№ 44
гр. Свищов, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20224150200041 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на *****, *****, гр. Свищов, *****, срещу
Наказателно постановление (НП) № 618720-F635383 от 15.12.2021 г. на
*****, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС за нарушение по
чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (наричана за краткост по-долу: „Наредба
Н-18“) на МФ.
Жалбоподателят ***** навежда следните доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт: Първо, дружеството признава
нарушението, но възразява, че било сключил договор с друго дружество,
което обслужвало софтуерното му фискално отчитане към НАП, или т. нар.
Електронна система с фискална памет (ЕСФП). Това обстоятелство дава
основание на жалбоподателят да твърди, че самият той не би могъл да прави
софтуерни изменения в обложващия продукт, за да въведе не/правилното
отчитане на продажбите на пропан-бутан за битови нужди в група „Б“ вместо
в група „В“. Следователно не трябвало да носи административно-наказателна
отговорност. Второ, разпитаният по делото свидетел бил доказал, че имал
„устни указания“ от НАП въпросните продажби да бъдат „върнати“ в група
„В“, а не в група „Б“, както изисква Наредба Н-18. Трето, на 24.11.2020 г. на
14.04.2021 г. НАП бил направила проверки на *****, при които не била
установила процесното нарушение. От тук се прави извод, че процесното
деяние е несъставомерно. Четвърто, деянието било маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН: неправилното отчитане се дължало на поведение на
трето лице – дружеството, което обслужвало софтуерното фискално отчитане
на жалбоподателя към НАП; фискът освен това не бил ощетен по никакъв
начин; нарушението най-сетне било първо. Моли Свищовския районен съд
1
(СвРС) да отмени НП като неправилно. Претендират се и разноски.
Наказващият орган (НО) – Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – счита, че подадената жалба е
неоснователна: нарушението било несъмнено установено по делото, а
имуществената санкция била правилно определена; в НАП нямало практика
да се дават „устни“ указания, но само писмени, при което показанията на
свидетеля в обратния смисъл не следвало да се кредитират. Моли СвРС да
потвърди обжалваното НП като правилно и да остави жалбата без уважение.
Претендират се разноски.
СвРС намира, че процесната жалба подадена от легитимирана за това
страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по
същество обаче, жалбата е неоснователна.
По фактите:
На 16.11.2021 г., видно от Протокол за извършена проверка в обект от
16.11.2021 г.; АУАН № F635383/22.11.2021 г., служители на ЦУ на НАП – М.
ИВ. К., длъжност „старши инспектор по приходите“, и Р. ХР. ХР., длъжност
„инспектор по приходите“, извършили проверка в 10:30 ч. на търговски обект
– бензиностанция и газстанция в *****. Обектът бил стопанисван от *****.
Проверката била извършена в присъствието на управителя на ЕООД – ИВ.
ИВ. ХР., и началник сектор Борислав Илиев.
С АУАН № F635383/22.11.2021 г. М.К. констатирала, че търговското
дружество като задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 не е
било регистрирало всяка продажба на стоки и услуги в съответната данъчна
група според вида на продажбите. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18 при
работа с ЕСФП и извършване на зараждания на пропан-бутан в бутилки за
битови нужди от ел. везни същите данните трябвало да отчитат в данъчна
група „Б“, а не в група „В“, както било в случая. Последното обстоятелство е
видно от изваден „Z“ отчет № 0043213/16.11.2021 г. от ЕСФП „Даниел плюс“
версия 3.5 KL с FDRID № 4418653, инд. № на фискално устройство
DL002209, инд. № на фискална памет № 59002515, при което продадената газ
за битови нужди от търговеца била отчитана в група „В“, а не в група „Б“.
Така или иначе, установеното несъответствие при отчитането не е довело до
неотразяване на приходи. Екземпляр от АУАН бил надлежно предявен и
връчен на управител на дружеството, който вписал в съдържанието му, че ще
възрази срещу него в срок.
Впоследствие, на 15.12.2021 г. въз основа на АУАН било издадено НП
№ 618720-F635383 от 15.12.2021 г. на *****, с което на ***** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, във вр.
с ал. 1 ЗДДС за нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18. От Приложение
към процесното НП е видно, че то, НП, е връчено на ЕООД чрез неговия
управител И.Х. на 21.02.2022 г.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от
съвкупния анализ на доказателствения материал по делото, и то както от
писмените доказателствени средства: Протокол за извършена проверка в
обект от 16.11.2021 г.; Приложение № 1 към протокол за извършена проверка
2
серия АА, номер 0014810 от 16.11.2021 г.; АУАН № F635383/22.11.2021 г.;
НП № 618720-F635383/15.12.2021 г. на *****; Приложение към НП №
618720-F635383/15.12.2021 г.; 5 бр. – финансови отчети; 2 бр. – Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 09.06.2020 г.; Протокол за
предоставяне на документи № 1664565/22.11.2021 г.; Становище изх. №
210395/19.11.2021 г. от ***** гр. Свищов; Блок-схема; Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0006448 от 24.11.2020 г. и Протокол
за извършена проверка в обект сер. АА № 0070419 от 14.04.2021 г.; така и от
гласните доказателствени средства: разпита на актосъставителя М.К.,
свидетеля по акта Р.Х., свидетеля Д.Т.. Доказателствената съвкупност е
еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК,
във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо да се излага подробен анализ на
отделните доказателства и доказателствени средства.
По правото:
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от АНО, и то не в рамките на подадената жалба, а по
повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на
тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК,
във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
(чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя; НП също му е връчено надлежно. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП; а НП е законосъобразно от материално-правна гл. т.
На 16.11.2021 г. *****, задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба
Н-18, ***** в нарушение на чл. 27, ал. 4 от същ. наредба при работа с ЕСФП
и извършване на зараждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от
ел. везни е отчитало продажбите на същите в данъчна група „В“, вместо в
група „Б“, както предвижда подзаконовия нормативен акт. Това деяние се
явява нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 118 и чл.27,
ал. 4 от Наредба Н-18. Настъпването на (някакви) отрицателни последици от
деянието е пречка за прилагането на привилегирования състав на чл. 185, ал. 1
ЗДДС (по арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от същ. зак.), като в случая такива не се
установяват.
Деянието е извършено виновно. Имуществената санкция, която в случая
се предвижда за това нарушение, извършено от ЮЛ, възлиза от 500 лв. до
2 000 лв. Съдът намира, че имуществена санкция, която следва да се наложи
на ЕООД, трябва да бъде в минимален размер с оглед на това че, от една
страна, липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна –
нарушението е първо. Съгласно чл. 56 НК фактът, че от деянието не са
последвали вреди за фиска, обаче не би могъл да се цени като смекчаващо
отговорността, защото то е съобразено от законодателя при уредбата на
нарушението в чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Ето защо СвРС приема, че
правилно НО е определил размерът на имуществената санкция в
3
минимален размер от 500 лв.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за (не)отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а
оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е ДДС.
По оплакванията на жалбоподателя:
Доводът на жалбоподателя за приложението на чл. 28 ЗАНН е
неоснователно. Обстоятелството, че ЕООД е възложило на трето лице
софтуерното му обслужване, свързано с отчитането на продажбите на горива
към НАП, и това трето лице не е било изпълнило задължението си надлежно,
не би могло да освободи от отговорност ЕООД, нито дори да смекчи
отговорността му към държавата по ЗДДС. Що се касае до липсата на вреди
от деянието, то този факт е съобразен от законодателя при формулирането на
санкцията в чл. 182, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС и, както се изтъкна по-
горе, не може да се цени като смекчаващ отговорността – чл. 56 НК. Най-
сетне, фактът, че нарушението е първо, бе съобразено като смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието; но то
не би могло да се квалифицира като изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1
НК.
Първоинстанционният съд счита, че вътрешните отношения между
жалбоподателя и трето лице, което обслужва ЕСФП, не са обстоятелства,
които биха могли да изключат отговорността на жалбоподателя по ЗДДС.
Това е така, защото с чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18 министърът на финансите е
вменил задължение на лицата по чл. 3 от същ. наредба, които работят с
ЕСФП, да отчитат продажбите на пропан-бутан в бутилки за битови нужди в
данъчна груба „Б“. Как тези лица ще изпълнят задължението си, е без
значение. Те могат да прибегнат до помощта и на трето лице, което да
извърши съотв. изчислителна операция във фискалните им устройства. Обаче
задължените лица по чл. 3 от наредбата не мога да черпят възражения срещу
фиска от отношенията си с такива трети лица: Договорът поражда действие
само между страните, които са го сключили, и правата и задълженията,
които се възникват от него, не може да бъдат противопоставяни на трети
лица – в случая на НАП – арг. от чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Иначе казано,
неизпълнението на договорното задължение от третото лице към
жалбоподателя не би могло го освободи последния от отговорност по чл. 182,
ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС към фиска за неправилното отчитане на
продадения пропан-бутан за битови нужди по чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18.
Т. нар. „устни указания“ на НАП до свидетеля по делото да отчита
продажбите на газ за битови нужди в група „В“ вместо в група „Б“ са правно
нищо. Съображенията за това са, че дори и тези указания да бяха доказани по
делото (от кого, кога и как са били дадени и пр.), НАП няма правомощия
(делегация) да изменя (да дерогира) Наредба Н-18, която е издадена от МФ,
на който НАП е подчинена (вж. чл. 2, ал. 1 ЗНАП); най-малкото това не би
могло да стане „устно“.
Направените проверки на 24.11.2020 г. на 14.04.2021 г. на
жалбоподателя от НАП, действително, не са установили нарушение на чл. 27,
ал. 4 от Наредба Н-18. Само че тези обстоятелства са ирелевантни за
предмета на настоящето дело, което касае неотчитане на продажби на пропан-
4
бутан за битови нужди в данъчна груба „Б“ от ***** в друг момент – на
11.21.2021 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски съгласно чл. 63д ЗАНН има
ответната страна спрямо жалбоподателя в размер на 120 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е НЗПП.
С оглед на изложеното СвРС намира, че АНО е издал
законосъобразно и обосновано НП, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 58д, т. 1
и чл. 63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 618720-F635383 от 15.12.2021 г.
на *****, с което на *****, *****, гр. Свищов, *****, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.
185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС за нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ.
ОСЪЖДА ***** да заплати на НАП, гр. София сумата от 120 (сто и
двадесет) лева за съдебно-деловодни разноски в процеса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5