Решение по дело №2112/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

15.11.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2112/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. *** против М.Б.Д., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 692/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.10.2005г.- 31.12.2015г., и не е погасил задълженията си. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 108056лв., от които сумата от 903,99лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 176,57лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач на страната на ищеца, посоченото дружество “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.

          Ответникът М.Б.Д., чрез адв. Кр. С.-АК-***, в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се съществуването на облигационни отношения между страните, по  повод доставката на ТЕ до имота на ответника, тъй като в представеният договор липсва дата на сключване. Твърди се също, че  подписа, положен за купувач на ТЕ, не е положен от ответника. Твърди се също, че отв. Д. няма качеството на ползвател на  имота, на посоченият адрес, тъй като имотът му е прехвърлен, със запазване на правото на ползване от прехвърлителите /дарители/.  Твърди се също,че за процесният период, ищецът не е доставял ТЕ, отговаряща на БДС. Твърди се също, че са нарушени правилата на Наредба № 16-334, във връзка с изчислението на  сумите за сградна инсталация, поради което искът е недоказан по размер. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

          Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №454/05.02.2016г., по ч. гр.д.№ 692/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също, че отв. М. Д., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на  адрес гр. ***. Този факт не се оспорва от ответника,  като в отговора на ИМ изрично се посочва, че същият е собственик на имота, въз основа на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 158, н.д.06558/1997г на Нотариус *** И.. Посочва се също, че дарителите са запазили правото си ползване върху имота, докато са живи. Нот. акт не е представен от страна на ответника.

 По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 26613, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа  на изготвени отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в  сградата, на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че  стойността на потребената ТЕ, за периода, е общо в размер на 903,99лв- главница, от която сума за отопление-  263,44лв., сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация- 633,13лв., сума за услуга дялово разпределение- 7,42лв. По данни на ищеца, в имота на  ответника има  0 бр. водомери и 0 бр. уреди; отопление без ИРУ- в баня щранг-лира. ВЛ е установило, че сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е за действителен обем на жилището- 254,20 куб. м. ВЛ е изчислило размера на  лихвата за забава върху главницата от  903,99лв., от изискуемостта на отделните плащания, за периода 04.02.2013-01.02.2016г, която е в размер на 176,57лв. ВЛ посочва също, че  че  тези суми съответстват на счетоводните записвания на ищеца.

По делото е изслушана и приета и СТЕ, от заключението по която се установява следното: имотът на ответника се намира в топлофицирана жилищна сграда  абонатната станция захранва общо 19 апартамента. За отопление в баните на всички апартаменти се използват щранг- лири, изработени от два боря гладки тръби, с диаметър 1 ½ цола, с дължина 2 м.  ВЛ е установило, че  в жилището на отв. Д., отоплителните тела са демонтирани, не се ползва топла вода .ВЛ е дало в табличен вид потребената ТЕ, от щранг лирата, както и делът на ТЕ, отдаден от сградната инсталация за имота. ВЛ е посочило, че общия отопляем обем на имотна е 254,20 к,б. м., а на  сградата- 4034,37 куб. м. ВЛ е посочило, че делът на отдадената ТЕ от сградната инсталация, се определя по т.6.1.1 от Методиката за разпределение на ТЕ с сгради, ЕС, - приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. В заключение ВЛ е посочило,  че за процесния период, в сградата ЕС, е доставяна ТЕ от страна на ищеца ТЕЦ-Плевен. До имота на ответника Д. е доставяна ТЕ, като индивидуалната му сметка се състои от два компонента- отопление в баня и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. При изготвяне на индивидуални сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение  на ТЕ, към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. ВЛ е посочило, че стойността на  доставената ТЕ до имота на ответника, отговаря на изготвените индивидуални сметки за процесния период.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Съдът намира, че твърдението на отв. М. Д., че други лица-неговите праводатели, са носители на правото на ползване на имота/ за което няма представени нарочни писмени доказателства/, не води до неоснователност на  предявения иск. В случая партидата е открита на името на собственика на  имота- отв. М. Д., и по сила на закона- цитираната по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е  възникнала облигационна връзка между него и ищеца- като доставчик на ТЕ. Законът – в цитираната норма, не прави разграничение между собственик и ползвател на имот, в качеството им на клиент на ТЕ. Следва да се отбележи, че в отговора на ИМ няма твърдения, че имота действително е ползван от трето лице.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен,  поради което следва да бъде разгледано по същество  приетото за съвместно разглеждане възражение за  изтекла погасителна давност. В случая меродавна е датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК- или дата 04.02.2016г. съобразно момента на настъпване на  изискуемостта на отделните претенции- или месеца, следващ месеца, за който е начислена сумата, съдът намира, че  погасено по давност е само вземането за м. декември 2012г.- сумата от 113,28лв.- съобразно изготвената таблица от ВЛ по ССЕ., изискуемостта на което е настъпила през м. януари 2013г.

При така установеното, следва да бъде признато за установено спрямо отв. М.Д., че дължи сумата от 790,71лв.-главница,  съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2013-31.12.2015г., и сумата от 142,10лв. лихва за забава, за периода 04.03.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК- 04.02.2016г., като за разликата до пълния предявен размер на иска от 903,99лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015. и от 176,57лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., следва да  бъде отхвърлен като неоснователен, като погасен по давност.

С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на  уважената част от иска- сумата от 565,44лв. По делото, от страна на ответника, няма възражение за прекомерност.

Следва съдът да се произнесе и по направените от ищеца разноски, в заповедното производство, като бъде осъден ответника да заплати сумата от 176,97лв.

В полза на ответника също следва да бъдат присъдени направени разноски, съобразно на отхвърлената част от иска,  в размер на 82,86лв. В случая на страната се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно нормата на чл. 38, ал.2 от ЗА, в минимален размер, съобразно предвиденото в Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки- насрещната страна е осъдена за разноски и е осъществена безплатна адвокатска помощ, което изрично е посочено в договора за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ  НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК1***4, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от законния си представител Й. ***, сумата от общо 932,81лв., от които сумата от 790,71лв.-главница,  съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2013-31.12.2015г., и сумата от 142,10лв.- лихва за забава, за периода 04.03.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК- 04.02.2016г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №454/05.02.2016г., по ч. гр.д.№ 692/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер на иска от 903,99лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012г.-31.12.2015г., и от 176,57лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013г.-01.02.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като погасен ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК 1***4, сумата  от 565,44лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК 1***4, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата  от 176,97лв.- разноски по ч.гр.д.№ 692/2016г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК 1***4, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 82,86лв.-разноски по делото.

 

Решението се постановява с участието на третото  лице- помагач, на страната  на ищеца: „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.

 

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: