Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 13443 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 20211461/30.09.2019 г.,
постановено по гр.д. №74307/2019г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав
Въззивницата
и въззиваема страна /ищца в първоинстанционното производство/ С.Б.К.
обжалва решението в частта относно отхвърлената искова претенция на
ищцата за установяване, че същата е
изключителен собственик на 99% ид.части от апартамент №42, находящ се в гр. София, ж.к. „******, със
застроена площ от на 88,01 кв. м. – Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 168, т.II, рег.4926, дело №
336/2004 г. нот. №
311- СРС. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, противоречащо
на материалния закон, като излага съображения.
Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част, като вместо това се постанови решение, с което да се признае
изцяло исковата претенция спрямо ответника, така както е предявена по делото.
Претендира разноски.
Въззивникът и въззиваема страна /ответник в
първоинстанционното производство/ З.М.Ш. обжалва решението с твърдения за неговата недопустимост, а при
условията на евентуалност, като неправилно, в частта относно уважената искова
претенция, в която е установено по отношение на ответника, че С.Б.К., ЕГН **********, е изключителен собственик
на 99% ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, дело № 22702/94 г., нотариус при СРС, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 02659.2194.1003 - дворно място в Банкя, ул. „ ******,
с площ от 617 кв. м., ведно с построената в него сграда от етаж, тавански етаж
и сутерен. Излага съображения. Моли решението да се обезсили като недопустимо,
или алтернативно да се отмени същото в атакуваната му част и в частта за
разноските, като незаконосъобразно и неоснователно. Претендира разноски.
Всяка от страните е подала
отговор на въззивната жалба на другата страна, като я оспорва и моли да бъде
оставена без уважение.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивните
жалби са допустими. Подадени са в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим
в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба
на С.Б.К. срещу бившия й съпруг З.М.Ш., с правно основание чл. 23, ал. 1 СК –
за преобразуване на лично имущество, относно недвижим имот, находящ се в град
Банкя, представляващ поземлен имот с идентификатор № 02659.2194.1003 - дворно
място в Банкя, ул. „ ******, с площ от 617 кв. м., ведно с построената в него
сграда от етаж, тавански етаж и сутерен, и относно апартамент № 42, находящ се
в град София, ж.к. „******, като ищцата
е посочила, че претендираните от нея
дялове за двата имота са 99/100 /50/100 – нейна собственост по силата на
закона, а частична трансформация – 49/100/.
С Решение
№ 20211461/30.09.2019 г., постановено по гр.д. №74307/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 117-ти състав, е признато за установено по
отношение на З.М.Ш., ЕГН **********, че С.Б.К., ЕГН **********, е изключителен
собственик на 99% ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, д.
22702/94 г. СРС - идент. 02659.2194.1003 - дворно място в Банкя, ул. „******, с
площ от 617 кв. м. с построената в него сграда от етаж, тавански етаж и
сутерен; отхвърлен е искът, предявен от С.К. срещу З.Ш. за установяване, че
същата е изключителен собственик на 99% ид.части от апартамент 42, бл.******,
Люлин, София, на 88,01 кв. м. - нот.акт № 168, т.II, рег.4926, д. 336/04 г. HOT. № 311-
СРС; осъден е З.Ш. да заплати на С.К.
разноски от 1430 лв., а С.К. да
заплати на З.Ш. разноски от 237 лв.
По
отношение доводите на ответната страна З.Ш., обективирани както във въззивната
жалба, така и в отговора на въззивната жалба, а именно че последващ процес за установяване на трансформация е недопустим, тъй като страните по настоящото дело са сключили бракоразводно споразумение, в което
са постигнали съгласие, че процесният имот е в режим на обикновена съсобственост,
като в тази връзка твърди, че решението на СРС е недопустимо, настоящата
съдебна инстанция счита, че същите са неоснователни по следните съображения:
Представен
е препис от влязло в сила Решение № 549236 от 29.11.2018 г., постановено по
гр.д.№ 54849/2018 г., по описа на СРС 92 състав, с което е прекратен
гражданският брак на страните, сключен на 09.08.1985 г., поради сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие, и е
утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, с което в т. 4 е уговорено между
страните, че придобитите по време на брака недвижими имоти ще останат в
обикновена съсобственост след прекратяването на брака. Бракът е прекратен по
взаимно съгласие, по време на действието
на СК/09/, следователно приложим относно имуществените отношения между страните
ще бъде посочения СК. Наистина, постигнатото споразумение между страните има
обвързваща сила за тях, тъй като има характера на спогодба, но възраженията на
ответната страна, че последващ процес за установяване на трансформация би бил
недопустим, са неоснователни, тъй като в ТР № 3/2015 на ОСГК на ВКС е прието, че след като в утвърденото от бракоразводния
съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4
или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г.,
съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава
съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността,
е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия
съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по
чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. С
оглед гореизложеното, спорът е допустим и
следва да бъде решен по същество.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за
2013 г. ОСГТК на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по СК
съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 СК, и
в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК. СК е нов и специален закон по
отношение на ЗС и ЗЗД. Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и
вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен
принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК. И дори и в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да
се установява пълна
и частична трансформация
на лично имущество, на осн. чл.23,
ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество, а съгласно чл. 23, ал. 2 СК, когато вещните
права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на
съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
По
отношение на въззивната жалба на З.Ш., с която се обжалва първоинстанционното
решение в частта относно уважения иск по чл. 23, ал. 2 СК, досежно имота,
описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, д. 22702/94 г. СРС - идент. 02659.2194.1003 -
дворно място в гр.Банкя, ул. „******, с площ от 617 кв. м., ведно с построената
в него сграда от етаж, тавански етаж и сутерен, настоящият съдебен състав
намира, че въззивната жалба е основателна поради следните съображения:
Съгласно решение № 218 от
01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I Г.О., при предявен иск по чл.
23, ал. 2 от СК основният спор между страните е за произхода на средствата,
вложени при придобиване на правото на собственост върху имота. При
разрешаването му и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да
обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на
вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната
съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на
осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични
средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е
установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не
може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е
установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира представеният договор за дарение на 60000 лв. на ищцата от
нейната леля Н.Х., тъй като същият не е оспорен в преклузивния срок /представен
е в първото о.с.з., като е дадена възможност на ответната страна да даде
становище по представените доказателства до следващото, а видно от протокола на
второто о.с.з. пред първоинстанционния съд, договорът за дарение не е оспорен/.
Представеният препис от договора за дарение представлява частен диспозитивен
документ и като такъв не се ползва с обвързваща за съда сила, той притежава
единствено формална доказателствена сила, като в настоящата хипотеза се ползва
с достоверна дата по отношение на ответната страна в деня, когато е представен
в о.с.з. Въззиваемата - ищца не е доказала обаче, че именно тези средства,
предмет на договора за дарение, са вложени за закупуването на процесния имот.
Прави впечатление, че договорът за дарение е представен едва в първото по
делото заседание, а не с исковата молба. Следва да се има предвид, че изводът
за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен
само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, като
тежестта за доказване на тези факти е изцяло върху ищцовата страна. Константна
е практиката на ВКС, според която, за да се признае пълна или частична
трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на
страните недвижим имот, и да се уважи иск по чл. 23 от СК, в тежест на
ищеца-бивш съпруг е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните факти: 1. придобивната стойност на имота ; 2. размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК; 3. влагането на
тези средства за придобиване на имуществото.
Установява се, че в периода
около закупуването на имота в Банкя, и двете страни са разполагали с парични
средства – ищцата е получила като дарение парична сума в размер на 60000 лв.,
получавала е доходи от наем на апартамент, а ответникът при завръщането си от
Италия в България през 1992 г. е внесъл сума от 7 500 000 италиански лири
равняващи
се на 135750 лв. /съгласно удостоверението от БНБ от 24.08.2020 г., лек
автомобил Фиат Уно, 2 броя телевизори, резачка /съгласно митническата
декларация/.
В случая въз основа на
показанията на разпитаните свидетели, фактът на начинът на влагане на средствата, с които е разполагала ищцата и
самото влагане на тези средства, не могат да се приемат за доказани. Свидетелката К.П.Б.е посочила, че ищцата,
майка й и леля й са наследници на етаж от къща на ул. „Оборище“ до Докторската
градина, като с парите от наема е закупена къщата в град Банкя, не е ходила в
самата къща, но знае, че къщата, когато била закупена е била стара и в
продължение на 10 години са я ремонтирали. Свидетелката Д.И.М.знае от ищцата,
че къщата е закупена със средства от майка й,
баща й и леля й, които са получавали наеми, многократно е посещавала къщата в
Банкя, за основните дейности по ремонта в Банкя идвали майстори, а те двамата
извършвали довършителните дейности, от ищцата знае, че тя е плащала на
майсторите. Свидетелите Ш. и П.излагат, че къщата в Банкя е била необитаема,
съборена до основи, без фасадата и е изградена отново, излети са няколко плочи,
свидетелят Ш. твърди, че също е участвал във възстановяването на къщата.
Свидетелят Г., разпитан
пред настоящата инстанция излага, че страните са договорили продажна цена за
имота в Банкя един милион лева, но няма спомен как е платена сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че
показанията на горепосочените свидетели са общи, неопределени, без достатъчно
конкретни сведения относно дарените средства
и влагането им за придобиване на имота.
От тях не може да се направи категоричен извод дали ищцата е изразходвала
дарените пари за плащане цената на процесния имот.
С оглед изложеното,
настоящата съдебна инстанция счита, че ищцата не е доказала при условията на
пълно и главно доказване с какви средства и по какъв начин е извършила
плащането на процесния имот в град Банкя, поради което решението следва да бъде отменено като
неправилно в тази му част, тъй като фактическият състав на трансформацията не е
изпълнен.
По изложените съображения,
Решение № 20211461/30.09.2019 г., постановено по гр.д. №74307/2019г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав,
следва да се отмени в частта, в която е признато за установено по отношение на З.М.Ш.,
ЕГН **********, че С.Б.К., ЕГН **********, е изключителен собственик на 99%
ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, д. 22702/94 г. СРС -
идент. 02659.2194.1003 - дворно място в Банкя, ул. ******, с площ от 617 кв. м.
с построената в него сграда от етаж, тавански етаж и сутерен, както и в частта,
в която е осъден З.Ш. да заплати на С.К. разноски от 1430 лв,. като вместо него
се постанови, че се отхвърля искът по чл. 23, ал. 2 СК, предявен от С.К. срещу З.Ш.
за установяване, че същата е изключителен собственик на 99% ид.части от имота,
описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, д. 22702/94 г. СРС - идент. 02659.2194.1003 -
дворно място в Банкя, ул. „******, с площ от 617 кв. м. с построената в него
сграда от етаж, тавански етаж и сутерен.
По
отношение на въззивната жалба на С.К., с която се обжалва първоинстанционното
решение в частта относно отхвърления иск по чл. 23, ал. 2 СК досежно апартамент
№ 42,
бл.******, Люлин, София, на 88,01 кв. м. - нот.акт № 168, т.II,
рег.4926, д. 336/04 г. нот.акт
№ 311- СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното.
Във въззивната жалба са
изложени доводи, че решението в обжалваната му част е в противоречие на
материалния закон и противоречи на събраните доказателства по делото.
Сочи се, че
апартаментът е закупен на 05.10.2004г. и
независимо, че в нотариалният акт, е записан и съпругът на ищцата, „по негово
изрично настояване и вследствие на добрата воля на ищцата, за да не се накърни
достойнството му“, апартаментът е закупен изцяло със средства получени от
бащата на ищцата от продажбата на негов собствен апартамент в гр. София, ж.к.
„Младост“ един ден преди покупката на гореспоменатия апартамент, а именно на
04.10.2004г
Излага се, че практиката на
съдилищата и ТР № 5/201 Зг., т. 4, са единодушни, че в случаите на придобиване
на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името
на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на
лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./, като
такъв бил и настоящият казус, като средствата за закупуването на процесното
жилище са изцяло от продажбата на друго жилище.
Излага се, че сделката по продажбата на
апартамента на бащата на ищцата е сключена от нея въз основа на нотариално
заверено пълномощно, като продажната цена е договорена и получена от нея, а на другия
ден 05.10. с част от тези пари, заплатила имота, който закупила, включително и
покрила разходите по сделката.
Излага, че желанието на
баща й продавайки апартамента находящ се
в ж.к. „Младост“ било да закупи по-голям апартамент отново в София, но в друг
квартал, където жилищата са по-евтини и там да се преместят с майка й и леля,
като той нямал намерение да дарява средства на съпруга й за закупуване на
жилището, ако имал такова намерение, би го направил с изричен документ, в който
да е отразено подобно намерение. Твърди, че самият факт, че е упълномощена да
извърша сделката, без в пълномощното да се упоменава каквато и да е воля за
даряване на средства на съпруга й, следвало да се счита е потвърждение на това,
че баща й изобщо не е имал намерението да прави подобна стъпка, още повече че е
бил запознат с конфликтите и неразбирателството между нея и съпругът й.
Излага, че свидетели на това събитие, както и
на неговата предистория са роднини и близки до семейството, приятели, като и тя
самата нямала намерени да дарява съпруга си, предвид взаимоотношенията помежду
им - многобройните проблеми и скандали, които й създавал и причинявал,
включително и нееднократното му напускане на семейството в някои случаи дори и
за година и половина.
Излага, че единствената
причина баща й да продаде апартамента в ж.к. „Младост“ е за това да закупи
по-голям, в който да живеят с майка й и леля й, а записването на апартамента на
нейно име, а не на името на баща й, било продиктувано от неговото притеснение,
че ако нещо се случи с него, може да се наложи ищцата да заплаща данъци върху
наследеното имущество.
Настоящият състав намира въззивната
жалба на С.К. за неоснователна поради
следните съображения:
Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично
имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените
парични средства; ако има извънбрачни такива, следва да се установи какъв е
техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака
имущество. Действително, въззивницата - ищца е
представила доказателства за
произхода на средствата, с които твърди, че е извършена трансформацията, а
именно сумата от 9700 евро, която е получена като част от продажната цена на
имота на баща си Б.К.К.. Видно от представения препис от Нот.акт № 104, том 2,
рег. № 7256, дело № 264/2004г., сделката е сключена на 04.10.2004 г., ден преди
придобиването на процесния имот апартамент № 42, бл.******, Люлин, гр. София, като левовата равностойност на получената
част от продажната цена от апартамента на 04.10.2004 г., собственост на бащата
на въззивника – ищец се равнява на продажната цена на процесния имот, т.е на
сумата, която са престирали двамата съпрузи за покупката на процесния имот, а
именно на 19642 лв. Поради обстоятелството, че по време на реализирането на
възмездната придобивна сделка за процесния имот, страните са били в брак и за
възмездно придобитите вещни права е действал режима на съпружеската имуществена
общност, а в нотариалния акт фигурират имената и на двамата съпрузи,
съпругата-ищец следва да докаже освен гореизброените предпоставки и
обстоятелството, че средствата, с които е придобит процесния имот са дарени
единствено на нея, а не на семейството. Видно от събраните доказателства по
делото същата не е доказала, че дарственото намерение на дарителя е било да дари
само нея, а не семейството, напротив, от показанията на свид. Кръстева-Карабатакова
се установява, че процесният имот е бил закупен за родителите на ищцата, което
не установява дарствено намерение, а по-скоро става въпрос за персонална
симулация, за която обаче не са ангажирани достатъчно доказателства. Наистина, въззивницата-ищца
е доказала произхода на средствата, с които е закупен процесният имот, доказал
е размера на тях, както и размера на придобитото имущество чрез тях, но не е
доказал дарственото намерение на баща си, поради което настоящата инстанция се
солидализира с възприетите от първоинстанционния съд изводи, че трансформация
за този имот не е доказана, поради което решението следва да бъде потвърдено по
отношение на този имот.
По разноските – при този
изход на спора, въззивницата и въззиваема страна С.К. няма право на разноски
нито за първа, нито за въззивна инстанция. Такива се следват на въззивника и
въззиваем З.М.Ш., като съдът осъжда С.Б.К., ЕГН **********, да заплати на З.М.Ш.,
ЕГН **********, сторените разноски по делото в общ размер на 577.44 лв., от
които държавна такса в размер на 314.44 лв. за въззивната му жалба и 263 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция /за останалата сума за
адвокатско възнаграждение, заплатено пред първа инстанция, в размер на 237 лв., С.К. вече е осъдена да заплати на З.Ш. с
първоинстанционното решение.
Съдът оставя без уважение,
като недоказано искането на З.М.Ш., ЕГН **********, за присъждане на разноски в
размер на 3300 лв., от които 1500 лв. възнаграждение за адвокат в производство
по въззивната жалба на С.К., изплатено по договор от 15.10.2020 г., и 1800
лв. възнаграждение за адвокат в
производство по въззивната жалба на З.Ш. , изплатено по договор от 02.11.2020
г., тъй като такива договори не се съдържат в кориците на делото.
Съгласно
т. 1 от ТР 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело
№ 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, само когато е доказано
извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по
определен начин –
например по банков
път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да
е приложен по
делото. В този
случай той има
характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 20211461/30.09.2019 г., постановено по гр.д. №74307/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, в частта, в която е
признато за установено по отношение на З.М.Ш., ЕГН **********, че С.Б.К., ЕГН **********,
е изключителен собственик на 99% ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т.
LLXIII, д. 22702/94 г. СРС - идент. 02659.2194.1003 - дворно място в Банкя, ул.
******, с площ от 617 кв. м. с построената в него сграда от етаж, тавански етаж
и сутерен, както и в частта, в която е осъден З.Ш. да заплати на С.К.
разноски от 1430 лв., като вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.23, ал.2 СК,
предявен от С.Б.К., ЕГН **********, срещу З.М.Ш., ЕГН **********, за признаване
за установено, че С.Б.К., ЕГН **********, е изключителен собственик на 99%
ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, дело № 22702/94 г., на
нотариус при СРС, представляващ поземлен имот с идентификатор № 02659.2194.1003
- дворно място в гр. Банкя, ул. „******, с площ от 617 кв. м., ведно с
построената в него сграда от етаж, тавански етаж и сутерен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20211461/30.09.2019 г.,
постановено по гр.д. №74307/2019г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, да заплати
на З.М.Ш., ЕГН **********, сторени разноски в общ размер на 577.44 лв., от
които държавна такса в размер на 314.44 лв. за въззивната му жалба и 263 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането С.Б.К., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.