Решение по дело №49/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, депозирана чрез процесуален представител Е. З. – Главен експерт юрист при ДАМТН - София, против Решение № 181 от 13.12.2024 г. по АНД № 20242330200807/2024 г. на Районен съд –Ямбол. Със съдебния акт ЯРС отменил Наказателно постановление (НП) № НЯСС-124 от 19.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Претендира се отмяната на решението на Районен съд – Ямбол по съображения за постановяването му в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за посочване от страна на АНО, че санкционираното нарушение е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 22 от Закона за водите, позовавайки се на влязло в сила НП за същото нарушение. Сочи се, че в случая нормата на чл. 200, ал. 4 от ЗВ е неприложима, като нарушителят е санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон за неизпълнени предписания по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ – посочването на влязъл в сила санкционен акт е като отегчаващо обстоятелство, обуславящо определянето на санкция над предвидения в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ минимум от 1 000 лева. Иска се отмяната на съдебното решение и потвърждаване на НП, ведно с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът - Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касацията – община „Т.“, гр. Ямбол, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол счита, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице разминаване между описаното нарушение и приложената правна норма, което се отразява и на правото на защита, в случая дали е налице повторност или не. Иска съдът да остави касационната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 181 от 13.12.2024 г. по АНД № 20242330200807/2024 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отменено НП № НЯСС-124 от 19.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за наложена на община „Тунджа“, гр. Ямбол имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 22.02.2024 г. на община „Тунджа“ бил съставен АУАН за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, а впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № НЯСС-124 от 19.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, (надлежно връчено), с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на община „Тунджа“ била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, затова че като собственик на язовир ПИ 18259.35.59/000089/ не е изпълнила задължително предписание на комисията за проверка на годността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, назначена със заповед на Областния управител на област Ямбол, дадено с Протокол № 290 от 10.11.2022 г. със срок на изпълнение 30.04.2023 г. Посочено е също, че е налице повторност по смисъла на § 1, т. 22 от ЗВ, тъй като община Тунджа е наказана за административно нарушение от същия вид с НП № НЯСС-25 от 09.03.2023 г., влязло в сила на 21.03.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения – непосочване на реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Районният съд приел, че АНО е посочил, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 22 от ЗВ, като се е позовал на влязлото в сила НП № НЯСС-25 от 09.03.2023 г., с което община „Тунджа“ е била санкционирана за същото по вид нарушение. Съдът заключил, че при така описана фактическа обстановка нарушението е следвало да бъде санкционирано по по-тежко наказуемия състав на чл. 200, ал. 4 от ЗВ, а в противоречие с описаната фактическа обстановка е наложена санкция по основния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Това нарушение съдът квалифицирал като съществено такова, като е приел, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя поради невъзможността му да разбере за какво нарушение е санкциониран.

Оспореното решение е неправилно.

Касационната инстанция счита, че не са налице сочените в акта на въззивния съд пороци на наказателното постановление. Видно от съдържанието на НП, в него е посочено, че с неизпълнение в срок до 30.04.2023 г. на даденото предписание от назначената от Областен управител на област Ямбол комисия за проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, (обективирано в Протокол № 290 от 10.11.2022 г.), е извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, задължаващ собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Административно наказващият орган е направеил и преценка по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като действително е посочено, че е налице влязло в сила друго наказателно постановление, с което на същия нарушител е наложено наказание за същото по вид нарушение и е отбелязано, че е налице повторност по смисъла на § 1, т. 22 от Закона за водите, но изрично е допълнено, че това обстоятелство се преценя като отегчаващо такова предвид определения от АНО размер от 2 000 лева на наложената за нарушението имуществена санкция. Съобразно регламентацията на сочената в НП санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2, какъвто е и настоящият случай, се наказва с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, в размер от 1 000 до 20 000 лева. В конкретния казус налаганото предходно наказание за същото по вид нарушение с влязло в сила наказателно постановление е взето предвид при определяне размера на наложената санкция над установения в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ минимум от 1 000 лева като отегчаващо вината обстоятелство, което изрично е посочено и в самия акт. В този смисъл напълно се опровергават изводите на първоинстанционния съд за липса в НП на реквизитите по чл. 57, т. 6 и т. 6 от ЗАНН, изискващи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, съответно законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Изискванията за посочване на тези обстоятелства в процесното НП са изпълнени, като с оглед изричното отразяване, че предходното санкциониране на нарушителя е отегчаващо вината обстоятелство с оглед размера на наложената имуществена санкция, налице е и единство между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация; няма разминаване между описаното нарушение и приложената правна норма. В тази връзка следва да се посочи също, че нарушението, извършено в условията на повторност съдържа всички признаци на основния състав на нарушението, като единствената разлика е обстоятелството, че е осъществено при наличието на друго влязло в сила наказателно постановление. Освен това, соченият за нарушител се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация. Отделно от изложеното следва да се има предвид и факта, налагането на наказание по основания текст от закона е по-благоприятно за нарушителя. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на ответника по касацията по никакъв начин не е било накърнено. Като е стигнал до обратните изводи, ЯРС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а НП – потвърдено.

С оглед изхода на спора претенцията за разноски в двете съдебни производства от страна на процесуалния представител на касатора се явява основателна. Ответникът по касацията следва да бъде осъден да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за представителството в съдебните производства пред ЯРС и ЯАС. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя същото в минимума от 80 лева, като дължимите разноски в този случай са в общ размер от 160 лева.

Водим от горното, Административен съд - Ямбол, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 181 от 13.12.2024 г. по АНД № 20242330200807/2024 г. на Районен съд –Ямбол и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № НЯСС-124 от 19.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за наложена на община „Тунджа“, гр. Ямбол имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.

ОСЪЖДА ОБЩИНА „ТУНДЖА“, ГР. ЯМБОЛ, да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции в общ размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.