Р
Е Ш Е
Н И Е
№485
21.06.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
ПЕНКА КОСТОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 477 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Директор на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София, депозирана чрез процесуален представител,
против Решение № 60/27.02.2023 г., постановено по АНД № 1101/2022 г. по описа
на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е постановено в разрез със закона -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК, във
вр. чл. 63в от ЗАНН. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът направил
погрешни изводи. Като неправилен се оспорва извода на съда, че разпоредбата на
чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние не е основание да
бъде реализирана административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Приложното поле на отговорността, вменена от законодателя, не следвало да
се тълкува стеснително. Още повече, че разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 и чл.
10а, ал. 3а от Закона за пътищата на законово ниво възпроизвеждали съдържанието
на чл. 5, ал. 3 от Наредбата. Цитираните нормативни текстове императивно
регламентирали отговорността при неправилно декларирани данни относно ППС,
включително при грешно декларирана категория и както задължението за
деклариране на коректни данни, така и отговорността за допуснатите грешки по
време на този процес били за собственика или ползвателя. Разпоредбите
приравнявали заплащането на винетна такса с неправилно декларирани данни с
абсолютна липса на заплатена винетна такса.
За да
отмени обжалваното наказателно постановление, съдът също така приел, че
административно нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП „може да бъде извършено
само умишлено и годен субект на деянието по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 139, ал. 6
от ЗДвП могат да бъдат само лица, които не са заплатили дължимата винетна такса
и въпреки това, съзнавайки посоченото обстоятелство, управляват превозно
средство, за което такава такса се дължи по път в обхват на платената мрежа“.
Тези изводи на съда се оспорват като неправилни. Всъщност непредпазливите
деяния не се наказвали само в изрично предвидените случаи, като в тази връзка
се изтъква, че съдът възприел обратна постановка на закона. В конкретния случай
можело да се приеме, че нарушителят е извършил нарушението не умишлено, а под
формата на небрежност, тъй като не осъществил необходимото, а именно преди
предприемане на пътуване по републиканската пътна мрежа да се увери, че
предприема пътуването в съответствие със задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
С оглед на така
изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 60 от 27.02.2023 г., постановено
по АНД № 1101 по описа на Районен съд - Хасково за 2022 г., и вместо него да бъде
постановено ново решение, с което да бъде потвърден изцяло обжалвания електронен
фиш. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в
общ размер от 300 лв. в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ответникът
– Б.Р.Р., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание, съответно не изразява становище по допустимостта и основателността
на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Споделя мотивите на Районен съд – Хасково и счита, че решението на съда, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №
001094 от 17.10.2022 г., издадено от Директора на Национално тол управление при
Агенция "Пътна инфраструктура" и е осъдил Агенция "Пътна
инфраструктура" да заплати на Б.Р.Р. с ЕГН : ********** ***, сумата в
размер на 400 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен адвокат.
Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че на 02.05.2022 г. около 13:15 часа
на път 1-5, км. 236+000, инспектори в Национално тол управление въз основа на
информация в електронната система спрели за проверка моторно превозно средство -
лек автомобил марка *, с peг. № ***, управлявано от Б.Р.. Моторното превозно средство било с обща
технически допустима максимална маса 1390 кг, като при извършената проверка
било установено, че на 02.05.2022 г. в 11:44:03 часа процесното МПС, било
засечено по път I-5 км. 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, доколкото
път 1-5 попадал в Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерски съвет
от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за използване на пътната инфраструктура - винетна такса и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. С оглед на това, било
преценено, че е осъществен състав на административно нарушение и бил съставен
АУАН, съответно издадено НП. На второ място, е прието за безспорно установено, че
жалбоподателят е закупил електронна винетка с ид. № 22041670227741, за МПС с peг.
№ *** - ремарке на лек автомобил (брутно
комбинирано тегло на превозното средство и ремарке > 3.5 тона), с държава по
регистрация - България, вместо за „Превозно средство<=3.5 тона“ с peг. № ***, с държава по регистрация - България. Налице било погрешно
декларирани данни при закупуването на електронна винетка. По делото била
представена и декларация, попълнена от жалбоподателя за издаването на
електронна винетка, от която било видно, че жалбоподателят е декларирал
коректно данните на автомобила си "*" с peг.
№ ***, като било посочено, че иска да
закупи годишна винетка за лек автомобил с peг. №*** на стойност 97.00 лева. На 03.05.2022 г. в ОПУ - Хасково
постъпило заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране
на данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано или неговата категория с вх. №
94-00-354/03.05.2022 г. от М. В. П.. Заявената
корекция била извършена с Протокол № 0082 от 04.05.2022 г.
От правна
страна съдът е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление относно обективната страна на деянието, се
установявали по недвусмислен начин. Доказано било, че моторно превозно средство
- лек автомобил марка "*", с
peг. № ***, с обща
технически допустима максимална маса 1390 кг., на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място - на 02.05.2022 г. в 11:44:03 часа
било засечено по път 5 км. 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
По делото било изпълнено изискването по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата да
създаде доклад за нарушението по чл. 179, ал. 3 - 3в, с автоматично приложени
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи. Тези доклади, заедно с приложените към тях статични изображения,
представлявали доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, като
при самото засичане не било установено да са допуснати нарушения, от естество
да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните
органи. Изложеното обосновало извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 3, вр. чл.
139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, както правилно деянието било
квалифицирано от административнонаказващия орган. В случая обаче били налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса осъществени ли
са обективните признаци от състава на нарушение, а именно тези обосноваващи,
респективно изключващи, субективния момент. Установявало се, че е налице
електронна винетка за ид. № 22041670227741 за ППС с peг. № *** - ремарке на стойност 97.00 лева. Същата, видно от представената
декларация от 16.04.2022 г. за активиране на електронна винетка, била издадена
при изцяло коректни данни за автомобила, държавата, регистрационния номер и
вида на ППС. От декларацията безспорно се установявало, че жалбоподателят искал
и попълнил в декларацията, че желае винетка за лек автомобил за цяла година,
като посочил и рег.№ *. Тоест той
приел, че е закупил винетка именно за лекия си автомобил с peг. № *, а не за
ремарке със същия номер. Това, че впоследствие служителят на бензиностанцията попълнил
грешни данни нямало как да се вмени във вина на жалбоподателя. Доказателствата
сочели, че е платена такса в пълен размер за периода, в който попада процесното
управление и се отнася за ППС с peг. № ***. Действително, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние негативните последици от неправилното деклариране на
изискуемите данни били в отговорност на водача на превозното средство, но тази
отговорност по вид била имуществена, а не административнонаказателна и
визираните последици не можело да се приравняват на виновно извършване на
административно нарушение. Съдът е посочил още, че процесното нарушение можело
да бъде извършено само умишлено и годен субект на деянието по чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП можело да бъдат само лица, които не са заплатили
дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки посоченото обстоятелство,
управляват превозно средство, за което такава такса се дължи, по път в обхват
на платената пътна мрежа. В конкретния случай, след като липсвало спор, че
жалбоподателят е закупил и заплатил в полза на бюджета електронна годишна
винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за управлявания от него
автомобил и преди датата на деянието, то на 02.05.2022 г. същият управлявал
моторното превозно средство с убеденост, че върши тази дейност в съответствие с
изискванията на чл. 139, ал. 6 от 3ДвП, което изключвало умисъла, а оттам и
отговорността за нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е правилно.
Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.
Районният съд правилно е приел, че описаното нарушение не е реализирано от
субективна страна. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е
наложено административното наказание, предвижда административно наказание
„глоба“ за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Посочената като нарушена
материално правна разпоредба – чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, от своя страна, въвежда
задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство. За да представлява едно деяние административно
нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна
същото следва да е извършено виновно. Анализът на посочения състав показва, че
конкретното нарушение може да се извърши само под форма на вината умисъл – пряк
или евентуален. Тоест на административно наказване по този текст подлежат само
лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това,
съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се
дължи по път в обхвата на платената пътна мрежа. Дефинирано юридически, при
субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава
общественоопасния характер на деянието - че нарушава директно законова забрана,
която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или
допуска. В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по
делото, че ответникът по касация е закупил и заплатил в полза на бюджета
електронна годишна винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за
управлявания от него лек автомобил. Със същото съзнание той е внесъл и цялата
дължима цена в полза на бюджета за тази услуга. След това, без да съзнава
грешката, допусната от трето лице във връзка с категорията на управляваното от
него МПС и със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата, същият е
управлявал автомобила, при липса на знание, че извършва деяние с
общественоопасен характер, а още по-малко предвиждайки или допускайки неговите
общественоопасни последици. Техническата грешка при закупуването не може да се
вмени във вина от гледна точка на умисъл в извършване на горното нарушение, а
напротив - същата напълно го изключва.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че
неправилно в касационната жалба се интерпретира нормата на чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние. Действително, с разпоредбата на чл.
5, ал. 3 от посочената наредба негативните последици от неправилното
деклариране на изискуемите данни са в отговорност на водача на превозното
средство, а в такъв смисъл е и новата разпоредба на чл. 10а, ал. 3а от ЗДвП, но
тази отговорност следва да се разбира, че по вид е имуществена, а не
административнонаказателна и визираните последици не могат да се приравняват на
виновно извършване на административно нарушение. В конкретния случай волята
лицето да закупи и заплати в полза на бюджета на електронна винетка именно за
притежавания от него автомобил е обективирана преди датата на деянието. Извод,
който не се променя, а напротив – потвърждава се от факта, че заявлението за
корекция е подадено след съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и неговото връчване, тъй като именно по време на тези действия е
формирано знание у лицето, че е допусната – от него или от трето лице,
техническа грешка при посочване категорията на моторното превозно средство. В
случая грешката е допусната по отношение на категорията на превозното средство,
поради което е налице и хипотезата на чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата.
Действително, както бе посочено, отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му.
При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена винетна такса, с изключение обаче на случаите на корекция по ал. 3б.
Именно такава хипотеза е налице, доколкото при издаването на електронната
винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три
символа, поради което следва да се извърши корекция от съответните длъжностни
лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или
ползвателя, каквото е подадено. Без съмнение, след извършване на деянието, за
което е издадено процесното наказателно постановление, но преди влизане в сила
на санкционния акт, е последвал закон, който е по-благоприятен за нарушителя,
като следва да се приеме, че с реализиране на хипотезата на чл. 10а, ал. 3б от
Закона за пътищата е отпаднал с обратно действие и друг обективен признак от
състава на нарушението, за което е издадено наказателното постановление, а
именно да не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не
са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 60/27.02.2023 г., постановено по АНД № 1101/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.