Решение по дело №1015/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Лозя Оряхово“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя К. К., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/3575#2/30.08.2024г., издаден от И. Д. на Държавен фонд „Земеделие“ – София, поправен с Решение за поправка на явна фактическа грешка №01-2600/3575#3/19.09.2024г. на ИД на ДФ „Земеделие“.

В жалбата се твърди, че оспорения акт бил незаконосъобразен, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че бил налице валидно сключен административен договор №202104/17.09.2021г. между „Лозя Оряхово“ ЕООД и ДФЗ, като дружеството изпълнило всички договорености с ДФЗ по този договор. След сключването на административния договор и точно изпълнение на всички ангажименти на ползвателя по него, било недопустимо да се правят, без нарушение от страна на ползвателя, едностранно от ДФЗ корекции в пределните стойности на сумите по финансираните дейности. Счита се, че АУПДВ по същество представлявал заповед за едностранно изменение на самия административен договор от страна на ДФЗ, за което административният орган нямал право. Навеждат се и доводи, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради липса на нормативните основания за издаването му. Освен това, нарушена била Наредба №6/2018г. в частта ѝ относно сравнение на цените на операциите, подлежащи на финансиране от ДФЗ, с пределните цени по вътрешна (непубликувана) заповед на МЗХ. В тази насока се твърди, че действително, ДФЗ бил задължен, в качеството си на разпоредител с бюджетни средства, да извършва предварителен, текущ и последващ контрол по разходването на тези средства при предоставяне на финансова помощ в полза на бенефициентите. Този контрол обаче бил строго уреден в законодателството и не можело да излиза извън точните предели на власт на ДФЗ като административен орган. Нямало как едно и също лице в качеството на кандидат, а впоследствие, след като точно е изпълнил проекта – в качеството на ползвател на помощта, да изпълнява различни изисквания и критерии за финансиране и то при условие, че различните критерии се появяват впоследствие, а административният орган се опитва да ги приложи с обратна сила и то по пътя на тълкуването на нормативен административен акт, който не бил публикуван. Сочи се, че с издадения АУПДВ грубо се нарушавали принципите на правна сигурност и предвидимост в действията на администрацията, като се цитира съдебна практика в този смисъл. Твърди се, че с оспорения акт била наложена финансова корекция на основание административни документи, които не били известни на жалбоподателя – Заповед №РД 09-645/23.06.2021г. на Министъра на земеделието и храните, както и Доклад на ИА на СОСЕЗФ от 15.02.2023г. Счита се, че приложението към посочената заповед било нищожно. Твърдението в АУПДВ, че ДФЗ допуснал грешка при изчисленията на пределните суми за финансова помощ, не отговаряло на истината. Навеждат се и доводи, че по конкретния проект целта на закона била спазена стриктно. Излагат се и съображения, че е нарушен принципа на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, както и че не са спазени изискванията на чл.35 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноските по делото, в размер на държавните такси, разноските по производството, вкл. разходи за командировки за съдебни заседания и възнаграждението за един адвокат.

Ответникът – И. Д. на ДФ „Земеделие“ - София, в представени чрез процесуален представител писмени молби – становища, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за осъществената юрисконсултска защита. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатски хонорар.

Административен съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните в с. з. и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.07.2021г. от жалбоподателя „Лозя Оряхово“ ЕООД, УРН: ******, УИН: 2929072162074, ИН: **********, до ДФЗ е подадено Заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г., подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята“, дейност „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ с обща стойност на разходите без ДДС 198376.32 лв. и дейност „Смяна на подпорна конструкция“ с обща стойност на разходите без ДДС 178260.79 лв. или общо разходи за всички подмерки и дейности 376 637.11 лв.

Със Заповед №03-РД/2954/16.09.2021г., издадена от З. И. Д. на ДФЗ, се одобрява заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ на „Лозя Оряхово“ ЕООД, УРН на кандидата: ******, УИН на проекта: 29/290721/62074, ИН на проекта: **********, инвестиция: 344 072.08 лв., финансова помощ: 309664.87 лв., Подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята“, дейност: „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ с площ: 15.2663 ха и дейност: „Смяна на подпорна конструкция“ с площ: 13.9047 ха. Със същата заповед се отказва финансова помощ, като е посочено, че е заявена сума на инвестицията в размер на 376 637.11 лв., но след извършване на административни проверки, на основание чл.13, ал.4 и чл.8, ал.9 и 10, чл.6, ал.1, т.11 и във връзка с Приложение 1 от Наредба №6/26.10.2018г., Държавен фонд „Земеделие“ налага корекция на финансовата помощ с 29308.53 лв., както следва: за подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята“, дейност „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ – редукция в размер на 14 768.11 лв. и за подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята“, дейност „Смяна на подпорна конструкция“ – редукция в размер на 14540.42 лв.

На 17.09.2021г. между ДФ „Земеделие“ и „Лозя Оряхово“ ЕООД – ползвател, е сключен Договор №202104/17/09/2021г., като съгласно същия (т.1.1.), фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 90% от стойността на одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за изпълнение на подмерки и дейности, извършени от ползвателя по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, посочени в чл.5 от Наредба №6/2018г. и посочени в Заявлението за предоставяне на финансова помощ с УИН 29/290721/62074 и ИН ********** и приложенията към него (инвестиционен проект, план за преструктуриране и конверсия и удостоверение за участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“) по чл.12, ал.11 от Наредба №6/2018г. и одобрени със Заповед № 03-РД/2954 от 16.09.2021г. на И. Д. на ДФЗ, а именно: „Подобряване на техниките за управление на лозята“: „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“; „Смяна на подпорна конструкция“. Според т. 2.1. от договора, първоначално одобрената финансова помощ въз основа на Приложение №1 към чл.8, ал.1 - пределни цени по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ на Наредба №6/2018г. е в общ размер [рег. номер].87 лв. и е както следва: А. Площ - 15.2663 ха/13.9047 ха; Б. Инвестиция – 344072.08 лв.; В. Финансова помощ – 309664.87 лв. (90 % от Б); Дейност: „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“ - А. Площ – 15.2663 ха; Б. Инвестиция – 181967.31 лв.; В. Финансова помощ – 163770.58 лв. (90 % от Б); Дейност: „Смяна на подпорна конструкция“ – А. Площ – 13.9047 ха; Б. Инвестиция – 162104.76 лв.; В. Финансова помощ – 145894.29 лв. (90 % от Б).

Съгласно т.3.1. от договора, ползвателят се задължава да извърши дейностите по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, предмет на договора, в срок до 31.05.2022г.

На 30.09.2021г. до ДФЗ от дружеството-жалбоподател е подадено Заявление за авансово плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г., по Договор № 2021/04/17/09/2021г. за предоставяне на финансова помощ.

С писмо изх. № 01-2600/5682 от 08.10.2021г. на ДФЗ, дружеството – жалбоподател е уведомено, че заявлението за авансово плащане е одобрено, при следните условия: авансово изплащане до 80 % от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ: 247731.89 лв. Приложени са Заповед №03-РД/3247 от 08.10.2021г. на Заместник изпълнителен Директор на ДФЗ, с която се одобрява заявление за авансово плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ на кандидата, както и Оторизационно писмо за авансово плащане.

На 03.06.2022г. до ДФЗ от дружеството-жалбоподател е подадено Заявление за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г., по Договор № 202104/17.09.2021г., като в раздел II са попълнени суми за изграждане на автоматизирани системи за капково напояване - договорирана сума на инвестицията (без ДДС): 181967.31 лв., договорирана сума на финансовата помощ за дейността: 163 770.58 лв. и суми за смяна на подпорна конструкция – договорирана сума на инвестицията (без ДДС): 162104.76 лв., договорирана сума на финансовата помощ за дейността: 145894.29 лв., съответно общо договорирана сума на инвестицията (без ДДС): 344072.07 лв. и общо договорирана сума на финансовата помощ за дейността: 309664.87 лв.

Към заявлението е приложена Таблица с описание на разходите по дейности и етапи (Приложение № 1).

С писмо изх. № 01-2600/5253 от 01.09.2022г. на ДФЗ, дружеството – жалбоподател е уведомено, че заявлението за окончателно плащане е одобрено, при следните условия: Първоначално одобрен размер на финансовата помощ: 309 664.87 лв.; Авансово изплатена финансова помощ: 247731.89 лв.; Окончателно одобрен размер на финансовата помощ: 61801.58 лв. В писмото е указана възможността за подаване на възражение до ДФЗ в срок от 14 дни от получаването му, в случай на несъгласие с одобрения размер на финансовата помощ.

Приложена е Заповед №03-РД/3293 от 01.09.2022г. на Заместник изпълнителен Директор на ДФЗ. В т.I от същата е посочено, че се одобрява изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ на кандидата, като е отбелязано, че първоначално одобрения размер на финансовата помощ [рег. номер].87 лв., авансово изплатена финансова помощ: 247731.89 лв. и окончателно одобрен размер на финансовата помощ: 61801.58 лв. С т.II от заповедта, на основание чл.8, ал.8 от Наредба №6 от 26.10.2018г. се отказва изплащане на сума в общ размер на 131.40 лв., въз основа на отчетени по-малки суми за отделно операции от дейност „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“.

С писмо изх. №01-2600/3575/12.07.2023г. на ДФЗ, на основание чл.24, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от АПК, дружеството – жалбоподател е уведомено, че ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива във връзка с констатация на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ (ИА СОСЕЗФ) при извършен одит на ДФ „Земеделие“ за финансова 2022г., направена по подадено от дружеството заявление за плащане с ИН ********** по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г. С годишен доклад на ИАСОСЕЗФ, получен на 15.02.2023г., била установена неточност при изчисляване на допустимата за подпомагане финансова помощ в размер на 32253.06 лв. (16490.98 евро) на бенефициер „Лозя Оряхово“ ЕООД, УРН ******, ИН **********, УИН 29/290721/62074, Договор №202104 от 17.09.2021г. Цитирана е разпоредбата на чл.8, ал.10 от Наредба №6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г., и е посочено, че при договарянето на финансовото подпомагане ДФ „Земеделие“ е изчислил допустимата цена, като е приложил най-ниската предложена цена от предоставените оферти и е взел предвид пределната цена, определена със заповед на министъра на земеделието с изключение на цените за следните операции по технологична карта: т.6 – колове междинни – метални; т.9 – тел-носеща; т.11 – тел – две двойки над носещия. Във връзка с гореизложеното, ДФ „Земеделие“ одобрил и изплатил недопустими разходи в размер на 32253.06 лв. Отбелязано е, че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, е 32 253.06 лв. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, в 14-дневен срок от получаване на писмото може да се направят писмени възражения и да се приложат писмени доказателства.

С вх. №01-2600/3575#1 от 24.07.2023г. в ДФЗ е постъпило възражение от „Лозя Оряхово“ ЕООД. В същото са изложени подробни съображения, въз основа на които се моли да бъде прекратено започнатото производство по издаване на АУПДВ.

На основание чл.27, ал.3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, от И. Д. на ДФЗ е издаден процесният Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3575#2/30.08.2024г. С акта е определено на „Лозя Оряхово“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 32253.06 лв.

Издадено е и Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка №01-2600/3575#3 от 19.09.2024г., видно от което, в съдържанието на акта е допусната очевидна фактическа грешка в изписването на дължимата сума в евро.

АУПДВ е изпратен на адреса на дружеството и е получен на 09.09.2024г., а Решението за поправяне на очевидна фактическа грешка – на 25.09.2024г., видно от приложените известия за доставяне (л.547).

Жалбата е подадена чрез ДФЗ, където е заведена с вх. №01-2600/3575#4/20.09.2024г.

По делото e допусната съдебно-икономическа експертиза, като от приетото ѝ заключение се установява, че по заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от национална програма за подпомагане на лозаро-винарски сектор 2019- 2023г. от 29-07-2021г. на „Лозя Оряхово“ ЕООД е сключен Договор № 202104/17/09/2021г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от национална програма за подпомагане на лозаро-винарски сектор 2019- 2023г. Заявената, одобрена и изплатена финансова помощ от ДФЗ по отношение на дейността „Смяна на подпорна конструкция“ е в размер на 145 894,29лв., което представлява 90% от одобрената сума на инвестицията в размер [рег. номер],76лв. За да одобри посочените суми, ДФЗ е приложил определените в Заповед с № РД 09-645/23-06-2021г. на МЗХГ пределни цени по видове дейности, заложени в т. VI : За дейност „Смяна на подпорна конструкция“, както е описано в заключението в табличен вид, и разпоредбите на Наредба № 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019г. - 2023г., съобразно определената за инвестиция площ в размер на 13,9047ха. В случай, че за изчисляване на финансовата помощ се прилага само т. VI от Приложение към Заповед с № РД 09-645/23-06-2021г. на МЗХГ със заглавие „Смяна на подпорна конструкция“, съобразно с пределните цени, определени с Приложение № 1 към чл.8, ал.1 от Наредба №6 от 26.10.2018г. /т.е. по отношение на материалите за изграждане с метални колове, водеща е общата стойност от 10349,86лв.- пределна крайна цена/, то договорираната сума за финансова помощ ще бъде в размер на 145 894,29лв., колкото реално са изплатени от ДФЗ за този вид дейност.

По отношение на пределната цена по видове дейности: В т. VI Заповед с № РД 09-645/23-06-2021г. на МЗХГ е посочено, че цената на ха за дейностите по смяна на подпорна конструкция с метални колове е 10349,86лв. В т.III „Изграждане на подпорна конструкция“ и дейност „Изграждане на подпорна конструкция на новосъздадени насаждения“ са посочени допустимите за подпомагане операции със съответната цена, които формират посочената цена от 10349,86лв. за конструкция с метални колове. В констатациите по повод на извършения одит на ДФЗ за финансовата 2022г. е посочено, че по отношение на т. т.6 колове междинни-метални; т.9 тел носеща и т.11 тел-две двойки над носещия следва да се прилага подход, при който крайната цена за Материали и изграждане на подпорна конструкция с метални колове от 10349,86лв. в т.VI не следва да се превишава, но всяко отделно в нея перо/дейност само по себе си не следва да надвишава и определената му цена в т. III “Изграждане на подпорна конструкция“ и дейност „Изграждане на подпорна конструкция на новосъздадени насаждения“, а именно за „Колове междинни - метални: 4309,50лв.“ ; за „[тел. номер],50лв.“; „Тел-две двойки над носещия: 786,00лв.

При прилагането на този подход на изчисляване, при който не следва да се надвишава общата стойност на материалите за смяна на подпорна конструкция с метални колове от 10349,86лв., но всяка отделна позиция да бъде съобразена с посочените в заповедта на министъра пределни цени в т. III, стойността на инвестицията [рег. номер],03лв. Разликата до одобрената и изплатена от ДФЗ сума на инвестицията [рег. номер],77лв. е 35836,74лв., от които 90% са 32253,06лв., което е и сумата на обжалвания Акт- подробно всички изчисления експертизата извършила и посочила таблично в констатациите по задача 8.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Д. Ж., като показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 25.04.2025 г., поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страната правни доводи, основани на тях.

Така установената фактическа обстановка налага формирането на следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен орган – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Доколкото в чл.62 от АПК е регламентирано правомощието на издателя на административния акт да поправя допуснати в последния очевидни фактически грешки, Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка №01-2600-3575#/19.09.2024г. също е издадено от компетентен орган.

Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за издаването му.

При извършена служебна проверка съдът не констатира при издаването акта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до неговата отмяна. Неоснователно е твърдението за неспазване на чл.27, ал.2, т.1 АПК, тъй като АУПДВ не противоречи на вече издадени преди него актове, които са влезли в сила и това е така поради издаването на АУПДВ на самостоятелно правно основание – чл.162, ал.2, т.8 и т.9, т. е. независимо предхождащите го по време актове, вкл. и административни договори. Не е налице нарушение и на чл.35 АПК от страна на ответника, доколкото от административната преписка е видно, че преди издаването на обжалвания акт са изяснени релевантните факти и обстоятелства, и по-конкретно пределните цени за съответните извършени операции, определени със Заповед № РД-09/645/23.06.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите. Следва тук да се отбележи и че липсва нормативно изискване тези пределни цени предварително да бъдат сведени до знанието на страната по сключения с нея административен договор.

Обжалваният акт е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Производството по издаване на оспорения акт е проведено на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК. В нормата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а в ал.5 е посочено, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Според чл.27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В нормата на § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Издаването на процесния акт е инициирано след като от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ е било установена неточност при изчисляване на допустимата за подпомагане финансова помощ в полза на жалбоподателя, която неточност е в размер на 32253.06 лева. От правна страна изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал на чл.8, ал.10 от Наредба № 6 от 26.10.2018г., според който финансовата помощ за всяка операция се изчислява на база най-ниската предложена цена от предоставените оферти по чл.12, ал.2, т.7, но не повече от пределната цена за съответната операция, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласно чл.17, ал.10. В последната разпоредба е предвидено, че изплащането на финансовата помощ е на база изпълнени операции по технологична карта, предоставена по реда на чл.12, ал.2, т.1 и на база предоставените по чл.12, ал.2, т.7 оферти. Не се изплаща частта от разходите по операции, която надвишава определените количества в приложение № 1 и съответстващите им пределни цени, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Предвид горното на първо място трябва да се изяснят следните обстоятелства:

В Приложение №1 към чл.8, ал.1 от Наредба №6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023г. е регламентирана пределна цена за дейност „Смяна на подпорна конструкция“ (в случая става дума именно за смяна и то с метални колове – л.27, 35, 42), включваща следните операции: 1. Сваляне на съществуваща подпорна конструкция; 2. Изнасяне на отпадъците; 3. Материали и изграждане на подпорна конструкция с метални колове; 3.1. Материали и изграждане на подпорна конструкция с дървени колове; 3.2. Материали и изграждане на подпорна конструкция с бетонни колове, като всички разходи при подпорна конструкция с метални колове, каквато е и настоящата хипотеза, са определени в размер на 11 682,55 лв. Следва да се има предвид, че в това приложение е посочена и пределната цена за дейност „Изграждане на подпорна конструкция“ (т.е. и след сваляне на вече съществуваща, предходна), според която всички разходи при подпорна конструкция с метални колове са в размер на 10 349,86 лв. Посочените суми съвпадат изцяло с тези в представеното Приложение към Заповед № РД-09/645/23.06.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите (л.583), но в последната са посочени и конкретните пределни цени поотделно за всяка една операция и в рамките на съответната дейност.

В случая не е спорно между страните по делото, а и от събраните в хода на административното производство писмени доказателства се установява, че дружеството жалбоподател не е изпълнило всички описани в посочената заповед девет операции при изграждането на подпорна конструкция (нова) след свалянето на съществуваща подпорна конструкция (предходна) и изнасянето на отпадъците. От офертата на „Булсервиз БГ“ ЕООД от 25.06.2021г. (л.35), от договора между същото дружество и жалбоподателя от 26.07.2021г. (л.42) и Технологична карта (л.27) е видно, че операциите: „Маркиране на местата на коловете“, „Колове междинни – бетонни“, „Колове междинни – дървени“, Колове крайни – бетонни“, „Колове крайни – дървени“, „Аксесоари за краен блокаж при конструкция с бетонни колове“, „Аксесоари за краен блокаж при конструкция с дървени колове“ (вкл. и подоперации въже и фиксиращи скоби) и „Индивидуални подпорни колчета“, не са били извършени. След като пределната цена за дейност „Смяна на подпорна конструкция“ подлежи на изплащане при извършване на всички нормативно уредени операции, каквато хипотеза не е налице в случая, няма как да се приеме, че дружеството-жалбоподател следва да получи подпомагане в максималния общ размер от 11 682,55 лева на хектар.

Следователно, неправомерно е да се прилага максимума на сумата (11682.55 лева) по т.VI от Заповед № РД09-645/23.06.2021г. (вж. задачи 2 и 3 от СИЕ) и това е така, защото тази сума се следва на заявителя само в случай на изпълнение от негова страна на всички операции по т.III от посочената заповед и към това се добавят операциите по т.1 и т.2 от т.VI на заповедта, като се изчислят сумите за съответните операции по заявената за подпомагане площ. Т. изпълнение в случая не е налице, тъй като видно от технологична карта, офертата и договора (между жалбоподателя и изпълнителя), извършеното от „Булсервиз БГ“ ЕООД в полза на жалбоподателя не включва посочените по-горе операции.

С други думи, не следва да се извършва плащане и за операции, които реално не са извършени. Това е недопустимо поради недопустимост на разхода (не се извършва подпомагане за неизвършена операция). Пределната цена за дейност „Смяна на подпорна конструкция“ се изчислява в съответствие с избраните от бенефициента материали – метални, дървени или бетонни колове със съответните аксесоари според типа колове. Съгласно правната регламентация, на бенефициентите следва да се изплаща подпомагане само за операциите, които реално са били извършени в съответния лозов масив. Това плащане трябва да е до размера на пределната цена за конкретната операция, определен със Заповед № РД09-645/23.06.2021г.

Във връзка с горното следва да се посочи конкретно, че в случая, неправомерно първоначално на дружеството са били изплатени суми за операции „Колове междинни – метални, „Тел“ и „Тел – две двойки над носещия“, изчислени на база обща сума за всички операции по т.III от посочената по-горе заповед – 10349.86 лева, или 13.9047 ха * 10349.86, + обща сума за операцията по т.VI.1 от посочената заповед (496.69), или 13.9047 ха * 496.69, + обща сума за операцията по т.VI.2 от посочената заповед (836.00), или 13.9047 ха * 836.00, като всичко това формира обща сума 162442.35 лева, от която се дължи плащане в размер на 90 %, или 146197.12 (като реално платената [рег. номер].29 лева (т.е. има разлика в размер на 303.82 лева, вж. таблицата на стр.5 от СИЕ).

Във връзка с горното и предвид констатацията на вещото лице по задача 6 от СИЕ, следва отново да се отбележи, че пределната цена за операциите за дейност „Смяна на подпорна конструкция“ (определена със Заповед № РД09-645/23.06.2021 и посочена общо за всички операции в Наредба №6/26.10.2018г.) се следва на заявителя само, ако са изпълнени всички операции, което, както вече се изясни по-горе, не е налице в случая.

Предвид дотук изложеното не може да се приеме, че заявените за авансово (л.255) и за окончателно (л.323) плащане суми, са дължими от ДФЗ в посочените в заявленията размери, касателно разходите за дейност „Смяна на подпорна конструкция“ (вж. л.332). Тук, за яснота следва да се отбележи, че констатацията по задача 7 от СИЕ се отнася за всички операции (каквито, както вече се обсъди, не са налице в случая).

На следващо място, съобразно съдържанието на оспорения акт следва да се посочи, че ДФЗ са изчислили правилно дължимите суми за дейностите „Сваляне на съществуваща подпорна конструкция“ (6906.33) и „Изнасяне на отпадъците“ (11624.33), в размерите, в които са заявени за плащане (вж. л.332), но неправилно са изчислили (и изплатили) сумите за останалите операции (вж. задача 8 от СИЕ, съображение 4). Правилни в тази връзка са изчисленията на вещото лице по СИЕ по таблицата от задача 8, а именно: реално полагаща се сума за операция „Колове междинни – метални“ – 59922.30 лева /13.9047 ха * 4309.50 (пределна цена, съгл. т.III, 4.1 от Заповед № РД09-645/23.06.2021г.) = 59922.30 лева/; реално полагаща се сума за операция „Тел“ – 2690.56 лева /13.9047 ха * 193.50 = 2690.56 лева/; реално полагаща се сума за операция „Тел – две двойки над носещия“ – 10929.09 лева /13.9047 ха * 786 = 10929.09 лева/.

Казано по друг начин, от ДФЗ не е следвало да се изплащат сумите съответно в следните размери: за операция „Колове междинни – метални“ – 93881.46 лева; за операция „Тел“ – 4456.45 лева; за операция „Тел – две двойки над носещия“ – 11040.78 лева, а е трябвало да се изплатят сумите в размери съответно, както следва: за операция „Колове междинни – метални“ – 59922.30 лева; за операция „Тел“ – 2690.56 лева; за операция „Тел – две двойки над носещия“ – 10929.09 лева.

Разликата между реално полагащите се суми за посочените операции и реално платените суми за тези операции, е общо в размер на 35836.74 лева (93881.46-59922.30=33959.16; 4456.45-2690.56=1765.89; 11040.78-10929.09=111.69. или, 33959.16+1765.89+111.69= 35836.74). Или, 35836.74 * 90 % (съгл. предв. в адм. договор) = 32253.06 лева, каквато е сумата за възстановяване, определена с АУПДВ.

По тези съображения съдът приема, че в процесния АУПДВ ответникът се е позовал на съответните за случая фактически основания и правилно е изчислил неполагащият се на жалбоподателя размер на подпомагане с оглед факта, че извършеното от ДФЗ плащане от 32253.06 лева е недопустимо поради недопустимост (поради неправомерност) на разходите в този размер. Актът е издаден и на съответните правни основания – чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП (и е съобразен с предвиденото в чл.27, ал.5 от ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК.

Неоснователни са възраженията в жалбата в насока едностранно изменение на договора (в тази връзка вж. Решение № 12163 от 12.11.2024г. на ВАС по адм. д. № 9157/2024г.). В тази насока е необходимо да се отчете, че в т.4.1. изр. второ от договора (л.242) е заложено, че „Фондът има право да упражнява контрол за изпълнение на условията по договора. Контрол за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на други документи, свързани с подпомаганата дейност, имат право да извършват …… Сертификационния орган и други контролни органи….“. Точка 4.2., буква „д“ от договора гласи, че Фондът има право „да намали размера на одобрените разходи, ако при обработка на заявлението за плащане открие неправомерно одобрен разход, който се явява недопустим вследствие на неспазване на критериите за допустимост за финансиране или неправилно изчисление на одобрената сума, вследствие на допусната фактическа и/или техническа грешка. Намалението на безвъзмездната финансова помощ е в размера на установения недопустим разход.“.

В случая хипотезата по т.4.2., буква „д“ от договора е реализирана, тъй като е налице неправомерно одобрен разход поради допусната неточност при изчисляване на полагащата се на дружеството сума (фактическа или техническа грешка), установена в хода на извършена проверка от сертификационен орган – Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“. Поради това, установеното от фактическа страна обосновава издаването на процесния акт, с който на съответните правни основания е определена за възстановяване неправомерно отпусната и получена от жалбоподателя сума в размер на 32253.06 лева.

Следователно, фактът на извършване на неправомерно плащане поради фактическа и/или техническа грешка (неточност при изчисляването) и получаване на посочената сума, е установен от ответника на законови и договорни разпоредби, и се потвърждава от заключението по СИЕ. Извършването на неправомерно плащане и получаването на сумата е очевидно и това е било очевидно за дружеството и към момента на подаването на заявленията за плащане, с оглед това, че е било заявено плащане (в т.ч. в размер на 32253.06) за операции по цени над пределните, поради изчисляване на суми на база извършени всички операции по т.III от Заповед № РД09-645/23.06.2021г., каквато хипотеза не е била налице и последното няма как да не е било известно на заявителя.

Неправилното изчисление от административния орган на първоначално одобрената сума, доколкото не е взел предвид пределните цени за операциите по Приложението към Заповед № РД09-645/23.06.2021г., и то само за отделни операции (посочените в АУПДВ), не представлява основание за отмяна на обжалвания акт, който, както се посочи по-горе, е издаден въз основа на установени факти и при спазване приложимите за него законови изисквания. Няма как погрешното прилагане на материалния закон при одобряване на заявленията за предоставяне на финансова помощ, респ. при сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и при плащането, да изключи спазването на закона по принцип.

Вярно е, че Заповед № РД09-645/23.06.2021г. и приложението към нея не са били публикувани и по преписката няма данни да са били известни на жалбоподателя, но към датата на подаване на заявленията му за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019г. – 2023г., за дейност „Смяна на подпорна конструкция“ (л.255, 323), както и към дата на заповедите за одобряването им (л.304, 520), а и към датата на сключване на Договор № 202104/17/09/2021г., тя е съществувала и страните е следвало да се съобразят с нея, след като е изрично предвидено в Наредба № 6 от 26.10.2018г.

Изложените в настоящия съдебен акт съображения обосновават и неприложимост на разпоредбата на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на комисията от 17 юли 2014 година (по аргумент за противното – вж. Решение № 10954 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2023 г., Решение № 5441 от 23.05.2023г. на ВАС по адм. д. №9203/2022г., Решение №3769 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2023 г., Решение № 3214 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2022 г., Решение № 382 от 9.06.2022 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1169/2021 г., Решение № 4589 от 2.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2022 г., Решение № 361 от 1.06.2022 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1146/2021 г.). Неприложимо е и изр. второ от член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, тъй като решението за възстановяване на сумата е било извършено във времето 12.07-24.07.2023г. – с писмо изх.№01-2600/3575/12.07.2023г. (л.528), а последното плащане е било извършено след датата 01.09.2022г. (вж. л.520), т.е. решението е съобщено до 12 месеца след плащането (в този смисъл Решение № 5360 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2018 г.).

Относно съответствието на АУПДВ с целта на закона, съдът не установи актът да не е съответен на целите по чл.2 от ЗПЗП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният акт е валиден и отговаря на всички изисквания за законосъобразност, респ. не са налице основания за неговата отмяна. Ето защо жалбата против него следва да бъде отхвърлена. В подкрепа на крайния извод на съда е и практиката на касационната инстанция по сходен казус – Решение №12354 от 14.11.2024г. на ВАС по адм. д. №9381/2024г.

По отношение на Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка, с което е допусната поправка в оспорения АУПДВ, съдът приема, че с това решение изпълнителният директор на ДФЗ е поправил очевидната фактическа грешка в първия акт без да засяга смисъла и съдържанието на волеизявлението, обективирано в същия. С направената поправка не се променя волеизявлението на издателя на акта и неговото съдържание, а само се конкретизира точната сума в евро към определеното левово задължение, определено с АУПДВ в размер на 32 253.06 лв., което при елементарно изчисление е повече от ясно, че не може да бъде 719.09 евро, а по курса лев евро - 32 253.06 лв. са равностойни на 16 490.98 евро. С извършената поправка се постига разкриване на вече формираната действителна воля на административния орган по отношение на подлежащата за възстановяване сума в лева и евро.

При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, които включват депозити за вещо лице в общ размер на 350 лева (л.610, 672) и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно осъществената правна защита и фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 500 лева, дължими от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лозя Оряхово“ ЕООД, [населено място], EIK********, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3575#2/30.08.2024г, издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, поправен с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка №01-2600-3575#/19.09.2024г.

ОСЪЖДА „Лозя Оряхово“ ЕООД, [населено място], EIK********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 500.00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.