№ 939
гр. Шумен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630102195 по описа за 2022 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени искове, от които първия с
правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
втория – с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П. К. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, обл. Шумен, ул. “Шипка“ № 19, чрез адв. З.Б. от
БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1 срещу ОД на МВР – Шумен,
с адрес: гр. Шумен, ул. “Сан Стефано“ № 2.
Ищецът твърди, че през периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. полагал труд при РУ
– *** към на ОД на МВР - Шумен, като работел на длъжност „Младши инспектор - Старши
полицай - Охрана на обществения ред“ със статут на държавен служител.
В исковата молба излага, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР заплатата на
служителите на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като по силата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за
тримесечен период, като работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а отработения извънреден труд
се заплаща като допълнително възнаграждение. Доколкото редът и начинът на организация
на работата на държавните служители извън работното време, се определяло с Наредба, сочи
действащите такива през процесния период. Твърди, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за 24 часов период. Доколкото Наредбата №8121з–
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 год. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., счита, че в периода от отмяната до влизане в сила
на Наредба № 8121з–776/29.07.2016 г. е действала предходната Наредба № 8121з–
407/11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 предвиждала, че при сумираното отчитане на
отработеното работно време общия брой часове положен нощен труд се умножавал по
коефициент 0.143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за
1
отчетения период. В последващите подзаконови нормативни актове липсвала разпоредба,
която да съответства на правната норма на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Твърди, че
липсата на такъв подзаконов текст, не означава автоматична забрана да се заплаща труда
положен от служителите, а представлява празнота в подзаконовия нормативен акт. В този
смисъл при липса на специална норма за приложение намира, че следва да се приложат
общите правила, в случая Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
обн. ДВ 26.01.2007 г., която в чл. 9, ал. 2 предвижда, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи се
също, че в чл. 140 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като
следва да се приложи формулата 8:7 = 1.143.
Сочи, че за периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. е работил 24 часови смени,
полагал е и труд през нощта, съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени
месечно. Твърди, че е положил общо *** часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 457 часа. Преизчисляването нощен към дневен труд води до извънреден
труд от 57 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да бъде допълнително
заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%,
съгласно чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с
поне по 7 лева, т. е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 399 лева. Доколкото
не разполага с екземпляр от протоколите за положен нощен труд, моли да му бъде дадена
възможност да конкретизира сумата, след изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
В същото време счита, че работодателят му дължи и обезщетение за забава в размер
на 30 лева, представляващо мораторна лихва върху претендираната главница от 399 лева,
изчислена за периода от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие на
отчитане на труда /25.01.2020 г./ до датата на подаване на исковата молба.
С настоящата искова молба предявява два обективно съединени осъдителни иска,
като молят ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 399 лева, представлява
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 57 часа за
целия процесен период от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултата на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 30 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница от 399 лева, изчислена за периода от 25.01.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител. От името
на упълномощен представител – адв. З.Б. от АК-Бургас е депозирана писмена молба на
06.12.2022 г., в която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. С оглед
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е направено изменение
на двата обективно съединени иска, като по отношение на първия обективно съединен
осъдителен иск е изменен размера на същия от *** лева на *** лева, а на втория – от ***
лева на *** лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява,
че счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорват факта, че ищецът е бил в
служебни правоотношения с ответника, както и че същият е полагал труд като държавен
служител. Не оспорват и обстоятелството, че за процесния период, извън посочения по-горе,
ищецът е работил на 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, и е
полагал нощен труд, за което е получил допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 2 от
2
ЗМВР, във вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. Считат, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. В отговора на исковата молба твърдят, че ЗМВР е специален закон, който
изключва приложимостта на КТ и НСОРЗ, т. е. считат, че не е налице твърдяната от ищеца
законова празнота в уредбата. Излагат, че правната рамка за заплащане на нощния труд е
очертана в ЗМВР и по-конкретно чл. 187, ал. 1 и сл. от ЗМВР, която за разлика от чл. 140 от
КТ очертава по-голяма нормална продължителност на работното време на държавните
служители и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта.
Твърдят, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Твърдят, че извънредния труд на ищеца през
посочения период е отчитан в протоколи прил. № 1 по действалите Наредби по чл. 187, ал. 9
от ЗМВР. В отговора на исковата молба излагат, че доколкото в резултат на промените в чл.
187 от ЗМВР, в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. /отменена по АД №
11087/22 на ВАС/ се появило правило за коефициент 1, който нищо не променял /защото
всяко число умножено с „1“ остава същото число/. Този „коефициент 1“ бил възпроизведен
и в чл. 21, ал. 3 от сега действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР.
Исковият период е ограничен до 10.07.2020 г., т. е. до момента на влизане в сила на
изменението в чл. 187 от ЗМВР /Доп. - ДВ. бр. 60 от 2020 от 07.07.2020 г./, което означава че
за ищеца след 11.07.2020 г. вече не било нужно да му се начислява извънреден труд с
източник - преобразуване с коефициент 1.143 /без изобщо нещо да се е променило в самата
организация и отчитане на неговия нощен труд, тъй като коефициент 1 не поражда никакви
разлики, а е само една формула/. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и
да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен представител – юрисконсулт
Ивалина Симеонова, като молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът П. К. П. през процесния период от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г. полагал труд
при РУ – *** към на ОД на МВР - Шумен, като работел на длъжност „Младши инспектор -
Старши полицай - Охрана на обществения ред“ със статут на държавен служител. Във
връзка с изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е работел при ответника на 12
часови смени, полагал е и труд през нощта, съгласно утвърдени графици, а работното му
време, съобразно нормативните изисквания, се изчислявало сумарно на тримесечен период.
За целия процесен период е положил общо 344 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 399 часа.
За посочения период е получавал основно месечно възнаграждение, както следва: ***
лева – за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и *** лева – за периода от 01.01.2020 г. до
10.07.2020 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: адвокатско пълномощно, Товарителница,
Пълномощно за процесуално представителство № 372з-1948/30.06.2022г., издадено от
директора на ОДМВР – Шумен; Кадрова справка № 372р-21405/24.10.2022 г. за ищеца;
3
Извлечение от Заповед № 372з-941/15.04.2015 г. на директора на ОДМВР - Шумен, с акт за
встъпване от 24.04.2015 г.; Извлечение от Заповед № 372з-164/10.01.2019г. г. на директор
ОДМВР - Шумен за определяне на основни месечни възнаграждения на служители;
Извлечение от Заповед № 372з-96/14.01.2020г. г. на директор ОДМВР - Шумен за
определяне на основни месечни възнаграждения на служители; Заявление № 307р-
3449/04.03.2020г. за разрешаване на отпуск; Заявление № 307р-8662/15.06.2020 г. за
разрешаване на отпуск, Писмо № 8121р-17549/04.10.2019г. на директора на ДПНД - МВР,
ведно с приложена правна консултация на проф. Васил Мръчков; Писмо № 94-
4103/22.07.2014 г. на МТСП относно „Отчитане на извънредният труд пред инспекцията по
труда“; Платежни бележки - месечни за процесния период, както следва: за 2019г. - м.
декември; за 2020г. - м януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли;
Справка за въведени болнични листове и вида обезщетение за временна
неработоспособност, за периода 01.12.2019 г.- 10.07.2020 г. за ищеца; Седмични графици за
периода: за 2019 г. - № 307р-16914/21.11.2019 (седмичен 25.11. - 01.12.2019 г.); № 307р-
17255/28.11.2019 (седмичен 02.12.2019 г. - 08.12.2019 г.); № 307р-1769106.12.2019
(седмичен 09.12-15.12.2019 г.); № 307р-18030/12.12.2019 (седмичен 16.12. - 22.12.2019 г.); №
307р-18372/19.12.2019 (седмичен 23.12. - 29.12.2019 г.); № 307р-18613/27.12.2019 (седмичен
30.12.2019 г. - 05.01.2020г.); за 2020 г. - № 307р-92/03.01.2020 (седмичен 06.01.2020 г.-
12.01.2020 г.); - № 307р-570/10.01.2020 (месечен от 10.01.-31.01.2020 г.); № 307р-
1765/31.01.2020 (месечен от 01.02.-29.02.2020 г.); № 307р-3389/28.02.2020 (месечен от 01.03.-
31.03.2020 г.); № 307р-4635/27.03.2020 (месечен от 01.04.-30.04.2020 г.); № 307р-
5815/21.04.2020 (за изменение); № 307р-5464/10.04.2020 (месечен за изменение от 01.04.-
30.04.2020 г.); № 307р-6488/30.04.2020 (месечен от 01.05.-31.05.2020 г.); № 307р-
7787/27.05.2020 (месечен от 01.06.-30.06.2020 г.); № 307р-9449/30.06.2020 (месечен от 01.07.-
31.07.2020 г.), Протоколи за извънреден труд: peг. № 307р-389/08.01.2020 г. (IV тримесечие
2019 г.) - прил. № 3; peг. № 307p-390/08.01.2020 г. (IV тримесечие 2019 г.) - прил. № 1; peг.
№ 307р-5337/08.04.2020 г. (I тримесечие 2020 г.) - прил. № 1; peг. № 307р-5336/08.04.2020 г.
(I тримесечие 2020 г.) - прил. № 3; peг. № 307р-9692/06.07.2020 г. (II тримесечие 2020 г.) -
прил. № 1; peг. № 307р-9691/06.07.2020 г. (II тримесечие 2020 г.) - прил. № 3; peг. № 307р-
14365/08.10.2020 г. (III тримесечие 2020 г.) - прил. № 1; peг. № 307р-14366/08.10.2020 г. (II
тримесечие 2020 г.) - прил. № 3, Протоколи приложение № 6 за нощния труд: peг. № 307р-
212/06.01.2020 г. ( м. декември 2019 г.); peг. № 307р-1962/06.02.2020 г. (м. януари 2020 г.);
peг. № 307р-3504/05.03.2020 г. (м. февруари 2020 г.); peг. № 307р-5311/07.04.2020 г. (м. март
2020 г.); peг. № 307р-6724/05.05.2020 г. (м. април 2020 г.); peг. № 307р-8345/08.06.2020 г. (м.
май 2020 г.); peг. № 307р-9696/06.07.2020 г. (м. юни 2020 г.); peг. № 307р-11553/10.08.2020 г.
(м. юли 2020 г.).
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
общо за целия процесен период ищецът е положил 344 часа нощен труд, който след
преизчислението му с коефициент 1.143 се равнява на 393 часа; че за всеки от отчетните
периоди ищецът има положени извънреден труд, като общо извънредния и незаплатен труд
за периода е 49 часа, които се равняват на *** лева, а дължимото обезщетение за забава,
изчислено към 25-то число на месеца, следващ тримесечието, през което се отчита
положения труд е общо *** лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд според чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Според действащата разпоредба на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР през процесния
4
период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен
е трудът, който се полага между 22.00 и 6.00 часа. В същото време разпоредбата на ал. 3 на
същия законов текст предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /в редакцията, която е била в сила към процесния период/ работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
/чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в редакцията му въведена с ДВ, бр.
81 от 2016 г./, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба е предвидено, че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното
време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения
подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в
дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период/. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва да бъде извършено.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 6.00
часа, се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. При липсата на правило за
отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 от ЗВМР, то при
сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно
правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на
нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Да се приеме противното би означавало да се
допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и
физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието
/работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до
нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България и чл. 14 от ЕКЗПЧОС /в т. см. и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/. Приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 от
5
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки
отработен час през нощта. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Следователно
нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от
двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на
втората от тях съдът приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на
МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/. Т. е., от
посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени
се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а
не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на
отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи
общото правило на чл. 140, ал. 1 от КТ. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта, при петдневна работна
седмица, е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия
закон специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по
отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от
ЗМВР. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Според нормата на чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който
не може да бъде повече от 6 месеца. Както бе отбелязано по - горе, работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24- часови смени, се изчислява
сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. Сумираното изчисляване на
работното време форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен
период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните
служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през отделните
дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата свободно време
е превишена, ще е налице извънреден труд. Сумираното работно време се установява в
полза на работодателя за работници и служители, които извършват работа със специфичен
6
характер и/или организация на труда според чл. 154а от КТ, но изчисляването му се основава
на продължителността, установена при подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал.
1 от КТ/. Тримесечната норма на отчитане представлява допълнителна тежест за работника
или служителя, тъй като затруднява възстановяването на работната сила, което биологично
се осъществява най-добре в рамките на едно денонощие / т. 2 от Тълкувателно решение № 8
от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Според чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият
стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният
по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за периода на
сумирането. В чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г. / от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал.
4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при
сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се
сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни
работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 за изчисляване на
отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. С оглед изложените
вече по-горе съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за
преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда
и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния период
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид
при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца. Както бе
посочено по - горе, от заключението на вещото лице се установява положен нощен труд в
размер на 344 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно
работно време, възлизат на 393 часа, съответно в резултат на направеното преизчисляване,
стойността на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в размер на
49 часа в резултат на преобразуването и съобразено с разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6
от ЗМВР за целия процесен период възлиза на *** лв.
Посочените изводи относно преобразуването на нощния труд не се променят и с
7
оглед постановеното Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския
съюз, доколкото с т. 1 от същото е прието, че член 8 и член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от
тях нощен труд. В случая, в българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.
60 от 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния
труд на държавните служители в системата на МВР. С т. 2 от решението е прието, че
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се
прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В самото съдебно решение е прието, че съгласно постоянната съдебна практика
разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Следователно предявените искове за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явяват
доказани по основание. Съдът при преценка на техния размер напълно възприема
заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че доколкото през целия процесен период ищецът е
положил 344 часа нощен труд, то след преизчислението му с коефициент 1.143 същият се
равнява на 393 часа. Следователно общо извънредния и незаплатен труд за периода е 49
часа, които се равняват на *** лева. С оглед на изложеното съдът намира, че първия
обективно съединен осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло за сумата *** лева.
С оглед допуснатата забава в изплащането на дължимите възнаграждения, в полза на
ищеца следва да се присъди и мораторна лихва в изчисления от вещото лице размер към 25-
то число на месеца, следващ тримесечието, през което се отчита положения труд, или за
периода от 25.01.2020 г. до датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2022 г. в размер
на 98.06 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. При преценка на
възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата
страна писмени доказателства във връзка с предявените осъдителни искове е било заплатено
възнаграждение в размер на *** лева. Имайки предвид естеството на иска и правилата за
определяне на съответното минимално възнаграждение по него, визирани в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е значително
под размера, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от същата наредба. С оглед на
изложеното се налага извода, че същото не е прекомерно, поради което и възражението за
8
неговото намаляване на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде
оставено без уважение. С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в общ размер на *** лева, включващи адвокатско възнаграждение,
съобразно предявените и уважени искове.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати дължащите се държавни такси по предявените и
уважени искове в размер на *** лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на ***
лева.
С оглед изхода на спора на ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** - ШУМЕН, с адрес: гр. Шумен, ул. “Сан Стефано“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на П. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, обл. Шумен, ул.
“Шипка“ № 19, чрез адв. З.Б. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Екзарх Йосиф“ № 8, ет.
1 сумата от *** лева /***/, представляваща неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд от 49 часа за периода от 01.12.2019 г. до 10.07.2020 г., получен при
преизчисление на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, сумата от *** лева
/***/, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от
25.01.2020 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска -17.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *** - ШУМЕН, с адрес: гр. Шумен,
ул.“Сан Стефано“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, обл. Шумен, ул. “Шипка“ № 19, чрез адв. З.Б. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
“Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1 сумата от *** лева /***/, представляваща направени в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК *** - ШУМЕН, с адрес: гр. Шумен,
ул.“Сан Стефано“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от
*** лева /***/, представляваща държавна такса по предявените и уважени искове и
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9