РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 26 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря МАРИАНА
ДОЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №718 по
описа за 2018 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на 2б, ал. 1 ЗОДОВ
Образувано е по повод исковата молба на Т.М.Ц. ***, с която
по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди претендира обезщетение в размер на 3 000 лева, от които 2 700 лева неимуществени вреди и 300.00 лева – имуществени вреди, претърпени от него в резултата на нарушеното му
право на разглеждане и решаване на гр.д.№1120/2009
по описа на РС Ловеч в разумен срок, заедно със законната лихва.
Неимуществените вреди се проявили в негативни чувства и емоции, чувство на
безпомощност, недоверие в институциите, а имуществените – пропусната възможност
да ползва 16 кв.м. от има, предмет на който е забавеното производство. Изтъква
се допълнителното обстоятелство за влошено здраве и напреднала възраст на
ищеца, които са допринесли за по-тежкото негативно преживяване от забавянето,
без обаче да се намират в причинно-следствена връзка с това. Цитирана е
практика на ЕСПЧ. Претендират се и разноски.
В хода на делото по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът изменя претенцията си в частта за имуществените
вреди, като намалява същата от 300.00 лева на 195,84 лева.
Ответникът
Р. с. Л. оспорва иска,
като прави възражения, че не е надхвърлен разумния срок. Не оспорва висящността
на гр.д.№1120/2009 г. към момента на предявяване на настоящия иск, но счита, че
същото е приключило с постановяване на крайния съдебен акт – решението от
16.06.2017 г. Възразява по отношение на твърдението, че било нарушено правото
на ищеца, гарантирано от чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, след като липсват
оплаквания държавата да се е намесила в правото му на мирно ползване от притежанията.
Напротив, според ответника държавата е гарнтирала ефективни средства на ищеца
да упражнява правото си. Относно имуществените вреди счита, че е неясно в какво
са се изразили – пропуснати ползи или загуби. Относно продължителността на
срока ответникът противопоставя становището си, че делото се отличава с
фактическа и правна сложност, като се позовава на влошените отношения между
страните по гр.д.№1120/2009 г., постановеното спиране на делото във връзка с
преюдициалните спорове за собственост върху имота. Началният момент, от който
ищецът е конституиран като страна, според ответника, е 06-03-2015 г. След
конституирането му като страна, ищецът и неговият процесуален представител
ставали причина за забавяне на производството – отлаганията по молба на адв. С.
Л., поставяне на допълнителни въпроси към експертизата. Р. с.Л. също така
счита, че съгласно практиката на ЕСПЧ делата с по-голям „риск“ за страните са
тези, свързани с трудова заетост, гражданско състояние, обезщетения от ПТП, здравеопазване,
репутация, спорове за земя и др., сред които не попада предметът на
гр.д.№1120/2009 за разпределяне на ползването върху дворно място. Счита, че
ищецът се счита за обезщетен, след като към настоящия момент гр.д.№1120/2009 г.
е приключило окончателно с решение на ОС В. Т. по в.гр.д.№933/17 г., като се
позовава на делото Hirst срещу Обединеното кралство. на не последващото произнасяне на съда по
въпроса за разноските. , изтъквайки: 1.) фактическа и правна сложност на
делото, включително силно влошени взаимоотношения между страните по
гр.д.№771/12 г.; 2.) процесуалното поведение на страните и на другите участници
(вещи лица и свидетели); 3.) претоварване на съда. Евентуално въвежда
възражение срещу размера на претендираното обезщетение, който счита за
прекомерен и несправедливо завишен. Оспорва претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение, изтъквайки факта, че ищецът е дядо на
представляващия го адв. Т.Г..
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощника си адв. Т.Г., който поддържа изцяло исковата молба
и излага съображения за основателност на иска в пълния претендиран размер. В
писмена защита излага подробни съображения срещу защитната теза на ответника,
че гр.д.№771/14 било усложнено поради множество спорове между страните и силно
влошените им отношения; че поведението на ищеца също допринесло за забавянето с
подаване на жалби срещу определения на РС Ловеч за спиране и прекратяване на
делото; възразява и срещу защитната теза за прекомерна натовареност на РС
Ловеч, излагайки различен прочит на решението по делото Guincho срещу
Португалия. Относно претърпените от ищеца вреди се позовава на презумпцията за
такива в случай на установено нарушение на принципа за разумен срок на
производството.
Ответникът
Р. с.Ло. не се представлява в съдебно заседание и не
представя писмена защита.
Контролиращата
страна Р.п. Л. в съдебно
заседание изразява становище за основателност на иска в пълния претендиран
размер от 3 500 лева.
Съдът,
като взе предвид изложеното в исковата молба, писмената защита на ищеца,
писменият отговор на ответника, събраните доказателства по делото и изявленията
на страните в съдебно заседание, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Ищецът
Т.Ц. и брат му Г. А. по силата на Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 1955 г. са изградили двуетажна двуфамилна сграда (близнак) в
УПИ №ХІV-628 в кв. 86 по плана на гр. Л. при равни права – ½ идеална
част, като всеки от тях е получил и правото да ползва същата част от дворното
място. Жилището на Т.Ц. ***, а на Г. А. – в източната.
Дворното място се намира в
гр. Л. с административен адрес ул. „Г. Д." №**, граничещ и с ул. „Т.“ и
представлява ПИ с идентификатор 439552.507.628 по КК и КР на гр. Л., одобрени
със заповед РД - 18 - 10 / 17.04.2007г. на изп.директор на АГКК – Л., идентичен
със стария идентификатор - УПИ XIV -
628в кв.86, с площ 524 кв.м. Двуетажната двуфамилна сграда е с обособени 2 самостоятелни обекта -
в източната част с идентификатор 43952.507.628.1 и площ 80 кв.м., а в западната
част – с идентификатор 43952.507.628.4 по КККР / с площ 73 кв.м./и с жилищно
предназначение.
По взаимно съгласие на
двамата братя в имота била поставена лека телена ограда, разделяща имота на две
части – източна и западна.
През 1993 г. братът Г. А.
прехвърли собствеността върху своята къща в полза на трите си дъщери М. Г., С.
Ц. и И.Н., запазвайщи пожизнено са себе си и съпругата си Цонка Ангелова правото
на ползване.
През 2005 ищецът Т.Ц. прехвърил
на внука си Т.Г. правото на собственост върху западната сграда, запазвайки
пожизнено за себе си и за съпругата си правото на ползване.
След смъртта на Г. А.
започнали конфликти между Т.Ц. и неговити низходящи, от една страна, и
наследниците на починалия – съпругата Ц. А. и трите им дъщери М. Г., С. Ц. и И.
Н.. Конфликтите били предизвикани от изграждането на нови постройки в дворното
място и реконструкцията на съществуващите сгради, включително изграждането на
канализация.
На 04.08.2009 г. е образувано гр.д.№1120/2009 г. по описа на РС Л. по
исковата молба на Т.Л.Г. срещу Ц. А., И. Н., М. Г., С. Ц., с която е поискано
на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността да бъде разпределено
ползването между страните на отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 43952.507.628, находящ в гр. Л. ул. „Г. Д.“ **, съобразно правата
на страните – ½ за ищеца и останалата ½ за ответниците при
съответните права на всяка от тях, придобити по наследство и прекратена СИО.
В обстоятелствената част на
исковата молба е посочено, че от доста време отношенията между семействата на
ищеца и на ответниците са силно влошени и не могат по взаимно съгласие да се
разберат за ползването на дворното място. В подкрепа на това са посочени
номерата на няколко прокурорски преписки във връзка с конфликтите.
Към исковата молба е
приложена нотариална покана от ищеца Т.Г. връчена на ответниците на 15.05.2009
г., с която им предлага доброволно да разделят дворното място от 524 кв.м.,
представляващо имот с горния идентификатор, съобразно правата на
съсобствениците и скица-проект, изготвена от вещо лице – техник.
Съдът е давал указание за
отстраняване на нередовности в исковата молба. По повод допълнителните молби, представени
от майката на ищеца, съдът е давал указания във връзка с нередовности относно
представителната й власт.
След размяна на книжа с
Определение от 28.10.2009 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като
се е произнесъл по доказателствата и е допуснал съдебно-техническа експертиза,
която да изготви варианти за разпределение на ползването.
В първото съдебно заседание
на 01.12.2009 г., в което ищецът Т.Г. се представлява от адв. Ц. Т.,
ответниците (с изключение на Ц. А.) - от адв. Х. С., е изговен доклад по делото, изслушана е
съдебно-техническата експертиза изготвена от инж. М., разпитани са свидетели.
Оставено е без уважение искането на ответната страна да не се приема
заключението, поради наличието на основание за неговия отвод. Вещото
лице М. е признал, че ищецът Т.Л. и неговата майка М. Ц. са го
посещавали в Община Л., за да „се допитват за точка 3 и 4“. Делото е отложено за изготвяне на нова
съдебно-техническа експертиза възложена на инж. Т. с поставени допълнителни
въпроси, формулирани от Т.Г. в допълнителна молба от 19.08.2009 г.
Инж. Т. депозирал
заключението си на 18.01.2010 г., с което е предложил 4 варианта на
разпределение.
В съдебно заседание на
26.01.2010 г. вместо от адв. С., трите ответници се представляват от адв. С. С..
След изслушване на заключението на инж. Т. е възложена допълнителна
съдебно-техническа експертиза с указания да изготви нови варианти за
разпределение, съобразявайки допълнителни условия и като заснеме всички
съществуващи постройки в дворното място. Представителят на Т.Г. – адв. Т., е
заявила, че „Не възразяваме да се допусне допълнителната задача“
В съдебно заседание на
02.03.2010 г. вещото лице не се явил и не е представил заключение, което е
наложило съдът да изиска писмените му обянения и да отложи делото за нова дата
– 13.04.2010 г.
На 25.03.2010 г. инж. Т. е
депозирал молба до съда с копие до Районна прокуратура Ловеч, в която описва, че
след като взел делото от съда и направил измервания в имота, анонимно лице с
мъжки глас отправял предупреждения към
него да внивама какво и как мери и пеше във връзка с делото, заради което моли
да бъде „отзован“ като вещо лице по делото и по всякакъв друг повод.
На 13.04.2010 г. съдът е
освободил инж. Т. и е назначил инж. Присадашки, като е предупредил страните, че
ако и новият експерт отправи подобно оплакване, съдът ще спре делото и ще сигнализира Районна прокуратура Ловеч за провеждане
на разследване.
В следващото съдебно
заседание, проведено на 21.05.2010 г. представителят на ответната страна адв.
Спиридонова е представила доказателства за предявения от Т.Г. срещу ответниците
искове с правно чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС – за предаване владението върху килер с
площ от 3 кв.м., намираш се в сграда №4 изградена в спорния имот, и за
преустановяване на действията по разрушаване на разделителната стена на този
килер, по повод на които е образувано гр.д.№262/2010 г., с което е мотивирано
искане за спиране на производството.
Съдът е отложил произнасянето
по същото за следващото заседание - на 25.06.2010
г., когато на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е постановил спиране на
производството до решаване на гр.д.№262/2010
г. – с предмет исковете по чл. 108 и 109 ЗС относно килера, гр.д.№970/10 г. – с предмет искове по
чл. 109 ЗС от ответниците М. Г., С. Ц. и И. Н. срещу Т.Г. за премахване на
външна канализация по делителната линия между сгради №1 и №4 и пристроените
бани и тоалетни в северната страна на сградата в спорния имот, и адм.д.№41/10 на Административен съд Л.,
приемайки, че същите са преюдициални за решаване на гр.д.№1120/2009 г.
Определението е обжалвано от Т.Г.
пред О. с. Л., който с Определение №510/27.07.2010 г. по в.гр.д.№343/10 е
потвърдил определението за спиране.
Производството по делото е
възобновено с Определение от 09.01.2015
г., когато съдът е констатирал, че са приключили трите обуславящи изхода на
гр.д.№1120/2009 г. производства и насрочил делото в открито съдебно заседание.
Трите преюдициални
производства са завършили по следния начин.
Административно дело №41/2010 г. е приключило с Решение от
25.06.2010 г. на АС Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на ответницата И. Н.
срещу заповед на кмета на Община Л., с която е наредено на Т.Г. и М. Г., С. Ц. и И. Н. да премахнат
изградената от тях външна тоалетна в исковия имот. От мотивите на съдебния акт
е видно, че сигнал за започване на производството в административната му фаза е
подал Т.Г..
Производството по Гр.д.№262/2010 г. по описа на РС Л. е
приключило с окончателното решение 30.06.2011 г. на въззивната инстанция
постановено по вгрд№21/2011 г., с което са отхвърлени предявените от Т.Г.
против трите сестри М. Г., С. Ц.и И. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за
предаване на владението върху килер, представляващ неразделна част от сградата
на ищеца в спорния имот.
Производството по гр.д.№970/2010 г. по описа на РС Ловеч
е приключило с решение, с което е отхвърлен негаторния иск на М. Г., С. Ц. и И.
Н. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т.Г. да премахне външната канализация,
преминаваща по делителната стена между двете сгради – „близнаци“ и пристроени
баня и оталетна. Решението е в сила от 18.12.2014 г.
В първото съдебно заседание
след възобновяване на производството по гр.д.№1120/2009 г., проведено на 10.02.2015
г., докладичкът по делото съдия И. Й. си е направил отвод по повод искане от
отвената страна, обосновано с това, че същата е била докладчик по гр.д.№970/10
г. Ищецът се представлява от нов адвокат – С. Л..
На 06.03.2015 г. в съда е допизарана молба от Т.М.Ц., в която посочва,
че с Нотариален акт от 2005 г. той е дарил имота си, предмет на гр.д.№1120/2009
г. по описа на РС Л., в полза на внука си Т.Л.Г. – ищец по делото, запазвайки
за себе си и за съпругата си правото на ползване върху имота. Затова моли да
бъде конституиран като необходим другар в производството.
Едновременно с това докато
производството по гр.д.№1120/2009 г. е било спряно, в РС Л. е образувано дело с
предмет предявения от Т.М.Ц. срещу внука му Т.Л.Г. иск с правно основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД (когато дареният отказва да даде нужната издържка на
дарителя) за отмяна на дарението на
сградата, изградена в западната част на имота, чието разпределение се иска. С
решение, влязло в законна сила на 05.06.2012 г. като необжалавано искът е
уважен и дарението е отменено.
В същия период със Заповед №
КД-11-342/19.4. 2012 г. на Изп.директор на АГКК е одобрено изменението на кад.
карта и кад. регистри на гр. Ловеч, представляващо нанасяне на нови схеми на
самостоятелни обекти в сграда и коригиране на схеми на самостоятелни обекти в
сграда относно спорния имот.
С Разпореждане от 06.03.2015 г. новият председател на
съдебния състав – съдия Иванета Митова, молителят е конституриран като страна в
качеството на необходим другар на ищеца, и разглеждането на делото е насрочена
за 31.03.2015 г., впоследствие отсрочено за 12.05.2015 г. поради заболяване на
съдията Митова.
На 20.04.2015 г. е постъпила молба от Г. Ц. – съпруга на молителя Т.Ц.,
която при същите обстоятелства иска да участва в делото, упълномощавайки за
процесуален представител съпруга си Т.Ц..
На 12.05.2015 г. не е даден
ход на съдебното заседание, в което ищците Т.Г. и Т.Ц. се представляват от нов
пълномощник адв. С. Л., поради нередовно призоваване на една от ответниците Ц.А..
На 17.06.2015 г. съдът е докладвал настъпилата в хода на делото
промяна в собствеността на сградата – отмяната на дарението на Т.Ц. в полза на
внука му – ищец по гр.д.1120/2009 г., Т.Г.. Въз основа на това адвокат С.,
представляваща ответниците, е поискала прекратяване на производството поради
неговата недопустимост – липсата на процесуална легитимация за Т.Г.. Това
искане е отхвърлено от съда, след което като ищец е конституирана Г. Ц.. В това
съдебно заседание Т.Ц. се представлява от дъщеря си – свидетелката М. Ц. и адв.
Л., които са представили покана от Т.Ц. до ответниците – трите сестри, да му
заплащат обезщетение за ползваните 16 кв.м. в повече от полагащата им се
½ идеална част от дворното място и са поискали съдът да им я връчи.
Съдът е върнал поканата по съображения, че адресатите имат адреси за призоваване,
на които ищецът може да им връчи покана. Представляващата го адв. С. Л. е заявила, че ще поиска нова
съдебно-техническа експертиза поради новото обстоятелство – премахване на
двете външни тоалетни в изпълнение на атакуваната по адм.д.№41/10 г. АС Ловеч
заповед.
Срещу определението от
17.06.2015 г., с което съдът е отхвърлил искането на ответната страна за
прекратяване на производството, е депозирана частна жалба от М. Г., С. Ц. и И.
Н., входирана чрез РС Л. на 24.06.2015
г. до О. с. Л., за която съдът е съобщил на насрещните страни.
С Отговор на частната жалба
от 22.07.2015 г. Т.М.Ц. изразил становище за недопустимост на частната жалба
поради това, че атакуваното определение няма преграждащ характер.
С друго Искане от 27.07.2015
г., адресирано до О. с.Л., Т.Ц. е поискал отвод на всички съдии от Л.о. с.,
поради това, че се забелязва „трайна и явна тенденция в ЛОС към фаворизиране на
жалбоподателките…Дали горното се дължи на симпатии към жалбоподателките или на
неприязън към мен и близките ми, е без значение – и в двата случая подобно
поведение е НАЙ-МАЛКОТО морално
укоримо….не за пръв път ЛОС се произнася по същество по недопустим иск
при фаворизиране на горопосечинет жалбоподателки и при игнориране на закона и
фактите (всъщност всяка тяхна „среща“ с ЛОС се оказва успешна – 4 от 4)….“.
Мотивацията на Т.Ц. е подкрепена с изхода на две производства, решени в полза
на другата страна.
Въз основа на това искане са
се отвели всички осем съдии, измежду които се извършва разпределение на
гражданските дела по частни жалби и делото е изпратено на А. с.В. Т. за определяне
на друг равен по степен съд, който с определение от 15.09.2015 г. е изпратил
делото на О. с. П..
В съдебно заседание на 09.07.2015
г. не е даден ход на делото поради направени възражения от страна на
ответниците и разглеждането му е отложено за 20.10.2015 г., като е съобразено и
висящото частно производство пред ОС Л.. На 20.10.2015 г. също не е даден хода,
поради това, че делото все още не е било върнато в съда.
Плевенският окръжен съд с
Определение от 21.10.2015 г. по в.ч.гр.д.№779/15 г. е оставил частната жалба
без разглеждане като недопустима и делото е върнато в Районен съд Ловеч на 16.11.2015
г.
На 26.01.2016 г. съдът е оставил без движение исковата молба на ищците
Т.Ц. и Г. Ц. за уточняване на новите обстоятелства, мотивиращи искането им за
съдебно разпределение на ползването по начин, различен от вече установения в
продължение на повече от 60 години.
С разпореждане от 15.02.2016 г. съдът отново е разпоредил
връчване на уточнената искова молба на ответниците с право на отговор.
С разпореждане от 19.04.2016 г. съдът е насрочил делото в
открито заседание на 18.05.2016 г., в което не е даден ход на делото поради
неявяване на адв. Спиридонова и делото е отложено, със задължение адвоката да
представи доказателства за служебната си ангажираност.
В съдебно заседание на 08.06.2016 г. по искане на Т.Ц., чрез процесуалния му представител адв. Лозанова,
съдът е допуснал нова съдебно-техническа
експертиза за изготвяне на варианти за разпределяне на ползването,
възложена на инж. Костадинов. Мотивите за назначаването на експертизата са
новите обстоятелства, настъпили в хода на делото – събарянето на тоалетните в
двора.
Инж. К. е депозирал молба да
бъде освободен от задачата, тъй като не
желае да работи със страните. Затова е заменен с друг геодезист – инж. М. Ч..
На 06.07.2016 г. е извършен съдебен оглед в имота, в хода на който са
разпитани повторно двама свидетели. При извършването на огледа е участвал и
експерта инж. М. Ч.. Делото е отложено за изготвяне на експертизата, като на
страните е предоставена възможност да поставят допълнителни въпроси, които да
поставят до 05.08.2016 г. Делото е отложено за 19.10.2016 г..
В срок на 20.07.2016 г. е
депозирано становище и въпроси от ответната страна, чрез адв. С..
Т.Ц., чрез адв. Л., е
представил молба, постъпила в съда на 08.08.2016 г., изпратена по пощата на
05.08.2016 г., с която заявява, че поддържа предходните си искания за поставяне
на задачи към експертизата и моли за възможност да вземе становище по молбата
на насрещната страна.
Искането е уважено и на
10.08.2016 г. на адв. Л. е връчен препис от молбата на адв. Спиридонова. На
12.08.2016 г. съдът е разпоредил делото да се предаде за работа на инж. Ч.,
който да съобрази молбите на страните.
На 17.08.2016 . е постъпило
становище от Т.Ц. е съпругата му, в което прастранно на 4 страници се излагат
съображения за недопускане на единия от въпросите на насрещната страна, чрез
който считат, че със задачи № 1 и №5 се стига до намеса в самостоятелната
работа на вещото лице (това са задачите да се изготви графичен материал, който
да отрази всички съществуващи пътеки, огради, постройки, както и да представи
проект, който да съотвества на реалното разпределение към момента).
На 14.10.2016 г. вещото лице инж. Ч. е подал молба до
съда, в която е посочил, че е получил делото, запознал се е с материалите,
извършил е справки в О. Л., но поради изчакване
на молби от страните, не е успял да извърши оглед и замервания и затова
моли делото да бъде отложено за по-късна дата.
На 18.10.2016 г. е подадена молба от адв. С. Л. за отлагане на
делото, насрочено за 19.10.2016 г., поради това, че придружава детето си по
повод болничен престой.
На 19.10.2016 г. не е даден
хода на делото и същото е отложено за 29.11.2016 г., когато също не е даден
хода, поради неявяване на вещото лице.
В деня на съдебното заседание
– 29.11.2016 г. е депозирано заключението на инж. Ч..
В съдебно заседание на 07.12.2016 г. пълномощникът на Т.Ц.,
неговата дъщеря М. Ц., е поискала отлагане
на делото поради заболяване на детето на адв. Л.. Възразявала е срещу
приемане на заключението на инж. Ч., защото не е успяла да се запознане, по
повод на което съдът е прекъснал заседанието, осигурявайки 30 минути за
запознаване с експертизата. М. Ц. е продължила да настоява, че поради липсата
на достатъчно време за запознаване със заключението, се нарушава правото й на
защита по чл. 6 ЕКПЧ. Поискала е отвод
на инж. Ч. „предвид досегашното му
отношение към поставените задачи“, считайки, че „заключението, според мен, е било готово за заседанието на 29.11.2016
г., но не е представено нарочно“. Съдът изрично е посочил, че вещото
лице е спазило срока за представяне на заключението най-малко 1 седмица преди
съдебното заседание съгласно чл. 199 ГПК и е пристъпил към разпита на експерта.
В хода на разпита, М. Ц. продължава да задава въпроса защо вещото лице се е
забавил толкова много и защо предлага само два варианта на разпределение.
След приемане на
заключението, съдът е допуснал допълнителен въпрос по искане на другата страна,
представлявана от адв. С. и делото е отложено за 16.12.2016 г.
Допълнителното заключение на
инж. Ч. е депозирано на 08.12.2016 г.
На 12.12.2016 г. е депозирана
молба от Т.Ц. и Г. Ц. за отлагане на
делото поради заболяването на детето на адв. С. Л.. Изтъкват, че нямат
възможност да организират адвокатска помощ за толкова кратък срок „поради изключителния обем на делото“.
Заявено е, че: „...приветстваме усилията Ви за ускоряване хода на делото, но
считаме, че това не следва да става за сметка на правата ни“. Възразяват, че не
е извършен своевременен контрол върху изготвянето на експертизата, продължило 5
месеца и пропуснати 2 съдебни заседания.
Молба за отлагане е постъпила
и от адв. Лозанова с подробности относно престоя в лечебното заведение и
очавкването да й бъде издаден болничен, който да представи на съда. Изтъкнато
е, че: „...още повече по делото за
изслушвани многобройни съдебно-технически експертизи, правени са отводи на вещи
лиза и т.н...“
В откритото съдебно заседание
на 16.12.2016 г. съдът е уважил
молбата на ищеца за отлагане на делото поради невъзможност на процесуалния му
представител да се яви и делото е отложено за 25.01.2017 г.
В съдебно заседание на 25.01.2017 г. ищците Т.Ц. и Г. Ц. са
представлявани от мл.адвокат Т.Г.
(внука им, първоначалния ищец по делото), който е възразил, че заключението не
е пълно и е настоявал вещото лице да
направи допълнителни измервания и да представи още два-три варианта на
разпределение, като и да изготви снимки на имота. Поставена е допълнителна
задача и делото е отложено за 21.02.2017 г.
На 31.01.2017 г. мл.адв. Т.Г.
е поискал допълване на протокола от
съдебното заседание с реплика на съда по повод настояването за изготвяне на
снимки, както и че с искането за допълване на експертизата се цели „шиканиране“
на процеса.
В следващото заседание на
21.02.2017 г. е възникнал нов повод за спор между страните по предложените
варианти от вещото лице инж. Червенков, свързан с мръсен канал, преминаващ по
калканната стена на жилищната сграда, обслужващ нуждите на използвана от ищеца Т.Ц..
Двете страни, включително представителя на Т.Ц., адв. Л. са поставили допълнителни задачи към експерта.
С молба от същата дата
21.02.2017 г. Т.Ц. и съпругата му, чрез пълномощника си – дъщеря им М. Ц., са
поискали занапред съдебните заседания по делото да протичат при пълен
звукозапис, излагайки мотиви, че в предходни заседания е имало случаи на отправяне на обиди и неуважителни реплики, което
затруднява воденето на протокол. ни реплики
На 22.02.2017 . е проведено
производство по чл. 151, ал. 4 ГПК за поправка на протокол от 25.01.2017 г., в
което са изслушани страните и съдебния секретар, водил оспорения протокол.
На 07.03.2017 г. по делото е
постъпила молба от Т.Ц. и съпругата му, чрез мл.адв. Т.Г., с която искат вещото
лице инж. Ч. да бъде глобен за това, че след проведения оглед на 06.07.2016 г.
до датата на съдебното заседание 10.10.2016 г.
не е изготвил заключение и не се е явил в съдебно заседание, както и че
не е представил такова за съдебно заседание на 29.11.2016 г., а последващато
заключение от 07.12.2016 г. било непълно поради неизползваемост на единия от
предложените варианти. Вещото лице не се явил и в съдебно заседание на
25.01.2017 г., а в следващото на 21.02.2017 г. не представил в срок възложените
му доплънителни задачи, давайки алогични обяснения.
В молбата е заявено
становище, че с това поведение на вещото лице е нарушено правото на страната да
получи разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Поискано да бъде
наложена глоба на експерта и той да бъде освободен на основание чл. 198 ГПК от
възложената му задача.
С определение №324/04.04.2017
г. съдът е допуснал исканото допълване и
поправка в съдебния протокол, в който са вписани и следните изявления на
мл.адвокат Т.Г.: „в такъв случай аз считам, че съдията не се е запознал (прочел) с двата известни на мен учебника
по граждански процес, тъй като в тях пише точно обратното – че
фотоснимките, видеозаписите и аудиозаписите са допустими доказателствени
средства по ГПК…“, добавена е забележка от съда към мл.адв. Т.Г. – „Правя
Ви забележка да не обръщате към съда на „ти““, както и „По
този начин шиканирате процеса“.
В последното съдебно
заседание на Районен съд Ловеч по гр.д.№1120/2009 г., проведено на 18.04.2017
г. е прието допълнителното заключение на инж. Ч., изслушани са устните
състезания и делото е обявено за решаване, като на страните е дадена възможност
да представят писмени защити.
Съдебното
решение е постановено на
16.06.2017 г. и разпределението на
ползването е извършено по вариант втори, предложен от вещото лице инж. Топкаров,
съгласно който за Т.Ц. и съпругата му се отрежда ползването на западната част
от дворното място с площ 259 кв.м., а на ответниците – източната с площ 268
кв.м.
На 03.07.2017 г. Т. и Г.
Цоневи, чрез мл.адв. Т.Г., са депозирали молба
за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.
1 ГПК.
С определение от 05.07.2017
г. съдът е открил производство по допълване на решението, с указания към
молителите да представят копия за връчване на насрещните страни.
На 19.07.2017 г. съдът е дал
повторно указания на електронния адрес на мл.адв. Т.Г., че следва да представи
преписи от молбата за връчване на ответната страна, предоставяйки му за това
1-седмичен срок.
Преписите за връчване са
депозирани на 21.07.2017 г. и след депозираното на 02.08.2017 г. в срок
становище от процесуалния представител на ответниците, с Определение от
14.09.2017 г. съдът е допуснал исканото изменение в частта за разноските
По повод въззивни жалби от
двете страни по делото, производството се е развило във въззивна фаза пред
Окръжен съд Велико Търново, поради отводи на съдиите от О. с. Л..
С решение от 29.11.2018 г. по
в.гр.д№933/17 г. О. с.В. Т. е отменил решението на РС Л. и вместо това е
извършил разпределение на ползването съобразно съдебно-техническа експертиза,
възложена от въззивния съд на инж. Р. Л., съгласно която за всяка от страните
се отрежда да ползват реално по 185.50 кв.м. от дворното място съответно в
източната и западната част. В мотивите на въззивния съдебен акт е констатирано,
че въпреки изслушаните няколко
експертизи не са изяснени всички факти, имащи значение за извършване от съда на
безконфликтно разпределение на
ползването на процесния имот. В тази връзка е допуснато изслушване на съдебно
техническа експертиза, която въз основа на оглед на имота и извършени
замеревания е представила основното и допълващо застрояване в имота, пътеки и
площадки в имота, канализациите и трайните насаждения.
Решението на О. с. В. Т. е
влязло в законна сила на 15.01.2019 г.,
като необжалвано пред ВКС.
С молба от 18.01.2019 г. Т.Ц.
е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист въз основа на горното решение, с
данни, че в хода на процеса е починала съпругата му Г. Ц..
С разпореждане от 24.01.2019 г. е издаден изпълнителен
лист в полза на молителя.
На 08.02.2019 г. О. с. В.Т. е
изискал от Р. с. Л. гр.д.№1120/2009 г. по повод искане на Т.Ц. за поправка на
очевидна фактическа грешка във въззивното решение и делото е изпратено на
12.02.2019 г.
На 17.03.2019 г. О. с. В. Т. е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, което е дало основание на 31.05.2019 г. Т.Ц. да
поиска нов изпълнителен лист, съобразен с поправката.
С определение от 07.08.2019 г. Р. с. Л. по
гр.д.№1120/2009 г. е издал окончателния изпълнителен лист, съобразен с
поправката.
Горните факти съдът прие за
установени от приложеното заверено копие на гр.д.№1120/09 г. на Р. с. Л.,
преюдициалните производства, по повод на които е било спирано, в.ч.гр.д.№779/15
г. на ОС П., препис от окончателното въззивно решение по в.гр.д.№933/17 на ОС В.
Т., с което приключва гр.д.№1120/2009 г. на РС Ловеч, препис от решението на А.
с. Л. по адв.д.№41/10 г., препис от справки от деловодната система на Р. с.Л. и
изявленията на страните.
Относно
натовареността на Р. с. Л.
Според Доклада за дейността
на Р. с. Л. за 2016 г. натовареността на съда е около средната за страната (стр.
24 от доклада). Имало е препоръка от ОС Л. съдиите да използват правомощията си
по закон с цел процесуална принуда по отношение на страните, свидетелите и
вещите лица.
Относно
личността и преживяванията на ищеца
Ищецът Т.Ц. е роден на ***
година, към момента на приключване на съдебното дирене е навършил 90 години.
С решение на експертна
комисия – ТЕЛК, от 20.01.2009 г. му е призната пожизнено 96 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. Причина и дата на инвалидизирането – общо
заболяване от 07.08.2006 г. Описани са следните заболявания: глаукома,
мозъчно-сърдечна форма, състояние след исхемичен стволов мозъчен инсулт (м.
март 2008 г), лека десностранна хемипареза.
По искане на ищеца е
допусната и разпитана като свидетел неговата дъщеря М. Т. Ц., която заявява, че
основното жилище на баща й Т.Ц. се намирало в спорния имот и затова живо се
интересувал от делото и питал защо има толкова много експертизи (които
свидетелката оценява като „неприложими“). Притеснявал се и питал защо няма
решение по делото. Според свидетелката в резултат на забавянията започнал да
вдига кръвно налягане, приемал всичко много емоционално, загубил доверие във
внука си – сега негов процесуален представител Т.Г..
Съдът частично кредитира
показанията на свидетелката М. Ц., тъй като са налице субективни и обективни
основания, поставящи под съмнение достоверността на изявленията й. Освен
родствената връзка с ищеца, съдът установи, че свидетелката е имала пряко процесуално
участие в гр.д.№1120/2009 г., което е ставало причина за отлагане на делото.
Голяма част от експертизите, за които според свидетелката баща й е питал, са
били назначавани по искане на неговите представители – професионалисти, а така
също и самата М. Ц. е възразявала срещу приемане на заключения в качеството си
на пълномощник на Т.Ц..
Съдът намира за недостоверно
това, че в резултат на забавяне на производството по гр.д.№1120/2009 г. ищецът Т.Ц.
е загубил доверие във внука си – Т.Г.. Това е така, защото видно от
доказателствата по делото е, че през 2012 г., когато все още Т.Ц. не е участвал
като страна по делото, той е отменил дарението на имота в полза на внука му,
поради недаване на дължима издръжка. От това следва логичния извод, че
отношенията помежду им са били поставени под съмнение от гледна точка на
морална устойчивост много преди Ц. да бъде конституиран като участник в
производството на 06.03.2015 г.
Освен това съдът отчете, че
по всяко от приложените производства, имащи преюдициален характер спрямо
гр.д.№1120/2009 г. също са назначавани съдебно-технически експертизи, по повод
на които е имало посещения в имота, от което следва, че няма как да се приеме,
че именно експертизите по настоящото производство са причина за влошаване на
емоционалното състояние на Т.Ц..
От назначената
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Г.К. – лицензиран
оценител, се установява, че конкретните 16 кв.м., които са ползвани от
собствениците на източната сграда – ответниците по гр.д.1120/2009 г., до преди
разпределението на ползване с окончателното решение, за периода от 06.09.2015
г. до 07.08.2019 г. са имали средна наемна цена между 47.34 и 53.17 лева общо
за целия период, месечно – около 1.11 лева. Вещото лице пояснява, че цената е
толкова ниска, защото няма подобни пазарни аналози и тази площ не би могла да
се използва извън принадлежността й към имотите, ползвани от собствениците на
самостоятелните обекти.
В съдебно заседание вещото
лице прави изчисления, че ако тази цена се определя по правилата за наемните
цени на Община Ловеч, каквито се прилагат например при определяне на цена за
преминаване през чужд имот, същата би била в размер от 0.03 лева/кв.м., или
общо 0.85 лева за 16 кв.м./месечно, което за целия период възлиза на 196.00
лева.
Въз основа на фактическата
обстановка, която съдът прие за установена въз основа на коментираните
доказателства, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Обезщетение за нарушено право
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, §1
Европейската конвенция за правата на човека е предвидено в чл. 2б от Закона за
отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Фактическият състав, уреден в
закона, изисква: 1. ищецът да е страна по висящ/приключил съдебен процес; 2.
съдебното производство да е с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно
необходимото време за разглеждане и приключване на делото; 3. ищецът да е
претърпял имуществени и неимуществени вреди и 4. причинените вреди да произтичат пряко и
непосредствено от прекомерната продължителност на съдебният процес, като
представляват закономерна последица от забавянето.
По делото няма спор, че
ищецът Т.Ц. е страна по гр.д.№1120/2009
г. по описа на Р. с. Л., което към датата на предявяване на настоящия иск –
21.09.2018 г. (депозиран пред РС Л.), все още е висящо пред въззивната
инстанция – О. с. В. Т., от което следва, че съдебното производство е допустимо
и без да е изчерпан реда по Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт,
съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Освен това
и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази фактите, свързани с
движението на гр.д.№1120/09, които са настъпили след предявяване на иска и имат
значение за решаване на спора относно разумността на продължителността на
делото.
Относно
продължителността на производството
Изискването за разумен срок
на производството се прилага за всички негови етапи, включително въззивно,
касационно производство, а така също и изпълнително производство.
Началото на този срок за ищеца Т.Ц. не е дата на
сезиране на съда с исковата молба на Т.Г., а дата, на която Т.Ц. е конституиран
– 06.03.2015 г.
Краят
на срока се поставя с
издаването на изпълнителния лист от 07.08.2019
г., а не с окончателното приключване на въззивното производство, защото едва с
издаването на годен изпълнителен титул страната може да получи реална защита, в
случая администриране на спорните отношения възникнали по повод ползването на
дворното място.
От горното следва, че
релевантната продължителност, която съдът ще анализира дали е в рамките на
разумния срок, е 4 години, 5 месеца и 1
ден.
Производството се е развило
на 2 инстанции – първа инстанция пред ответника Р. с. Л. – 2 години, 10 месеца и 9 дни (от конституиране на Ц. до
изпращане на делото на въззивната инстанция – ОС Л. на 17.10.2017 г. и
впоследствие от връщането на 09.05.2019 г. до издаване на окончателния
изпълнителен лист 07.08.2019 г.), пред въззивната
инстанция - 1 година, 6 месеца и 22 дни.
Критерии за преценка
обосноваността на продължителността
а.
сложността на делото
Производството по
гр.д.№1120/2009 г. се отличава с висока сложност, която обичайно и закономерно изисква
повече време за разглеждане и решаване на делото. При решаване на това дали
конкретният случай разкрива особена сложност, съдът съобрази следните
обстоятелства от правно и фактическо естество.
Делата с предмет искове за
разпределение на ползването на съсобствена вещ с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС имат характер на спорна съдебна администрация, тъй като решението не е
скрепено със сила на пресъдено нещо. Едновременно с това обаче предопределящи
въпроси за администриране на отношенията между съсобствениците са правата им
върху съсобствената вещ, фактическото състояние на имота, предназначението му,
допълващите и обслужващи сгради, трайни насаждения, подобрения, достъп до имота
и прочее.
Именно тези особености и
изследването на принадлежността на правото на собственост и неговия обем са
причина делата с такъв предмет да бъдат поставени в групата на „вещните
искове“, когато се определя тежестта на делата за оценка натовареността на
съдиите. Съгласно правилата за оценка на наторавеността на съдиите, приети от
ВСС, в приложение №3, тези дела са поставени в група 10, с коефициент за тежест
1.1 за районен съд и 1.6 за окръжен съд – въззивна инстанция. С такава тежест
се оценяват и делбите, които протичат в изключително усложнено двуфазно
производство. За сравнение, делата за непозволено увреждане на районен съд имат
коефициент за тежест 0.9.
Горното илюстрира принципната
сложност на делата по чл. 32, ал. 2 ЗС, което е в разрез с тезата на ищеца.
Освен това в производството
по гр.д.№1120/2009 г. са налице редица отклонения от нормалното развитие на
едно типично производство по иск за разпределение на ползването. В хода на
делото са възникнали три съдебни производства, инициирани от същите страни,
чийто изход е бил предопределящ за правилното решаване на гр.д.1120/2009 г.
Времето на спиране на делото
до решаването на тези предопределящи производства не следва да се обсъжда,
защото към този момент жалбподателят все още не е бил конституиран като страна
и не е бил засегнат от спирането. Трите преюдициални спора обаче следва да
бъдат отчетени с оглед усложняване на разглеждането и решаването на спора за
ползването.
Делата с предмет искове за
защита правото на собственост – относно килера и относно канализацията, са били
от съществено значение за преценка обема и принадлежността на правото на собственост,
а изхода на административното дело за премахване на незаконните тоалетни е бил
от значение за изясняване на фактическото състояние на дворното място.
Обемът на тези многотомни
дела – гр.д.1120/2009 и приложените към него преюдициални производства
надхвърля няколко стотин страници, което от своя страна изисква значително
време за запознаване и проучване на всички доказателства в тях.
В хода на висящността на
делото е настъпила и промяна в административния статут на спорния имот след
одобряване на кадстралната карта на гр. Л., а впоследствие е допуснато и
изменение относно имота, който първоначално е имал статут само съобразно
кадастралния и регулационен план на града.
По гр.д.№1120/2009 г. се е
проявило и друго отклонение от обичайното развитие на процеса, след като през
6-та година от висящността му е констатирано, че по делото не участват
задължителни необходими другари на страната на ищеца, което е наложило съдът да
конститутира Т.Ц. и съпругата му.
Това обаче не е процесуален
пропуск на съда, който е длъжен да следи за надлежното конституиране на всички
задължителни другари, стига обаче страните да са дали в съответствие със
задължението си, произтичащо от чл. 3 ГПК добросъвестно да изнасят пред съда
истината. Затова първоначалният ищец Т.Г. (сега процесуален представител на Т.Ц.
и негов внук) е следвало още в исковата молба да посочи, че праводателят му е
запазил за себе си правото на ползване върху жилището. Без такива твърдения
съдът не може да бъде упрекнат, че служебно по-рано не е конституирал
задължителните другари.
От момента на сезиране на
съда с молбата на Т.Ц. съдът е развил производство по чл. 129 ГПК за
отстраняване на нередовности в иска, както и повторно производство по размяна
на книжа по чл. 131 ГПК.
В хода на първоинстанционното
производство са развивани няколко „мини“ производства, които са пренасяли
делото по повод на частни жалби във въззивна инстанция, а така също са развити
и производства по поправка на съдебен протокол, изменение на решение на
разноските.
В хода на второто частно
производство, разгледано от Окръжен съд Плевен, се е стигнало до забавяне по
повод искане за отвод на съдиите от ОС Ловеч, довело и последващото пренасяне
на въззивното производство по жалбите срещу решението в Окръжен съд Велико
Търново.
Фактическата сложност при
решаване на делото е обусловена от множеството обекти в имота – сгради,
канализация, пътеки, огради с различна достъпност, начин на ползване,
предназначение и статут. Именно тези обстоятелства са ставали причина за
допускане на повторни и допълнителни експертизи, включително на въззивна
инстанция, за да се осигури по-възможност най-безконфликтното разпределение на
ползването.
Изясняването на тези
обстоятелства е довело до трудности в доказателствената дейност – проведен е
съдебен оглед, допуснат е повторен разпит на свидетели в имота и с участието на
вещо лице. Промяната в хода на процеса на фактическото състояние на имота –
събарянето на тоалетните, е станало причина за поредните експертизи.
Становището на ищеца Т.Ц. в
хода на гр.д.№1120/2009 г. съответства на извода на съда за сложност. В молба
за отлагане на съдебно заседание, депозирана на 12.12.2016 г. от Т.Ц. и друга
от адвоката му Лозанова е направено признание, че делото е с „изключителен
обем“, многобройни и сложни експертизи и прочее, с което е мотивирана нуждата
делото да се отложи въпреки че е била налице основателна пречка пред явяването
само на адвоката.
б.
поведението на Т.Ц. и неговите представители
За правилната оценка дали
продължителността на делото е обоснована, значение има и поведението на ищеца и
дали той е допринесъл за забавянията. Тази преценка не следва да води до извод,
че ищецът следва да търпи неблагоприятни последици от упражняването на свои
процесуални права. Затова и предвид практиката на ЕСПЧ изискването към
поведението на Т.Ц. е „да демонстрира добросъвестност при извършване на
процесуалните действия, които се отнасят до него, да се въздържа от
използването на тактики за протакане и да се възползва от наличните възможности
за ускоряване на производството“ (дело по
жалба срещу Испания, №11681/85, §35).
Поведението на Т.Ц. и
неговите процесуални представители не отговаря на горното изискване. Като
недобросъвестно следва да бъде оценено поведението на мл.адв. Т.Г. в съдебно
заседание на 25.01.2017 г., което е видно след допълване на протокола –
обръщане към съдията в неуважителна за деловия стил форма – „ти“, поставяне под
съмнение на знанията и компетентността на съдията, който не е прочел учебници
по граждански процес. Очевидно е, че процесуалният предствител на Т.Ц. не е
съобразявал средствата, с които е допустимо да преследва защита на правата и
интересите на представлявания, уронвайки авторитета на съда, защото не иска до
допусне изготвяне на фотоснимки към заключението на вещото лице, още повече
след като съдията, страните и експерта лично са възприели всички обстоятелсва в
хода на съдебния оглед. Именно това поведение е дало повод на съдията още в
това заседание да направи констатация, че това поведение представлява опит за
„шиканиране“ (протакане, забавяне) на делото.
Като недобросъвестно следва
да бъде оценено и последващото процесуално поведение, демонстрирано в искането
до О. с. Л. за отвод на всички съдии, които „фаворизирали“ насрещната страна.
Това изявление е голословно, мотивирано единствено с изход на дела, който не е
в интерес на ищеца. Съдиите са решили да уважат искането, за да няма съмнение в
ищеца относно тяхната безпристрастност, което е довело до допълнително забавяне
на производството по разглеждане на частната жалба и на последващите въззивни
жалби и това забавяне следва да бъде прието, че е по вина на самия ищец.
Голяма част от допуснатите
експертизи са по искане на ищеца, което го лишава от правото в настоящото
производство да счита, че именно допускането на експертизите е станало повод за
страданието му и за забавянето на делото.
При използването на експертни
знания, необходими на съда, са възниквали редица трудности, предизвикани от
страните по делото. Това става очевидно още в първото заседание, когато Т.Ц.
още не е страна, но тогава неговия внук (сега процесуален представител) и
дъщеря му М.Ц., която впоследствие става негов пълномощник, са контактували с
първия експерт инж. М., който признава това обстоятелство пред съда.
Последващата молба на инж. Т. за получени анонимни заплахи, на инж. К., който е
заявил, че не може да работи със страните по делото, са станали повод да се
назначи вещото лице от друг съдебен район – инж. Ч..
Неоснователни са грубите
квалификация и настоявания още в хода на гр.д.№1120–2009 г. вещото лице да бъде
санкционирано и отведено, отново без каквито и да било конкретни фактически
основания, а само на база подозренията на Мая Цонева.
Тезата на ищеца, че вещото
лице е забавило повече от 5 месеца изготвянето на експертизата е невярно. След
извършване на съдебния оглед на 06.07.2016 г. съдът е осигурил възможност на
страните да поставят въпроси към експерта, определяйки срок за това –
05.08.2016 г. Другата страна е депозирала въпросите значително преди края на
определения срок, молбата на ищеца е постъпила в съда след срока, като е била
изпратена по пощата в последния ден на срока – 05.08.2016 г. и то без поставяне
на въпроси, а единствено с искане да му се предостави молбата на другата страна
(при положение, че съдът връчва само изрично посочени книжа)
Това поведение, предвид
местоживеенето на Т.Ц. ***, където е и кантората на адвокат Лозанова, която от
негово име депозира молбата, насочва недвусмислено към целта да се забави
изготвянето на експертизата.
Горните обстоятелства
мотивират съда да приеме, че частично отговорност за продължителността на
делото има самия ищец.
в.
Поведението на съда
При разглеждането и решаването
на гр.д.1120-2009 г. първоинстанционният съд е спазил осовните принципи,
гарантиращи от една страна своевременно приключване на делото, и от друга –
ефективна защита на страните.
Изяснил е всички факти и
обстоятелства по делото, съдействал е на страните за събиране на доказателства
и изготвяне на варианти за разпределение съобразно тезите им, съдебните
заседания за провеждани в кратки срокове. Крайният съдебен акт е изготвен в
рамките на допустимото минимално отклонение от инструктивния 1-месечен срок. За
всяко отлагане на делото по молба на вещо лице е искал обяснения, а при
еднократното отлагане по молба на адв. С., я е задължил да представи
доказателства за това.
Неоснователни са оплакванията
за изключителна вина на инж. Ч. за забавяне на заключението. От една страна по
вече изложените съображения за използване на тактика на забавяне при
упражняване на предоставената от съда равна възможност на страните да поставят
въпроси, а така също и предвид последващата молба от експерта, който мотивира
причините да не може да изготви заключението в срок именно със забавянето на
страните. Предвид това и всички описани от експерта дейности и материали, въз
основа на които е изготвил заключението си – допълнителни измервания на място,
справки в О. Л., огромния доказателствен материал по делото и факта, че вещото
лице е от друг съдебен район, следва, че обичайното време за работа по подобна
задача не е надвишено.
При последващото поставяне на
допълнителна задача, експертът е изготвил заключение в рамките на седмица.
Същият извод се налага и за
развитието на делото през въззивната инстанция.
Единствените процесуални
пропуски, които могат да бъдат вменени във вина на ответника, са за времето
след приключване и решаване окончателно на делото, когато се е стигнало до
затруднения при снабдяване на страната с изпълнителен титул. Допуснатата
фактическа грешка в решението на О.с. В. Т. и последващото забавяне на първоинстанционния съд в обезсилването на
първоначалния изпълнителен лист и издаването на такъв, удостверяващ
изпълняемото право по принудителен ред не намират обосновано извинение, тъй
като видно от доклада за дейността на съда няма данни за някаква извънредна
претовареност и съответно предприемане на мерки за справяне със същата.
г.
Значението на делото за Т.Ц.
Предметът на делото за
разпределение на ползването представлява дело, което се счита за такова със
завишена „значимост“ и попада в групата на делата за собственост, макар
стриктно с оглед вътрешното право да представлява спорна администрация. Както
при преценка тежестта на делото същото е отнесено в групата на вещните искове,
така и с оглед интереса на засегнатия ищец делото имат такова значение, защото
засяга възможността да упражнява ефективно правото си на собственост,
инкорпориращо и правомощието да се ползва вещта.
Фактът, че жилището на ищеца
е изградено в спорното дворно място завишава значимостта на поисканото
разпределение.
Относно справедливото
обезщетение
Практиката на ЕСПЧ приема, че
всяка неразумна продължителност на производството по презумпция предизвиква
неимуществени вреди за лицето, засегнато от спора. Тази презумпция може да бъде
оборена, но в случая ответникът Р. с. Л. не е успял да проведе успешно такова
доказване.
Справедливото обезщетение
следва да бъде съобразено с нормата на чл. 52 ЗЗД и със задължителното
Постановление на Пленума на ВС №4/1968 г.
В конкретния случай значение
има изключително напредналата възраст на ищеца – 90 години, което обстоятелство
само по себе си значително влошава всяко едно негативно преживяване.
Освен преклонната възраст на
ищеца следва да бъдат обсъдени като завишаващи негативните му преживявания
тежките му соматични заболявания, които не са резултат от забавянето на делото,
но влошават страданията му от това.
По тези съображения
настоящият съд прие, че забавеното решаване на гр.д.1120-2009 по описа на Р. с. Л. е в нарушение на чл. 6, §1
ЕКПЧ и е осъществен фактическият състав на чл. 2б ЗОДОВ, което прави
предявеният иск частично основателен. Подходящият размер на обезщетението
съобразно всички обсъдени критерии съдът прие, че възлиза на 500.00 лева, които
да компенсират неимуществените вреди.
По този начин съдът намира,
че са спазени както коментираните критерии за справедливост, установени в
задължителната тълкувателна дейност на Върховния съд – ППВС от 1968 г., решения
на ВКС, така и критериите за справедливо обезщетение, установени в практика на ЕСПЧ,
изложена в писменото становище на ищеца.
Съдът прие, че не се доказва
действителна и пряка имуществена вреда от известното забавяне на
производството. Претенциите на ищеца за евентуално лишаване от част от
припадащата му се реална част от дворното място следва да бъде насочена към
съсобствениците, които са ползвали припадащата му се част.
В тази насока ищецът е опитал
да отправи покана към съсобствениците си чрез съда, който основателно е отказал
да съдейства за това.
По
разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, когато искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Това означава, че ответникът
Районен съд Ловеч следва да плати разноските за експертиза в размер на 160.00
лева в полза на РС Луковит, а на ищеца държавната такса от 10.00 лева и
разноски за адвокат в размер на 86.50 лева, изчислени съобразно уважената част
от 500 лева.
При горните съображения, Луковитският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б ЗОДОВ Р. С. Л., представляван от председателя
М. Ш., гр. Л., улица „Т.“ № **, да заплати на Т.М.Ц. с ЕГН **********,*** сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
гр.дело № 1120/2009 г. по описа на Р.
с. Л. в разумен срок, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска – 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 96.50 лева
(деветдесет и шест лева и 50 ст.), представляваща сторените разноски, от които
10.00 лева държавна такса и 86.50 лева адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 2895.84 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК РАЙОНЕН СЪД ЛОВЕЧ, представляван от
председателя М. Ш., гр. Л., улица „Т.“ № **, да заплати по сметката на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата от 160.00 лева (сто и шестдесет лева),
представляващи разноски за съдебно-оценителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………….