Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.06.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА
НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Първи юни |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
159 |
по описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП
№2/03.02.2020г.
издадено от Кмета на Община Асеновград, с което на И.Т.К., с ЕГН********** ***,
на основание чл.49 ал.5 от Наредбата за
организация и контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност на
движението на превозните средства и гражданите на територията на град
Асеновград /НОКППМПСБДПСГТГА/, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 50.00 /петдесет / лева за нарушение по чл.2,ал.3,т.4 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на И.Т.К., с ЕГН********** ***, сумата от 400.00 /четиристотин / лева за направени по
делото разноски.
Решението може да бъде
обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен
съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е НП №2/03.02.2020г. издадено от Кмета на Община Асеновград, с което на И.Т.К.,
с ЕГН********** ***, на основание чл.49 ал.5 от
Наредбата за организация и контрол при паркиране и престой на МПС и
безопасност на движението на превозните средства и гражданите на територията на
град Асеновград /НОКППМПСБДПСГТГА/, е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет / лева за нарушение по чл.2,ал.3,т.4 от същата
Наредба.
Жалбоподателят
И.Т.К. се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата /на лист
22 от съд.дело/ счита, че обжалваното НП
е неправилно и незаконосъобразно, като претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Сходно
становище изразява и адв. Т.Д., която се явява като упълномощен повереник на
жалбоподателя.
Процесуалния
представител на въззиваемата страна-старши юрисконсулт Р.П. е на становище, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова то следва да бъде
потвърдено.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Свидетелите
Т.В.К. и К.В.П. работят като полицейски инспектори в РУ Асеновград. Във връзка
с провеждащия се ежеседмично в четвъртък, кооперативен пазар на територията на
гр. Асеновград, на 31.01.2019г. двамата свидетели били ангажирани, като охрана
по обществения ред. По този повод, при извършен обход на пазара, те забелязали
паркиран в непосредствена близост до пешеходната пътека на ул. „Индустриална“
лек автомобил „БМВ“ с ДК№ РВ 5954 РТ. При извършената проверка се установило,
че автомобила е собственост на И.Т.К. ***. Св. К. счел, че е налице нарушение
по чл. 98, ал.1,т.5 от ЗДВ, поради и което на основание чл. 186, ал.1 и ал.3
вр. чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл. 48, ал.1 и ал.3 от НОКППМПСБДПСГТГА съставил фиш № 025936/31.01.2019г. За
съставения фиш на водача било оставено съобщение, посредством съответно
уведомление поставено на стъклото на автомобила.
На 07.02.2019г. в Районен съд Асеновград постъпила жалба от страна на И.Т.К.,
с която същия по същество обжалвал наложената му глоба с фиш № 025936/31.01.2019г. Същата била
администрирано погрешно и изпратена по компетентност на Началника на РУ
Асеновград. След връщане на окомплектованата административнонаказателна
преписка, на 27.02.2019г. било образувано НАХД № 170/2019г. по описа на
АРС-ІІ-ри н.с. С Разпореждане №472/11.03.2019г. на съдията докладчик,
производството по цитираното НАХД, било прекратено, а преписката изпратена по
компетентност на Община Асеновград с
указания за съставяне на АУАН. От намиращото в НАХД № 170/2019г., /приложено по
делото/ писмо до Община Асеновград, се установява, че преписката е била изпратена там на 01.04.2019г.
Видно от
приложените доказателства, дадените от съда указания за съставяне на АУАН били
изпълнени, но това станало на 06.01.2020г. Със съставения от страна на св. К.
АУАН, на жалбоподателя било вменено като нарушение свързано с обстоятелствата
установени със съставения фиш № 025936/31.01.2019г. Направената с акта
квалификация на нарушението обаче, вече била по чл.2, ал.3,т.4 от
НОКППМПСБДПСГТОА. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП №2/03.02.2020г. издадено
от Кмета на Община Асеновград.
Установената
от съда фактическата обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото
писмени и гласни доказателства,а именно от разпита на актосъставителя св. Т.В.К.
и К.В.П..
Съдът
намира, подадената жалба за допустима,а разгледана по същество за основателна. Административното
производство в случая е започнала със съставения от страна на св.К. спрямо
нарушителя К. фиш № 025936/31.01.2019г. Въпреки, че фиша е съставен в отсъствие
на нарушителя и същия не е бил заплатен в дадения седмодневен срок от датата на
издаването му, то няма как да се приеме, че същия има силата на влязло в сила
НП, тъй като спрямо него е била подадена жалба в срок. Съгласно чл. 48, ал.2 от
НОКППМПСБДПСГТОА, то на лице което оспори извършеното него нарушение посочено
във фиша се съставя акт. В тази насока е и текста на чл. 186, ал.2 от ЗДвП. Тъй
като в седмодневния срок от съставяне на фиша, е била депозирана и жалбата от
страна на оспорващия К., то няма как де се приеме, че фиша би могъл да поради
каквито и да е правни последици. Следствие на обжалването от страна на К. по
отношение на издадения в негово отсъствие фиш, е ясно, че е била реализирана
процедурата посочена в чл. 48, ал.2 от наредбата и чл.186, ал.2 от ЗДвП. На
нарушителят е бил съставен АУАН съобразно чл. 42 от ЗАНН, но при неговото
съставяне е бил нарушен текста на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Там е посочено, че не
следва да се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. По делото е безспорно установено, че акта е съставен в
едногодишния срок от извършване на нарушението, но в случая е съществено
обстоятелството, че акта не е бил съставен в тримесечен срок от откриване на
нарушителя. Този срок, за конкретния случай, за административнонаказващия орган
започва да тече, от момент в който той е узнал, че спрямо нарушителя следва да
се състави АУАН. Фактическа той започва да тече от 01.04.2019г. на датата на
която материалите по НАХД № 170/2019г. по описа на АРС, са били изпратени на
Община Асеновград, като в разпореждането и писмото дори е било дадено указание,
че се изпращат за съставяне на акт. В действителност такъв е бил съставен, но
това е станало на 06.01.2020г. Без значение в случая е факта, че
актосъставителя не работи в структурата на Община Асеновград и не е на
подчинение на Кмета на Общината. За АНО не
са съществували пречки така да организира работата на компетентните , че
акта да бъде съставен в изискуеми от закона тримесечен срок. Именно това обстоятелство
е опорочило и цялото административно-наказателно производство.
Съобразно
своите правомощия по чл.52,ал.4 от ЗАНН, АНО не е забелязал допуснатото от
страна на актосъставителя нарушение по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същия е издал
незаконосъобразно НП, което следва да се отмени. Тъй като съдът отменява
обжалваното НП на това основание, намира, че не следва да се произнася и по
възраженията на нарушителя по отношение на наличието на нарушението описано в
обжалваното НП.
Направеното
искане на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на направените по делото
разноски се явява допустимо, а разгледано по същество за основателно. Съгласно
тази разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодек. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв./видно от пълномощно,договор за правна помощ и списък с
разноски на листи 20 и 21 от съд. производство/ по НАХД № 159/2020г. на АРС. В
случая адвокатското възнаграждение е на минимума определен в Наредбата за
размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено
че е платено изцяло. Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се
прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание.Пред и което
искането следва да бъде уважено, като Община Асеновград бъдат осъдени да
заплатят на И.Т.К. сумата от 400 лева за направени по делото разноски.
Мотивиран
от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: