Решение по дело №4186/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 02.11.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                      мл.с. Бижидар Стаевски

при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4186 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.01.2021 г. по гр.дело № 38986/2020 г., СРС, І ГО, 173 с-в е отхвърлил предявените от К.В.А., ЕГН ********** срещу „Т.С." ЕАД, ЕИК ********иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К.В.А. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2411,40 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2010г.- м.04.2012г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 24050/2012г. на СРС, 86 състав, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20138440401555 на ЧСИ № 844 - С.Я., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1694,12 лева, събрана от ищцата на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, както и сумата от 145,88 лева, представляваща събрани от ищцата по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които ответникът - взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата - длъжница, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от подаването на исковата молба-21.08.2020г. до окончателното им изплащане. Осъдил е К.В.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Г.Д. от САК, с адрес: ***, партер с мотиви, изложени в нея. Твърди, че последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 20138440401555 на ЧСИ /С.Я. е било извършено на 09.07.2013г., когато  е била вписана възбрана върху жилището на ищцата. След тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви  валидни изпълнителни действия, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 09.07.2015 г. изпълнителното производство се явява  прекратено по силата на закона. В случай, че се приеме, че погасителната давност започва да тече от 09.07.2015 г., то на 09.07.2018 г. вземането по процесния ИЛ се явява погасено по давност. Без значение се явяват извършените от ЧСИ действия след  прекратяването на делото, тъй като те са извършени по прекратено по силата на закона изпълнително дело. Видно от представеното по делото удостоверение от ЧСИ С.Я., след  прекратяването на изпълнителното дело и въпреки настъпилата перемция на 13.04.2016 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата К.В.А.. Това изпълнително действие е извършено по  прекратено изпълнително дело, поради което изпратеното запорно съобщение не би могло да прекъсне започналата да тече давност. Въпреки това, запорът не бил вдигнат от ЧСИ, същият продължил да бъде изпълняван и към датата на завеждане на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело. За  периода 09.07.2016 г., към която дата се твърди, че е изтекла тригодишната погасителна давност до датата на завеждане на исковата молба, сумата в размер на 1694,12 лв. е удържана на ищцата и е била преведена в полза на ответника „Т.С.“ ЕАД, а сумата в размер на 145,88 лв. е била удържана на ищцата и задържана в полза на ЧСИ като такси и разноски по изпълнението. Счита се, че сумата от 1694,88 лв. е получена от ответника на отпаднало правно основание, тъй като тази сума е преведена в полза на „Т.С.“ ЕАД след погасяването по давност на вземането по процесния ИЛ. Сумата от 145,88 лв., съставляваща такси и разноски, задържани в полза на ЧСИ също подлежи на възстановяване от страна на „Т.С.“ ЕАД в полза на ищцата, на основание чл.59 от ЗЗД, тъй като с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата. Обогатяването на ответника се изразява в спестяването на такси и разноски по изпълнението, които следва да останат в негова тежест,  при условие, че бъде установено, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното производство, не се дължи.

Моли съда да постанови решение, с  което да отмени процесното и да се произнесе по същество на спора, с което да  признае за установено, че К.В.А. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2411,40 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2010г.- м.04.2012г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 24050/2012г. на СРС, 86 състав, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20138440401555 на ЧСИ № 844 - С.Я., както и да бъде осъдена „Т.С." ЕАД на основание чл.55 от ЗЗД да заплати на К.В.А. сума в размер на 1694,12 лева, събрана от ищцата на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, както и да бъде осъдена „Т.С." ЕАД на основание чл.59 ЗЗД да заплати на К.В.А. сумата от 145,88 лева, представляваща събрани от ищцата по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които ответникът/взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата/длъжница, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от подаването на исковата молба-21.08.2020г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ******** оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Ищецът К.В.А. е предявил срещу „Т.С." ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К.В.А. не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2411,40 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2010г.-м.04.2012г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013г. по ч.гр.д. № 24050/2012г. на СРС, 86 състав, и за събирането на които било образувано изп.д. № 20138440401555 на ЧСИ № 844 С.Я., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1694,12 лева, събрана от ищцата на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, както и сумата от 145,88 лева, представляваща събрани от ищцата по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които ответникът/взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата/длъжница, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от подаването на исковата молба-21.08.2020г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че във връзка със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на  СРС, 84 състав е издаден ИЛ от 15.02.2013 г., съобразно който длъжникът К.В.А. следва да заплати на „Т.С.“ ЕАД и сумата от 2411,40 лв., представляваща главница за доставено ТЕ за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г. За събирането на сумите било образувано посоченото изпълнително дело. След образуването му били извършени действия за проучване на имущественото му състояние. Последното валидно извършено изпълнително действие било налагане на възбрана върху недвижим имот на 09.07.2013г. От този момент до 09.07.2016г. била изтекла тригодишната давност за вземането и същото било погасено. На 13.04.2016г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като били събрани 1840,00 лева, от които 1694,12 лева били преведени на взискателя, а 145,88 лева останали задържани от съдебния изпълнител като такси (пропорционални и обикновени) за изпълнителното производство. От една страна изпълнителното дело се явявало прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.07.2015г. От друга, вземанията за главница били погасени по давност. Изпълнителните действия, които били предприети след прекратяването на изпълнителното производство, били недопустими и не пораждали правно действие. Въпреки това запорът не бил вдигнат, а се събирали суми, които не били дължими. Тъй като взискателят следвало да заплати таксите и разноските към съдебния изпълнител, с удържането им от длъжника той спестил същите и по този начин неоснователно се обогатил за сметка на длъжника.

Ответникът „Т.С." ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

По делото е безспорно, че във връзка със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на  СРС, 84 състав е издаден ИЛ от 15.02.2013 г., съобразно който длъжникът К.В.А. следва да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2411,40 лв., представляваща главница за доставена ТЕ за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г., че въз основа на изпълнителния лист по молба на „Т.С." ЕАД

е образувано изпълнително дело № 20138440401555 , по описа на ЧСИ С.Я.; че на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателят е възложил изцяло на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да  прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.

Спорният въпрос е дали вземането за сумата 2411,40 лв., представляваща главница за доставена ТЕ за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г., за която сума е издадена ИЛ от 15.02.2013 г. по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на СРС, 86 състав  е  погасено по давност след влизането в сила на заповедта за изпълнение.

От правна страна:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, противно на приетото от СРС, както и на твърдението на въззивницата/ищца, като вида и характера на конкретното вземане е без значение.

Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на заповедта, т.е. след 15.02.2013 г. По делото липсват данни, от които да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 24050/2012 г. на  СРС, 84 състав. ИЛ е издаден на 15.02.2013 г., поради което следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила най-късно на 15.02.2013 г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.

Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за изпълнение.

СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 15.02.2013 г. е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес  не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело № 20138440401555 по описа на ЧСИ С.Я., се установява, че то е образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 03.12.2013 г. Както бе посочено по-горе в молбата взискателят „Т.С.“ ЕАД на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложил изцяло на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да  прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението. С разпореждане на 22.04.2013 г. било образувано изпълнителното производство по изп. дело № № 20138440401555 по описа на ЧСИ С.Я.. На 02.07.2013 г. била наложена възбрана върху собствения недвижим имот на длъжника, като са били изпратени запорни съобщения, които също прекъсват погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, който предписва, че давността се прекъсва с  предприемане на действия за принудително изпълнение.

С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С молба от 03.02.2016 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от ЧСИ да направи справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и да насрочи опис на движимите вещи, собственост на длъжника, с което погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

На 05.04.2016 г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „К.“ ООД, като на 13.04.2016 г. е било изпратено запорно съобщение до  „К.“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с изпращане на запорното  съобщение погасителната давност отново е прекъсната.

 На 28.12.2016 г. е депозирана молба от „Т.С.“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение.

На 19.11.2018 г. ЧСИ С.Я. е изпратил запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД, до Т.Б.И.АД, Търговска банка АД, Първа инвестиционна банка АД,  за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника К.В.А.. Следователно, от посочените и предприети по делото изпълнителни действия е видно, че не е изтекъл двугодишния срок, който многократно е бил прекъсван.  

При тези данни изводът е, че считано от 19.11.2018 г. до момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано производс­твото по настоящото дело на 21.08.2020 г., и съответно до приключване на устните състе­зания по него на 08.12.2020г., давностният срок по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и същите не са погасени по давност.

При тези данни, неоснователни се явяват и предявените искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД с чл.59, ал.1 ЗЗД за възстановяване на удържаните такси в изпълнителното производство. Не е налице неоснователно обогатяване на ответника, тъй като разноските в изпълнителното производство, независимо дали са били внесени авансово или не, са за сметка на длъжника, освен в специалните хипотези на чл.79, ал.1 ГПК, неприложими в конкретния случай. Дори и взискателят да следва да заплати такси и разноски в изпълнителното производство, но да не го е сторил, няма пречка същите да бъдат събрани от длъжника, тъй като те са за негова сметка, а и с оглед изричната норма на чл.79, ал.2 ГПК/ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т.11/.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2021 г. по гр.дело № 38986/2020 г. на СРС, І ГО, 173 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.