Р E Ш Е Н И Е
№ 376
гр.Плевен, 12.09.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 574
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е постъпила жалба /
наречена молба/ от л.св.А.И.Ч., изтърпяващ наказание в затвора Белене, против
Заповед Л-2524/21.06.2022г. на Зам.главен директор при ГДИН, с която е наредено
л.св.Ч. да бъде преместен в ЗООТ към затвора София за доизтърпяване на
наложеното наказание.
В жалбата се сочи, че желае да остане в затвора
Белене, тъй като там се чувства добре и работи. Твърди се още, че е получавал
заплахи от лице, срещу което е давал показания, че когато отиде в затвора София
ще има проблеми. Моли жалбата да бъде уважена.
От ответника, чрез процесуален представител
юрисконсулт П. е подаден писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
В съдебно заседание л.св.А.Ч. се явява лично и
заявява, че в ЗООТ при затвора Белене се чувства добре и работи, като му
остават два месеца с работа до излизане
от затвора. Изразява желание да остане там и моли жалбата му да бъде уважена.
За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.,
която счита жалбата за неоснователна, като навежда доводи в тази насока. Сочи,
че заповедта е съобразена с изискването на закона и с акта за разпределение на
лишените от свобода в съответните места за лишаване от свобода. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 24.06.2022г. лично на
л.св.Ч., като жалбата е заведена в АС-Плевен на 05.07.2022г. Т.е. подадена е в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във
вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата,
че л.св.Ч. *** на 17.08.2020г. за изтърпяване на наказание в размер на 3години
лишаване от свобода по НОХД №694/20г. на ОС-Русе. В ЗООТ Белене към затвора
Белене е настанен на 09.06.2022г.
Със Заповед Л-2524/21.06.2022г. на Зам.главен директор
при ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.3.9 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св. А.И.Ч. да
бъде преместен в ЗООТ към затвора София за доизтърпяване на наложеното наказание.
Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че съгласно
чл.58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН,
регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно
постоянния им адрес и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, л.св.Ч. следва да
изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към затвора София, предвид постоянния
му адрес на територията на гр.Самоков, област София.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От писмо на л.30 се установява, че А.Ч. по лична карта
е бил с постоянен адрес гр.Самоков, като личната му карта е била валидна до
27.01.2022г., поради което на 02.02.2022г. е върната на ОД на МВР-София.
От писмото на л.30 се установява още, че със заповед
от 20.06.2022г. л.св.Ч. е назначен да полага доброволен неплатен труд като общ
работник – разваляне сгради на основание чл.80 от ЗИНЗС, като от настаняването
му в общежитието не е участвал в специализирани или групови пенитенциарни
мероприятия, записан е в програма „Транспортни нарушители“, която не е
стартирала към момента.
По делото се установява също, че към 25.07.2022г. в ЗООТ
„Казичене“ към затвора София са настанени 242 лишени от свобода лица при капацитет
441 на база 4кв.м.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г.
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.3.9 от последната, в ЗООТ „Казичене“ към
затвора София се настаняват лишени от свобода от София-град и София-област, а
съгласно т.3.11 в ЗООТ „Белене“ при затвора
Белене се настаняват лишени от свобода от област Силистра и Разград.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.62 ал.5 вр. ал.1 от ЗИНЗС и т.II.6 от Заповед №Л-1225/28.03.2022г.
/л.24-25/, а именно Зам.главен директор на ГДИН. Видно от доказателствата по
делото заповедта е подписана с валиден квалифициран електронен подпис.
Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на
територията на гр.Самоков, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и
т.3.9 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в
курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода
лице не е предвидено като релевантно основание за преместването. От последното
се налага извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена без да е
налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС
регламентира, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
като в т.3 на чл.58 е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се
настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т.3.9 от Заповед №Л-919 от
08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в ЗООТ „Казичене“ към затвора София
се настаняват лишени от свобода от София-град и София-област. В случая по
делото се установява, че лицето има постоянен адрес ***, с оглед което и
съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към затвора София. В
оспорената заповед, обаче, като основание е посочен и чл.43, ал.4 от ЗИНЗС,
който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с
оглед посоченото в заповедта, основанията за преместване са две – постоянен
адрес на лишения от свобода и липса на възможност да бъде осигурена на лишения
от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва
да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно капацитета на
ЗООТ при затвора Белене, нито са ангажирани доказателства относно площта, с
която разполага всеки лишен от свобода в затворническото общежитие към затвора
Белене, поради което не може да бъде
извършена преценка относно обстоятелството, че в ЗООТ към затвора Белене не
може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от л.св.Ч.,
което да налага преместването му в друго ЗООТ, дори и да са налице
доказателства, че настаняването на л.св. в затворническо общежитие от открит
тип към затвора София ще бъде при спазване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.
За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата
за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с
основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно
основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1 т.5 от същия и е необходимо
съгласие на лишения от свобода. Видно от жалбата и пледоарията в хода по
същество е, че л.св.Ч. не желае да бъде преместен в ЗООТ при затвора София,
като неговото желание е в оставащите му два месеца да бъде в ЗООТ при затвора
Белене, където полага доброволен труд, чувства се добре и няма проблеми.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК,
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед Л-2524/21.06.2022г. на Зам.главен
директор при ГДИН, с която е наредено л.св.А.И.Ч. да бъде преместен в ЗООТ към
затвора София за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/