Решение по дело №289/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 327
Дата: 26 октомври 2018 г. (в сила от 26 октомври 2018 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20181800500289
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 26.10.2018г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                        Председател: Евгения Генева

                                                        Членове:1. Дора Михайлова

                                                                  2. Росина Дончева

при участието на секретаря Цветанка Павлова

разгледа докладваното от Генева гр.д. № 289/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „И.К.“ АД, ЕИК. с адрес на управление ***,против решение № 5/16.01.2018г. на РС-Костинброд по гр.д. № 348/2017г.,с което е отхвърлен иска му против „ Д. Е.-о.д.“ ООД за обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение-неотстраняване на дефекти в СМР.Жалбоподателят твърди,че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон.Неправилно съдът приел,че претенцията била предявена не от ищеца-контрагент по договор за изработка, а от трети лица-приобретатели на имоти в сградата. На второ място незаконсъобразно приел,че искът е погасен по давност. Съдът не дал правилна правна квалификация на иска,не разпределил доказателствената тежест и не посочил,че за определени факти страните не сочили доказателства.Неправилно съдът приложил института на погасителната давност, тъй като ответникът не направил възражение в този смисъл, а само твърдение,че гаранционният срок за предявяване на рекламации  бил изтекъл. Въззивникът поддържа,че гаранционният срок започва да тече от 19.05.2012г. и изтича на 19.05.2017г.-датата на предявяване на иска.Съгласно чл.20, ал.4 от Наредба № 3/ДВ бр.72/2003г. за минимални гаранционни срокове за изпълнение на СМР,гаранционните срокове започвали да текат от въвеждане на строежа в експлоатация.В чл.25 ,ал.5 от договора било уговорено,че се приемат гаранционните срокове ,определени в цитираната наредба. Въззивникът поддържа,че договорът е за обезщетение с правен характер на договорна неустойка-в двоен размер на разходите за отстраняване на дефекти,за които възложителят е предявил претенции в рамките на гаранционния срок и изпълнителят не ги е отстранил.Ето защо правото на иск възникнало в момента на изтичане на гаранционния срок.Решението било постановено при непълно изясняване на спора от фактическа страна,тъй като съдът не допуснал допълнителна, или разширена експертиза, а базирал изводите си върху приетата СТЕ, която била непълна и оспорена от ищеца.

Въззиваемата страна „Д.Е.-О. д.“ ООД ,ЕИК., с адрес на управление ***,  оспорва жалбата.Твърди,че решението е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Претендира съдебни разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

Районният съд е сезиран с искова молба вх.№ 1790/22.05.2015г.,получена по пощата.Не е приложен пощенски плик,но в.с.з. ищецът е представил обратна разписка,която установява,че  е депозирана в пощенската станция на 19.05.2017г.Посочена е цена на иска 4000 лв.,не е посочено основание на иска формално.Ищецът твърди,че с ответника сключили договори за изработка, по която възложили изпълнението на окачена фасада, алуминиева дограма,цялостна облицовка на сградата по цялостно завършване на външните облицовки  на жилищна сграда с офиси, подземни гаражи,и помещение за трафопост, построени в УПИ I-116 ,117 от кв.275 м. „Л.-първа част“ по плана на гр.С., като следва : договор за строителство от 10.04.2009г. с анекс от 12.10.2011г. и договор от 20.04.2011г. с анекси от 20.06.2011г. и 25.04.2011г.Сградата била въведена в експлоатация на 19.05.2012г.,но още през същата година били установени дефекти и недостатъци ,за които ищецът отправили искане  за отстраняване с писмо изх.№ 13/30.09.2012г., изпратено по електронната поща.Тъй като не били отстранени,ищецът заплатил 1500 лв. на трето лице-изпълнител, което не посочва.Без резултат била и поканата от 24.10.2014г.,но ищецът не посочва колко е заплатил за отстраняването на дефекта и на кого е възложил това.През февруари 2017г.получили оплакване от собственик на ап.№ 14 и поканили ответника, с който извършили съвместен оглед,но той отказал да отстрани дефекта за своя сметка.С писмо № 05/09.05.2017г. припомнили на ответника,че гаранционният срок бил пет години, а не три години.Съгласно чл.25,ал.3 от договора,сключен на 10.04.2009г. изпълнителят е длъжен да  започне  работа по отстраняване на дефекта в 7-дневен срок от получаване на писмено уведомление от възложителя за наличието на дефект.Общата стойност на отстранените от възложителя дефекти възлизала на 2800лв. и съгласно чл.25, ал.4 от договора изпълнителят дължал на възложителя разходите за отстраняването в двоен размер в случай,че не отстрани сам дефектите. В петитума се посочва цена на иска 4160 лв., ведно със законната лихва,считано от 20.05.2017г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски.Има несъответствие в цената на иска в петитума и на първа страница на исковата молба.Не се сочи изрично,че претенцията е за неустойка по чл.92 ЗЗД. Във въззивната жалба се подчертава,че вземането е за неустойка и съдът пропуснал да квалифицира спора на това основание.

Представеният договор действително съдържа раздел Осми „Гаранционни условия“,като съгласно чл.25,ал.2 гаранционните срокове текат от деня на подписване на протоколите за приемане на обекта.Съгласно ал.3 ,за проявилите се в гаранционните срокове дефекти инвеститорът уведомява писмено изпълнителя и в срок до 7 дни от уведомяването изпълнителят е длъжен да започне работа за отстраняването им. Съгласно ал.4 при неотстраняване на дефектите и недостатъците изпълнителят заплаща разходите на възложителя за отстраняването в двоен размер.Тази клауза не е в раздел Десети“Неизпълнение.Отговорност“,където са регламентирани неустойките,но по правната си същност представлява неустойка. Представените протоколи за извършени СМР са от 26.01.2011г.,09.05.2011г.02.03.2011г.,26.07.2011г. Следователно гаранционните срокове са изтекли най-късно на 26.07.2016г.Искането от 30.09.2014г. е направено в гаранционния срок, в случай ,че има достоверна дата,но по делото не са представени доказателства,че е било отправено до изпълнителя. Искането от 09.03.2017г. има достоверна дата,тъй като е представена обратна разписка,удостоверяваща получаването от адресата на 13.03.2017г.,но към този момент гаранционният срок е бил изтекъл. Самото материално право да иска неустойка е било преклудирано. Ето защо искът се явява неоснователен.

Не са налице посочените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила.Независимо ,че не е цитирал чл.92 от ЗЗД, представляващ легална дефиниция за „неустойка“, районният съд е квалифицирал коректно правното основание, посочвайки клаузата на договора, уреждаща процесното обезщетение-неустойка.Дадени са пълни и правилни указания,доказателствената тежест е разпределена правилно. Докладът подробно излага твърденията на страните и доказателствените искания. Изслушана е съдебно-техническа експертиза и тя, както и приетата от въззивана инстанция експертиза,не променя крайния извод относно неоснователността на иска. Действително,в решението съдът развива мотиви за погасяване на иска по давност на осн.чл.110, ал.1 от ЗЗД,а не за преклудиране на материалното право,като при това визира общия давностен срок, а не краткия, приложим за неустойка съгласно чл.111,б.“б“ от ЗЗД но крайният резултат-отхвърляне на иска като неоснователен-съвпада с извода на настоящата инстанция.Не може да се приеме,че съдът е приложил давността служебно,тъй като в пледоарията си при устните състезания адв.С. изрично е казал“погасил правото на иск“;  изтъкнати са и други решаващи аргументи в мотивите на отхвърлителното решение- ищецът не е доказал,че са възникнали дефекти на договорените СМР.

Предвид отхвърляне на въззивната жалба, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски във второинстанционното производство-1000лв., адвокатски хонорар,който е заплатен в брой съгласно договор778455 за правна защита и съдействие.

По изложените съображения съдът

                                      Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/16.01.2018г. по гр.д.№ 348/2017г. на РС-Костинброд.

 

ОСЪЖДА“И.К.“АД,ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.Е. О. д.“ ООД,ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, съдебни разноски ,направени във въззивната инстанция, в размер на 1000/хиляда/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                           Председател:

                                                                           Членове1.

                                                                                     2.