№ 292
гр. Шумен, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101964 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Л. Ф. Хасанов, чрез
пълномощника адв. Н. от АК София, против «ЕОС Матрикс» ЕООД гр.
София, с която е предявен отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът иска да реализира защита срещу
материално правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по
ИД № 841/2008 г., по описа на ЧСИ Д. З. при ШОС, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по
изпълнителното дело парично вземане по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.04.2007 г. за сумите: 14 761,49 лева - главница, дължима,
ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2008 г. до окончателно
изплащане на задължението; 1 954,61 лева - просрочена лихва за периода до
13.06.2008 г., както и 808,62 лева - съдебни разноски.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че срещу нея
било водено ИД № 20088760400841, по описа на ЧСИ Д. З., с първоначален
взискател ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, образувано въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 16.06.2008 г., по ЧГД № 1307/2008 г., по описа на PC -
Шумен, с който ищцата била осъдена да плати на заявителя по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.04.2007 г. следните суми: 14 761,49 лева -
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2008 г. до
1
окончателно плащане; 1 954,61 лева - просрочена редовна лихва за периода до
13.06.2008 г., както и 808,62 лева - съдебни разноски.
След извършена справка за кредитна задлъжнялост в ЦКР към БНБ
ищцата установила, че вземането било прехвърлено с Договор между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника. Изпълнителното производство било прекратено
поради двегодишно бездействие от страна на взискателя преди 26.06.2015 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че след тази дата взискателят не
е предприел действия по принудително изпълнение, с които да прекъсне
давностния срок, поради което счита, че вземането е погасено по давност и
респективно погасена възможността за принудително изпълнение, поради
бездействие на взискателя. Моли да бъде признато за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество по влязла в сила Заповед за изпълнение по
ЧГД № 1307/2008 г., по описа на PC - Шумен, въз основа на която е издаден
Изпълнителен лист от 16.06.2008 г., парично вземане дължимо по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.04.2007 г., на сумите: 14 761,49 лева -
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2008 г. до
окончателно плащане; 1 954,61 лева - просрочена лихва за периода до
13.06.2008 г., както и 808,62 лева - съдебни разноски, поради погасяване по
давност. Претендира разноски
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава
писмен отговор на исковата молба. Предявява възражение, че искът е
предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като не били представени
доказателства за твърдяното частно правоприемство - придобиване вземането
от ответника по Договор за прехвърляне на вземане, по което съдът се е
произнесъл, че е неоснователно. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват. От процесуалните им
представители са постъпил становища, като ищецът поддържа исковата
молба, а ответникът - отговора.
Предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От прието по делото писмо рег. № 3364/28.02.2024 г., по описа на ШРС,
се установява, че № ИД № 20088760400841, по описа на ЧСИ Д. З., с
взискател ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, образувано въз основа на Изпълнителен
2
лист, издаден на 16.06.2008 г., по ЧГД № 1307/2008 г., по описа на PC -
Шумен, с който ищцата била осъдена да плати на заявителя по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.04.2007 г. следните суми: 14 761,49 лева -
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2008 г. до
окончателно плащане; 1 954,61 лева - просрочена редовна лихва за периода до
13.06.2008 г., както и 808,62 лева - съдебни разноски, е унищожено.
От приобщеното ИД № 20137740400230, по описа на ЧСИ Я. Д., се
установява, че е образувано по Молба рег. № 03651/17.04.2013 г., по описа на
ЧСИ Я. Д., от взискателя ТБ „Банка ДСК“ ЕАД /лист 1 от ИД/, срещу
длъжника Л. Ф. Х., въз основа на Изпълнителен лист от 26.02.2013 г. /лист 3
от ИД/ и Заповед № 329/26.02.2013 г. за незабавно изпълнение /л. 4 по ИД/,
издадени по ЧГД № 564/2013 г., по описа на РС Шумен въз основа на
Заявление по чл. 417 ГПК от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД на парично задължение по
Договор за кредит от 27.04.2007 г., както следва: 14 563.44 лева – предсрочно
изискуема главница; 1552.23 лева - лихва за просрочие, включително такса
закъснение от 22.11.2012 г. до 25.02.2013 г. и законна лихва от 26.02.2013 г.
до изплащане на вземането, както и 894.62 лева – деловодни разноски.
С Покана за доброволно изпълнение /л. 24 по ИД/, получена на
11.05.2013 г. от М. М. М. – съпруг със задължение да предаде длъжникът Л.
Ф., е поканена в двуседмичен срок да плати общо 19 218.51 лв. по Договор за
кредит от 27.04.2007 г., от които: 14 563.44 лв. - главница; 348.95 лв. - законна
лихва за периода от 26.02.2013 – 23.05.2013 г.; 1552.23 лв. - неолихвяеми
суми; 894.62 лв. - разноски; 1709.18 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ; 150.09
лв. - такси и разноски по изпълнителното дело.
С Молба вх. № 08881/16.10.2013 г., по описа на ЧСИ Я. Д. /л. 35 по ИД/
„ОТП Факторинг България“ ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че по
силата на Договор за цесия от 25.06.2013 г. е придобил вземането на ТБ
„Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Л. Ф. Х.. Молбата е оставена без
движение с указания за представявне на доказателства за цесията, за
изпълнението, на които доказателства пред съдебния изпълнител не са
представени.
С Постановление от 01.04.2016 г. /л. 37 по ИД/, връчена на взискателя
ТБ „Банка ДСК“ ЕАД на 19.04.2016 г. и на длъжника Л. Ф. Х. на 19.04.2016 г.,
ИД № 20137740400230, по описа на ЧСИ Я. Д., е прекратено на основание чл.
3
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С Молба вх. № 02685/01.06.2020 г., по описа на ЧСИ Я. Д. /л. 42 по ИД/
«ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София, уведомява съдебния изпълнител, че по
силата на Договор за цесия от 19.03.2020 г. е придобил вземането срещу
длъжника Л. Ф. Х. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за което представя
доказателства и моли да бъде конституиран като взискател.
С Писмо от 10.06.2020 г. /л. 55/ изпратено на посочената ел. поща
цесионерът «ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София е уведомен от съдебния
изпълнител, че молба вх. № 02685/01.06.2020 г., по описа на ЧСИ Я. Д., е
оставена без уважение, тъй като ИД е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С Молба вх. № 04391/03.08.2020 г., по описа на ЧСИ Я. Д. /л. 56 по ИД/
«ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София, иска в качеството си на цесионер на
вземането, да получи оригиналния Изпълнителен лист срещу длъжника Л. Ф.
Х..
С Писмо от 20.08.2020 г. /л. 58/ изпратено на посочената ел. поща,
цесионерът «ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София, молбата е оставена без
уважение като молителят е уведомен, че взискател по ИД № 20137740400230,
по описа на ЧСИ Я. Д., е ТБ „Банка ДСК“ ЕАД.
С Писмо /л. 7/ връчено на «ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София, съгласно
разписка /л. 8/, на 04.08.2023 г., длъжникът Л. Ф. Х., като се позовава на
изтекла давност, моли вземането по договор за кредит с идентификатор №
EFSP000000001536847 на главница от 14 563.00 лева и общ размер на
балансовата експозиция от 32 479.00 лева да бъде заличен от
информационните масиви на кредитора, както и да бъде коригирана
подаваната към Централния кредитен регистър към БНБ информация.
С Писмо – отговор изх. № 01392/08.08.2023 г. от «ЕОС Матрикс» ЕООД
гр. София, отказват считайки, че не са налице предпоставките за подаване на
друга информация към Централния кредитен регистър при БНБ, различна от
предоставената в съответствие с нормативно определените задължения, както
и, уведомяват длъжника Л. Ф. Х., че задължението по Договор за кредит от
27.04.2007 г. с ТБ „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлено с Договор за цесия от
19.03.2020 г., сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и «ЕОС
Матрикс» ЕООД гр. София.
4
Представени са и други писмени доказателства неотносими към
правния спор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен, който по правната си
същност е средство за защита на длъжник и има за предмет само оспорване на
изпълняемото материално право. Длъжникът би могъл да търси защита по
този реда и относно „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, какъвто е и
настоящият случай. Надлежни страни по това оспорване са носителите на
оспорваното материално право – длъжник и кредитор.
Предпоставка за допустимост на защитата с отрицателен установителен
иск е позоваването от ищеца на нови факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, в частност след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2
ГПК (т. е. влизане в сила на ЗИ и издаване на ИЛ). В настоящия случай такъв
факт е твърдението за бездействие на кредитора със съдебно потвърдено
вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство,
което бездействие поражда за длъжника потестативното право да се позове на
погасяване на възможността за принудително осъществяване правото на
принудително изпълнение поради „изтекла погасителна давност“. С други
думи бездействието на носителя на едно гражданско право води до
изсрочване искането към органите за правна защита: съд /арбитраж/ - да
постановят съдебно решение или съдебен изпълнител /данъчна
администрация/ - да приведат съдебно решение в изпълнение, но самото
субективно право не се погасява, а се погасява само възможността за правна
защита. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова
полза погасителна давност може да се осъществи само като възражение било
срещу предявен от носителя на субективното право (кредитора) иск или
предприети от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително
изпълнение (привеждане в изпълнение на ИЛ). В този смисъл становището на
ответника «ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София изразено в Писмо – отговор изх.
№ 01392/08.08.2023 г., че: „последиците от изтеклата погасителна давност
могат да се релевират само с възражение против иск подаден от кредитора,
тъй като възражентието за давност е отбранително средство на длъжника по
5
едно облигационнно правоотношение“, е правилно, но по изключение при
непредприети от кредитора чрез правозащитен орган действия на
принудително изпълнение това правото на длъжника може да се осъществи
чрез отрицателен установителен иск, както е в настоящия случай. В тази
хипотеза специфична предпоставка за допустимост на производството е
наличието на правен интерес за ищеца от търсената искова защита. Интересът
от търсената правна защита е необходима предпоставка за всички видове
искове, но за установителните искове законът я подчертава изрично в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК. По общо правило правният интерес е
налице, когато поведението на противната страна прави правното положение
на ищеца несигурно. Не е необходимо правото да е било нарушено,
достатъчно е само то да бъде заплашено от нарушаване. За да се приеме
наличността на такава несигурност в правното положение, не е нужно
фактите да говорят за действителна несигурност; достатъчно е в това
отношение разумната субективна преценка на титуляра. Приема се, че
несигурността е винаги налице, когато противната страна оспорва правото на
ищеца или си присвоява едно право спрямо ищеца. Оспорването може да бъде
направено устно или с извършване на други действия. Интересът трябва да
бъде правен, сиреч съществуването или несъществуването на
правоотношението да оказва макар и косвено въздействие върху правното
положение на ищеца.
В процесния случай предвид установеното по делото, че ответникът в
настоящото производство «ЕОС Матрикс» ЕООД гр. София, в съответствие с
нормативно определени задължения, е подал информация към Централния
кредитен регистър при БНБ, в резултат на което Л. Ф. Х. е вписана с
идентификатор № EFSP000000001536847 като длъжник по Договор за кредит
от 27.04.2007 г. с първоначален кредитор ТБ „Банка ДСК“ ЕАД за главница от
14 563.00 лева и общ размер на балансовата експозиция от 32 479.00 лева,
което задължение е придобито от „ОТП Факторинг България“ ЕАД по силата
на Договор за цесия от 25.06.2013 г. с ТБ „Банка ДСК“ ЕАД и в последствие
прехвърлено с Договор за цесия от 19.03.2020 г., в полза на «ЕОС Матрикс»
ЕООД гр. София, такъв правен интерес от предявяване на настоящият
отрицателен установетелен иск за ищеца е налице. Предвид допустимостта
искът подлежи на разглеждане за основателност, при което следва да бъде
установено, както началото и продължителността на периода от време, през
6
който носителят на субективното право по Изпълнителен лист от 26.02.2013
г., издаден по ЧГД № 564/2013 г., по описа на РС Шумен, не е потърси
неговото принудително осъществяване, така и дали този период е изтекъл
преди правно задълженото лице Л. Ф. Х. да предяви настоящия иск.
В общия случай разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК предвижда, когато
съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност, която винаги е 5
г.. В заповедно производство, какъвто е настоящия случай, правото на
кредитора е установено по реда на чл. 417 ГПК със Заповед № 329/26.02.2013
г. за незабавно изпълнение, поради което, предвид, че влезлия в сила съдебен
акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо,
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В тази хипотеза
продължителността на давностния срок се определя от давността определена
за самото в земане. В процесния случай се касае за правоотношения по
Договор за кредит, поради което задълженията се погасяват с петгодишна
давност по силата на чл. 110 ЗЗД. С предприемането по ИД №
20137740400230, по описа на ЧСИ Я. Д., на действие по принудително
изпълнение чрез налагане на запор върху МПС с ДК № Н 01 33 АР,
собственост на длъжника Л. Ф. Х. – запорно съобщение изх. рег. №
06194/06.04.2013 г., по описа на ЧСИ Я. Д. /л. 30 по ИД/, което е единственото
предприето действие прекъсващо давността по смисъла на мотивите в ТР №
2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, следва, че е
започнала да тече нова петгодишна давност, чийто срок е изтекъл на
06.04.2018 г.. Предвид липса на други валидни действия от страна на
кредитора с прекъсващ давността ефект и поради изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок с Постановление от
01.04.2016 г. ИД № 20137740400230, по описа на ЧСИ Я. Д., е прекратено, за
което взискателят ТБ „Банка ДСК“ ЕАД и длъжникът Л. Ф. Х. са надлежно
уведомени. До изтичане на новия давностен срок - 06.04.2018 г. доказателства
за предприети действия с прекъсващ давността ефект от страна на
първоначалния цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД не са представени.
Предвид изложеното предявеният отрицателен, установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
7
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има
ищцата, която е направила съответно искане, като е представила Списък по
чл. 80 ГПК /л. 87/, с което претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени
три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. В този смисъл, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на оказана от
него безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е
представен Договор за безплатна правна помощ и съдействие с някое от
лицата, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. В настоящото производство
по Молба рег. № 2159/08.02.2024 г. на ищцата е освободена от такси и
разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Следователно процесуалният
представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ и съдействие
на лице, което е материално затруднено, поради което на адв. В. Павлов Н. от
АК София, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА определено на осн. чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 1977.22 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати сумата 700.99 лв. държавна
такса на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по предявения отрицателно установителен иск,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. Ф. Х., с ЕГН: **********, и
8
адрес: гр. Шумен, ул. „Ген. Скобелев“ № 41, бл. 5, вх. 1, ет. 1, ап. 2, чрез
пълномощника адв. Н. от АК София, не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, чрез пълномощника
адвокат Р. Ж. М., парично вземане в размер 17 524.72 лв., от която: 14 761,49
лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2008 г.
до окончателно плащане; 1 954,61 лева - просрочена лихва за периода до
13.06.2008 г., както и 808,62 лева - съдебни разноски, по ИД № 841/2008 г., по
описа на ЧСИ Д. З. при ШОС, като погасено по давност.
Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, да плати на адвокат В. П. Н., от АК София, с
адрес: гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 14, партер, сумата 1977.22 (хияда
деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки) лв. адокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
1 т. 2 ЗА, вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“
АД – Шумен, държавна такса в размер на 700.99 (седемстотин лева и
деветдесет и девет стотинки) представляваща дължима държавна такса, на
основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9