Номер 194309.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Мадлена Желева
Светла Т. Станимирова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно гражданско дело №
20201000502915 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 АЛ.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. К. срещу определение №17321
от 15.07.19г. на СГС ГО по ч.гр.д.№5046/19г. в частта, с която подадените от
нея жалби срещу действия на ЧСИ Н. М. по насрочване на 09.10.2018г. на
въвод във владение на Т. К. С. в изнесен на публична продан недвижим имот
са оставени без разглеждане.
Жалбоподателката счита подадените от нея жалби за допустими, без да
излага конкретни съображения в подкрепа на това си становище. Навежда
оплакване,че двете й жалби са били администрирани като една обща от ЧСИ
и по тях е образувано само едно производство пред СГС. Излага поддържания
от нея в производството пред СГС довод за незаконосъобразност на въвода,
че предпоставка за редовността на процедурата по насрочване на въвода във
владение е връчването на покана за доброволно изпълнение на нея като
длъжник,което не е спазено от ЧСИ. Поискала е САС да отмени
определението в обжалваната му част.
Ответникът по частната жалба „ОББ”АД я е оспорил като
неоснователна и е поискал определението на СГС да бъде потвърдено.
Софийски апелативен съд намира частната жалба за подадена в срок
срещу определение от категорията на обжалваемите, от легитимирано да
обжалва лице, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество, е неоснователна.
От данните по делото се установява , че М. Н. К. ,в качеството й на
длъжник по изп.д.№06290/2014г. по описа на ЧСИ Н. М., е сезирала
Софийски градски съд, чрез ЧСИ, с две жалби, насочени срещу едно и също
процесуално действие на ЧСИ – насрочване на въвод във владение на
купувача на недвижим имот, изнесен на публична продан, на 09.10.2018г.
Незаконосъобразността на това действие на ЧСИ е обоснована с неспазена
процедура по връчването й на покана за доброволно изпълнение. Във втората
жалба са изложени твърдения за придобито от нея право на собственост на
основание давностно владение,като е направено искане правото й на
собственост върху имота да бъде признато по отношение на купувача
Стефанов по съдебен ред.
При произнасянето си по двете жалби, съдът е оставил без разглеждане
първата – изцяло,а втората – в частта й, с която е обжалвано действието по
въвода, като в останалата й част е отделена и изпратена за образуване в
отделно исково производство. За да остави без разглеждане частните жалби
съдът е приел,че с нормата на чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК на длъжника е
предоставена правна възможност да обжалва конкретно и изчерпателно
посочени от законодателя изпълнителни действия и то на определени
основания; обжалваното пред съда изпълнително действие по насрочване на
въвод във владение на спечелилия наддаването при провеждането на
публична продан на недвижим имот купувач не попада сред императивно
очертания в нормата на чл.435 ГПК обхват от действия на съдебния
изпълнител, нито такава възможност е предвидена в други специални норми
на ГПК. Позовал се е на изричната разпоредба на чл.498 ГПК, относима към
разглеждания случай, според която въводът на купувача на недвижим имот по
публична продан се извършва срещу всяко лице,което се намира в имота,а
последното може да се брани единствено с иск за собственост. Констатирал
е,че постановлението за възлагане на имота в собственост на Стефанов е
влязло в сила на 18.05.2018г., вписано е на 25.06.2018г. и спрямо извършения
на 09.10.2018г. въвод е недопустим друг ред на защита,освен исковия.
Поради това съдът е намерил подадените от Кирилова,в качеството й на
длъжник по изпълнението,жалби срещу посоченото действие на съдия-
изпълнителя за недопустими.
2
Така постановеното от СГС определение е правилно.
Настоящата инстанция споделя изложените от СГС в атакуваното
определение съображения за недопустимост на обжалването. Обжалваното от
длъжника по изпълнението Кирилова изпълнително действие не попада в
нито една от предвидените от законодателя хипотези, в които на длъжника е
признато такова право на жалба срещу действия на съдия-изпълнителя пред
съда. В частната си жалба същата не излага конкретни съображения в
подкрепа на твърдението си за неправилност на определението на СГС в
обжалваната му част. Обстоятелството,че по двете й жалби е образувано едно
производство пред СГС не води до порок на постановения съдебен акт, който
да се характеризира с процесуално нарушение, след като й двете имат един и
същи предмет и са разгледани от съда в определението му. Останалите ,
изложени от частната жалбоподателка доводи са по съществото на
обжалването пред СГС, което не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Поради изложеното,постановеното определение на СГС, като правилно
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №17321 от 15.07.19г. на СГС ГО по
ч.гр.д.№5046/19г. в обжалваната му от М. Н. К. част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3