Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 16.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети юни
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА С.
при секретаря
А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7166 описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иска на А.Д.Ч. ЕГН ********** срещу Е.И.П. ЕГН
********** и Д.Г.П. ЕГН **********, за
разваляне на сключения между А.Д.Ч. и
С.Д.Ч. от една страна и Е.И.П. и Д.Г.П. от друга, договор за
издръжка и гледане, обективиран в н.а. № **, том ***, рег. № ****, дело № ****** на Нотариус В.Д. с per. №*** на НК и с Район на действие Районен съд ***, за 1/2 ид. части
от прехвърления недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № ***,
находящ се в жилищна сграда с административен адрес гр.**** на **** етаж със застроена площ от 34.13
кв.м,
състоящ се от входно антре, стая,
сервизни помещения и
тераса, при граници на апартамента: ап. № ***,
ап. №***, двор, стълбищна площадка,
ведно с прилежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №***
с площ от 6.91 кв.м при граници
на избеното помещение: коридор, коридор, изба № ***, изба № ***,
както и 3.2346% идеални
части от общите части на сградата, ведно с 11.02
кв.м от
дворното място, цялото с площ от 320 кв.м, съставляващо: УПИ № ****
в квартал ***
по плана на пети подрайон на гр.***. при фаници на дворното мястг
ул."***", УПИ № ***, УПИ
№ ***, УПИ № ***.
В
исковата молба е предявен и кумулативно съединен с главния иск от А.Д.Ч. ЕГН ********** срещу Е.И.П. ЕГН
********** и Д.Г.П. ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за
връщане на 1/2 ид. части от недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ
се в жилищна сграда с административен адрес гр.**** на **** етаж със застроена площ от 34.13 кв.м, състоящ се от входно антре, стая,
сервизни помещения и тераса, при
граници на апартамента: ап. № ***, ап. № ***, двор, стълбищна
площадка, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с площ от 6.91 кв.м при граници на избеното помещение: коридор, коридор, изба № ***, изба №***, както и 3.2346% идеални части от общите части на сградата,
ведно с 11.02 кв.м от дворното място, цялото с площ от 320
кв.м, съставляващо: УПИ № **** в квартал *** по плана на пети подрайон на
гр.***. при фаници на дворното мястг
ул."***", УПИ № ***, УПИ
№ ***,
УПИ № ***, на отпаднало основание, а именно
разваления договора за
издръжка и гледане обективиран в н.а. №
**, том ***, рег. № ****, дело № ****** на Нотариус В.Д. с per. №*** на НК и с Район на действие Районен съд ***.
В исковата молба се твърди, че с договор за издръжка и
гледане, обективиран в н.а. № **, том ***, рег. № ****,
дело № ****** на Нотариус В.Д. с per.
№*** на НК и с Район на действие Районен съд *** А.Д.Ч. и
С.Д.Ч., /последния починал на 05.11.2003г.,/ са прехвърлили на Е.И.П. собствеността на
горепосочения недвижим имот. Последната към този момент е била в граждански
брак с Д.Г.П.. Твърди, че нито до момента на сключване на договора, нито след
това някога ответниците са полагали грижи за ищцата
или пък приживе за нейния съпруг - нито когато през 2004г., когато ищцата е
била блъсната от МПС, нито през
Ответниците
в подадения отговор в срока по чл. 131 от ГПК оспорват иска като неоснователен.
Твърдят, че с ищците се познават от 1983г., а през 1999г. ищците дошли при тях
на вилата, която обитават от месец юни до месец октомври всяка година, и ги
помолили да поемат грижата и издръжката за тях. Ответниците
започнали да се грижат за ищцата и нейния съпруг, отначало без насрещна престация, а през 2003г. сключили и договор за издръжка и
гледане.
Твърди, че ответниците
са се грижели и за съпруга на ищцата, както и за самата ищца в продължение на
години. Няколко месеца след смъртта на съпруга си, ищцата пострадала при автомобилна
катастрофа, при което получила счупване на дясната ръка и се наложило да бъде
приета в болница за операция. Поставени й били пирони в лакетната
става на дясната ръка и от тогава насам тя не можела да се обслужва с нея. В
продължение на 3 месеца ръката й била гипсирана, като през цялото това време Е.П.
полагала грижи за нея, като готвила, хранила, къпала и перяла на ръка всички
дрехи на ищцата. После отново била приета в болница през
Не оспорват твърдението на
ищцата, че тя платила на жената, която идвала да я храни на обяд, за един месец
- 150 лева, но твърдят, че тези пари са от сумите, които ищцата получавала от
наема на апартамента, обект на договора за издръжка и гледане. Сочат, че между
страните е била постигната уговорка апартаментът да бъде даван под наем от ответниците, а ищцата да получава наемната цена като
издръжка, която те би следвало да й дават. Твърдят, че ищцата от
Твърдят, че една сутрин на
26.03.2014 г. около 8.00 ч., когато й носели обичайно храната за деня, ищцата
внезапно и безпричинно отказала да ги допусне до дома си. Ответниците
позвънили на личната й лекарка, но ищцата казала, че се чувства добре. На
следващия ден ищцата излязла и започнала да сипе по отношение на ответницата Е.И.П. обиди, ругатни и клевети, включително и
обвинения, че я трови с храната. Около месец след тази случка, на 25.04.2014 г.
пред блока на паркинга ищцата срещнала Д.Г.П., на когото също крещяла и обиждала, посягала да го удря с патерицата
си. За тези нейни действия имало подадена жалба в полицията на 25.04.2014 г.
Поради тези действия на
ищцата, ответниците преустановили полагането на
непосредствените грижи, като останала единствено издръжката в размер на 100 лв.,
които продължавала да получава и до настоящия момент. Сочат, че с поведението
си ищцата ги лишила от възможност да осъществяват ангажиментите си съгласно
сключения договор за издръжка и гледане.
В
съдебно заседание ищцата поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответниците оспорват същите и молят за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните
доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
С договор за издръжка и гледане, обективиран
в н.а. № **, том ***, рег. № ****, дело № ** от 23.06.2003г. на Нотариус В.Д.. с peг. №*** на НК и с район
на действие Районен съд - ***, А.Д.Ч. и С.Д.Ч. прехвърлят на Е.И.П.
следния собствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в жилищна сграда
с административен адрес гр.**** на **** етаж със
застроена площ от 34.13 кв.м, състоящ се от входно антре, стая,
сервизни помещения и тераса, при
граници на апартамента: ап. № ***, ап. № ***, двор, стълбищна
площадка, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № *** с площ от 6.91 кв.м при граници на избеното помещение: коридор, коридор, изба № ***, изба № ***, както и 3.2346% идеални части от общите части на сградата, ведно с 11.02 кв.м от дворното място, цялото с площ от 320
кв.м, съставляващо: УПИ № **** в квартал *** по плана на пети подрайон на
гр.***. при фаници на дворното мястг
ул."***", УПИ № ***, УПИ
№ ***,
УПИ № ***,
срещу задължение на преобретателката да поеме гледането
и издръжката на прехвърлителите, заедно и поотделно,
като им осигури спокоен и нормален живот,
какъвто са водили до сега, до края на живота на всеки един от тях, както
и срещу издръжката и гледането на прехвърлителите,
предоставени им от преобретателката Е.И.П.,
до сега за минало време.
Няма
спор, че към момента на прехвърлянето на имота на Е.И.П., същата е била в брак с Д.Г.П..
Видно от жалба от 25.04.2014г. до Началника на Второ
РПУ ***, Е.И.П. се е оплакала до органите на реда от А.Д.Ч., по повод инцидент
от същата дата. Ответницата е описала отказа на ищцата да допусне жалбоподателката и съпругът й до дома си, за да изпълняват
задълженията си за гледане, както и последвалите обиди и клевети от ищцата,
звънене по телефона, както и е посочила конкретен инцидент от 25.04.2014г., при
който ищцата е посягала с патерица да бие съпругът й и същевременно е викала,
че я бият. Преписката по жалбата е била изпратена до РП – ***.
Видно от медицинската документация, представена от
ищеца, на 13.10.2013г. А.Д. е била приета в спешен център на МБАЛ „*** – ***”
АД, с болки в стомаха. От допълнителния лист за преглед е видно, че същата от
два три дни се е оплаквала от болки в корема. Извършени са й изследвания и от
амбулаторните листи от 22.10.2013г. е
видно, че са й поставени две диагнози – хроничен атрофичен
гастрит и друг хроничен цистит. Няма данни да е налице натравяне,
нито доказателства, че хроничния атрофичен гастрит се
дължи на дългосрочен прием на недобре приготвена храна.
Ответниците представят епикризи на А.Д.Ч.
от 2008г., 2010г и 2012г. През 2008г. от 07.04. до 11.04.2008г. ищцата е била в
болница с болки в кръста и двата крака, през 2010г. от 19.06. до 23.06. е
приета в болницата с хронична сърдечна недостатъчност, а през 2012г. от 31.03.
до 12.04. е била оперирана поради счупване на бедрената шийка.
От свидетелските показания на св. С.В.В.
се установява, че същата има впечатления от около 8-9 години. Знае, че семейство Ч. са прехвърлили на ответниците имоти, но не е доволна от грижите, които се
полагат за нея. Свидетелката ходи по два три пъти в месеца у ищцата и е
засичала Е. един път, като тя си е говорила с А.. Един тъп засякла ответника да
носи газова бутилка в дома на ищцата. Леля С. й е казвала, че тя
ги търси, а ответниците се крият, избягват я.
Споделяла още, че като й донесат храната, тя била безвкусна, много лошо
приготвена и тя я изхвърляла, защото нямала смелост да я яде, защото се
страхувала да не я отровят. Сочи, че А. си готви сама, чисти си сама, сама се
къпе и пазарува. Посочва, че ищцата е
лежала по три, четири пъти, за по три, четири дена в болницата, а тя е
ходила един, два пъти да й занесе нещо.
В тези случаи не е засичала Е. там. Знае, че А. е правила големи подаръци за
рождените дни на ответниците. Свидетелката знае, че А.
е разполагала със спестявания, защото лично е ходила с нея да тегли пари от
ДСК, както и ищцата й е давала пари – 5000лв. на съхранение.
От свидетелските показания на св. Г.Д.Ж. се
установява, че познава ищцата от 2000 година, тъй като имала павилион от където
ищцата пазарува. В последствие станали по-близки и свидетелката започнала да
ходи на гости, даже и да преспива у ищцата. От нея знае, че ищцата и съпругът й
приживе „си взели /наели хора да се грижат за техните старини, които се казват Д.
и Е.”. Свидетелката е виждала Е. само веднъж, когато минала покрай павилиона и ищцата казала, че Е.
се прибира и станала и си тръгнала. Знае от ищцата, че сутрин обикновено идват
и й носят храна за обяд, от която тя не била много доволна. С. й била казвала,
че Е. ходи да я къпе. Виждала е С. сама с прахосмукачката да си чисти, да готви
и консервира, како и да си пазарува. Знае, че Е. и съпругът й, живеят в същия
вход, а от март до октомври живеят на вилата. Те са на работа в града и слизат
до града всеки ден. Един път е посещавала ищцата в болница, но не е засичала Е..
Сочи, че от една година им се влошили отношенията, защото те непрекъснато й
искали пари за тока, за всички разходи и за лекарствата й, а тя им е казала, че
просто вече няма пари. Ищцата споделила, че след като й направили операцията, тя
е имала на две места пари, на едното място 2 000 лв., на другото
20 000 лв. и като се прибрала в къщи, парите й ги нямало.
От свидетелските показания на св. И.И.К.
се установява, че познава и двете страни от блока, като съседи. За отношенията
им, научила от С. /ищцата/. Тя казала,
че на много добри хора е случила и че добре се грижели за нея. За Д., Е. и
дъщеря им говорела като за „синът ми, снаха ми и внучката”. Свидетелката е
виждала ответниците да носят храна на ищцата. Срещала
Е. в блока и тя й казвала, че бърза да занесе храна на С. преди работа. Ищцата
й е казвала, че по празниците ходи да се храни при тях, но през другото време й
е по-удобно да й носят в тях. Казвала е че я перат, чистят й, готвят й. Преди
около година и повече свидетелката чула лоши неща, че ищцата не била доволна от
тях, и се изненадала много.
От свидетелските показания на св. К. Д.П., дъщеря на Д.
и Е., се установява, че с ищцата се познават от дете. Живеят в един блок.
Отношенията между ответниците и ищцата започват от
2000 година, откакто на свидетелката са й казали, че А. и съпругът й са молели
родителите й да ги гледат, поради напредване на възрастта им. В началото са
отказали, но после се съгласяват. След договора за издръжка и гледане през 2003
година, знае, че всяка сутрин й се носи
ядене на С. от майка й или баща й, преди работа и след работа също. Всяка
седмица й се чисти, пере на ръка, защото тя няма пералня. От 2004 година,
когато я блъснала кола, тя се и къпе. С Д. и Е., свидетелката живее заедно, на тринайстия етаж. Те ходят лятото да живеят на вилата, за
периода от юни до септември-октомври месец, но всяка сутрин задължително
минават през А. първо и след това се качват при свидетелката горе. Свидетелката
е присъствала на чистенето на дома на ищцата и носенето на храната. Посочва, че
на всички празници – Коледа, Нова година, Великден, са били задължително заедно,
на рождения й ден не са пропуснали да отидат. Отношенията между тях супер
изненадващо и неочаквано се променят през март месец 2014 година. Когато са
слезли да й носят храна, както всяка сутрин, тя не ги е допуснала в дома си. Казала,
че я тровят. Имала някакви болки, за които ответниците,
и по конкретно Д., са я водели на лекар два пъти. Оказало се, че били песъчинки
имала и нямало нищо общо с храната. Първо лежала в болницата
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия спор намира своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД, както и чл. 55 ал. 1 предл.
3 от ЗЗД.
Договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е алеаторен договор, по силата на който се
прехвърля право на собственост върху един недвижим имот срещу насрещно задължение,
което е с ясно определени параметри и характер, но с неопределен срок на
изпълнение. Със сключване на договора настъпва транслативният
ефект на сделката - правото на собственост върху имота преминава от прехвърлителя към приобретателя,
с което задължението на прехвърлителя е изпълнено. Приобретателят носи тежестта да изпълнява алеаторното задължение за издръжка и гледане за в бъдеще, в
обема и по начина, уреден в договора и непрекъснато до настъпване на крайния
срок за изпълнение на задълженията по договора.
Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от
постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката
на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам.
В конкретния случай, Е.И.П., е поела задължение да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите – ищцата и нейния покоен съпруг, заедно и
поотделно, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега,
до края на живота на всеки един от тях. Отделно от това имотната престация се дава и срещу издръжката и гледането на прехвърлителите, предоставени им от преобретателката
Е.И.П., до момента на
сключване на договора за минало време. Съгласно изслушаните свидетелски
показания на св. К. Д.П.
това е период от три години от 2000г. до 2003г.
Към момента на сключване на договора Е.И.П.
е
била в брак с Д.Г.П., като същият, предвид придобиване на имота в режим на СИО,
е отговорен солидарно със съпругата си за задължението за гледане и издръжка.
Независимо от формулировката на насрещната престация по алеаторния договор, съдебната
практика приема, че надлежно изпълнение на задължението на преобретателя
ще е налице тогава, когато същият го изпълнява не
епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато – т.е тогава когато се
осигурява такъв обем от грижи и издръжка, която е съобразена с нуждите и
потребностите на прехвърлителя и за целия срок на
договора.
Съдът кредитира свидетелските
показания на св. К. Д.П., която
макар и дъщеря на
Д. и Е., има най-пълни и непосредствени впечатления от грижите и
издръжката за ищцата, като сама е участвала в същите, както и поради факта, че
нейните показания съответстват и на останалия доказателствен
материал – жалбата до полицията, медицинската документация. Съдът не кредитира
показанията на св. С.В.В.
и
св. Г.Д.Ж.,
тъй като същите имат епизодични впечатления по отношение на ищцата, виждали са
я рядко, както и поради факта, че основно преразказват думите и впечатленията
на ищцата А., а не собствените си възприятия. Факта,
че при посещение един или два пъти месечно не са виждали ответниците
да полагат грижи за ищцата, не изключва полагането на същите по друго време.
От съвкупния анализ на
свидетелските показания и писмените доказателства, се установява, че ответниците са изпълнявали непосредствени грижи за ищцата
до март месец 2014г., като в началото на месец април 2014г. ищцата е отказала
да допусне ответниците до имота си и е
възпрепятствала същите да упражняват непосредствени грижи за нея /св. К. П., подадената жалба от 25.04.2015г. до Второ РПУ/. До
посочения момент съдът намира, че ответниците са
изпълнявали своите задължения да полагат ежедневни грижи за ищцата в пълен
обем, като ежедневно са й носили храна, ежеседмично са й почиствали, перели
дрехите и са я къпали. Това се доказва дори и от свидетелските показания на
свидетелите на ищцата – св. Василева споделя, че засякла ответника да носи
газова бутилка, а леля С. споделяла, че като й донесат храната, тя я изхвърляла, защото се страхувала да
не я отровят;
св. Ж. знае от
ищцата, че сутрин обикновено идват и й носят храна за обяд, от която
тя не била
много доволна, а С. й била казвала, че
Е. ходи да я къпе.
При необходимост от
допълнителни грижи - при престоя на ищцата в болницата, както и при следболничното лечение, ответниците
са полагали необходимата дължима грижа. Същите са транспортирали ищцата до и от
болницата, посещавали са я в болницата, кореспондирали са с лекарите /ищцата не
оспорва твърдението на ответниците, че Д. е подписвал
медицинската документация/. В един от случаите са взели и жена, която да полага
грижа за ищцата по обяд, когато ответнците са
възпрепятствани.
След отказа на ищцата ответниците да полагат непосредствени грижи за нея, същата
е продължила да получава издръжка от същите
в размер на месечния наем на прехвърления с договора за издръжка и
гледане имот, съгласно уговорка между страните /този факт не се оспорва от
ищцата и се доказва от свидетелските показания на св. П./.
При изследване на практиката
на ВКС, съдът съобрази ТР на ОСГК №
96/28.06.1966 по гр.д.№ 65/66г. В същото са разгледани три хипотези :
І при неизправен
длъжник по задължение за издръжка в натура кредиторът има право да иска изпълнението на задължението за даване
на издръжка в натура в паричния й еквивалент.
ІІ при изправен
длъжник по такова задължение кредиторът
няма право да трансформира задължението в паричния му еквивалент, освен когато по обективни причини не
може да получи издръжката в натура, в какъвто случай има право на такава
трансформация, докогато съществуват тези причини.
ІІІ при изправен
длъжник по такова задължение, когато
кредиторът не дава необходимото съдействие за изпълнението му в натура, длъжникът има право да трансформира
задължението си от даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент.
За настоящия случай е относима
третата хипотеза. При всички случаи обаче Тълкувателното решение говори за
„право”, а не за „задължение” за трансформация.
Изхождайки от общите правила на ЗЗД, на които се
подчиняват и договорът за издръжка и гледане, длъжникът по задължението за
даване на издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото, т.е. това,
което е уговорено и както е уговорено, съобразно нравствено-етичните и
социално-битови изисквания, присъщи на тези договори - чл.79 ЗЗД. Същият
поначало не може да бъде принуден вместо даване издръжката в натура, когато е
готов да изпълнява задължението си така, както е уговорено, да плаща нейния
еквивалент. Това следва от принципа, че той дължи да изпълни само това, за
което се е задължил. Поради това и кредиторът по такова задължение поначало
няма право да иска от изправния длъжник вместо издръжка в натура, паричния й
еквивалент. Тъй като изпълнението на задължението за издръжка в натура изисква и
съдействието на кредитора, когато последният не изпълнява това, длъжникът, който държи за изпълнението
на договора, има право да
трансформира задължението си от натурално в парично.
В по-старата практика на ВКС, макар
и всички да се позовават на горепосоченото ТР на ОСГК, приетото е тъкмо в
обратния смисъл, т.е. ако кредиторът не иска да приеме изпълнението на
задължението, което му се предлага, макар да няма никаква оправдателна причина
за това, то длъжникът е „длъжен да трансформира” задължението си в парично,
като плаща на кредитора определена сума или поиска от съда да определи размера
й. Това противоречие е констатирано и от проф.В. в монографията му „Договор за
гледане и издръжка”, ИК”Проф.П.В.”, София, 2000г, стр.88 /гл.VІ т.47/. /така решение
от 11.05.2012г. по в.г.д. № 560/2012г. на ВОС/.
Съгласно актуалната практика на ВКС, /Решение №
82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Б. Решение № 439 от 22.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д., Решение
№ 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Л.Б.. Приета по реда на чл. 290 от ГПК и представляваща
задължителна практика/ се приема, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и
грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за
издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се
погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне
в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята
забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само
при неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането, съответно
неоказването на съдействие, от страна на кредитора не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според
обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура,
длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за
трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде
изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява
поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по
своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
С оглед на посочената практика съдът намира, че
ищцата неоснователно /не поради липса на грижи за нея, а поради недоказани нейни
твърдения, че е тровена/ отказва да приеме изпълнение на задължението за
полагане на грижи в натура. С неоснователния си отказ, същата е изпаднала в
забава на кредитора, поради което задължението на ответниците-длъжници
да полагат непосредствени грижи за нея се е погасило поради невиновна
невъзможност. Съдът намира още, че ответниците са
продължили да изпълняват задължението си за издръжка на ищцата с оглед
получаване от същата на доход от наем на собствен на ответниците
имот.
Поради това съдът намира, че исковете за разваляне
на договора за издръжка и гледане, както и искът за предаване на имота, предмет
на развалянето, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и направеното искане за
разноски съдът намира, че на ответниците се следват
разноските по настоящото производство в размер на 1020лв., съгласно
представения списък на разноските и представените по делото доказателства.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Д.Ч. ЕГН
**********
срещу Е.И.П. ЕГН ********** и Д.Г.П. ЕГН **********, за разваляне на сключения
между А.Д.Ч. и С.Д.Ч. от една страна и Е.И.П. и Д.Г.П. от друга,
договор за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № **,
том ***, рег. № ****, дело № ****** на Нотариус В.Д. с per. №*** на НК и с Район на действие Районен съд ***, за 1/2 ид. части
от прехвърления недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ
се в жилищна сграда с административен адрес гр.**** на **** етаж със застроена площ от 34.13 кв.м, състоящ се от входно антре, стая,
сервизни помещения и тераса, при
граници на апартамента: ап. № ***, ап. №***, двор, стълбищна
площадка, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с площ от 6.91 кв.м при граници на избеното помещение: коридор, коридор, изба № ***, изба № ***, както и 3.2346% идеални части от общите части на сградата, ведно с 11.02 кв.м от дворното място, цялото с площ от 320
кв.м, съставляващо: УПИ № **** в квартал *** по плана на пети подрайон на
гр.Варна. при фаници на дворното мястг
ул."***", УПИ № ***, УПИ
№ ***,
УПИ № ***,
на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на
А.Д.Ч. ЕГН ********** срещу Е.И.П. ЕГН ********** и Д.Г.П. ЕГН **********
за връщане на 1/2 ид. части от
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в жилищна сграда
с административен адрес гр.**** на **** етаж със
застроена площ от 34.13 кв.м, състоящ се от входно антре, стая,
сервизни помещения и тераса, при
граници на апартамента: ап. № ***, ап. № ***, двор, стълбищна
площадка, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с площ от 6.91 кв.м при граници на избеното помещение: коридор, коридор, изба № ***, изба № ****, както и 3.2346% идеални части от общите части на сградата, ведно с 11.02 кв.м от дворното място, цялото с площ от 320
кв.м, съставляващо: УПИ № **** в квартал *** по плана на пети подрайон на
гр.Варна. при фаници на дворното мястг
ул."***", УПИ № ***, УПИ
№ ***,
УПИ № ***, на отпаднало основание, а именно
разваления договора за
издръжка и гледане обективиран в н.а. №
**, том 1, рег. № ****, дело № ****** на Нотариус В.Д. с per. №*** на НК и с Район на действие Районен съд Варна, на основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.Ч. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА Е.И.П. ЕГН ********** и Д.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1020лв. /хиляда и двадесет
лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: