РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Смолян , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Гражданско дело №
20205400100391 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от Р. С. Б. с ЕГН **********, с
адрес гр.Смолян, ул. „Любен Каравелов“ № 22, чрез пълномощника му адв.
Д.Н. от АК Ловеч, насочена срещу Община Смолян. Твърденията са за
претърпян инцидент при пресичане на заледена улица в гр.Смолян,
УЛ.схРИСТО Смирненски“ №1, в зоната на Еконт, при което е получил
„фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата
в областта на проксималната трета на лява подбедрица“, което е довело до
спешна хоспитализация в „Ортопедо-травматологичното отделение“ при
МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян.
Относно фактическите обстоятелства твърденията на ищеца са
следните:
Ищецъл работел като сервитьор в к.к.“Пампорово“. На 07.02.2020г.
около 09:00 часа, тръгнал от дома си за работа в к.к.“Пампорово“. Имал
уговорка с колегите си К.К.Ч.и С.А.М. да пътуват заедно до работа, като
последните трябвало да го вземат и закарат до местоработата им в к.к.
„Пампорово“ от ул. „Христо Смирненски“ на гр.Смолян.
Сутринта на 07.02.2020г. те го чакали, съгласно уговорката в
1
автомобила, който бил спрян непосредствено до отсрещния на пътното
платно тротоар на улица „Христо Смирненски“ на гр.Смолян, по която Р.Б. се
придвижвал от дома си. Той предприел пресичане на пътното платно, за да
влезе в паркираното превозно средство, но се подхлъзнал на заледеното пътно
платно и паднал. Пътят не бил опесъчен или третиран с препарат против
замръзване и върху повърхността му се бил образувала ледена покривка.
След падането Р.Б. почувствал силна болка в областта на лявата си
подбедрица. Опитал се да стане, но не успял. Чакащите го в колата негови
колеги му се притекли на помощ вдигнали го, но след като установили, че не
може да ходи, се обадили на „Спешна помощ”.
Относно полученото увреждане и претърпените болки твърденията на
ищеца са следните:
Пристигналия лекарски екип от установил, че се касае за вероятно
счупване на лявата подбедрица. Имобилизирали пострадалия крайник и
транспортирали Р.Б. в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД-гр.Смолян. При
приема му в „Ортопедо-травматологичното отделение“ на болницата бил
констатиран оток и деформация на лява подбедрица. Палпаторна болезненост
с костни крипитации. Активните движения били невъзможни. Кракът бил
външно ротиран в дистална трета с патологична подвижност. Извършена му
била контролна графия на лява подбедрица при екстензия. Установена била
фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в
областта на проксималната трета на лява подбедрица. Било взето решение от
лекуващия екип да бъде пристъпено към оперативно лечение.
На 10.02.2020г. на фрактурата му била извършена операция за вътрешна
фиксация на тибия и фибула. За консумативи и импланти /„Комплект солиден
интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура с възможност за
комбинирано проксимално заключване в три равнини под 45гр„ 90 гр., 180
гр., чрез 4 /четири/ броя заключващи винтове Ф 4,5 мм и дистално чрез 2 /два/
броя винтове 5 мм“/ , Р. С. Б. заплатил сумата от 1780 /хиляда седемстотин и
осемдесет/ лева.
За изваждане на имплантите след окончателното заздравяване на костта
на ищеца следва да бъде извършена нова операция.
Амбулаторното лечение на Р.Б. продължило 8 /осем/ дни, като бил
изписан от лечебното заведение на 14.02.2020г., а домашното му лечение
продължава и към момента.
В резултат от получените травми Р.Б. не можел да се движи
самостоятелно за около 2 /два/ месеца, тъй като болките били с изключително
висок интензитет. Възстановяването на здравето му протекло под грижите на
близките в домашна обстановка. Физическото му възстановяване продължава
повече от 6 /шест/ месеца. Като през първите два месеца имал нужда от чужда
2
помощ при извършване на ежедневните си задачи по поддръжка на личен
тоалет.
Съгласно приложеното ЕР № 1548/30.07.2020г. шест месеца след
злополуката ищецът е със забавено калусообразуване при стабилна метална
остеосинтеза. И към момента страда от спонтанна болка, оток и нарушени
движения в глезената става. Походката му е нарушена. Въпреки положени
усилия за възстановяване здравето на ищеца, същия и към момента изпитва
болка в наранения долен крайник при натоварване рязка промяна в
атмосферното налягане и студено време.
Освен описаните по-горе телесни повреди, ищецът изживял стрес от
злополуката. Претърпените от него травми се отразили негативно и върху
психичното му здраве. Получил посттравматично стресово разстройство.
Станал тревожен и напрегнат. Страда от безапетите и безсъние. Изпаднал
след злополуката в депресивно състояние. Загубил социални контакти. Имал
нужда от чужда помощ. Не можел сам да се издържа.
С тези твърдения и с оглед убеждението, че Община Смолян не е
изпълнила своите задължения за поддържане на общинските пътища,
публична общинска собственост е обоснован правен интерес от предявяване
на исковата молба.
Моли съдът да осъди Община Смолян, ЕИК**, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул."България" No 12, да заплати на Р. С. Б., ЕГН
********** от гр.Смолян, обл.Смолян, ул.’’Любен Каравелов” № 22 сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на
тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в областта на
проксималната трета на лява подбедрица, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная датата на увреждането - 07.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и да му заплати сумата от 1780 /хиляда седемстотин и
осемдесет/ лева, представляващи обезщетение за причинените му
имуществени вреди /разходи по лечението/, изразяващи се в закупен
„Комплект солиден интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура
с възможност за комбинирано проксимално заключване в три равнини под
45гр., 90 гр., 180 гр., чрез 4 /четири/ броя заключващи винтове Ф 4,5 мм и
дистално чрез 2 /два/ броя винтове 5 мм“ , ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная датата на увреждането - 07.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
Моля съдът да осъди Община Смолян, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул.“България" No 125, на основание чл.38, ал.2 от
ЗА във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА да заплати полагащият се адвокатски хонорар по
предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Смолян, с адрес гр.Смолян,
3
бул.“България“ №12, представлявана от кмета Н. М. чрез надлежно
упълномощения по реда на чл.32, т.3 ГПК ст. юрисконсулт З. К. оспорва по
допустимост, основание и размер ищцовата претенция. Последната намира за
недопустима, а по същество - неоснователна, в условията на евентуалност
счита, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен и
неотговарящ на действително причинените вреди, като се оспорва ищцовата
претенция изцяло по съображения, както следва:
В отговора се твърди, че предявения иск е недопустим, тъй като
Община Смолян не е легитимна да отговаря по предявените искове,
доколкото ищеца има вземане по чл.200 от КТ срещу работодателя си „Парт-
тур“ ЕООД за имуществени и неимуществени вреди в хипотезата на чл.55,
ал.2, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която определя, че
трудова е злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на
обичайния път при отиване или при връщане от работното място. Видно от
изложените твърдения и представените болнични листове, инцидентът с
ищеца е настъпил по повод на тръгване за работа в к.к „Пампорово“, където
същият работи. При така описания инцидент се осъществява съставът на
чл.55 от КСО, поради което следва да се приеме за настъпила трудова
злополука, като съгласно чл.200, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят
отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя.
По отношение на основателността на исковата претенция в отговора се
излагат доводи за допуснато нарушение от страна на ищецът по Закона за
движение по пътищата. Пешеходците трябва да се движат по тротоарите и
само при изключенията по пътното платно съгласно чл.108, ал.2, т.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). В този случай тротоарите са били
почистени и проходими за движение на пешеходци при зимни условия и
неправомерно и на свои риск ищеца е предприел пресичане и излизане на
пътното платно. Само по себе си наличието на снежна покривка не прави
използването на пътното платно или тротоара невъзможно за движение, а
затруднено. Като ищецът сам е избрал да се движи и премине на пътното
платно при зимни условия, без да са било налице изключението на чл.108,
ал.2 ЗДвП, тоест движението да е било невъзможно по тротоарите, за да се
качи в спрения автомобил от тротоара, а не от тротоара, т.е от дясната страна
на автомобила.
Изцяло се оспорва твърдението, че падането на ищеца е осъществено от
подхлъзване на заледена и неопесъчена улица, тъй като при справка на
дежурен телефон в Община Смолян се установява, че на 07.02.2020г., няма
регистрирани и постъпили жалби или сигнали за непочистена, неопесъчена
или непроходима улица „Хр. Смирненски“. Като описаното счупване би
могло да бъде първоначално получено при падане от собствен ръст на каквато
4
и да е твърда настилка, както в дома на ищеца, а така и на работното или
друго място, а в последствие едно леко подплъзване или падане да допринесе
за евентуално по-големи счупвания за ищеца, за което община Смолян не би
следвало да носи отговорност. Падането освен това би могло да бъде
причинено не само от подхлъзване, но и спъване, залитане или вследствие на
други фактори, включително свързани с общото и здравословно състояние на
ищеца, за които ответникът Община Смолян няма вина.
В отговора се твърди, че Община Смолян не е пасивно легитимирана да
отговаря по иска, тъй като не е причинила имуществени и неимуществените
вреди. Същата е провела процедура за възлагане на обществена поръчка по
реда на Част II, Глава IX от Закона за обществените поръчки - чрез процедура
на договаряне без предварително обявление, с предмет: „Снегопочистване и
зимно поддържане на улична мрежа, разположена на територията на град
Смолян”. С договор с per. № ПНО-ОП-20.01-6 от 13.01.2020г., сключен
между Община Смолян (в качеството си на възложител) и „ИСА 2000“ ЕООД
(в качеството си на изпълнител), възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да предостави, срещу възнаграждение и при условията на този Договор,
услуги, свързани със зимно поддържане на улици, включващо комплекс от
дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при зимни условия и
премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда
върху условията на движение, наричани за краткост „Услугите“, като по-
конкретно предметът на Договора включва: Снегопочистване и зимно
поддържане на улична мрежа, разположена на територията на град Смолян.
Със сключения договор общината е възложила зимно поддържане на
територията на гр. Смолян на „ИСА 2000“ ЕООД и същото е извършило
снегопочистване на посочената улица, като е осигурено нормално
придвижване при зимни условия.
От изложеното в исковата молба се установява, че улицата е била
проходима при зимни условия, като на посочената улица е дошъл
автомобилът, на който е следвало да се качи ищецът, а след инцидента на
улицата е пристигнал и автомобил на „Спешна помощ“, те. улицата е била
приведена в състояние, позволяващо безопасното ползване по предназначение
- за движение на ППС. Самоуверен и самонадеян ищецът Р.Б. явно е
пренебрегнал зимната обстановка и при наличието на тротоари за
пешеходците, по които е следвало да се движи, същият е предпочел пътното
платно, като е осъзнавал риска за евентуално настъпването на вреди и
вредоносния резултат от това пресичане. Именно затова се оспорва
твърдението за настъпването на увреждане на ищеца, като в условията на
евентуалност ответника счита, че ищецът е допринесъл за настъпването на
вредите, като освен това те не са в претендирания обем и обхват. Осен това,
би могло да е налице предходно увреждане, от което при падането да е било
ключово и повлияно за настъпилото счупване.
5
Предявеният размер на исковата претенция е неоснователен и
прекомерно завишен и неотговарящ на действително причинените вреди, въз
основа на което се оспорва ищцовата претенция. Размерът на претендираното
обезщетение за сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във
фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в
областта на проксималната трета на лява подбедрица, е прекалено завишен и
не отговаря на действителните причинени вреди, както и претендираната
лихва върху тази сума. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението в размер на 30 000 лв., не съответства на вида, характера и
тежестта на настъпилия вредоносен резултат, както и допринесеното
съпричиняване от страна на ищеца, преди и след настъпване на вредоносния
резултат. В случая не се касае за инвалидизиране в каквато и да е степен, а за
претърпени болки и страдания, които са отшумели напълно след
оздравителния период, като продължителността на проведеното лечение и
целия оздравителен период са сравнително кратки.
Оспорва се основателността на иска и в частта, в която се претендират
имуществени вреди в размер на 1780 /хиляда седемстотин и осемдесет/ лева,
представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди /разходи
по лечението/, изразяващи се в закупен „Комплект солиден интрамедуларен,
заключващ пирон за тибиална фрактура с възможност за комбинирано
проксимално заключване в три равнини под 45гр„ 90 гр., 180 гр., чрез 4
/четири/ броя заключващи винтове Ф 4,5 мм и дистално чрез 2 /два/ броя
винтове 5 мм“, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на
увреждането - 07.02.2020г. до окончателното й изплащане. По делото не са
представени доказателства за тези твърдения.
При условията на евентуалност, ако се приеме наличието на вреди,
произлезли от състоянието на имот на община Смолян, ответника счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде съществено намален, тъй като
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. С поведението си и
несъобразявайки се със зимната обстановка ищецът е допринесъл за
настъпването на вредата, независимо от това, че е осъзнавал, че поради ниски
температури и натрупания снеговалеж през предходните дни има опасност от
образуване на лед, същия е проявил небрежност и самонадеяност, като при
движението си е пренебрегнал вероятността да падне, с което ще застраши
здравето. Същият е счел, че това няма да се случи или че ще го предотврати и
самоуверено е предприел пресичане на пътното платно при неспазване на
чл.166, т.1-т.2 от Правилника за движение по пътищата
В отговора се твърди, че в настоящия случай не са налице
предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
обезщетение на понесените от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
6
тъй като не са налице виновни и противоправни действия на Община Смолян,
както и на лицата, на които е било възложено снегопочистване на улиците, а
вредоносният резултат е настъпил поради избора на ищеца да се движи по
пътното платно, т. е. поради неположени от него грижи за живота и здравето
му. В следоперативния период по възстановяването не е положил достатъчна
грижа за своето оздравяване. Безспорно от представената рентгенова снимка
се вижда, че първият винт (отдолу нагоре) е счупен, което свидетелства за
поведение, свързано с недобросъвестно полагане на грижи по собственото по-
бързо възстановяване и неспазване на дадените лекарски препоръки, видно от
епикриза № 66, И.З. №1723 на ортопедо-травматологично отделение на
МПБАЛ „Д-р. Бр. Шукеров“ - Смолян.
Въз основа на гореизложеното ответникът моли съдът да постановите
решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално размерът им да
бъде значително намален, както и да им бъдат присъдени и направените
разноски пред настоящата инстанция.
По искане на ответника Община Смолян, направено в отговора, на осн.
чл.219, ал.1 от ГПК като помагач на негова страна е привлечено трето лице
помагач „ИСА 2000” ЕООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 111, р-н Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул.“Николай Коперник“ №
25 с управител Юлиян Седефов Инджов. Като интерес от привличането е
обосноват от факта, че по време на настъпване на претендираната вреда за
ищеца е налице действащ Договор с per. № ПНО-ОП-20.01-6 от 13.01.2020г.,
сключен между Община Смолян (в качеството си на възложител) и „ИСА
2000“ ЕООД (в качеството си на изпълнител), с предметът на Договора:
Снегопочистване и зимно поддържане на улична мрежа, разположена на
територията на град Смолян.
Третото лице помагач оспорва исковата молба, като счита същата за
неоснователна и необоснована, тъй като не е налице осъществен състав на
чл.50 във връзка с чл.45 и чл.49 от ЗЗД. Оспорва фактическите обстоятелства
относно реализирането на описания в исковата молба инцидент, настъпилите
имуществени и неимуществени вреди, твърдението, че щетите са пряка и
непосредствена последица от увреждането и от бездействието на главния
ответник. Оспорва се и твърдението, че в процесния случай е налице
„солидарна отговорност между Община Смолян и „ИСА 2000" ЕООД" на
основание сключен между страните Договор за обществена поръчка № ПНО-
ОП-20.01-6 от дата 13.01.2020 година с предмет „Снегопочистване и зимно
поддържане на уличната мрежа, разположена на територията на град
Смолян".
Относно предявения иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от
Закона за задълженията и договорите. За да бъде ангажирана гаранционно
обезпечителната отговорност на Община Смолян, следва да е налице виновно
и противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
7
възложено извършването на някаква работа и причиняването на вреди, при и
по повод изпълнението й. Твърди се, че дейността по снегопочистване е била
добросъвестна извършвана съгласно плана и условията, определени в
Договор за възлагане на поръчката.
В случая не е налице виновно действие, респективно бездействие от
страна на конституираните ответник и трето лице помагач. Не се установява
пряка причинно следствена връзка между падането на ищеца, реализирането
на съответната фрактура и състоянието на пътното платно, за което състояние
отговорност да поемат община Смолян, респективно „ИСА 2000" ЕООД като
изпълнител на снегопочистващи услуги. Следва да се отчете,
обстоятелството, че към момента на настъпване на инцидента ищецът се е
намирал на уличното платно в нарушение на чл.108, ал.2, т. 1 от Закона за
движение по пътищата. Ищецът Б. сам е избрал да се движи по пътното
платно, при зимни условия, минусови температури, образувани коловози без
да са били налице изключенията по чл. 108, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, тоест движението да е било невъзможно по тротоарите. Улицата,
по която ищецът се е движил и тази на която твърди, че е паднал е била
приведена в състояние позволяващо безопасното й използване, но поради
наличие на тротоари е следвало да се движи по тях. Нито Общината, нито
Изпълнителя на работата „ИСА 2000" ЕООД са били длъжни да почистват
улиците така, че да са безопасни за движение на пешеходци.
Третото лице помагач счита, че претендираната сума за обезвреда е
прекомерна. Вида, обема, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания са обстоятелства, които попадат под
критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В случая
не се касае за тежко по степен и интензитет увреждане на телесната цялост, с
продължителен период от време за лечение и рехабилитация- ищецът е в
сравнително млада възраст, работоспособен е и видно от представената
медицинска документация не е налице латентна прогноза относно
претърпяната фрактура, поради което претендирания размер е необоснован.
Относно привличането на „ИСА 2000" ЕООД като трето лице помагач и
наличието на солидарна отговорност между Дружеството и община Смолян,
не се оспорва факта, че снегопочистването и обработката на заледени
участници от уличната мрежа, стопанисвана от Община Смолян са част от
основните задължения на третото лице помагач - „ИСА 2000" ЕООД. За да
възникне отговорността на Дружеството за некачествено изпълнение на
възложената работа обаче, е необходимо Възложителят да направи своите
възражения. В процесния случай, след като Общината е приела, че
възложената работа по зимното почистване на улиците, предмет на договора
за обществена поръчка е извършена съобразно договора, платила на
Изпълнителя без удръжки и санкции договореното възнаграждение за
извършеното снегопочистване за месец февруари 2020 година, то е
8
неоснователно твърдението, че Изпълнителят на услугата следва да носи
солидарна отговорност наред с главния ответник. Още повече, че в случая се
касае за евентуално очевиден недостатък – твърди се, че е бил налице
непочистен лед по уличното платно, който е могъл да се констатира при
приемане на работата съгласно чл. 20 от действалия между страните договор.
След като възражение за такъв недостатък - непочистване на уличното платно
на улица „Христо Смирненски" не е направен по предвидения в договора ред,
работата извършена от „ИСА 2000" ЕООД следва да се счита за надлежно
изпълнена и приета без забележки, а направеното искане по чл.219 от ГПК и
твърдението, че е налице „солидарна отговорност" за неизпълнение на
облигационно отношение от страна на „ИСА 2000" ЕООД се явява
неоснователно. Иска се съдът да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло като неоснователен предявения иск от Р. С. Б. с ЕГН **********
срещу Община Смолян за заплащане на сумата от 31 780 (тридесет и една
хиляди седемстотин и осемдесет) лева, претендирана като обезщетение за
понесени неимуществени и имуществени вреди по чл.49 във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите. В условията на евентуалност и в
случай, че счетете, че са налице основания за постановяване на осъдително
решение по предявения иск срещу Община Смолян, моли съдът да приеме, че
не са налице предпоставките по чл. 219 от ГПК относно привличането на
„ИСА 2000" ЕООД като трето лице в настоящото производство.
В съдебно заседание исковете се поддържат изцяло, чрез пълномощника
адв. Д.Н..
Ответника Община Смолян поддържа възраженията и доводите си в
отговора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З.К..
Третото лице „ИСА 2000" ЕООД, чрез пълномощника си адв.
Д.С.поддържа възраженията и доводите си в отговора на исковата молба.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата
молба, възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответника Община Смолян е провела
процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Част II, Глава IX от
Закона за обществените поръчки - чрез процедура на договаряне без
предварително обявление, с предмет: „Снегопочистване и зимно поддържане
на улична мрежа, разположена на територията на град Смолян”.
На 13.01.2020г. между Община Смолян и „ИСА 2000“ ЕООД е сключен
договор с per. № ПНО-ОП-20.01-6 от 13.01.2020г., с предмет на договора -
Снегопочистване и зимно поддържане на улична мрежа, разположена на
територията на град Смолян. По този договор Община Смолян е възложител,
а „ИСА 2000“ ЕООД е изпълнител. Възложителят е възложил, а изпълнителят
е приел да предостави, срещу възнаграждение и при условията на този
9
Договор, услуги, свързани със зимно поддържане на улици, включващо
комплекс от дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при
зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние
на снега и леда върху условията на движение.
От съдържанието на този договор се установява, че възложителят има
право да получи изпълнение на задълженията на изпълнителя, в това число да
изисква и получи изпълнение на услугите в уговорените срокове, количество
и качество, да контролира цялостно и непрекъснато количеството и
качеството на изпълнение на поетите от Изпълнителя задължения и
извършените работи, както и на използваните материали, да определя
приоритетите на видовете и количество работа, да не приеме изпълнението
или част от него – чл.17 от Договора. Съгласно чл.45, ал.2 от Договора
изпълнителят носи отговорност за щети, които е нанесъл на възложителя и на
трети лица.
Ищецът към месец февруари 2020г. работел като сервитьор в
к.к.“Пампорово“. На 07.02.2020г. имал уговорка с колегите си К. К.Ч. и
С.А.М. да пътуват заедно до работа, като последните трябвало да го вземат и
закарат до местоработата им в к.к. „Пампорово“ от ул. „Христо Смирненски“
на гр.Смолян. Около 09:00 часа, тръгнал от дома си към уговореното място,
където го чакали колегите му и вървял по ул.“Христо Смирненски“.
Свидетелите К.Чи С.М. били на уговореното място, като свидетеля М.спрял
автомобила до отсрещния на пътното платно тротоар на улица „Христо
Смирненски“ на гр.Смолян, по която Р.Б. се придвижвал от дома си. Ищецът
предприел пресичане на пътното платно, за да влезе в паркираното превозно
средство, но се подхлъзнал на заледеното пътно платно и паднал. Пътят не
бил опесъчен или третиран с препарат против замръзване и върху
повърхността му се бил образувала ледена покривка. Ищецът паднал на
пътното платно на ул.“Христо Смирненски“ в зоната на офиса на Еконт.
След падането Р.Б. почувствал силна болка в областта на лявата си
подбедрица. Опитал се да стане, но не успял. Неговите колеги му се притекли
на помощ и след като установили, че не може да ходи се обадили на „Спешна
помощ”. Преместили го от пътното платно, за да не пречи, като подложили
едно яке под него, тъй като на улицата имало лед. Пристигналия лекарски
екип установил, че се касае за вероятно счупване на лявата подбедрица.
Имобилизирали пострадалия крайник и транспортирали Р.Б. в МБАЛ „Д-р
Братан Шукеров“ АД-гр.Смолян. При приема му в „Ортопедо -
травматологичното отделение“ на болницата бил констатиран оток и
деформация на лява подбедрица. Палпаторна болезненост с костни
крипитации. Активните движения били невъзможни. Кракът бил външно
ротиран в дистална трета с патологична подвижност. Извършена му била
контролна графия на лява подбедрица при екстензия. Установена била
фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в
10
областта на проксималната трета на лява подбедрица. Било взето решение от
лекуващия екип да бъде пристъпено към оперативно лечение.
На 10.02.2020г. му била извършена операция за вътрешна фиксация на
тибия и фибула. За консумативи и импланти /„Комплект солиден
интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура с възможност за
комбинирано проксимално заключване в три равнини под 45гр„ 90 гр., 180
гр., чрез 4 /четири/ броя заключващи винтове Ф 4,5 мм и дистално чрез 2 /два/
броя винтове 5 мм“/, Р. С. Б. заплатил сумата от 1780 /хиляда седемстотин и
осемдесет/ лева. От приложената и приета по делото Епикриза № 66 И.З.
№1723 на Ортопедо-травматологично отделение“ към МБАЛ „Д-р. Братан
Шукеров“ АД гр.Смолян се установява, че амбулаторното лечение на Р.Б.
продължило осем дни, като бил изписан от лечебното заведение на
14.02.2020г., след което продължил с домашното лечение, за което му е
издаден болничен лист № Е 20198327003 за 38 дни до 15.03.2020г.
В резултат от получените травми Р.Б. не можел да се движи
самостоятелно за около 2 /два/ месеца, тъй като болките били с изключително
висок интензитет. Възстановяването на здравето му протекло под грижите на
близките в домашна обстановка. Физическото му възстановяване продължава
повече от шест месеца – до 22.08.2020г., което се установява от приложените
и приети към делото заверени преписи от болнични листове. Като през
първите два месеца имал нужда от чужда помощ при извършване на
ежедневните си задачи по поддръжка на личен тоалет, както и при
извършването на други ежедневни дейности – лягане и ставане от легло,
обличане, за хранене, което се установява от свидетелските показания на
бащата на ищеца С.Б..
Съгласно приложеното ЕР № 1548/30.07.2020г. шест месеца след
злополуката ищецът е със забавено калусообразуване при стабилна метална
остеосинтеза. Свидетеля С. Б. сочи, че около три месеца ищецът е използвал
помощни средства – патерици, но болките продължили по-дълго време. Не
може да работи като сервитьор, тъй като отново получава болки.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства приложени по делото – Заверено с оригинала копие от Фиш за
спешна медицинска помощ от 07.02.2020г., Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО, Епикриза № 66, И.З. №1723/14.02.2020г на „Ортопедо-
травматологично отделение“ при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД
гр.Смолян, рентгенова снимка, Болнични листове № Е20201124671, №
Е20200287109, Е20200286930, Е20200286730, Е20209038813, ЕР
№1548/30.07.2020г., № Е20201124967, Фактура № **********/14.02.2020г.,
ведно с касов бон към нея, свидетелски показания.
По делото бяха разпитани като свидетели К.Ч. и С.М., които в
показанията си сочат, че на 07.02.2020г. около 9:00 чада с ищецът имали
11
уговорка да го вземат за работа от ул.“Христо Смирненски“ в гр.Смолян, до
офиса на Еконт, където паркирали автомобила. Видели, че ищецът се
придвижва по ул.“Христо Смирненски“ и когато пресичал улицата, паднал на
пътното платно. Свидетелите веднага отишли при него и се опитали да му
помогнат да стане, видели, че кракът му е усукан. Установили, че не може да
стане и подали сигнал на тел.112. Тъй като мястото, където ищецът паднал
било заледено, подложили под него яке и го леко го отместили, за да не пречи
на движението. Ищецът изпитвал силни болки. Свидетелите сочат, че улицата
не е била опесъчена и мястото където паднал ищецът е било заледено.
Ищецът не се е движел по тротоар, тъй като от тази страна на улицата няма
тротоар. Ищецът е пресичал, за да стигне до мястото, където го чакали
свидетелите. Пресичал е, защото няма как по друг начин да стигне до
автомобила. За да стигне до тротоара, ищецът трябва да пресече. Свидетелят
Ч. сочи, че ищецът бил със зимни обувки.
Като свидетел бе разпитан и бащата на ищецът С.Б.. Свидетелят сочи,
че след инцидентът синът му се обадил, че е паднал, след което веднага
отишъл на мястото на злополуката. Свидетелят потвърждава в показанията
си, че улицата е била заледена, не е била опесъчена, че ищецът е бил със
зимни обувки, че за да стигне до тротоара трябва да пресече пътното платно.
Придружил синът си до болницата и след като бил приет в отделението,
денем го обслужвал до изписването му. В болницата ищецът не можел да
става и той се е грижил за всичко. След изписването, той и майката на ищеца
продължили да го обслужват. Три месеца бил с патерици, а болките
продължили по-дълго време. Свидетелят му помагал за храненето, понякога
му помагал да стане или да легне на леглото, карал го до болницата за
болнични, в болницата му помагал да ходи по нужда. След злополуката,
синът му се затворил и не е имал желание да ходи някъде, бил подтиснат,
изпитвал постоянно болки. Към момента на разпита все още изпитва болки.
Сменил си работата, тъй като вече не може да стои прав и да работи като
сервитьор. Свидетеля сочи, че още в болницата ищецът започнал да се
раздвижва, като ходел по коридора.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.Ч., С.М. и С.Б., тъй
като са непротиворечиви, обективни и не се оборват от другите
доказателства.
По делото бе изслушана СМЕ, по която вещото лице дава заключение,
че при настъпилата на 07.02.2020г. злополука на Р. С. Б. е причинено
счупване на лява подбедрица.
Травматичното увреждане на ляв долен крайник, нарушило
обслужването и изпълнението на ежедневните задължения на пострадалия за
продължителен период от време.
Медико-биологичният признак и характер на телесните увреди се
12
изразяват в: счупване на лява подбедрица /малък и голям пищял/, хематом от
нарушената цялост на костите и оточна подбедрица.
През острия период, който започва непосредствено след травмата и
траещ до момента след оказаната специализирана помощ, ищеца Р.Б. е търпял
значителни болки и дискомфорт изразяващи се в невъзможно стъпване на
увредения крайник и самостоятелно придвижване и оток и костни
крепитации на мястото на фрактурата.
В подострия период след направените манипулации /обезболяване и
поставяне на крайника на браунова шина и директна екстензия/, болките
имали по-умерен интензитет и сила. Ищецът търпял дискомфорт от трудното
обслужване в леглото. В хроничния стадий или след оперативното лечение,
болките постепенно намалявали, останал само отокът и ограничените
движения в лява колянна и глезенна става. В същия период той е
вертикализиран на втория-третия ден и приучен да ходи с две помощни
средства. През времето на оздравяване на фрактурата, ищецът е търпял
периодични болки и оток в подбедрицата от венозния застой и
непълноценното натоварване на крайника. Няма данни за вторични
усложнения на фрактурата, понеже същата не е вътреставна, за да се получи
остеоартроза.
След проведеното адекватно лечение при подобни счупвания, не би
трябвало да има остатъчен болков синдром, след зарастване на счупването.
Няма никакви противопоказания, болния да извършва задълженията си след
консолидация на фрактурата.
След запознаване с медицинската документация при личния лекар и
след прегледа на пациента, става ясно, че същият не е имал заболявания и
предхождащи счупвания, които биха довели до наслабяване на увредения
крайник.
От направените контролни рентгенови графии се установява счупване
на един от дисталните заключващи винтове - не извършена динамизация на
фрактурата.
Прогнозата за в бъдеще, въпреки претърпените страдания, пострадалият
е възстановен добре от приложеното лечение, останали само периодичните
болки след физическо натоварване, продължителен изправен стоеж и промяна
на метеорологичните условия.
В с.з. вещото лице поясни, че е имплантите поставени в долния крайник
на ищеца са били необходими за лечението му. Налице е причинно-
следствена връзка между падането и счупването, като при ищеца се е
получило усукване на крака, подхлъзване и получаване на счупване на
подбедрицата. Имплантът не се поема от здравната каса, поради което лично
се заплаща от пациента на касата на болницата. И получава документ за това
13
плащане. Издава се фактура с касов бон. По отношение на счупването на един
от дисталните заключващи винтове, вещото лице обяснява, че няма значение
за оздравителния период, този винт няма отношение за срастването на
фрактурата или да удължи времето на срастване. Фрактурата не е
динамизирана, което е избор на оператора. За да се динамизира фрактурата
трябва да се изкарат дисталните или проксималните винтове. Дали ще бъде
изкаран пирона е по преценка на пациента.
По делото бе изслушана СТЕ по която вещото лице дава заключение, че
по смисъла на § 6, т.6 от ДР на ЗДвП на улица „Христо Смирненски“ са
налице тротоари пред сградата, в която се намира Еконт и срещу сградата , в
която се намира Еконт от ул.“Първи май“ до подпорна стена от каменна
зидария в участък с дължина от около 3.50-4.00м.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са обективни и
изготвени от компетентни лица.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявените от ищеца обективно съединени искове са с правно
основание чл.49,ал.1 във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие
на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният
субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от
ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил
работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по
чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 4/1975 г., т. 2 от
ППВС № 17/1963 г. и т.6 от ППВС №7/1959 г. Следователно, за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени
вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие;
противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
14
настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се
предполага виновното лице да е причинило вредите при или по повод на
изпълнение на възложената работа.
По делото не се спори, че на 13.01.2020г. между Община Смолян и
„ИСА 2000“ ЕООД е сключен договор с per. № ПНО-ОП-20.01-6 от
13.01.2020г., с предмет на договора - Снегопочистване и зимно поддържане
на улична мрежа, разположена на територията на град Смолян. По този
договор Община Смолян е възложила, а изпълнителят „ИСА 2000“ ЕООД е
приел да предостави, срещу възнаграждение и при условията на този Договор,
услуги, свързани със зимно поддържане на улици, включващо комплекс от
дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при зимни условия и
премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда
върху условията на движение.
Причината за инцидента с ищеца е неосъществената от ответника
Община Смолян необходима и адекватна на обстановката на процесното
място и в процесния момент дейност по поддържането му в безопасно за
придвижване на превозни средства и хората състояние, което място
представлява част от уличната мрежа на града, съгласно приложения
Оперативен план за снегопочистване, зимно поддържане на уличната мрежа
на територията на град Смолян за оперативен сезон 2019/2020г., т.е. общината
не е изпълнила законовото си задължение да приведе тази част от уличната
мрежа в състояние, непозволяващо инциденти като процесния, поради което
следва да понесе отговорност за бездействието на съответните длъжностни
лица, отговарящи за почистване на този участък. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а когато
работата, във връзка с което е настъпило това увреждане, е била възложена на
друго лице, отговорността за причинените от това лице вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа, е на възложителя - чл.49 ЗЗД. Тя
е обективна, безвиновна имуществена отговорност, произтичаща от чужди
противоправни действия и с оглед тези характеристики, отговорността на
възложителя се ангажира при конкретни предпоставки: длъжностните лица да
са извършили противоправно деяние; да е настъпила вреда; да има причинно-
следствена връзка между това деяние и вредата. Всички тези предпоставки в
случая са налице: мястото на инцидента не е било почистено, обезледено и
обезопасено, каквито действия общината е трябвало да извърши съгласно
вмененото й законово задължение по изграждането, ремонта и поддържането
на общинските пътища, които са общинска публична собственост - чл. 8 ал.3
и чл.31 ЗПътищата, т.е. проявено е бездействие. Тази дейност Община
Смолян е възложила другиму или бездействието в случая е от изпълнителя по
възложението, но тъй като задължението за поддръжка на уличната мрежа е
на общината, отговорността съгласно чл.49 ЗЗД е нейна, като е друг въпроса,
че тя може да търси отговорност от проявилото бездействие лице -
15
изпълнителя по това възлагане с нарочен писмен договор, в който също има
разпоредба за такава отговорност. А и съгласно договора, Община Смолян е
имала задължения да контролира изпълнението, да извършва ежедневни и
внезапни проверки чрез контролен орган. Противоправното поведение се
изразява в бездействието, в неизпълнението на вменените от закона
задължения.
Неоснователно е възражението, че мястото, където е станала
злополуката не е било заледено и че улицата е била опесъчена. От
свидетелските показания на К Ч., С.М. и С. Б.по един безспорен начин се
установи, че на 07.02.2020г. ул. „Христо Смирненски“ не е била опесъчена и
на мястото, където е паднал ищеца е било заледено. Обстоятелството, че на
дежурния телефон в Община Смолян не е получаван сигнал за това, че
ул.“Христо Смирненски“ в гр.Смолян не е почистена, опесъчена или заледена
не оборва твърденията на посочените свидетели. От приложената по делото
справка от получени сигнали и жалби на дежурния телефон в Община Смолян
се установява, че на 07.02.2020г. са подадени много сигнали за непочистени,
неопесъчени и заледени улици в града. От приложеното писмо от НИМХ се
установява, че на 07.02.2020г. сутринта температурата на въздуха е била
минус 6 градуса, с относителна влажност на въздуха около 77%. Духа слаб
северозападен вятър с максимална скорост 3 м/сек. Времето е облачно, няма
валеж, като земната повърхност е с новонавалял сняг.
По делото бе разпитан свидетеля М.Т., който твърди, че работи в „ИСА
2000“, кара специален камион, предназначен за почистване и опесъчаване на
малки улици и е почиствал ул.“Христо Смирненски“ и улиците в кв.Каптажа.
Свидетеля твърди, че когато е влизал на тези улици, гарантира, че на 99% е
опесъчено. Сутрин започвал работа към 5:00 часа, за да може да влезе на ул.
„Христо Смирненски“ на заден ход от Еконт, за да си свърши работата. След
като обработи ул.“Христо Смирненски“, задължително минавал през
кв.Каптажа. От тези свидетелски показания не може по един безспорен начин
да се установи, че на дата 07.02.2020г. свидетелят е опесъчавал улица
„Христо Смирненски“, тъй като свидетеля не посочи, че конкретно на тази
дата е извършвал дейност на тази улица. Освен това, според неговите
показания след като почисти ул.“Христо Смирненски“ обработва улиците в
кв.Каптажа, но от приложената справка от получени сигнали и жалби на
дежурния телефон в Община Смолян се установява, че на 07.02.2020г. в 9.28
часа е постъпил сигнал, че целият Каптаж не е почистен и опесъчен, поради
което може да се направи извод, че на тази дата свидетеля Т. не е почиствал
улиците на кв.Каптажа, респективно и ул.“Христо Смирненски“, което се
установява и от свидетелските показания на Чаушев, Маринов и Б., които
сочат, че ул.“Хр. Смирненски“ не е била почистена, била е заледена. От
свидетелските показания на С.Б.и П.С. се установява каква е организацията на
работата свързана със снегопочистването на уличната мрежа на гр.Смолян, но
не установяват конкретни обстоятелства свързани със състоянието на улица
16
„Хр. Смирненски“ на 07.02.2020г. Свидетеля Т.в показанията си сочи, че
когато излизат да работят попълват пътни листове, в които се отразява дата и
часа на излизане и се посочва района, който трябва да се опесъчи. По делото
не бяха представени пътни листове, с които да се установи на 07.02.2020г. е
извършено снегопочистване и опесъчаване на ул.“Христо Смирненски“.
Доказано е и твърдението на ищеца, че при падането, в следствие на
заледеното пътно платно е получил травматично увреждане. Съгласно
заключението по съдебно-медицинската експертиза механизмът на инцидента
е свързан със състоянието на пътното платно. В с.з. вещото лице пояснява, че
е налице причинно-следствена връзка между падането и счупването, като при
ищеца се е получило усукване на крака, подхлъзване и получаване на
счупване на подбедрицата. От заключението се установя, че ищецът е търпял
болки и страдания, вследствие на увреждането, т.е. доказана е вреда от
инцидента и причинно-следствената връзка между тях.
Неоснователно е възражението на ответника, че злополуката е
възникнала при и по повод на извършваната от ищеца Р.Б. работа и следва да
се ангажира отговорността на работодателя му, тъй като възникналата
злополука не е в пряка връзка с извършваната от него работа като сервитьор и
не е възникнал по повод на извършваната от него работа.
От изложеното следва извод, че щом са налице всички предпоставки по
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, община Смолян носи отговорност за
претърпените от ищеца болки и страдания от причиненото му от инцидента
увреждане.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД
и се извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства от значение за тази преценка, като се вземат предвид
установените характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото
лице, възможността му да продължи трудовата си кариера и да се
социализира.
От приложените по делото епикриза, болнични листове и заключението
на вещото лице по СМЕ безспорно се установява, че ищеца е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и преживян стрес от
счупването.
Съдът намира, че справедливото в случая обезщетение съгласно чл.52
ЗЗД следва да се определи в размер на 15 000 лв., като основание за това
дават следните обстоятелства:
Съдът взе предвид вида на увреждането – счупване на лява подбедрица
17
/малък и голям пищял/, хематом от нарушената цялост на костите и оточна
подбедрица. Претърпените интервенции и свързаните с тях болки и
страдания, описани в заключението на вещото лице - през острия период,
който започва непосредствено след травмата и траещ до момента след
оказаната специализирана помощ, ищеца Р.Б. е търпял значителни болки и
дискомфорт изразяващи се в невъзможно стъпване на увредения крайник и
самостоятелно придвижване и оток и костни крепитации на мястото на
фрактурата. В подострия период след направените манипулации
/обезболяване и поставяне на крайника на браунова шина и директна
екстензия/, болките имали по-умерен интензитет и сила. Ищецът търпял
дискомфорт от трудното обслужване в леглото. В хроничния стадий или след
оперативното лечение, болките постепенно намалявали, останал само отокът
и ограничените движения в лява колянна и глезенна става. В същия период
той е вертикализиран на втория-третия ден и приучен да ходи с две помощни
средства. През времето на оздравяване на фрактурата, ищецът е търпял
периодични болки и оток в подбедрицата от венозния застой и
непълноценното натоварване на крайника. Съдът отчете е дадената
прогнозата за в бъдеще, въпреки претърпените страдания, пострадалият е
възстановен добре от приложеното лечение, останали само периодичните
болки след физическо натоварване, продължителен изправен стоеж и промяна
на метеорологичните условия. Продължителността на оздравителния процес,
който е траел над 6 месеца, което е видно от приложените болнични листове.
Съдът отчете и преживените неудобства от състоянието на безпомощност и
невъзможност за самостоятелно справяне с ежедневните човешки нужди,
което състояние е изисквало и наложило, дори и за интимните за човека
нужди, продължителна по време помощ от други хора. Физически и
психологически неудобства от ползването на помощни средства - патерици.
Засегнатото в отрицателна посока емоционално състояние.
Затова съдът счита, че претендираното обезщетение в посочения размер
е адекватно и справедливо за овъзмездяване на ищеца за така получените
неимущекствени вреди съобразно заложеният в чл.52 ЗЗД критерий за
социална справедливост.
Съдът счита за недоказано твърдението на ответника за съпричиняване.
Неоснователно е възражението, че е налице съпричиняване, тъй като ищецът
се е движил по пътното платно в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. От
свидетелските показания на Ч. М. и Б., както и от заключението на вещото
лице по СТЕ се установява, че от едната страна на ул.“Христо Смирненски“
няма тротоар, поради което ищецът е вървял по уличното платно. Следва да
се отбележи, че злополуката е настъпила при пресичане на уличното платно,
като свидетелите сочат, че за да стигне до тротоара и до мястото, където е бил
автомобила, ищецът е следвало да пресече, следователно от негова страна не е
извършено нарушение на ЗДвП. Ищецът не е имал възможност да се движи
по тротоар, тъй като такъв не е бил наличен и за да стигна до тротоар е
18
следвало да пресече. Не се установява ищецът да е бил обут с неподходящи
обувки, да се е спънал, залитнал или да е имал други заболявания, които да са
спомогнали за счупването. Не се установи, че поради неправилно поведение
от страна на ищеца един от винтовете е счупен, напротив вещото лице по
СМЕ изрично заявява, че счупването на един от дисталните заключващи
винтове няма значение за оздравителния период, този винт няма отношение
за срастването на фрактурата или да удължи времето на срастване. По
изложените съображения съдът приема, че от страна на ищеца не е налице
съпричиняване.
Иска ще следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от
15 000.00лв. до претендираните 30 000.00лв. като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, тъй като в
резултат на получената от падането травма и увреждане на здравето и
проведеното лечение е направил разходи в размер на 1780.00лв. за закупуване
на „Комплект солиден интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална
фрактура с възможност за комбинирано проксимално заключване в три
равнини под 45гр., 90 гр., 180 гр., чрез 4 /четири/ броя заключващи винтове Ф
4,5 мм и дистално чрез 2 /два/ броя винтове 5 мм“. Разходът се установява с
приложените към делото заверени преписи от фактура № ********** от дата
14.02.2020г., издадена от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян на Р. С.
Б. и фискален бон за извършеното плащане по сметка на МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров“ АД гр.Смолян. Вещото лице по СМЕ посочи, че имплантът не се
поема от здравната каса, поради което лично се заплаща от пациента на
касата на болницата. И получава документ за това плащане. Издава се
фактура с касов бон. За тази сума в размер на 1780.00 лв. искът следва да се
уважи също на основание чл.49 във вр. с чл.45 във вр. с чл. 51 ЗЗД - съгласно
последно посочената разпоредба обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съдът счита за
доказано, че претърпените имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Сумите в уважените размери следва да се присъдят ведно със законна
лихва, считано от деня на инцидента, в който момент е настъпило
увреждането /деликта – 07.02.2020 г., до изплащането им, която лихва
представлява обезщетение за забавата относно паричното задължение -
съгласно чл.45 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
В хода на съдебното дирене бе открито производство по чл.193 от ГПК
за оспорване на истинността на болнични листове с № Е 20199038813,
издаден на 18.03.2020г., № Е 20200286730, издаден на 16.04.2020г. и № Е
20201124671, издаден на 15.07.2020г. Във връзка с откритото производство от
НОИ, ТП Смолян бяха изискани цитираните болнични листове. С писмо вх.
№ 747/01.04.2021г. от НОИ, ТП Смолян бяха изпратени извлечения от
болничните листове, тъй като оригиналните екземпляри се съхраняват при
19
осигурителят на лицето. От изпратените от НОИ, ТП Смолян екземпляри на
болничните листове се установи, че представените с исковата молба на
болнични листове с № Е 20199038813, издаден на 18.03.2020г., № Е
20200286730, издаден на 16.04.2020г. и № Е 20201124671, издаден на
15.07.2020г. са идентични с представените в НОИ болнични листове, поради
което ще следва оспорването им да бъде признато за недоказано.
По претенциите за разноски
С Определение № 835 от 03.09.20г. ищецът Р.Б. на осн. чл. 83, ал.2 от
ГПК е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото в хода
на съдебното производство.
Дължимата държавна такса съгл. чл.1 от Тарифата е в размер на е в
размер на 1271.20лв., от които съобразно уважената част от исковете в размер
на 673.74лв. се дължат в полза на Окръжен съд Смолян.
За изготвянето на заключение по СМЕ са направени разноски в размер
на 400лв., от които 200лв. са направени разходи от бюджета на съда и 200лв.
са направени разходи от Община Смолян.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса и от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, поради което
Община Смолян следва да бъде осъдена да заплати в полза на Окръжен съд
Смолян съобразно уважената част от иска дължащата се държавна такса в
размер на 673.74лв. и 106 лв. депозит за изготвяне на СМЕ.
Адвокатско възнаграждение ищеца претендира по чл.38, ал.2 във вр.
ал.1, т.3 от ЗА във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1430лв.
Съразмерно с уважения размер на претенцията, за оказано процесуално
представителство на Р.Б. дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д.
Д.Н. е в размер на 980лв.
Адвокатско възнаграждение ищеца претендира и по чл. чл.38, ал.2 във
вр. ал.1, т.3 от ЗА във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 355лв.
Искът за претирпени имуществени вреди е уважен изцяло, поради което за
оказано процесуално представителство на Р.Б. дължимото адвокатско
възнаграждение на адв. Д. Д.Н.е в размер на 355лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като се присъжда минималното възнаграждение
дължимо по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На ответника, представляван от юрисконсулт на осн. чл.78, ал.3 във вр.
20
ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ се дължи възнаграждение в размер на 155 лв. съобразно отхвърлената
част от иска /330 х 0,47/, които ищецът следва да бъде осъден да заплати на
Община Смолян.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
Община Смолян разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на
94 лв. /200 х 0,47/
На осн. чл.78, ал.10 от ГПК разноски на третото лице помагач не се
дължат.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СМОЛЯН, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул."България" No 12, да заплати на Р. С. Б., ЕГН
********** от гр.Смолян, обл.Смолян, ул.’’Любен Каравелов” № 22 сумата
от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на
тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в областта на
проксималната трета на лява подбедрица, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от дата на увреждането - 07.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и да му заплати сумата от 1780 /хиляда седемстотин и
осемдесет/ лева, представляващи обезщетение за причинените му
имуществени вреди /разходи по лечението/, изразяващи се в закупен
„Комплект солиден интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура
с възможност за комбинирано проксимално заключване в три равнини под
45гр., 90 гр., 180 гр., чрез 4 /четири/ броя заключващи винтове Ф 4,5 мм и
дистално чрез 2 /два/ броя винтове 5 мм“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 07.02.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. Б., с ЕГН ********** от гр.Смолян,
обл.Смолян, ул.’’Любен Каравелов” № 22 срещу Община Смолян за сумата
15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща разликата между уважената
част на иска за неимуществени вреди до предявения размер от 30000
/тридесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СМОЛЯН, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул."България" No 12 да заплати на основание чл.
чл.38, ал.2 във вр. ал.1, т.3 от ЗА във вр. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д.Д.Н. сумата от 1335лв. – адвокатско възнаграждение
21
ОСЪЖДА ОБЩИНА СМОЛЯН, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул."България" No 12 на осн. чл. чл.78, ал.6 от ГПК
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд Смолян дължащата се държавна такса
в размер на 673.74 лв. и 106 лв. разноски за изготвяне на СМЕ.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Смолян
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 94 лв. разноски по делото и на осн. чл.78,
ал.3 във вр. ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ сумата от 155 лв. юрисконсултско възнаграждение;
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 вр. с ал.2, вр.
чл.193 от ГПК проведеното от ответника ОБЩИНА СМОЛЯН оспорване на
истинността на представените по делото болнични листове с № Е
20199038813, издаден на 18.03.2020г., № Е 20200286730, издаден на
16.04.2020г. и № Е 20201124671, издаден на 15.07.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
22