се явяват твърденията на жалбоподателя, че необосновано била
ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно са индивидуализирани и кумулативно наложените наказания,
съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма.
Правилно е решението на
РС – Тутракан и в частта на разноските. С оглед изхода на делото и в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.189, ал. 3 от НПК, вр. с чл.
84 от ЗАНН съдът правилно е присъдил в тежест на наказаното лице направените
разноски в хода на съдебното следствие по делото. Разноските в размер на 200
лева са били заплатени от бюджета на РС – Тутракан като възнаграждение на вещо
лице по назначената от съда съдебна геодезическа експертиза, която е установила
местоположението на пътен знак Д11 и местоположението на процесното техническо
средство, с оглед наведени от страна на жалбоподателя възражения и дадени от АдмС
- Силистра указания.
Въз основа на горното
настоящият съд счита, че РС - Тутракан е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260003 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 122/2020 г. по описа на
Районен съд - Тутракан.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.